Решение по дело №452/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М. Ц. Д., [ЕГН], срещу Решение № 21/09.01.2025 г., постановено по АНД № 20243110202719 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6152416, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП, в условията на повторност.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с материалния закон. Счита се, че оспореното решение несъответства на възприетите правни квалификации за претендираното нарушение и неосъществени действия на административнонаказвщия орган, че липсват доказателства от собственика на МПС-то за предоставяне на управлението му, датата на констатиране на нарушението, респ. предоставянето на възможност юридическото лице да посочи нарушителя. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е (ЕФ) Серия К № 6152416, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на М. Ц. Д., [ЕГН] на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП, в условията на повторност.

ВРС е приел за установено от фактическа и правна страна, че 23.06.2022 г. в 15:54 часа в Област - Варна, по път първи клас - 9, в посока от гр. Бургас, кръстовището за парк „Хепи Ленд“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак "В-26", с МПС - лек автомобил „Тойота Корола“ с регистрационен номер [рег. номер], извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № ARH CAM S1 – 120с511. За така установеното нарушение бил съставен ЕФ серия К № 6162416 срещу М. В. Д., в качеството му на ползвател на автомобила. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 60 км./ч., въведена с пътен знак В-26 е била измерена скорост от 75 км/ч, като по този начин е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км/час. Посочено е също така, че нарушението е било извършено при условията на „повторност“, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4766090.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, притежава изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно Д., в качеството му на ползвател на автомобила е бил санкциониран, след като не е посочил с декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП друго лице, което да го е управлявало на процесната дата. Подробно въззивният съд е изложил аргументи относно процедурата по установяване на нарушението с АТСС и издаването на ЕФ, като е развил съображения в цялостния й аспект, дори и без да са наведени съответните възражения, с оглед дължимия цялостен контрол за законосъобразност на оспорения акт. Подробно е дал отговор и на наведените с жалбата възражения, като се обосновал защо е приел дадената правна квалификация на нарушението за достатъчна и че правото на защита на жалбоподателя Д. не е било нарушено. Изложени са аргументи и относно квалифициращия признак „повторност“ на вмененото на Д. нарушение.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически и правни изводи.

Оспореното решение е правилно.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на ЕФ и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният ЕФ съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за населено място.

Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, ползвано от касатора Д., ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 75 км./ч.

Няма спор, а и видно от административната преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – приложена по делото, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя, при положение, че в кадъра е заснето само едно МПС.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора М. Ц. Д., тъй като в качеството му на ползвател на автомобила.

Неонователни са твърдението в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че следва да санкционира Д., а не собственика на МПС-то. Прави впечатление, че Д., знае че процесния лек автомобил е собственост на трето лице – търговско дружество, но не са направили необходимото да установят кой в действителност е карал автомобила, съответно да представят декларация/доказателства по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП пред съответната структура на МВР, респ. правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. За прицизност следва да се посочи и че от справка централна база за рег. № [рег. номер] е видно, че за ползвател на МПС е посочен именно касаторът. В тази връзка, за да е съществено нарушението на процесуалните правила, следва нарушението да е от такова естество, че ако не беше допуснато да промени крайния резултат/мотивите на въззивния съд.

Наложеното на касатора наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост в населено място е от 11 km/h до 20 km/h, наказанието е глоба в размер на 50 лева, а двойният й размер, предвид квалифициращия елемент „повторност“, съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП възлиза на 100 лева.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на ВРС за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН касаторът М. Ц. Д. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27а НЗПП във вр. с чл. 37 ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/09.01.2025 г., постановено по АНД № 20243110202719 по описа за 2024 г. на ВРС.

ОСЪЖДА М. Ц. Д., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР - Варна сумата в размер на 80 лв. /осемдесет/ разноски по делото.

Решението е окончателно.