№ 2535
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100513484 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 16310/29.08.2024г. по гр.д. № 11708 по описа за 2024г. на
Софийски районен съд, 164-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 69731/01.03.2024г. на А. Х. К., ЕГН
********** срещу „КешЛинк” ЕООД, ЕИК ********* с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за признаване за незаконно и
отмЯ. на уволнението й , извършено със Заповед № 1/10.01.2024г.; за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър,
акаунт-продажби ИКТ”; за заплащане на сумата от 26 649,09лв.,
представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период от 11.01.2024г. до 11.07.2024г., като А. Х. К., ЕГН
********** е осъдена да заплати на „КешЛинк” ЕООД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4200лв ., представляващи
съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
110493/15.10.2024г.г. по регистъра на СРС изпратена на 14.10.2024г.
идентична с въззивна жалба вх. № 326123/15.10.2024г. по регистъра на СРС от
ищеца А. Х. К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочила е, че правилно било прието от районния съд, че по
1
трудово правоотношение започнала да работи при ответника на 13.12.2023г. за
длъжността и за отработените 29 дни й било изплатено трудовото
възнаграждение. Неправилно било прието от районния съд, че в трудовия
договор била уговорена валидна клауза за изпитване в полза на работодателя
и така уволнението било законно. Не бил представен подписан от страните
трудов договор, съдържащ такава клауза. Подписала била трудов договор,
който не съдържал такава клауза. Той не бил приет по делото по вина на
работодателя, който не го бил представил по делото. Представения с исковата
молба трудов договор съдържал само подпис на работодателя не било
установено че точно този вариант й бил изпратен преди да започне работа.
Ответникът твърдял, че изпратил на ищеца трудовия договор с указание да го
подпише и върне и това направил ищецът, което се установявало от
товарителницата и от събраните гласни доказателства. Съдържанието на така
подписания договор било различно от представения по делото , ответникът го
знаел и затова отказал да го представи по делото. Районният съд неправилно
не приложил чл. 161 от ГПК. Представеното с исковата молба не било трудов
договор, защото не носел неин подпис, нямала в свое държане подписания от
нея договор. Н.Ч. бил неин пряк ръководител и това не се оспорвало от
ответника с отговора на исковата молба, неправилно районният съд не приел
за установен този факт. Кореспонденцията между страните установявала, че
ответникът посочил Ч. за неин пряк ръководител, без значение било дали той е
в трудово или гражданско правоотношение с ответника. Офертата била
съставена след учредяването на ответника и не било възможно с приемането
на същата да е възникнало трудовото правоотношение между страните и то
със срок за изпитване. Установено било по делото, че преди да сключи трудов
договор с ответника тя работила по граждански договор с фирмата на Н.Ч.
при същите условия, свидетелят посочил, че уговорката била да няма срок на
изпитване, че няма разлика в естество на работа в периода преди и след
сключването на трудовия договор. Проверката на способностите й била
извършена преди сключването на трудовия договор и преди ответникът да
бъде регистриран като юридическо лице. КТ забранявал за една и съща работа
да се сключва два пъти клауза за изпитване и тогава когато привидно
работодателите са различни. При регистрация на ответника през декември не
било възможно през септември то да изпрати оферта на ищеца , да се води
кореспонденция. Ответникът с отговора на исковата молба признал, че
страните са водели преговори за работа по трудов договор за позицията.
Ответникът следвало да докаже валидна клауза за изпитване но това не било
сторено по делото. Разпитаният свидетел бил единственият, който наблюдавал
работа на ищеца и показанията му следвало да се кредитират. Работодателят я
поставил в условия на работа от дома си и за нея нямало възможност да
установи твърденията си за преговорите освен да се съобразят гласните
доказателства Механизма на сключването на договора бил признат с отговора
на исковата молба – изпращане на подписан от ответника договор до ищеца с
указание да бъде подписан и върнат от ищеца обратно на ответника, ищцата
подписала и върнала на ответника и двата екземпляра, това сочел и
свидетелят. Това че били изпратени до Н.Ч., а не на адреса на ответника
2
нямало значение с оглед установеното че той бил прекият й ръководител.
Трудовият договор изпратила заедно с трудовото книжка и дипломата,
трудовата книжка й била върната оформена при прекратяването на договора,
което доказвало че успешно е върнала на работодателя и подписания трудов
договор косвените доказателства доказвали обвързаността на Ч. с ответника –
сестра му работела при ответника, мнимата оферта, представена от ответника
сочел него за автор., той бил посочен от свидетеля за неин пряк ръководител.
