РЕШЕНИЕ
№ 15191
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110102974 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [***********] против Х. С. С.
за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 43239/2021 г. по описа на СРС, 43-
ти състав.
В исковата молба ищецът [***********] твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в [***********]5. Тъй като издадената
заповед била връчена на длъжника – настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на
ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
1
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[***********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [***********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [***********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 6236,47 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [***********]5;
сумата от 953,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 06.07.2021 г.; сумата от 66,17 лева, представляваща главница за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г.,
както и от сумата от 13,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 23.07.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира и
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за
настъпила давност върху претендираните вземания за периода преди 23.07.2018 г.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е клиент,
2
съответно потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия. В тази връзка се
сочи, че при връчване на съобщението до ответника, длъжностното лице-призовкар е
установило, че лицето не живее на адреса от 6 години, а от приложената към отговора
справка от Служба по вписванията се установява, че имотът е бил продаден от ЧСИ на
публичен търг. Отделно от предходното се навеждат доводи, че имотът вероятно е
съсобствен. Поддържа се становище за липса на доказателства относно доставката на
твърдяното количество ТЕ и правилното й начисляване. Оспорва се наличието на
основания за „служебно“ начисляване на топлинна енергия, поради „неосигурен
достъп“. Оспорват се задълженията за БГВ и дялово разпределение, съответно
претендираните суми за обезщетение за забава. Отделно от предходното се излагат
доводи, че задълженията за забава са начислени въз основа на неравноправна клауза
съгласно чл.146 ЗЗП. По изложените в писмения отговор доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца –
[***********] е депозирало молба, в която се твърди, че не извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в жилищната сграда, в която се намира процесния
недвижим имот.
Следва да се има предвид, че в процесуалния закон не е предвидена възможност
за отмяна на определението, с което е конституирано третото лице-помагач. По
аргумент на чл.220, изр.2-ро ГПК само определението, с което не се допуска
привличането на третото лице подлежи на обжалване с частна жалба. Теорията и
съдебната практика приемат, че дори при неправилно конституиране на трето лице
като подпомагаща страна, съдът не може да отмени определението си, а и това не е
необходимо, тъй като в този случай по отношение на това трето лице няма да е налице
обвързващата сила на мотивите, съгласно чл.223, ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 43239/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [***********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника - настоящ ответник, с която е
разпоредено последният да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от
6236,47 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [***********]5; сумата от 953,41 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.09.2019г. до 06.07.2021 г.; сумата от 66,17 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 13,17 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
3
периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.07.2021 г. до
окончателното изплащане.
С разпореждане № 41202/20.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 43239/2021 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземането си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот том ХХ,
дело № 3523/1990 г. по описа на [***********], нотариус с район на действие СРС, от
който се установява, че към 22.05.1990 г. ответникът се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот.
По делото е приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
117, том I, рег.№ 2900, дело № 105/2008 г., от който се установява, че за обезпечаване
на вземане на кредитора[***********], ответникът е учредил в полза на банката
договорна ипотека върху процесния недвижим имот.
Видно от приложеното по делото постановление от 08.01.2014 г. по изп.№
20138580401601 по описа на ЧСИ [***********], с район на действие СГС е, че върху
процесния недвижим имот е наложена възбрана по молба на взискателя Централна
кооперативна банка АД.
Видно от приложената по делото справка от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията – гр.София за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на
ответника е, че имотът е придобит чрез публичен търг /постановление за възлагане от
[***********], което обстоятелство е вписано на 01.07.2020 г.
По делото е приложен протокол от проведено на 21.10.2001 г. Общо събрание на
етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който
е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД. Към протокола е приложен
списък на присъствалите на събранието. По делото е приложен и договор от 31.10.2001
г., сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, който съдът не обсъжда, тъй като е неотносим
към процесния исков период.
По делото са представени справка за издадени фактури през процесния период,
както и ОУ от 2016 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че през процесния период дяловото разпределение е
извършвано от дружество – подизпълнител на Техем Сървисис ЕООД, което е
4
изготвило две изравнителни сметки. През исковия период топлинна енергия за
отопление е разпределяна за 5 броя радиатори по максимална мощност, за топла вода –
по норма разход за 4 бр. обитатели и за сградна инсталация. В заключението вещото
лице е посочило, че разпределението на ТЕ в процесния имот е в съответствие с
действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че дължимата сума за главница за процесния период е в размер
на 6302,64 лева, в т.ч. и сумата от 66,17 лева за дялово разпределение. Обезщетението
за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 966,58 лева, в т.ч. 13,17 лева
върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
5
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.
От приложеното по делото писмени доказателства – нотариални актове и
справка относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на
ответника се установява, че имотът е възложен на купувач въз основа на проведена
публична продан, вписана на 01.07.2020г., т.е. към края на исковия период – 30.04.2020
г. ответникът се е легитимирал като негов собственик, независимо дали е обитавал
имота или не.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че в негова
тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване потребената
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. Това е
така, тъй като от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано се установява, че през исковия период, обхващащ два отоплителни сезона,
сумите за ТЕ за отопление са разпределяни за 5 броя радиатори по максимална
мощност, а за топла вода – по норма разход за 4 бр. обитатели. В конкретния случай,
видно от приложения по делото списък на присъствалите при проведеното ОС на ЕС
относно избор на топлинен счетоводител е, че за процесния недвижим имот са
посочени 4 радиатора, 4 разпределители и 4 вентили. По делото не са представени
каквито и да било доказателства, от които да е видно как е определен и броя на
живущите в жилището лица през процесните отоплителни сезони. При това положение
е налице произволно определяне на живущите в жилището, което от своя страна пряко
рефлектира при фактурирането на служебно начисленото количество топла вода по
реда на посочената от вещото лице норма. С оглед предходното следва да се приеме, че
изготвените изравнителни сметки, послужили за издаването на процесните общи
фактури от ищцовото дружество са с произволни изчисления, посочени от топлинния
счетоводител, без последния да е събрал каквито и да било данни за броя на живущите
в топлоснабдения имот. Нещо повече, прави впечатление, че ищецът дори не посочва
правилно кое е дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в
процесния недвижим имот през исковия период, нито представя договор относно
наличие на валидно облигационно правоотношение по реда на чл.139в ЗЕ с такова
дружество. Видно от приложената по делото молба от Техем Сървисис ЕООД е, че
това дружество не е извършвало услугата дялово разпределение за процесния период
6
и имот.
Следва да се има предвид, че съдебното решение не може да почива на
предположения, а единствено на безспорно установени факти и обстоятелства. Ето
защо исковите претенции /главни и акцесорни/ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. В хода на производството
ответникът е представляван от особен представител и по делото няма данни за
направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********] против Х. С. С., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 6236,47 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [***********]5, ведно
със законната лихва, считано от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от
953,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до
06.07.2021 г.; сумата от 66,17 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 13,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
43239/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице [***********] със
седалище и адрес на управление:[***********], помагач на страната на ищеца
[***********]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7