Р Е Ш Е Н И Е
№529
гр.
Хасково, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №125 по описа на съда за
2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по
жалба от А.Л. ***, подадена чрез пълномощниадв. П.Т., срещу Решение №1012-26-6-1/19.01.2023г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на А.Л.Л.,
срещу разпореждане №**********/2140-26-1184/09.12.2022г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.9а,
ал.2 и ал.5, чл.69б, ал.2 и ал.5, чл.68, ал.1-3 от КСО, чл.6 и чл.50 от
Регламент /ЕО/ №883/2004г. и Регламент /ЕО/ №987/2009г., му е отказано отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се сочи,
че оспореното решение е немотивирано, издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, поради неизяснена фактическа обстановка и в
несъответствие с материалния закон. Както при издаване на разпореждането, така
и при постановяване на потвърждаващото го решение пенсионният орган не изяснил
два спорни момента и в тази връзка не зачел два релевантни за правото на пенсия
на жалбоподателя периоди, а именно закупеният стаж по чл.9а, ал.1 от КСО за
срок от 03 месеца и 10 дни и този придобит в Република Чехия за периода
09.02.2022г. – 29.04.2022г. На следващо място жалбоподателят сочи, че в периода
юни-юли 1975г. е полагал труд в мини „Марбас“ – нови рудници, гр. Д., като този стаж отново не бил зачетен от пенсионния
орган, поради това, че жалбоподателя не представил документи удостоверяващи наличието
му. Счита, че при наличие на изрично заявено възражение от негова страна
административният орган, съобразявайки служебните си правомощия е следвало да
изясни всички обстоятелства от значение за случая и служебно да събере
необходимите доказателства при обработване на документите за отпускане на
пенсия, това не е сторено, съответно в хода на пенсионното производство било
допуснато нарушение на чл.35 от АПК. По изложените в жалбата съображения се
моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, като преписката бъде върната на пенсионния орган за ново
произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебното
заседание жалбоподателят не се представлява, но от процесуаления представител на
същия адв. Т. е депозирана молба с приложени към нея доказателства, както и
писмена защита, съдържаща доводи поддържащи тези изложени в жалбата.
Ответникът - Директор
на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за
отхвърлянето и като неоснователна и недоказана. Съображения в тази насока са
изложени и в представената от юрк. С. молба. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Административен съд
– Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по
административната преписка се установява, че А.Л.Л. *** заявление с вх. №
2170-26-167/14.12.2021г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно с документи за осигурителен стаж и доход, като е направил искане
по чл.9а, ал.2 от КСО.
С разпореждане №**********/2140-26-1184/09.12.2022г.
ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково, на основание чл.9а,
ал.2 и ал.5, чл.69б, ал.2 и ал.5, чл.68, ал.1-3 от КСО, чл.6 и чл.50 от
Регламент /ЕО/ №883/2004г. и Регламент /ЕО/ №987/2009г., е отказал на А.Л. отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е прието, че
към дата на подаване на заявлението за пенсия – 14.12.2022г. жалбоподателят има
навършена възраст от 64г., 09м. и 10 дни и осигурителен стаж положен за периода
от 29.09.1976г. до 22.11.2021г. с прекъсване, както следва: 06 г., 04 м. и 04
дни от втора категория труд; 24 г. 10 м. и 19 дни от трета категория труд; общ
осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд –
32 г., 09 м. и 24 дни. Потвърден осигурителен стаж, положен в Чехия – 05г. 09м.
и 11 дни. Общ осигурителен стаж превърнат съгласно чл.104 от КСО към трета
категория труд – 38 г., 07 м. и 05 дни. Недостигащ осигурителен стаж – 04
месеца и 25 дни. Сбор осигурителен стаж и възраст – 103. В мотивите на
разпореждането пенсионният орган първоначално е анализирал приложимостта на
нормата на чл.69б, ал.2 от КСО. Съгласно същата през 2021г. за лицата, които са
работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на
пенсия, ако са навършили 58 години 08 месеца и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 100 за мъжете. Анализирана е и разпоредбата на чл. 69б, ал.5 от КСО,
според която пенсия по ал.1-4 от същия член се отпуска, когато лицата не са
придобили право на пенсия по чл.168 от КСО или са променили осигуряването си по
чл.4в от КСО. Прието е, че на Л. не се следва пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като има навършена изискуема възраст от
64г., 09 м. и 10 дни , има сбор от осигурителен стаж и възраст 103, но няма
осигурителен стаж от 15 години при условията на втора категория труд, а има
06г., 04м. и 04 дни. От пенсионния орган е разгледана и приложимостта на
разпоредбите на чл. 68, ал.1-2 от КСО, според които, за да придобие право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2021г. лицето следва да има
навършена възраст 64 години и 04 месеца и придобит осигурителен стаж 39 години
за мъжете. Прието е, че Л. няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена изискуемата
възраст, но няма осигурителен стаж от 39 г., а има 38г. 07 м. и 05 дни. В
разпореждането е обсъдена и разпоредбата на чл.9а, ал.2 от КСО, според която
при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, се
зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване
право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но не повече от 5 години, ако за
това време са внесени осигурителни вноски, съгласно ал.3. посочено е, че
съгласно разпоредбата на чл.9а, ал.5 от КСО, когато са внесени осигурителни
вноски по ал.1 за периоди на обучение, по-малко от 5 години лицето има право да
внесе осигурителни вноски по ал.2 за разликата до 5 години. При това положение
е обосновано, че на Л. не се следва пенсия и на основание чл.9а, ал.2 от КСО,
тъй като има закупено образование по чл.9а, ал.1 от КСО – 04г., 08 м. и 20 дни
и може да закупи до 05 г. само още 03 м. и 10 дни, а има недостигащ стаж 04м. и
25 дни за право на пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО. Разгледана е и разпоредбата
на чл. 68, ал.3 от КСО, според която, в случай, че лицата нямат право на пенсия
по ал.1 и ал.2, през 2021г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст
от 66 години и 08 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж. Преценено е, че Л. няма право на пенсия и при условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата възраст от 66 години и 08 месеца, а е
на 64 г. 09м. и 10 дни. Разпореждане №**********/2140-26-1184/09.12.2022г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково е получено лично
от А.Л. на 23.12.2022г, видно от представеното по делото ИД.
В срока по чл.117,
ал.2 КСО с жалба вх.№1012-26-6 от 05.01.2023г., подадена чрез пълномощник адв. П.Т.А.Л.Л.
е оспорил пред директора на ТП на НОИ – Хасково разпореждане №**********/2140-26-1184/09.12.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково. Към жалбата е
приложена вносна бележка за заплатен осигурителен стаж от дата 29.12.2022г. за
сумата в размер на 562,32 лева, като основание е посочено – доплащане за трудов
стаж висше образование.
С оспореното Решение
№1012-26-6-1/19.01.2023г. директорът на ТП на НОИ Хасково, е отхвърлил жалбата
на Л., срещу разпореждане №**********/2140-26-1184/09.12.2022г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл.9а,
ал.2 и ал.5, чл.69б, ал.2 и ал.5, чл.68, ал.1-3 от КСО, чл.6 и чл.50 от
Регламент /ЕО/ №883/2004г. и Регламент /ЕО/ №987/2009г., му е отказано
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решението директорът
на ТП на НОИ изцяло е споделил изводите на пенсионния орган
за неприложимостта на посочените в разпореждането норми на КСО за придобиване и
отпускане на Л. пенсия за ОСВ. По отношение на първия спорен период – стажа
положен през юни-юли 1975г. в мини „Марбас“ – нови рудници гр. Д. е приел, че в пенсионното производство жалбоподателят не е представил
необходимите документи удостоверяващи този стаж, за да бъде съответно взет
предвид от пенсионния орган при определяне правото на пенсия. По отношение на осигурителния
стаж придобит от жалбоподателя в Република Чехия в периода 09.02.2022г. –
30.04.2022г., след подаване на заявлението за отпускане на пенсия от
14.12.2021г. директорът на ТП на НОИ – Хасково е посочил, че същият би могъл да
бъде зачетен като допълнителен стаж, след отпускане на пенсия при условие, че
по пададеното заявление е отпусната пенсия. По отношение на закупения от Л.
стаж за периода на обучението му във висше училище от 1978г.-1983г. директорът
на ТП на НОИ – Хасково е приел, че лицето има право да внесе осигурителни
вноски по чл.92, ал.2 от КСО до 5 години. Въпреки това закупения от Л. стаж не
му достига, тъй като за право на пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО му остава
недостигащ стаж. В решението от директора на ТП на НОИ, както и от пенсионния
орган не е отречен периода на редовна военна служба, както и този положен в
Чехия до дата на подаване на заявлението.
Решението
е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощник, на 23.01.2023г., видно от отразяването
в известието за доставяне /л. 85/.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване
е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при
условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обжалваното
решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни
основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Твърденията в жалбата за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
постановяването му, съдът намира за неоснователни. Оспорваният акт е в писмена
форма, подписан е от издателя си, и не се установява да се отклонява от
изискванията към съдържанието, предвидени в чл.59, ал.2 от АПК. Не са нарушени
и разпоредбите на чл.35, чл.36 и чл.39 от АПК, тъй като преди издаване на акта
органът е изяснил значимите за случая факти и обстоятелства, включително чрез
събиране на доказателства по служебен път, и е обсъдил всички направени от страна
на заявителя възражения.
По отношение на
съответствието на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане с
материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
На първо място
следва да бъде отбелязано, че от страна на жалбоподателя не се оспорва извода
на пенсионния орган, че не отговаря на условията по чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО
за придобиване право на пенсия при условията на втора категория труд, тъй като
същият има навършена изискуемата възраст съгласно посочената разпоредба – 64г.
09 м. 10 дни, има сбор от осигурителен стаж и възраст 103, но няма 15 години
осигурителен стаж от втора категория труд, а има 06 г. 04 м. и 04 дни. На
следващо място не се оспорва и извода на пенсионния орган, че жалбоподателят
към дата на подаване на заявлението не отговаря и на условията по чл.68, ал.3
от КСО, съобразно която в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2,
до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. В случая навършената от жалбоподателя възраст към дата на подаване на
заявлението е била 64г. 09м. и 10 дни, а не както изисква цитираната норма към
този момент – 66 години и 08 месеца.
Като спорен между
страните се оформя въпроса относно това, при подаване на заявлението за
отпускане на ЛПОСВ на дата 14.12.2021г., отговарял ли е жалбоподателя на
условията по чл. 68, ал.1-2 от КСО и чл. 9а, ал.2 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. До 31 декември 2017 г. възрастта за
мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Алинея 2 на чл.68 КСО
сочи, че от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. В случая, за да
придобие Л. право на ЛПОСВ към дата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ е
следвало да има навършена възраст 64 години и 04 месеца и придобит осигурителен
стаж 39 години. Установява се от приложените по делото доказателства, че към
посочения момент жалбоподателят е имал навършена изискуемата възраст, но е
нямал осигурителен стаж от 39 години, а е имал 38 години, 07 месеца и 05 дни,
т.е. недостигащия му осигурителен стаж за право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2
от КСО е 04 месеца и 25 дни.
Тъй като от Л. е
направено искане за отпускане на ЛПОСВ във връзка с чл.9а, ал.2 от КСО следва
да бъде обсъдена приложимостта и на тази разпоредба. Според същата при
пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, се зачита и
времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на
пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но не повече от 5 години, ако за това
време са внесени осигурителни вноски, съгласно ал.3. Разпоредбата на чл.9а, ал.5
от КСО сочи, че, когато са внесени осигурителни вноски по ал.1 за периоди на
обучение, по-малко от 5 години лицето има право да внесе осигурителни вноски по
ал.2 за разликата до 5 години.
