Мотиви
към присъда № 260004/ 18.ІІ.2021г.,постановена по НОХД № 96 по
описа на
Районен съд Харманли
за 2020г.
Обвинението
против Ш.К.И. ЕГН ********** *** е за това, че:
В периода от
м. юни 2017г. до м. април 2019г. (включително) в гр. Харманли, обл. Хасково,
след като е осъден с Решение № 227 от 10.Х.2014г. по гр.д. № 272/ 2014г. по
описа на PC Свиленград , влязло в сила на 29.Х.2014г., да издържа свой низходящ
- Ш.Ш.К., род. на 02.ІХ.2009г. /син/, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23
(двадесет и три) вноски по 90.00лв., на общо сума в размер на 2 070.00лв.
– престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Харманли,
поддържа в съдебно заседание обвинението като доказано по несъмнен начин. Пледира
за индивидуализация на наказанието при условията на чл.54 от НК, като бъзе
наложена наказание „Пробация“ с двете задължителни мерки и продължителност от 9
месеца.
На досъдебното
производство подсъдимия се е признал за виновен. Обяснил е своето поведение -
не изплащане на дължима издръжка с обстоятелството, че няма постоянна работа и
съответно редовни трудови доходи .
В съдебно
заседание, редовно призован не се явява. Представлява се от назначения по
досъдебното производство служебен защитник. Не се оспорва изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Защитата пледира за налагане на минимално
наказание „ Пробация“.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Подсъдимия Ш.И.
и св. С. С. сключил граждански брак на 29.ІХ.2011г. в гр. Добрич. По време на
съпружеския живот им се родило дете - Ш.Ш.К., род. на 02.ІХ.2009г.
Подс. И. често пътувал извън страната, като пребивавал в Р.
Полша и в ФР Германия, като през 2014г. той бил задържан в Р. Полша и осъден от
Окръжен съд – Варшава, Р. Полша с
Присъда от 31.ІІІ.2015г. за престъпление по чл. 189а пар1 от НК , чл. 203
от НК , чл. 204 пар.2 от НК , чл.91 пар.1 от НК и чл.58 ал. 1 от Закона за
борба с наркоманията на Р. Полша, като му наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 години. На 11.VІІІ.2016г. И. бил условно предсрочно
освободен. През времето когато подсъдимия пребивавал в затвор в Р. Полша, не
полагал грижи за семейството и детето си.
Междувременно
през 2014 г. св. С. депозирала искова молба пред РС-Свиленград за развод срещу подс. И., по повод на която било образувано гр. дело № 272/2014г. по описа на
Районен съд-Свиленград. За това производство подсъдимия не бил намерен на
установените адреси в страната, в следствие на което по реда на Гражданско
процесуалния кодекс, му е назначен особен представител - св.Т.К. ***.
С Решение №
227 от 10.Х.2014г. постановено по гр. дело № 272/2014г. по описа на Районен съд
– Свиленград, влязло в законна сила на 29.Х.2014г. И. бил осъден, да заплаща на св.С., като майка и
законен представител за детето им – малолетния Ш.К., месечна издръжка в размер
по 90.00лв. Местоживеенето на малолетния било определено в гр. Харманли при
майката , на която било възложено и упражняването на родителските права по
отношение на детето .
След 11.VІІІ.2016г.,
след предсрочното си освобождаване от затвора в Р. Полша, неустановен ден през
м. август 2016г. подс. И. се прибрал в страната. Със
съгласието на св. С. , той взел при себе си в гр. Добрич сина си – Ш.К., за да полага грижи за него, като разбрал и за
постановеното решение за развод и определената месечна издръжка на детето.
От месец
септември 2016г. до м. май 2017 г. подсъдимия полагал грижи за сина си, след
което св. С., прибрала сина си в гр. Харманли и И. ,престанал да се грижи за
него, както и да изплаща дължимата месечна издръжка.
От м.юни 2017г.
до м.април 2019г., включително в гр. Харманли подс. И.
не изплащал месечната издръжка за сина си, въпреки че бил в трудоспособна
възраст и едноличен собственик на „Макс Баущеле“
ЕООД- гр.Добрич (Удостоверението на АВ и справката на Търговския регистър - гр.
Добрич АВ).
За посочения
по - горе период подсъдимия не е изплатил месечни издръжки за 23 месеца на обща
стойност 2 070.00лв.
Видно от
заключението на назначената по делото икономическата експертиза, за периода от
29.Х.2014г. до 10.ІV.2019г. неизплатените месечни вноски възлизат на 53бр. и 13
дни и са на обща стойност 4 808.70лв.
От извършените
в досъдебното производство справки до СИС при РС Добрич, СИС при РС Харманли и
СИС при РС Свиленград се установява че срещу подсъдимия И. не са образувани
изпълнителни дела.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната
и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по
делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство, както и от гласните доказателствени източници,
съдържащи се в обясненията на подсъдимата дадени в хода на досъдебното
производство и показанията на разпитания в качеството на свидетел Т.К.. В
случая не се налага обсъждане на гласните доказателства откъм тяхната
достоверност, тъй като не е налице разминаване между тях, както и
несъответствие с останалия събран доказателствен материал.
При тези
факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия Ш.И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъпление по чл.183 ал.1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му
обвинение е привлечен към наказателна отговорност.
Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл.183 ал.1 от Наказателния кодекс се свързва с
наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно
заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на
сумите при условията, посочени в решението на съда. С чл.183 ал.1 от НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения
относно заплащане на издръжка от родител на дете като е осигурена наказателно
правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за
принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. За да е съставомерно
едно деяние по чл.183 ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката
на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна – това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. Престъплението по чл.183 от НК е формално и продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл.183 ал.1 НК се държи наказателно
отговорен този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно
не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Подсъдимият И.
е задължен с влязло в сила съдебно
решение да заплаща ежемесечна издръжка на детето Ш.Ш.К.,
род. на 02.ІХ.2009г., по № 272/2014г. по описа на Районен съд-Свиленград, в
сила от на 29.Х.2014г. и не е изпълнил задължението си размер на повече от две
месечни вноски, а именно 23 месечни вноски възлизащи на обща стойност 2 070.00лв.
Необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне
отговорността по чл.183 ал. 1 от НК очевидно е налице.
Съгласно чл.9
ал.1 от НК престъпление е това обществено-опасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за
наказуемо.
Налице е
съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски периода от м.юни 2017г. до
м.април 2019г.включително. Общият размер на задължението на подсъдимия е в
размер на 2 070.00лв. Правно ирелевантни са причините за неплащане на
присъдената издръжка. Съгласно съдебната практика за реализиране на състава на
чл. 183 ал.1 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние;
ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на
други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са
възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща
издръжка и др. Съгласно чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца. Издръжката е изискуема през течението на целия
месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е при-съдена. От събраните доказателства се
установява, че подсъдимия не е изпълнявал това свое задължение, следователно са
налице всички съставомерни признаци от обективна страна на състава на
престъплението по чл.183 ал. 1 от НК.
От субективна
страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл.
При така
приетата фактическа обстановка съдът счете,че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.183 ал. 1 от НК, тъй
като за периода от м.юни 2017г. до м.април 2019г. (включително) в гр. Харманли,
обл. Хасково, след като е осъден с Решение № 227 от 10.Х.2014г. по гр.д. № 272/
2014г. по описа на PC Свиленград, влязло в сила на 29.Х.2014г., да издържа свой
низходящ-Ш.Ш.К., род. на 02.ІХ.2009г. /син/, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23вноски по
90.00лв., на общо сума в размер на 2 070.00лв.
Подсъдимия Ш.К.И. е българин, български гражданин,
с основно образование, разведен, осъждан, едноличен собственик на ЕООД „Макс Баущеле”- гр. Добрич ЕИК *********, род. на 04.VІ.1975г. в гр. Добрич, с
постоянен адрес *** и адрес за призоваване: гр. Добрич ул.***, ЕГН **********.
Подсъдимият е
наказателно отговорно лице. Извършил е деянието при условията на пряк умисъл -същия
е съзнавал обществено опасния характер, предвиждал е обществено опасните
последици и е целял тяхното настъпване.
С оглед
последното и при определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид:
от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността
на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете неговото процесуално поведение. Подсъдимия, се
признава за виновен и на досъдебното производство е съдействал за разкриване на
обективната истина, като е дал обяснения, което не важи за съдебна фаза на
процеса.
Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе предвид обремененото съдебно
минало на подсъдимия и сравнително продължителния период от време, през който той
е бездействал и не изпълнявала следващото се по силата на влязло в сила съдебно
решение за заплащане на издръжка. По делото това му неизпълнение е общо за 23месеца,
обосноваващо тезата за упоритост в извършване на деянието. То от своя страна е
довело до затруднения в материално отношение за задоволяване на жизнените
потребности на детето.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че не са налице изключително или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Изложеното по-горе и конкретно за данните за
съдимостта на подсъдимата и упоритостта на престъпната деятелност са от
решаващо значение за индивидуализацията на наказанието. Настоящия състав на
съда счита, че не са налице условията и предпоставките за определяне на
настоящото наказание съобразно по-тежката
от двете алтернативи, а именно предвиденото в закона наказание „Лишаване от
свобода”.
Според
настоящия съдебен състав на подсъдимия следва да се наложи наказание „ Пробация“ която да бъде с
продължителност от 10 месеца. На основание чл.42А ал.2 т.1 и 2 и ал.2 от Наказателния
кодекс на подсъдимия следва да
се наложат следни-те пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10месеца, като на
основание чл.42 Б от НК се определи периодичност на явяване и под-писване пред
пробационен служител или оправомощено от него лице на два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 месеца.
При определяне
на наказанията съдът прилага разпоредбата на чл.355 ал. 2 от НПК и определя
същото по вид и размер наказание, което е определено по НОХД № 245 по описа на
РС Харманли за 2019г. Срещу присъдата по това дело, не е подаден протест и
според разпоредбата на чл. 355 ал. 2 от НПК, не може да се влошава положението
на подсъдимия.
По този начин
на изпълнение според настоящия състав на съда биха се постигнали в максимална
степен целите в чл. 36 НК, особено генералната превенция.
Причини за
извършване на деянието- слабо развито чувство за родителски дълг.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия : ..................
/В.Коларов /