Н.Ч. бил посочен като платец на адвокатски хонорар, а задължено лице бил
ответникът и това доказвало свързаността им. Ответникът признавал че дал
възможност на ищеца да работи една и съща работа в различни форми и
проверил способностите й за същото, ищцата работела на един и същ лаптоп и
със същите клиенти. Не ищецът , а ответникът следвало да призове Ч. като
свидетел, но това не било направено. Претендирала е разноски. Оспорила е
поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете „КешЛинк” ЕООД, ЕИК
********* в предоставения срок е оспорило жалбата. Посочило е, че
решението на СРС в тази част е правилно. Не било установено трудов
договор със съдържание, различно от приетия по делото документ, да е
сключен между страните. Със свидетелски показания такова съдържание не
можело да се установява. Правилно не били кредитирани показанията на
свидетеля, те били нелогични и непоследователни в частта, че и двата
екземпляра подписани от ответника били върнати от ищеца на ответника, този
свидетел бил и заинтересован от изхода на делото, защото бил съпруг на
ищеца. Всяка страна запазвала екземпляр от договора и нямало основание да
се приеме, че ищцата не го била направила. Изпълнил всички задължения
вменени му от съда, нямало основание да се прилага разпоредба на чл. 161 от
ГПК, представил всички документи, с които разполага. Договор без клауза за
изпитване не съществувал и затова не го представил. Нямало пречка да се
сключи клауза за изпитване с трудовия договор. КТ забранявал сключването
на такава, само ако преди това за същата длъжност имало сключен трудов
договор , а такъв в случая не бил сключен. Съществуването на граждански
договор било неотносимо. Мястото на работа и дали труд се престирал от дома
на ищеца нямало отношение към факта, че ищцата не била подписала
изпратения й проект за трудов договор. Не бил признал, че се касаело за
различни компании, които ползвали работната сила на ищеца през различни
месеци. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на насрещната страна за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
69731/01.03.2024г. , уточнена с молби от 18.03.2024г. и в публичните съдебни
заседания на А. Х. К., ЕГН ********** срещу „КешЛинк” ЕООД, ЕИК
*********, с която е поискала от съда на основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т. 3
вр. с чл. 225 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да признае за незаконно и да отмени
уволнението й , извършено със Заповед № 1/10.01.2024г.; да я възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност „мениджър, акаунт-продажби ИКТ”
3
при ответника; да осъди ответника да й заплати сумата от 26 649,09лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.03.2024г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за период от 11.01.2024г. до 11.07.2024г. Навела е
твърдения, че с ответника били сключили трудов договор за длъжността и
постъпила на работа на 13.12.2023г. при възнаграждение от 4245лв., със
заповед от 10.01.2024г. , връчена й на 11.01.2024г. трудовото правоотношение
било прекратено от ответника на основание на чл. 71, ал.1 от КТ , но валидна
клауза за изпитване в полза на ответника не била уговорена и така
уволнението било незаконно, не работила по трудово правоотношение 6
месеца след уволнението. Посочила е, че получавайки уволнителната заповед
останала озадачена от уволнителното основание, защото не била сключвала
клауза за изпитване, свързала се с ръководството на ответника , откъдето й
казали, че ще й изпратят всички документи и да не се притеснява, на
11.04.2024г. получила проект за трудов договор, подписан от ответника,
съдържащ клаузи в унисон със съглашението на страните освен в частта за
срока за изпитване. Получила ги по приложението „Телеграм”, което било от
категорията на „Вайбър”. Отказала да подпише така изпратения й проект на
трудов договор, защото не била съгласна с клаузата за изпитване, а и защото
не било правилно да подписва договора със задна дата. Препис от подписания
от нея договор не й бил предоставен от работодателя, била подписала трудов
договор без клауза за изпитване, екземплярите били два и били подписани от
работодателя /уточнение от първо о.с.з./, започнала да работи на 13.12.2023г.
Подписаните от нея трудов договор, трудовата й книжка изпратила на
работодателя на 13.12.2023г. до ръководителя й в гр. Пловдив по „Спиди”.
Върната оформена трудова книжка получила по „Спиди” на 23.01.2024г.
Претендирала е разноски.
Ответникът „КешЛинк” ЕООД, ЕИК ********* предоставения му срок и
с уточнения от първото съдебно заседание е оспорило исковете. Навело е
твърдения, че между страните били проведени преговори за назначаването на
ищеца на длъжността „мениджър, акаунт: продажби” за извършване на работа
от разстояние, изпратил на ищеца оферта за същото сочеща срок за изпитване
от 3 месеца и на 21.09.2023г. ищцата приела изцяло предложението, уточнила
че към него момент работи на друго място и поискала да започне работа през
ноември 2023г. Поради естеството на работа – от разстояние, ответникът
изпратил на ищеца подписани от него 2 екземпляра от трудовия договор
съответстващ на постигнатото съгласие, постъпването на работа трябвало да е
на 13.12.2023г. и затова ответникът изпратил уведомление до НАП за
сключения договор. Ищцата полагала труд съобразно уговореното, но не
върнала подписан трудов договор, заблудила работодателя, че го е подписала.
Поради незадоволителното представяне на ищеца ответникът в срока за
изпитване прекратил договора и подал уведомление до НАП за същото.
Липсата на подписан трудов договор означавала, че между страните няма
валидно трудово правоотношение Регистрация на договора в НАП и
допускането на работника до работа не били от естество да установят
трудовото правоотношение, защото писмената форма била такава за
4
действителност. При прекратяването на трудовия договор открил, че от ищеца
му била изпратена само трудова книжка, но подписан трудов договор не му
бил върнат от ищеца. Изпратил нов трудов договор на ищеца за подпис , за да
го върне подписан, изпратил го заедно с уволнителната заповед. В
разменената кореспонденция имало съгласие за клауза за изпитване, поради
което и ако се установяло съществуването на трудов договор, то той съдържал
клауза за изпитване. . Претендирало е разноски.
По делото е приет документ озаглавен трудов договор за извършване на
работа от разстояние № 2/12.12.2023г.” носещ подпис за ответника като
работодател, неносещ подпис за служителя, съгласно който на 12.12.2023г.