Към дата на подаване
на заявлението за отпускане на ЛПОСВ Л. е представил Удостоверение №
1019-26-674-1 от 21.02.2019г., издадено от ТП на НОИ – Хасково, от което е
видно, че същият е внесъл осигурителни вноски за осигурителен стаж на основание
чл.9а, ал.6, във връзка с чл.9а, ал.1 от КСО за периода 12.10.1978г. до
30.06.1983г., а именно общ осигурителен стаж 4 години, 8 месеца и 20 дни. Видно
от представения по делото опис на осигурителен стаж посоченият стаж е съобразен
от пенсионния орган, като от същия е записано „само 0-3-10 може да купи до
5-0-0, недостигащ осигурителен стаж по чл.68 КСО - 0 г. 4 м. и 25 дни“. В
последствие при извършеното от жалбоподателя оспорване пред директора на ТП на
НОИ – Хасково на разпореждане №**********/2140-26-1184/09.12.2022г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково към жалбата е
приложена вносна бележка за заплатен осигурителен стаж за остатък от 3 месеца и
10 дни до позволените 5 години.
Въпреки, че
обстоятелство по допълнително закупения стаж е нямало как да бъде отразено от
пенсионния орган при издаване на разпореждане №**********/2140-26-1184/09.12.2022г.,
а същото изрично не е отчетено и от директора на ТП на НОИ Хасково, при
постановяване на оспореното решение, то отново крайният извод за неналичие по
отношение на Л. на предпоставките по чл.68, ал.1-2 от КСО към дата на подаване
на заявлението е обоснован. Дори да се извърши необходимото приспадане на
допълнително заплатените 03 месеца и 10 дни, отново за жалбоподателя е налице
недостигащ стаж от 1 месец и 15 дни. Поради това от административния орган
правилно е прието, че на жалбоподателя не се следва пенсия и на основание
чл.9а, ал.2 от КСО.
На следващо място, по
отношение на положения от жалбоподателя осигурителен стаж към мини „Марбас“ –
нови рудници, гр. Д. за периода юни-юли 1975 г. и този в
Чехия за периода от 09.02.2022г. до 30.04.2022г., с твърдения в жалбата, че
неправилно не е зачетен от пенсионния орган, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният
стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по
утвърден образец, издаден от осигурителя.
Не се спори, а и
видно от описа към подаденото от Л. заявление за отпускане на пенсия към дата
14.12.2021г., като документи удостоверяващи положения от същия осигурителен
стаж са посочени: Трудова книжка от 06.02.1984г., Трудова книжка № 15 от
27.05.2016г. Удостоверение №237/11.10.1978г., Удостоверение УП-16 №
1019-26-674-1 от 21.02.2019г., 6 броя документи за стаж от Чехия и 1 брой
проучвателна молба. От тук следва, че жалбоподателят в пенсионното производство
не е представил надлежния по смисъла на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж документ, удостоверяващ положен осигурителен стаж към мини
„Марбас“- нови рудници, гр. Д. за сочения от него
периода юни-юли 1975г., за да претендира неговото зачитане. Отделно от това,
обратно на изложените твърдения в жалбата не пенсионният орган е този, който
следва да издири и установи осигурителния стаж на всеки заявител. Заявителят е
този, който има интерес да докаже в пенсионното производство, че по отношение
на него са изпълнени предпоставките за отпускане на исканата пенсия. В тази
връзка при липса на доказан от страна на жалбоподателя осигурителен стаж,
правилно такъв не е зачетен от пенсионния орган.
Отделно от това прави
впечатление, че дори самия жалбоподател не е наясно за периода, през който е
полагал труд в мини „Марбас“ – нови рудници, гр. Д..
От представеното в хода на съдебното производство от пълномощника на
жалбоподателя Удостоверение, обр. УП-13 с дата 14.02.2023г., издадено от ТП на
НОИ – Хасково, се установява, че Л. в действителност е работил в посоченото
предприятие, но за период от един месец - 06.1976г., който е различен от
първоначално заявения юни-юли 1975г.
На следващо място, правилно
пенсионният орган при определяне правото на пенсия на Л. не е взел предвид
придобития от същия осигурителен стаж в Чехия за периода
09.02.2022-30.02.2022г. Този стаж се явява допълнително придобит от
жалбоподателя, който времево следва датата, на която е подадено заявлението за
отпускане на пенсия - 14.12.2021г. Това налага да бъде пояснено, че преценката
налице ли са предпоставките за отпускане на ЛПОСВ, една от които е и наличието
на изискуем стаж, съобразно нормата на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, се извършва
от пенсионния орган към датата, на която е заявено това право, а не във всеки
следващ момент до приключване на пенсионното производство, така както счита жалбоподателя.
В заключение и за
прецизност, с оглед наведените от жалбоподателя доводи за приложение на чл.142
от АПК по отношение на коментираните по-горе писмени доказателства следва да
бъде посочено, следното:
Съгласно нормата на чл. 142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаване
му, а установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта
се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от
значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаването на
акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа
на които органът е взел решението си. Т.е. чл. 142, ал.1 и ал.2 от АПК изисква
съответствието на акта с материалния закон да се преценява според релевантните
факти, съществуващи към момента на издаването му, а последващи (нови) факти се
вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно
положение, т.е. ако действат с обратна сила. Иначе казано нови факти от
значение за делото по смисъла на тази разпоредба следва да се разбират факти на
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на
юридически или доказателствени факти, да са от значение за решаване на делото
по същество, каквото обстоятелство не е допълнително придобития осигурителен
стаж, след подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Т.е. имат се предвид
факти, съществуването на които установяват незаконосъобразност на акта, а не
новосъздадени факти, които променят обстоятелствата, при които е издаден акта.
В тази връзка в решения по адм.д.№ 5264/2008 г. на ВАС и адм.д. № 4198/2012 г.
на ВАС се приема, че ново писмено доказателство, което се представя за първи
път пред административен съд, сезиран със спор за право на пенсия, може да
обоснове отмяна на постановения отказ и съответно изпращане на пенсионната
преписка за решаване на въпроса по същество като се съобрази и новото писмено
доказателство, но само за установяване на действителното наличие или
действителната липса на заявеното право на пенсия към датата на заявлението, а
настоящият случай не е такъв. Следва да бъде посочено още, че разпореждането, с
което се отказва да бъде отпусната пенсия, е установителен административен акт
и неговото предназначение е да установи, дали молителят притежава заявеното от
него субективно право на пенсия или все още не е придобил такова право, именно
към датата на подаване на това заявление. В случая допълнително придобитият
осигурителен стаж в Чехия за периода 09.02.2022-30.02.2022г., е факт който води
до промяна в правното положение на оспорващия, респ. до настъпването на
различни правни последици от това, поради което не се обхваща от разпоредбата
на чл. 142, ал.2 от АПК. Обратното би
означавало да се допусне право на отпускане на пенсия от дата, към която това
право не е съществувало, което е в разрез с материалния закон. Ето защо за
оспорващия съществува правна възможност, да подаде ново заявление за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а новонастъпилите факти ще
подлежат на обща преценка от пенсионния орган, като неговото решение ще подлежи
на съдебен контрол.
Като е достигнал до
аналогичен извод и е счел, че не са налице основания за отпускане на лична
пенсия за ОСВ по заявление вх.№ 2170-26-167/14.12.2021г., пенсионният орган
правилно с разпореждане №**********/2140-26-1184/09.12.2022г. е отказал на А.Л.Л.
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което правилно е
потвърдено с оспореното решение на директора на ТП на НОИ –Хасково. Ето защо
жалбата на А.Л., като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 143, ал. 3 АПК във
връзка с чл. 37 Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/
лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 3 АПК,
Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л. ***, срещу
Решение №1012-26-6-1/19.01.2023г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което
е отхвърлена жалбата на Л., срещу разпореждане №**********/2140-26-1184/09.12.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.9а, ал.2 и ал.5, чл.69б, ал.2 и ал.5, чл.68, ал.1-3 от КСО, чл.6 и
чл.50 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. и Регламент /ЕО/ №987/2009г., му е отказано
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА А.Л.Л., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в размер на
100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез
Административен съд - Хасково.
СЪДИЯ: