О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 88
гр.
Перник, 30.01.2020
г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 30 януари през две хиляди и двадесета
година, I-ви
въззивен състав:
Председател:
Рени Ковачка
Членове: Димитър
Ковачев
Антон
Игнатов
като
разгледа докладваното от съдия Игнатов в.гр.д. № 60 по
описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Производството
по делото е образувано по частна жалба вх. № 5763/20.11.2019 г. на В. Р. С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу протоколно Определение от 04.11.2019 г.,
постановено по ч. гр. д. № 775 по описа на съда за 2019 г., на Районен съд-
Радомир, с което е постановено да се впише в особената книга за приемане на
наследството, водена при РС- Радомир, че жалбоподателката е загубила правото да
приеме наследството, оставено след смъртта на Ч.К.С., ЕГН **********, б.ж. на
гр.***, починал на *** В жалбата са изложени оплаквания, че жалбоподателката е
приела наследството с конклудентни действия, като е сменила бравата на
наследствения апартамент, пренесла е вещи от него в жилището, което сега
обитава и е дискутирала с другия наследник на починалия й съпруг относно
наследството. Позовава се на решение № 395/04.11.2010 г. на ВКС ІІ ГО,
постановено по гр.д. № 2010 г.
Насрещната
страна „Банка ДСК“ ЕАД не е подала отговор в срок.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, приема следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Същата обаче е подадена от ненадлежна
страна и срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 ЗН наследството се придобива с приемането му, което може
да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от
вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия. В
случай че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност
съгласно чл.51 ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен
срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него.
Определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно
производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съдът се
произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване
по реда на обжалване на определенията– чл.538, ал.2, изр. посл. ГПК. Съгласно
чл.274, ал.1, т.1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-
нататъшното развитие на делото и за които възможността за обжалване е
предвидена изрично в закона. В случая производството по чл.51 ЗН има
охранителен характер и по отношение на него с оглед разпоредбата на чл.530 ГПК
следва да се приложат правилата на охранителните производства, регламентирани в
Глава 49 на част шеста на ГПК „Охранителни производства”. Съгл. чл.537,ал.1 ГПК
решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава,
не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по
отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт /чл.538, ал.1 ГПК/. Следователно хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК в случая не е налице.
При наличието на позитивно решение на РС /в случая определение/ за вписване на загуба
на право да се приеме наследство по реда на чл.51, ал.2 ЗН, се обосновава
правен извод за недопустимост на предприетото обжалване, по аргумент от чл.537,
ал.1 ГПК и се изключва наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен
състав да се произнесе по основателността на направените от частната
жалбоподателка оплаквания, независимо от евентуалния порок на постановения в
охранителното производство акт, в т.ч. наличието или не на правен интерес от
инициирането му. Следва да се има предвид, че изходът от настоящото
производство по чл.51 ЗН рефлектира върху правната сфера на страната, която го
е инициирала, тъй като тя се лишава от правото да търси своето вземане срещу
един от наследниците на починалия длъжник. Освен това съдебната практика
приема, че наследникът, по отношение на когото е вписано, че губи правото да
приеме наследство по реда на чл.51 ЗН, може да установява нищожност на този
отказ, поради това, че преди това е приел наследството, с иск срещу всяко лице,
което му го противопоставя. В същия смисъл е и костантната съдебна практика
/виж Определение
№184/02.11.2017 по дело №3684/2017 на ВКС, ГК, II г.о./
Водим
от гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №
5763/20.11.2019 г. на В. Р. С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу протоколно
Определение от 04.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 775 по описа на съда
за 2019 г., на Районен съд- Радомир
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 60/2020 г. по описа на Окръжен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.