ответникът е възложил на ищеца да изпълнява от разстояние длъжността
„мениджър, акаунт продажби/информационни и комуникационни технологии”
при месечно основно възнаграждение от 4245лв. платимо до 30-то число на
следващия месец, работното място е домът на служителя, като съгласно чл. 3
от договора срокът е за неопредено време , но е уговорен срок за изпитване в
полза на работодателя от 2 месеца, считано от постъпването на работа, което е
направено на 13.12.2023г. В договора е посочено, че платения годишен отпуск
е 20 работни дни, допълнителен платен годишен отпуск от 7 дни, работно
време е 5 работни дни в седмица и 8 часов работен ден, служителят сам
организира работно време така , че да работи във времето, в което на
работодателя и търговските му партньори са в комуникационна връзка, срок за
предизвестие за прекратяване на договора е 30 дни.
Приета е трудова книжка на ищеца, съгласно която трудовото
правоотношение между страните е възникнало на 13.12.2023г. за длъжността
мениджър акаунт – продажби при основно месечно възнаграждение от
4245лв., същото е прекратено на 11.01.2024г. на основание на чл. 71, ал.1 от
КТ.
Приета е справка, съгласно която на 12.12.2023г. КешЛинк” е изпратило
уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ , с която е декларирало трудов
договор с ищеца за длъжността „мениджър, акаунт продажби/информационни
и комуникационни технологии.
Приета е Заповед № 1/10.01.2024г. на КешЛинк” ЕООД, носеща подпис,
положен за К.Н., с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание на чл. 71, ал.1 от КТ. На лицевата част на заповед под
текст „дата на връчване на заповедта 11.01.2024г. „ и текст : „получих препис
от заповедта и трудовата книжка, е положен подпис за ищеца.
Приета е справка от НАП, съгласно която е декларирано от ответника, че
трудовия договор с ищеца от 12.12.2023г. е прекратен на 11.01.2024г
Приета е справка от НАП съгласно която при ответника работела от
12.12.2023г. до 01.04.2024г. Е.К.Ч. на длъжността мениджър, акаунт
продажби/информационни и комуникационни технологии, а за 3 дни през
март 2024г. е работел К.Р. Ч. на длъжността директор дирекция
„Административни дейности”.
Прието е извлечение от Търговския регистър, съгласно което управител на
ответника е К.Н..
5
При проверка в публичния Търговски регистър се установява, че Н.К. Ч. :
е управител на „ Йор Профит”ЕООД, което дружество е регистрирано на
03.12.2024г. , адрес е в гр. Пловдив, ул. ****, едноличен собственик на
капитала е бил Н. Г., а от 19.02.2025г. – Нода Холдинг Лимитид-
чуждестранно юридическо лице в Кипър, предмет на дейност е „услуги за
обмЯ. между виртуални валути и признати валути без златно покритие;
услуги за прехвърляне или обмЯ. на виртуални активи, по съхранението
и управлението на такива; търговско посредничество и други;
е управител и собственик на капитала на НКТ Консулт”ЕООД,
регистрирано на 11.11.2022г. с адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
**** с предмет на дейност : консултация, търговия, рекламна,
информационна и програмна дейност; представителство,
посредничество, агентство на български и чуждестранни лица;
е управител и собственик на капитала на Нода България”ЕООД,
регистрирано на 01.03.2024г. с адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
**** с предмет на дейност : дейност на представител или подизпълнител
на дружество-платежна институция или дружество за електронни пари по
чл.28-31 и чл. 43 от ЗПУПС и чл. 15-чл. 16а от Наредба № 16/29.03.2018г.
Приета е неоспорена от страните кореспонденция, съгласно която до ищеца
е отправена оферта за работа на документ с лого „n noda”, с което й е
предложено да работи на позиция акаунт мениджър в „Noda” с пряк
ръководител Н.Ч., който е ръководител на отдел Продажби”, при
възнаграждение брутно месечно от 2500 евро, работно място хибридно-
дистанционно или в офиса, изпитателен срок от 3 месеца, като
отговорностите включват: обслужване на съществуващи акаунти със задачи
като например интеграция в компанията, събиране на документи и
допълнителни продажби; посрещане на нуждите на клиентите, на 21.09.2023г.
ищцата е отговорила на Олга, сочейки, че ще радва да стане част от
компанията, но има 2 –месечен срок на предизвестие с настоящия работодател
и е поискала да знае дали може да започне работа в края на ноември, посочила
е, че предпочита да сключи трудов договор , попитала е за срока на платения
годишен отпуск и дали има допълнителна здравна застраховка, какви са
следващите стъпки.
Прието е извлечения от банкови документи, сочещ че на ищцата е платена
от ответника на 14.02.2024г. сумата от 1472,61лв. с основание заплата за
януари, а на 11.01.2024г. – сумата от 1830,01лв. с снование заплата за
декември.
Приета е товарителница, съгласно която на 13.12.2023г. в 17:33ч. ищцата е
изпратила документи чрез „Спиди” на Н.Ч. в гр. Пловдив, ул. **** , теглото на
пратката е 0,2 кг.
Приета е товарителница, съгласно която на 23.01.2024г. до ищцата по
„Еконт” е изпратено от гр. Пловдив писмо от КешЛинк ЕООД, Н.Ч. с тегло
0,10 кг.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
6
и справки при ответника е посочило, че ответникът издал фишове за заплати
на ищеца за декември 2023г. за 10 работни дни за 2358,33лв. ; за януари 2024г.
за 7 работни дни 1350,68 лв. В този фиш било начислено и обезщетение по
чл. 224 от КТ за 2 работни дни в размер на 471,67лв. Не била видяла подписан
трудов договор. Посочило е, че ищецът нямал пълен отработен месец при
ответника, като средно дневното възнаграждение за декември било 235,83лв.,
така месечното брутно възнаграждение при 18 работни дни, колкото били за
декември 2023г., било в размер на 4244,94лв. и обезщетението за 6 месеца
било 25469,64лв. Ако се съобразели работните дни в периода от 11.01.2024г.
до 10.07.2024г., то при дневно възнаграждение от 235,83лв., обезщетението за
периода от 11.01.2024г. до 10.07.2024г. било 26649,09лв.
Разпитан по делото св. Й.С. е заявил, че е съпруг на ищцата, тя работела за
лична фирма на Н.Ч., той бил неин пряк ръководител, ищцата искала да
работи по трудов договор, но първоначално й предложили да работи по
граждански договор и по такъв работела до ноември, началото на декември. В
началото на декември Н. й предложил да премине на трудов договор към
КешЛинк, Н. работел и там, работата на ищцата и в двете фирми била
аналогична, за ищцата било важно да работи по трудов договор и затова се
съгласила. Разговорите се водели по Телеграм, което била апликация на
телефона, свидетелят също работел от дома си, с ищцата делили една стая и
затова свидетелят присъствал на тези разговори. Ищцата продължила да
работи същото със същите клиенти и колеги, които били при предишната
компания. Н. уверил ищеца, че всичко ще бъде както преди, нямало
договорки за изпитателен срок, защото работата била същата. Длъжността й
била акаунт мениджър. Ищцата не пътувала до Пловдив за сключване на
договор Не присъствал на разговор, в който се уговаряло как ще получи
трудовия договор, но в деня след разговора получили трудовия договор в дома
си и го прочели. Ищцата получила трудовия договор, свидетелят не можел да
каже как го е получила- с куриер или друго. Обадили се по телефона и ищцата
слязла да получи документите. Договорът бил в два екземпляра. Било в
началото на декември. В договора имало интересни неща, които не бил
виждал, например допълнителен отпуск от седмица, като уведомяваш
работодателя че искаш няколко дни, за да си почине работника. Няколко дни
преди това разбрали, че ищцата е бременна и и най-много им допаднало това,
че няма срок за изпитване, ако имало те нямали да минат на този договор. В
разговора с Н. той бил посочил, че трябва да му изпратят двата екземпляра на
договора подписани и трудовата книжка на ищеца, копие от дипломата й.
Ищцата подписала трудовия договор и изпратила документите на следващия
ден по куриер-Спиди, където свидетелят я закарал. Не знаел защо изпратили и
двата екземпляра на договора, никъде не било посочено, че единият екземпляр
трябва да остане за ищеца. Изпратили документите на Н., който й бил
ръководител. Ищцата постоянно имала срещи с клиенти и колеги, разговори се
водели основно по Телеграм и на английски език, само с Н. ищцата говорела
на български език. Работата на ищцата била аналогична, нямало нови клиенти,
нови колеги, нито допълнителен софтуер. През януари били изненадани, че се
обадили на ищцата и казали, че се разделят с нея, разговор бил с мъж, който
7
говорел на английски език. Не били изпращали медицински документи на
компанията, но при среща на ищцата с Н. на изложения в „Експо център”
ищцата споделила с Н. . На изложението, на което присъствала , ищцата
представлявала Н., тогава работела на граждански договор за негова фирма,
името й небило „Нода”, а друго. Преди ищцата да започне работа за фирмата
на Н. тя работела по трудово правоотношение с друга фирма - „Имърчан пей”.
Тогава имало оферта, в която имало различни реквизити. От фирмата Нода
през LinkedIn се свързали с ищцата и получила оферта от „Нода”, но ищцата
не приела тази оферта, защото нямало описани платен годишен отпуск, нито
реквизити на оферта. Ищцата не сключила договор с „Нода”. Фирмата на Н. не
била „Нода”, неговата фирма била българска компания и била финансов
инструмент за разплащане. При прекратяването на договора ищцата получила
документите по „Спиди”. Сред тези документи била трудовата книжка и
трудов договор, подписан от работодателя, но той бил с други параметри-
включвал изпитателен срок, само това било различно, другите параметри били
същите. Видял как ищцата запечатва в плик – диплома, двата екземпляра на
трудовия договор и трудовата книжка, като свидетелят я закарал до „Спиди” и
тя ги изпратила. За Н. по граждански договор ищцата работела за около 1,5
месеца- от 01.11. до средата на декември. За „Кеш Линк” ищцата работела с
оборудването, което Н. й бил предоставил през ноември-лаптоп, мишка,
слушалка, те все още били у ищцата, не ги била върнала. След като ищцата
разбрала, че прекратяват договора й, тя се обадила на Н., но той й казал, че
нищо не зависи от него, че не знае как го прекратяват договора като няма срок
за изпитване. Н. ръководел и двете компании ,в които ищцата работела от
01.11. Той й давал задачите, клиентите, той я запознал с колегите. Изпратеният
й договор в два екземпляра през декември 2023г. бил подписан от
работодателя, ищцата подписала и двата.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 от
КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.1 и чл. 66, ал.1 и ал.2 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма и задължителното му съдържание сочи
мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата;
датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето
на трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен
отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на
предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
8
основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер,
както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на
работния ден или седмица, може да включва и други условия, свързани с
предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни
разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника
или служителя от установените с колективния трудов договор. Писмената
форма на трудовия договор е за валидност. Тази форма е спазена когато е
съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от
страните. Тази форма е спазена и тогава, когато в отделни писмени актове се
съдържат изявленията на насрещните страни за сключването на договора,
които са достатъчно определени за съществените елементи на трудовия
договор, съвпадат и за които писмени актове страните знаят. Така при
подаване писмена молба от работника или оферта от работодателя, писмено
приемане от насрещната страна, което за работодателя може да е оформено с
акт за назначаване, то писмената форма за сключване на трудовия договор е
спазена. Писмената форма на договора може да е спазена дори да няма
запазен документ. От добросъвестния работник не се очаква да съхранява
копие от молбите си за постъпване на работа, акта за назначаването му.
Възможно е той поради незнание или небрежност да не съхранява и подписан
трудов договор, като това му поведение не води на извод за
недобросъвестност. Ако работникът твърди, че му е изпратен подписан от
работодателя трудов договор, че работникът е подписал този договор и го е
върнал на работодателя, че е приет на работа , а работодателят твърди, че не е
получавал такива подписани от работника документи или че не ги пази, то
тогава няма пречка работникът с всички доказателствени средства по ГПК,
включително със свидетелски показания да установи тези си твърдения,
както и съдържанието на трудовия договор. Ако в действителност се
установи, че подписан писмен договор няма, но работникът е действал
добросъвестно при сключването му, то тогава отношенията между страните
до обявяване на недействителността на трудовия договор се уреждат като при
действителен трудов договор. Така работодателят ще може да прекрати
трудовото правоотношение по всички уредени от КТ способи, но при
незаконно уволнение, работникът няма да може да бъде възстановен на
работа, ако работодателят се е позовал на недействителността на договора.
Само ако работникът е действал добросъвестно при сключването на договора /
не е знаел за опорочаващите факти/, независимо, че договорът е
недействителен, тази недействителност ще бъде занапред, а не изначална-
аргумент от чл. 75 от КТ. Добросъвестността на работника се предполага и в
тежест на работодателя е да докаже обратното по несъмнен начин. /В този
смисъл: Решение № 467/31.01.2014г. по гр.д. № 2392/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О;
Решение № 92/16.06.2020г. по гр.д. № 421/2020г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 449/04.07.2024г. по гр.д. № 2186/2023г. на ВКС, ІV-то Г.О./.
В конкретния случай ищецът твърди , че получил писмен и подписан от
работодателя трудов договор в два екземпляра, които ищецът подписал и
върнал на работодателя, ищецът започнал да престира труд и такъв му бил
заплащан, но екземпляр от подписания трудов договор с подписите и на двете
9
страни не му бил върнат от работодателя, в този договор не се съдържала
клауза за изпитване, Ответникът твърди, че изпратил на ищеца подписан от
работодателя писмен трудов договор съдържащ клауза за изпитване, но
подписан такъв от ищеца не му бил върнат, работодателят се заблудил че такъв
е подписан от работника и подал уведомлението до НАП за трудовия договор,
приемал работата, престирана от ищеца и му заплащал същата, но доколкото
подписан трудов договор нямало, то страните не били обвързани от валиден
трудов договор и валидно трудово правоотношение.
Не се спори между страните, че работодателят е предложил на ищеца
сключването на трудов договор и последният е приел това предложение, като
съществените елементи на договора били : дата на сключване - 12.12.2023г. ,
длъжност „мениджър, акаунт продажби/информационни и комуникационни
технологии” ; месечно основно възнаграждение от 4245лв. платимо до 30-то
число на следващия месец; работното място - домът на служителя; срок- за
неопредено време , постъпването на работа-13.12.2023г.; платен годишен
отпуск 20 работни дни, допълнителен платен годишен отпуск от 7 дни;
работно време 5 работни дни в седмица и 8 часов работен ден, като
служителят сам организира работно време така , че да работи във времето, в
което на работодателя и търговските му партньори са в комуникационна
връзка; срок за предизвестие за прекратяване на договора - 30 дни.
Твърденията на страните за тези факти съвпадат, поради което и тези
обстоятелства съдът приема за установени по делото.
Не се спори между страните, че ищецът е започнал да престира труд на
13.12.2023г , че уведомление до НАП е подадено своевременно от ответника и
че той е заплащал на ищеца трудово възнаграждение за периода до
11.04.2024г. съобразно постигнатото между страните съгласие, че трудовата
книжка е оформена от ответника за трудово правоотношение от 12.12.2023г.
до 11.04.2024г.
Съдът приема за установено по делото, че отношенията между страните за
периода от 12.12.2023г. до 11.04.2024г. се уреждат по правилата на трудово
правоотношение. За този извод съдът съобрази твърденията на страните за
постигнато съглашение за работа по трудов договор и за съществените
елементи на същия; установеното проведено извънсъдебно поведение на
страните - постъпване на работа от ищеца и престиране на труд, заплащане на
възнаграждение за труда от ответника; че не е установено по делото по
несъмнен начин недобросъвестно поведение на ищеца при сключването на
договора, доказателствена тежест за което носи ответника. Показанията на св.
С. установяват, че ищцата е подписала два екземпляра на трудов договор и
двата е изпратила на работодателя заедно с трудовата книжка и с копие на
дипломата си. Тези показания съдът приема, че следва да кредитира като
логични и последователни в тази им част, резултат от личните впечатления на
свидетеля. Действително, този свидетел е съпруг на ищеца и показанията му
следва да се преценяват критично. В тази част обаче показанията на
свидетеля не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства,
напротив - подкрепени са от тях. Свидетелят е посочил, че през декември
ищцата получила трудовия договор, пописан от работодателя в два
10
екземпляра, че в разговор преди това с Н.Ч., който бил прекия й ръководител,
уговорили условията и Ч. посочил на ищеца, че следва да върне подписани
договорите, трудовата книжка и копие от дипломата, че след края на
работното време свидетелят придружил ищцата до куриер „Спиди” и я видял
как поставя двата екземпляра на договора и другите документ в плик и ги
изпраща, че прекратяването на договора и оформената трудова книжка, както
и екземпляр от трудов договор с клауза за изпитване , но без подпис на ищеца
получили през януари. Приетите товарителници подкрепят тези показания,
защото установяват, че 13.12.2023г. в 17:33ч. /след края на работното време/
ищцата е изпратила писмо с документи до Н.Ч. на адрес в гр. Пловдив, ул.
****, а на 23.01.2024г. до ищцата е изпратено писмо от ответника с
отбелязване на името му –КешЛинк”ЕООД и името на Н.Ч. от адрес в гр.
Пловдив. Тези записвания напълно съответстват на показанията на свидетеля,
поради което и последните следва да се кредитират. Не е установено по делото
в този период страните да си разменяли други писма, нито ищцата да е
изпращала други документи на Н.Ч., поради което и показанията на свидетеля
и в частта за съдържанието на тези писма следва да се кредитират. Този извод
се подкрепя и от обстоятелството, че в тези периоди страните са уреждали
сключването и прекратяването на правоотношението между тях. Съдът
приема за установено по делото, че Н.Ч. е бил лицето, с което ищцата е
комуникирала по време на правоотношението си с ответника, като той е бил
неин пряк ръководител. Действително, приетата справка от НАП установява,
че за процесния период Н.Ч. не е работел при ответника по трудов договор.
Това обаче не означава, че той не е имал отношение към работата на ищеца
при ответника. Товарителниците, установяват, че до него ищцата е
изпращала документи на 13.12.2023г., че той от името на ответника й е
изпращал документи на 23.01.2024г. Не е установено ответникът по друг
начин да е върнал оформената трудова книжка на ищеца с посочване на
начало и край на трудовото правоотношение между страните, поради което
съдът приема за установено, че тези документи са били в държане на Н.Ч. и
той от името на работодателя ги е върнал на ищеца. Следва да се посочи, че
платежния документ за платено възнаграждение за адвокат по делото от
ответника-както по дело на СРС, така и по дело на СГС, сочи че Н.Ч. е
платеца на възнаграждението. Отделно, в представената от ответника оферта,
която ответникът твърди , че е била неговото предложение до ищеца за
сключването на трудовия договор, е посочено, че Н.Ч. е прекият ръководител
на ищеца. Така събраните доказателства по делото обсъдени в съвкупност,
обосновават извод, че Н.Ч. е бил лицето, с което ищцата е комуникирала по
време на правоотношението си с ответника, като той е бил неин пряк
ръководител . В същият смисъл са и показанията на св. С. и съдът приема, че
те и в тази им част следва да бъдат кредитирани като подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят С. е посочил, че от
септември 2023г. до януари 20204г. той и ищцата работели от дома си в една и
съща стая, че провежданите разговори от ищцата във връзка с работата й
чувал, че когато ищцата получила трудовия договор , той бил подписан от
работодателя и по молба на ищцата свидетелят го прочел, в него нямало
11
клауза за изпитване, ищцата го подписала. Ответникът признава
обстоятелството, че е изпратил на ищеца подписан от работодателя договор,
поради което и това обстоятелство е установено по делото, в същия смисъл са
и показанията на св. С. и показанията му в тази част следва да се кредитира.
Свидетелят С. е посочил детайли от съдържанието на договора, поради което
и съдът кредитира показанията му в частта за съдържанието на договора.
Действително, този свидетел е заинтересован от изхода на делото. Житейски
оправдано е обаче да се приеме, че най-близките на ищеца са се запознали със
съдържанието на договора. Тази житейска логика не е опровергана в случая,
показанията на свидетеля също не са опровергани, поради което и съдът
приема, че няма основание показанията му да не се кредитират и в тази му
част. Действително, показанията на свидетеля в частта за начина по който са
получавани книжата – дали по Телеграм или по куриер или по друг начин, не
са категорични. Това обаче е обяснимо , защото само по себе си това
обстоятелство не е съществено , тоест оправдано е свидетелят да не му е
обърнал внимание при осъществяването му. В останалата част, включително и
за фирмите, за които ищцата е работила преди възникване на
правоотношението с ответника, за съдържанието на договора и мотивацията
да се сключи трудов договор без клауза за изпитване, на което специално
обърнал внимание, показанията на този свидетел са последователни и
категорични. Свидетелят е посочил, че през септември 2023г. ищцата е
работила по трудов договор с „Имърчан пей”, след това за около 1,5 месеца е
работела по граждански договор с фирма на Н.Ч. и след това е възникнало
правоотношението между страните по трудов договор без клауза за изпитване,
за което били особено доволни поради плановете им за изграждане на
семейство. Тези показанията не само че са логични и последователни, но и не
са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Към горното
следва да се добави, че товарителниците сочат тегло и съдържание на двете
пратки, съгласно които изпратеното от ищеца писмо на 13.12.2023г. е било по-
тежко от полученото от нея през януари 2024г. Така съдът приема, че тези
товарителници са в подкрепа на показанията на свидетеля С., че ищцата е
изпратила повече документи на ответника от тези които са й върнати –
изпратила трудова книжка, копие от диплома и двата екземпляра на трудовия
договор, а след това й била върната трудовата книжка и екземпляр от трудов
договор. С оглед гореизложеното съдът приема за установено, че на
13.12.2023г. ищцата е върнала на ищеца подписан от нея трудов договор,
който преди това е бил подписан и от работодателя. При така възприетото
непредставянето на този договор от ответника въпреки, че е бил задължен от
районния съд / договорът е част от трудовото досие на ищеца/, следва да се
цени по реда на чл. 161 от ГПК и за установени следва да се приемат
обстоятелствата, че ищцата е подписала трудовия договор и на 13.12.2023г. го
е върнала подписан на ответника, като в този договор е имало съдържание
идентично с това на представения по делото подписан от ответника трудов
договор, но без клауза за изпитване.
Към горното следва да се добави, че установеното по делото
извънпроцесуално поведение на ответника установява, че той признава, че
12
правоотношението между страните се урежда като трудово правоотношение,
тоест, че ищецът при сключването на трудовия договор е бил добросъвестен.
Това е така, защото ответникът последователно е провеждал поведение на
работодател на ищцата – декларирал е пред НАП правоотношението като
трудово; приемал е престирането на труд от ищеца и е заплащал
възнаграждение за същото като трудово възнаграждение; оформил е трудовата
книжка на ищеца за трудово правоотношение; прекратил е правоотношението
на основание на Кодекса на труда; признал е с уволнителната заповед вземане
на ищеца за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по КТ и е
платил такова. С тези действия ответникът е признал, че ищцата е действала
добросъвестно и правоотношението между тях е трудово. Доколкото в случая
твърденията за опорочаващите сключването на трудовия договор са
неподписването на този договор от ищеца, то съдът приема, че признанието на
добросъвестността на ищеца включва признание, че договорът е бил подписан
от ищеца. Това следва при съобразяване на обстоятелството, че
добросъвестността е незнание за опорочаващи факти. За обстоятелството, че
трудовия договор е подписан от ищеца , че преди това той е бил подписан от
ответника, доказателство са не само горепосоченото поведение на товетника,
но и събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като резултат от
личните впечатления на свидетеля, логични и последователни, неопровергани
от останалите доказателства по делото.
При така възприетото съдът приема за установено по делото, че за
процесния период отношенията между страните се уреждат по правилата на
трудово правоотношение не само защото работникът е бил добросъвестен при
сключването му, но и защото страните са подписали валиден писмен трудов
договор, съгласно който на 12.12.2023г. ответникът е възложил на ищеца да
изпълнява от разстояние длъжността „мениджър, акаунт
продажби/информационни и комуникационни технологии” при месечно
основно възнаграждение от 4245лв. платимо до 30-то число на следващия
месец, работното място е домът на служителя, срокът е за неопредено време ,
постъпване на работа на 13.12.2023г; платен годишен отпуск е 20 работни дни,
допълнителен платен годишен отпуск от 7 дни, работно време е 5 работни дни
в седмица и 8 часов работен ден, като служителят сам организира работно
време така , че да работи във времето, в което на работодателя и търговските
му партньори са в комуникационна връзка, срок за предизвестие за
прекратяване на договора е 30 дни.
В тежест на ответника е било да установи по делото, че част от
съдържанието на този договор е валидно уговорена клауза за изпитване в
полза на работодателя за срок от 2 месеца. Доказателства , които да установят
това обстоятелство не са ангажирани по делото. Приетият по делото писмен
трудов договор не носи подпис за работника, а съдът прие, че работникът е
подписал трудовия договор. Така не е установено по делото, че приетият
документ е договорът, който е подписан между страните. Събраните гласни
доказателства установяват, че в подписания от ищеца трудов договор, който е
бил подписан преди това от работодателя, такава клауза не съществува. Съдът
кредитира показанията на свидетеля по съображения, изложени по-горе.
13
Приетите по делото оферта и отговор на същата не установяват, че касаят
процесните отношения. Същите не сочат за автор или адресат ответника,
логото „Нода” не е установено да е свързано с ответника. Записванията по
Търговския регистър съдържат индиция за връзка на „Нода” с Н.Ч., но не и с
ответника.
При така възприетото и като съобрази, че процесното уволнение е
извършено на основание на чл. 71 от КТ, то съдът приема, че то е незаконно и
иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ е основателен. При този извод на съда
безпредметно е да се обсъждат възраженията на ищеца, въведени в
производството едва с въззивната жалба, основани на твърдения, че преди
възникването на правоотношението между страните ответникът е бил
проверил способностите й да изпълнява възложената работа и уговорената
клауза за изпитване била нищожна.
Следва да се посочи, че извод , че процесното уволнение е незаконно , би
се извел независимо от това дали за установени ще се приемат твърденията
на ищеца или твърденията на ответника. Това е така, защото ако се приемат за
установени твърденията на ищеца, то ще е установено, че съществува валиден
писмен трудов договор без клауза за изритване и така прекратяване на
договора на основание на чл. 71 от КТ е незаконно. Ако се приемат за
установени твърденията на ответника, то или ще следва, че няма валиден
трудов договор, което изключва възможността да се уговори клауза за
изпитване и така уволнението по чл. 71 от КТ е незаконно или ще следва, че
работникът е действал недобросъвестно , тоест отношенията на страните
няма да се уреждат като при действителен трудов договор, поради което и
незаконно би било прекратяването на същото по някой от способите по КТ,
включително и по чл. 71 от КТ.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1
от КТ и чл.86 от ЗЗД:
В случая уволнението на ищеца е незаконно , трудовото
правоотношение е за неопределен срок, поради което и иска за
възстановяването й на длъжността преди уволнението е основателен.
Установено е по делото, че за периода от 6 месеца след уволнението
ищцата не е работила по трудово правоотношение, поради което на ищцата
се дължи обезщетение на основание на чл. 225, ал.1 от КТ за целия
горепосочен период. Размер на това обезщетение съдът приема, че е в размер
на сумата от 25 469,64лв. , за което съдът съобрази заключението по
счетоводната експертиза, на което в тази част съдът кредитира като
неоспорено от страните, неопровергано от събраните по делото доказателства.
В случая по делото е установено, че ищцата не е имала пълен отработен месец
при ответника, поради което и приложима е разпоредбата на чл. 228 от КТ, но
и на чл. 19 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/Наредбата/. Последната посочва, че в хипотеза на липса на пълен отработен
месец от работника, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса
на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. В
14
случая вещото лице е посочило, че за декември 2023г. среднодневното брутно
възнаграждение на ищеца е 235,83лв. и така брутното трудово възнаграждение
за този месец, което ищцата би получила е 4244,94лв. и размер на 6-месечно
обезщетение е 25469,64лв. Съдът не кредитира заключението на вещото лице,
изчислило обезщетение съобразно работните дни в периода от 11.01.2024г. до
10.07.2024г., защото този начин на определянето на обезщетението не
съответства на чл. 228 от КТ и на чл. 19 от Наредбата.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд
следва да се отмени в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1,
т.1,т.2 от КТ и по иска по чл. 344, ал.1,т. 3 от КТ за сумата от 25469,64лв., като
вместо него следва да се постанови друго, с което тези искове бъдат уважени .
Решението на районния съд в частта, с която е отхвърлил иска по чл. 344, ал.1,
т. 3 от КТ за горница над 25469,64лв. до 26649,09лв. следва да се потвърди.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да
се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете.
Така ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 3918,53лв. за производство
пред СРС и в размер на 2389,25лв. за производство пред СГС.
Решението на районния съд в частта, в която в тежест на ищеца са
поставени разноски в размер на 4013,94лв. следва да се отмени.
За производство пред СГС на ответника по исковете се следват разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 186,06лв.
Възраженията за прекомерност на възнагражденията за адвокат,
претендирани от страните са неоснователни. Този извод следва при
съобразяване на броя на исковете, цената на оценяемия, положените от
процесуалните представители на страните усилия, подробни изложения на
твърдения за факти и за право.
Ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 1178,79лв. за държавна такса и сумата от 238,93лв. разноски за
вещо лице.
Ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 589,40лв. разноски за държавна такса.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16310/29.08.2024г. по гр.д. № 11708 по описа за
2024г. на Софийски районен съд, 164-ти състав, с което са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 69731/01.03.2024г.
на А. Х. К., ЕГН ********** срещу „КешЛинк” ЕООД, ЕИК ********* с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за признаване
за незаконно и отмЯ. на уволнението й , извършено със Заповед №
1/10.01.2024г.; за възстановяването й на заеманата преди уволнението
15
длъжност „мениджър, акаунт:продажби/информационни и комуникационни
технологии/ ”; за заплащане на сумата от 25469,64лв., представляващи
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период
от 11.01.2024г. до 11.07.2024г., като А. Х. К., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „КешЛинк” ЕООД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 4013,94лв., представляващи съдебни разноски и вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание на чл. 344,
ал.1,т.1 от КТ уволнението на А. Х. К., ЕГН **********, извършено със
Заповед № 1/10.01.2024г. на управителя на КешЛинк” ЕООД , ЕИК
*********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание на чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ А. Х. К., ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър, акаунт :
продажби/информационни и комуникационни технологии/ при
„КешЛинк” ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „КешЛинк” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. Х. К.,
ЕГН ********** сумите, както следва: на основание на чл. 344, ал.1, т.3 вр. с
чл. 225, ал.1 от КТ сумата от 25469,64лв. /двадесет и пет хиляди
четиристотин шестдесет и девет лева и 0,64лв/, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба – 01.03.2024., до изплащането й,
представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период от 11.01.2024г. до 11.07.2024г.; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от общо 6307,78лв. /шест хиляди триста и седем лева и
0,78лв/, представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16310/29.08.2024г. по гр.д. № 11708 по
описа за 2024г. на Софийски районен съд, 164-ти състав в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен иска предявени с искова молба вх. №
69731/01.03.2024г. на А. Х. К., ЕГН ********** срещу „КешЛинк” ЕООД,
ЕИК ********* с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за
заплащане на сумата от 1179,45лв., /горница над 25469,64лв. до 26649,09лв/,
представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период от 11.01.2024г. до 11.07.2024г., като А. Х. К., ЕГН
********** е осъдена да заплати на „КешЛинк” ЕООД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 186,06лв ., представляващи
съдебни разноски.
ОСЪЖДА А. Х. К., ЕГН ********** да заплати на „КешЛинк” ЕООД,
ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 186,06лв . /сто
осемдесет и шест лева и 0,06лв/, представляващи разноски за производство
пред СГС.
ОСЪЖДА „КешЛинк” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Софийски
градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от
589,40лв. /петстотин осемдесет и девет лева и 0,40лв/, представляващи
държавна такса по исковете за производство пред СГС.
ОСЪЖДА „КешЛинк” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Софийски
районен съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от общо
16
1417,72лв, /хиляда четиристотин и седемнадесет лева и 0,72лв/,
представляващи държавна такса и разноски за възнаграждение за вещо лице за
производство пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17