Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Велинград 2019 г..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в открито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иванка Пенчева
при секретаря Виолета
Шаркова
като разгледа докладваното от съдия Пенчева а.н. дело № 172/2019 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на М.И.К. против
Наказателно постановление № 00002 от 15.01.2018 г. на Директора на
РЗИ-Пазарджик, с което на жалбоподателя, на осн. чл.218 ал.1 от Закона за
здравето, е наложено администретивно наказание глоба в
размер на 300 лв. за нарушение на чл.56 ал.1 от Закона за здравето.
Изтъкват
се доводи да незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното наказателно
постановление, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят
счита, че санкционният акт не съдържа
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително и
доказателствата, които го потвърждават. Налице е неправилно приложение на
материалния закон, предвид че административнонаказващият орган не е
обсъдил предпоставките на чл. 28, б. „А“ ЗАНН.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата
Ответникът
РЗИ – Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., възразява
срещу основателността на жалбата.
Съдът счита, че жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Обжалваният акт е
изпратен за връчване по пощата, като в обратната разписка е посочено, че
получателят не открит, без отбелязване на дата и на качеството на лицето, чрез
което е извършено връчването. Поради надлежното връчване на акта в хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, за дата на връчване следва да се счита
сочената от жалбоподателя дата, на която твърди, че е получил поканата за доброволно изпълнение, а именно 25.04.2019 г.
Жалбата е изпратена до Районен съд Велинград на 02.05.2019 г. в
законоустановения седмодневен срок.
Съобразно представените писмени и гласни
доказателства по делото, съдът намира за установено следното:
На
04.01.2018 г. при проверка на служители от РЗИ Пазарджик, свързана с контрол на забраната за тютюнопушене в закритите обществени места, в хотел
„България“, гр. Велинград , актосъставителят Р.Д.Н., на длъжност инспектор в
РЗИ Пазарджик, в присъствието на свидетелката В.Г.Г., установили във вътрешната
част на лоби бар, клиенти на заведението да пушат цигари. На масите имало
поставени пепелници. Сред заверените да пушат бил и жалбоподателят К.. Били
предприети действия по съставяне на АУАН на нарушителите. Един от тях отказал
да предостави личната си карта, поради което били изискано съдействие от
полицейските органи. На К. на същата дата и място, бил съставени АУАН №
2/04.01.2018 г. Жалбоподателят не създавал пречки при съставяне на акта,
подписал го, като в графата за възражения посочил, че собствениците на обекта
разрешават тютюнопушенето.
Актът е връчен лично на нарушителя на
същата дата. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпвали възражения.
Актът е съставен за това, че при извършена
проверка на 04.01.2018 г. от главни инспектори инж. Н. и инж. П. в обект Ресторант
„България“ гр. Велинград, пл. „Македония“, по повод спазване на изискванията на
Закона за здравето се констатира, че лицето М.И.К., клиент на обекта пуши
тютюнево изделие- цигара, с което нарушава изискванията на чл. 56, ал. 1 ЗЗ.
Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което по идентичен начин са описани обективните
обстоятелства от състава на нарушението и съответната нарушена разпоредба на
закона. На М.К. е наложено наказание на осн. чл. 218, ал. 1 ЗЗ в размер на 300
лв.
Съдът счита, че АУАН № 2/04.01.2018 г. и Наказателно постановление № 00002/15.01.2018
г. са издадени от компетенти органи в пределите на правомощията им, съгл. чл.
231, ал. 2 ЗЗ и в предписаната от закона форма. Същите съдържат реквизитите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно
индивидуализацията на нарушението и извършителя. Посочени са дата и място на
извършване на нарушението, нарушените
законови разпоредби имената и длъжностностното качество на актоставитеят и свидетеля
на нарушението, както и име и адрес на нарушителя. Актът е съставен в
присъствието на свидетел, очевидец на нарушението и е подписан от него.
Неоснователни са реливираните от защитата
на жалбпоподателя възраженията за процесуална незаконосъобразност на акта, поради
неотразяване на точния час на нарушението, както и на имената на останалите
свидетели очевидци. Законът не предвижда сред реквизитите на акта за
установяване на нарушението и на наказателното постановление посочване на точния час на извършване на
нарушението. Доколкото в него са посочени дата и място на нарушението, са
спазени законовите изсквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Не се споделят от настоящият състав
доводите за допуснато съществено процесуално нарушение при непосочване на
свидетели очевидци на съставянето на акта и на нарушението. В случая, акта е съставен
на датата и мястото, където е установено нарушението и като свидетел е вписана П.И.П.,
която се установи ,че е присъствала при проверката и при сътавяне на акта.
Същата е свидетел очевидец на нарушението, констатирано със съставения акт,
който тя е подписала. Неоснователно е
оплакването за допуснато нарушение предвид, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. При тълкуване на приложимата норма
съдът приема, че не е налице законово изискване за повече свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението. Изискването е
актът да бъде съставен в присъствието на свидетелите по извършване или
установяване на нарушението, които могат да бъдат един или повече от един.
Нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието
на други двама свидетели, когато липсват свидетели при извършването или
установяването на нарушението, но тази хипотеза не е приложима в конкретния
казус, защото съставителят на акта Р.Н. и свидетелят П.И.П. са свидетели по
установяване на нарушението. Вписването само на един свидетел по установяване на нарушението в
хипотезата на чл. 40, ал.1, пр.2 от ЗАНН, е
достатъчно за постигане целите на административно-наказателното производство и за точното приложение на законовата хипотеза.
