№ 73
гр. Свищов , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четвърти юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100186 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК вр. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „***“ ЕООД, ЕИК ********* чрез процесуалния си
представител адв. В. Г. твърди, че между „**************” ЕАД, ЕИК: *****
и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер ********** от дата ***** г., когато е добавил за ползване
мобилен номер *****, избран е тарифен план MaxiCall XS, с месечна
абонаментна такса в размер на 5,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата
дата ***** г., ответникът е подписал лизингов договор за устройство GSM
MICROSOFT LUMIA 950 DUAL SIM, № ***********, посредством 24
лизингови високи в размер на 34,90 лева, всяка.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер ********** от дата *****г. били
издадени фактури за период, а именно: № **********/22.06.2017 г..
**********/22.07.2017г., **********/22.08.2017г. за периода от 22.05.2017г.
до 21.08.2017г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги,
1
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г.,
07/2017 г., и за месец 08/2017г. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, *** имала право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
е издал по клиентски номер №********** крайна фактура №********** от
дата 22.09.2017г., с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, от която неустойка в размер на 17,40 лв., фактурирана е
цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно
уговорения погасителен план в размер на 698,00лв. и била включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периоди, която не е
предмет на настоящото производство.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
15.09.2017г. като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента MaxiCall XS за
мобилен номер ***** до 12.06.2019г. съгласно Договор за мобилни услуги от
дата *****г., за който номер абонатът е бил задължен за лизингови вноски в
размер на 34,90 лв., всяка, които лизингови вноски за гореописаните отчетни
месеци са фактурирани при фактурите за незаплатена далекосъобщителна
услуга/месечен абонамент.
Твърди се, че претендираната сума за неустойка е формирана като
сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана от
потребителя за всеки добавен тарифен план към ползвана електронна
съобщителна услуга и произтича от изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от
2
договора: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти
за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
*** ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг) представляващо сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както
следва: (3x5,80лв.) или общо 17,40 лв. (седемнадесет лв. и 40 ст.) лева, за
което е издадена крайна фактура **********/22.09.2017 г., за периода от
22.08.2017г. до 21.09.2017 г.
Твърди се, че поради прекратяване договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.38, от Общи
договорни условия на *** ЕАД за лизинг на устройства, дължимите
месечните вноски за предоставеното на абоната устройство GSM
MICROSOFT LUMIA 950 DUAL SIM, № *********** са обявени за
предсрочно изискуеми. В случая били обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими след месец 08/2017г., когато е издадена
крайната фактура/кредитна сметка № **********/22.09.2017 г., за периода от
22.08.2017 г. до 21.09.2017 г., съгласно уговорения погасителен план, както
следва:
- За устройство GSM MICROSOFT LUMIA 950 DUAL SIM, №
***********, се дължи цената в размер на 698,00лв. след месец 08/2017г.
Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови
вноски е от м.08/2017г., когато е издадена крайната фактура до изтичането на
договора, сключен на дата *****. г., за срок от 24 месеца, а именно
м.06/2019г. при което в сумата от 698,00лв. са включени общо 20 броя
предсрочно изискуеми вноски по 34,90 лв.
Твърди се, че ищецът „***“ЕООД претендира процесната сума от два
3
договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. В чл. 1.6 от първия
договор за цесия, сключен между „***” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, е дадена
легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН
или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. ”
Видно било от извлечение от Приложение № 1, че по силата на
договор за цесия от 16.10.2018 г. „***” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп”
ООД е собственик на вземането спрямо ответника, което в последствие е било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп”
ООД и „***” ЕООД. Приложение № 1 представлявал списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от договора за цесия, т.е. самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Видно извлечение от Приложение № 1, че по силата на договор за
цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлител, а „***” ЕООД е
собственик на вземането спрямо ответника.
Твърди се, че ответника е уведомен и за двете цесии от „С.Г. Груп“
ООД.
Твърди се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ИВ.
ИВ. Р., ЕГН ********** било образувано ч.гр.д. № 930/2020 г., по описа на
PC - Свищов. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
4
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува
изискуемо вземане против ответника в размер на 715,40 лв. (седемстотин и
петнадесет лева и 40 ст.), представляваща сбор от незаплатени вноски за
лизинг в размер на 698,00лв. (шестстотин деветдесет и осем лева. и 00 ст.)
лева и неустойка по договор в размер на 17,40 лв. (седемнадесет лева и 40 ст.)
лева, сключен между ответника и „***” ЕАД, ведно е мораторна лихва за
забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява. В
писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да постанови
неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, и не
взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и когато искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед
депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца
искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда от
11.03.2021г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани
последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния
срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се
гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви,
въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за
5
уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се
гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът
е вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца
писмени доказателства, обосноват, извода, че правото, претендирано с иска
вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение
съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по
чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение.
Следва да се признае, че по отношение на ищеца съществуват
претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете.
Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 25,00
лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) за държавна такса и 180 лева (сто и
осемдесет лева) за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) за държавна такса и 180
лева (сто и осемдесет лева) за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на ИВ. ИВ. Р. с ЕГН ********** с адрес ***********, че дължи
на “***” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, ****************, представлявано от Ю.Б.Ц. сумата от
715,40 лв. (седемстотин и петнадесет лева и 40 ст.), представляваща сбор от
незаплатени вноски за лизинг в размер на 698,00лв. (шестстотин деветдесет и
осем лева. и 00 ст.) лева и неустойка по договор в размер на 17,40 лв.
6
(седемнадесет лева и 40 ст.) лева, сключен между ответника и „***” ЕАД, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
260022 от 25.09.2020г. по ч. гр. дело № 930/2020г. по описа на Районен съд
град Свищов
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Р. с ЕГН ********** с адрес *********** ДА
ЗАПЛАТИ на “***” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ****************, представлявано
от Ю.Б.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и
пет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 180 лева (сто и осемдесет лева)-направени
разходи в заповедното производство за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Р. с ЕГН ********** с адрес *********** ДА
ЗАПЛАТИ на “***” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ****************, представлявано
от Ю.Б.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и
пет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 180 лева (сто и осемдесет лева)-направени
разходи в заповедното производство за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се
укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да
търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7