№ 1147
гр. Благоевград, 15.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20231200500767 по описа за 2023 година
По посоченото производство на 31.10.2023 г. е проведено открито съдебно
заседание, в което съдът, в присъствието на процесуалния представител на
въззивника и назначеният особен представител на въззиваемата страна, е
постановил определение, с което е дал ход по същество на устните състезания
и е обявил, че ще се произнесе с решение в указания в чл. 235, ал. 5 ГПК
едномесечен срок.
Съдът, в изпълнение на служебното си задължение да следи за редовността на
подадената искова молба и наличието на процесуалните предпоставки,
обуславящи редовността на връчването на съобщенията и призовките на
страните по делото, констатира, след повторно изискване на справка за
адресната регистрация на ответника, че назначаването на особен представител
на тази страна по спора е сторено след допуснато процесуално нарушение на
процесуалния закон. Първоинстанционният съдебен състав, приемайки, че
посоченият в исковата молба адрес съвпада с този, посочен в справката НБД
“Население”, и след като длъжностното лице по връчване на книжата е
констатирало, след трикратно посещение на административния адрес, че
адресата на съобщението не живее на процесния адрес в град ***, както и че
търсената страна не работи по трудово правоотношение в страната, е
приложил процедурата по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и след изтичането на
законоустановения срок за получаване на книжа, на основание чл. 47, ал. 6
1
ГПК е назначил особен представител на С. Д. К. на разноски на ищцовото
дружество. Както към онзи момент, така и към настоящия ответната страна
обаче е с деклариран настоящ адрес, различен от постоянния такъв, който се
намира в К.И.. При наличието на тези данни първоинстанционният съд първо
е следвало да укаже на ищеца да декларира дали му е известен адрес на
ответника в чужбина и по-конкретно в И., за да отговори на въпроса дали са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК -
призоваване на страна чрез обявление в Държавен вестник. Съгласно
посочената разпоредба, ако при завеждането на делото ответникът няма
регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението
за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на
"Държавен вестник", като съдът разрешава връчването да стане по този ред,
след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна
регистрация и също потвърди с декларация, че не му е известен адресът на
ответника в чужбина. Вярно е, че в процесния случай по делото е установено,
че ответницата притежава регистриран постоянен адрес в страната. Но в
преобладаващата практика на Върховния касационен съд обаче това
обстоятелство е прието като ирелевантно, тогава когато по делото е
установено, че ответникът живее в чужбина - чрез нарочна справка, както е в
настоящия случай, или по друг начин и чрез други доказателства ( в този
смисъл например Решение № 50 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 436 / 2021 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение № 49 от 09.03.2021 г.
по гр. д. № 3301 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). В
тази връзка е прието от върховните съдии, че всички български граждани,
включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в
България, тъй като посочването на това обстоятелство съставлява
административно задължение (чл. 90, ал.1, вр. ал.2 ЗГР), поради което стигат
до извода, че постоянният адрес е формален и не винаги отразява
действителното местоживеене на лицето, докато настоящият адрес е адресът,
на който живее лицето /чл. 94, ал.1 ЗГР/ и той отразява неговото
действително местоживеене. Български граждани, на които местоживеенето е
в чужбина, нямат настоящ адрес в България, затова адресът им по
местоживеене се отразява в регистъра на населението само с името на
държавата, в която живеят. Ето защо в процесния случай съдът следва да
положи усилия да издири адресата на съобщенията, като за целта ищецът е
2
този, който следва да удостовери изрично дали му е известен
административният адрес на ответната страна в чужбина, като ако такъв е
налице призоваването ще се извърши чрез съдебна поръчка по Регламент
(ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007
година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни
документи по граждански или търговски дела. Ако ли не, призоваването ще
се осъществи чрез обявление в неофициалния раздел на "Държавен вестник".
В този контекст и по аргумент от чл. 129, ал. 2 вр. с чл.127, ал.1, т.2 ГПК
подадената пред съда искова молба следва да се остави без движение, като се
укаже на ищцовото дружество, че в едноседмичен срок от връчване на
настоящия съдебен акт следва да удостовери с декларация, че не му е
известен адреса на ответника в чужбина /като тогава призоваването на
ответницата ще стане по реда на чл.48 ГПК/ или съответно да заяви, ако му е
известено - кой е адреса на ответницата в чужбина /в който случай
призоваването ще стане чрез съдебна поръчка/. В случай, че ищецът не
посочи конкретен адрес на ответната страна, указания за представяне на
справка за адресна регистрация от ЕСГРАОН (чл. 48, ал. 1 изр. второ ГПК) не
следва да бъдат давани, доколкото такава справка е изискана служебно от
настоящия съдебен състав, в която е отразено единствено държавата на
местопребиваването на ответницата, тъй като съгласно чл. 94, ал. 3 ЗГР
общинските органи не разполагат с информация за административния адрес в
чужбина, на който се намира С. К., след като законът не вменява в
задължение на последната да го посочи изрично.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколното си определение,
постановено в открито съдебно заседание на 31.10.2013 г., с което е даден ход
по същество и ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от “Банка ДСК” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град ***, против С. Д.
К., ЕГН: **********
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от връчване на настоящия
3
съдебен акт, следва да удостовери с нарочна декларация, че не му е известен
адресът на ответника в чужбина или съответно да заяви, ако такъв му е
известен - кой е административният адреса на ответницата С. К. в чужбина
(И.) /в който случай призоваването ще стане чрез съдебна поръчка/.
УКАЗВА на ищеца в посочения срок, че в случай декларира, че не му е
известен конкретният адрес на ответника в К.И., следва да заяви дали желае
призоваването на последния да се извърши чрез публикация в неофициален
раздел на "Държавен вестник" (чл. 48, ал. 1, изр. първо ГПК), в който случай
следва да заплати държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Народно
събрание на Република България (,,,,,,,, ,,).
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на така дадените от съда указания,
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде
прекратено /арг. от чл.129, ал.3 ГПК/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, което е окончателно, да се връчи на ищцовото
дружество на посочения съдебен адрес и на представителя на ответната
страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4