В обжалвания акт се съдържа в пълнота
описание на изпълнителното деяние, като елемент от състава на нарушението.
Посочено е, че М.К. пуши тютюнево изделие „цигара“.
Правноирелевантно за спора е твърдението
на жалбпоподателя, че проверяващите не са установили каква е конкретната марка цигари.
Доколкото е посочен видът на конкретното тютюнево изделие, следва да се счита
за изпълнено изискването на закона за описание на обстоятелствата, при което е
извършено нарушението. По тези съображения съдът счита, че непосочването на
марката цигари не е съществено порцесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен.
В АУАН № 2/04.01.2018 г. и НП № 00002 от
15.01.2018 г. на Директора на РЗИ-Пазарджик са посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението, а именно вписани са имената на свидетелите, които са
го установили.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЗ забранява
тютюнопушенето в закритите обществени места, като със санкционната норма на чл.
218, ал. 1 ЗЗ се
налагат глоби на лицата, които я нарушават. Субект на нарушението е всяко
физическо лице, което посредством конкретно действие - тютюнопушене в закрити обществени места,
нарушава разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЗ .
Забрана за тютюнопушене предполага дължимо бездействие - да не се пуши. Нарушението се осъществява чрез действие, при
правно дължимо бездействие (да не се нарушава въведената забрана) от страна на
правния субект - физическо лице. Неизпълнението на забраната има за последица,
осъществяване на административно-наказателна отговорност на физическото лице
В приложимия материален
закона липсва легална дефиниция на понятието “тютюнопушене”, но за тютюнопушене
следва да се счита пушенето на тютюневи изделия, сред които попадат и цигарите,
по арг. от чл. 11 ЗАДС и § 1, т. 4 и т. 4а ДР ЗТТСИ. Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, се установява, че лицето М.И.К.- клиент в обекта в хотел
„България“, в гр.Велинград е пушил
тютюневи изделия, с което нарушава забраната по чл. 56, ал. 1 ЗЗ. Контролните органи са установили,
че на масата пред лицето има пепелник и кутия с цигари. В тази връзка са
показанията на актосъставителя М. и свидетеля по акта П., които съдът кредитира
като единни и непротиворечиви, даден от позицията на лица, незаинтересовани от
изхода на делото лица. Безспорно са доказани релевантните факти, изпълващи
състава на посочената норма, а именно жалбоподателят се е намирал в
"обществено място" по смисъла на закона и е пушел тютюнево изделие
/цигара/. Безспорно е, че цигарата представлява тютюнево
изделие за пушене по см. на § 1., т. 5, във вр. т. 4а от ДР на ЗТТСИ, доколкото
консумацията й се осъществява чрез процес на горене. По време на проверката М.К.
не е оспорил констатациите на актосъставителя, че пуши цигара и за контролните органи не е възникнало
задължение да я изземат с цел
установяване на съдържанието й. По делото няма данни жалбоподателят да е искал
надлежно установяване съдържанието на пушената от него цигара или да е оспорил
по време на проверката, че същата съдържа тютюн.
Не се доказаха възраженията на жалбоподателя за необоснованост на
констатациите на контролните органи, че е извършил вмененото нарушение.
Разпитаните
по делото свидетели В.Г. и И.К., не са присъставали на мястото на установяване
на нарушението и не са възприели обективни обстоятелства от неговия състав. Показанията
им, че знаят, че към този М.К. е пушил електронни цигали или цигари айкос, не е
в състояние да разколебае извода, че в момента на провеката жалбподателят е
пушил тютюнево изделие-цигара.
Относно доводите за необсъждане на
предпоставките за приложение на чл. 28, б а“ ЗАНН, обосноваващи нарушение на процесуалните
правила, съдът намира, че съобразно разясненията в ТР № 1 от 12.12.2007 г. по
тълк. дело № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол и в неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на изводите на административнонаказващия орган за липсата или
незначителността на вредните последици
или на другите смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниската степен на опасност на извършеното
административно нарушение, в сравнение нарушенията от съответния вид. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Така следва да
постъпи съдът и когато административният орган не е изложил съображения за
маловажността на случая.
Деянието не се отличава с липса или с
явно незначителна обществена опасност в сравнение с други случаи от същия вид
нарушение и поради това не са налице предпоставките да бъде квалифицирано като
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 1, б
„а“ ЗАНН. Отчитайки характера на нарушението и причините
за въвеждане на пълната забрана за тютюнопушене в закритите обществени места,
регламентирана в чл. 56, ал. 2 ЗЗ, съобразно характера на охраняваните
обществени отношения, както и масовото оповестяване на тази забрана, съдът
намира, че целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 ЗАНН не биха могли да се постигнат в необходимата
степен с отправеното по чл. 28, ал.1 , б. „а“ ЗАНН предупреждение. С
нарушението се засягат защитени от Закона
за здравето обществени интереси - опазване здравето на гражданите. В
конкретиката на настоящия казус, посоченото поведение не може да обоснове
извода, че са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Обстоятелствата, че нарушението е първо, че собствениците на
заведението са разрешавали пушенето и че лицето не е създавало пречки на
контролните органи, също не са достатъчни, за да се обосноват неговата
маловажност. Доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен
случай", смекчаващите отговорността обстоятелства са отчетени при
ориентиране на наказанието в минималния размер.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на Районен съд Велинград, счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По изложените
съображения, съдът:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 00002 от 15.01.2018 г. на Директора на
РЗИ-Пазарджик, с което на М.И.К., ЕГН: **********, на осн. чл.218 ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на
чл.56 ал.1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен
съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева