Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.В.Търново, 15.11.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№1824 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на предявен
положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се излагат твърдения, че ищецът Д.Д. е собственик на 1/2 идеална
част от недвижим имот, находящ се в гр.Д, подробно описан в исковата молба,
като ищецът сочи, че имота е съсобствен между него и бившата му съпруга К. Г. Д.,
придобит по време на брака им, който брак бил прекратен през 1998г. и имота
останал в обикновена съсобственост между бившите съпрузи, по 1/2 идеална част
за всеки от двамата. Ищецът заявява, че от 2000г. живее и работи в Кралство И,
като всяка година се връща в България и отсяда в процесния имот. Сочи, че в
негово отсъствие имота се стопанисва от майка му-С М. Ищецът твърди, че редовно
е заплащал за имота дължимите данъци и такси до 2013г. Заявява, че през 2016г.
узнал, че синът му- ответника М.Д. се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост върху процесния имот, на основание давностно владение, като
междувременно ответникът обявил имота за продажба. Ищецът счита, че за него е
налице правен интерес да предяви настоящия установителен иск за собственост
върху 1/2 идеална част върху процесния недвижим имот в гр.Д и отправя искане за
уважаване на исковата претенция.
Ответникът М.Д. е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения установителен иск за
собственост. Излага твърдения, че за периода от 2000г. към настоящия момент
упражнява владение над имота, поддържа го и се грижи за него. Заявява, че имота
му бил предоставен от двамата родители с обещанието, че имота е негова
собственост и е отреден за него. Сочи, че баща му живее в И. от 2000-та година
и е невъзможно да владее имота и да се грижи за него. Ответникът излага
твърдения, че през 2013г. поради това, че нямал връзка с баща си, се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот в гр.Д. Отправя
искане за отхвърляне на предявения иск.
В настоящото производство участва като втори
ответник П. В Д-съпруга на ответника М.Д.. След връщане на делото от ВТОС с
решение №169 от 05.05.2017г. по в.гр.дело 103/2017г. за ново разглеждане, с
оглед дадените от ВТОС указания, предвид изложени пред въззивна инстанция
твърдения, че снабдяването на ответника М.Д. с констативния нотариален акт за
собственост е станало по време на брака му с П. Д., ищецът Д.Д. насочи иска по
чл.124 ал.1 от ГПК и срещу П. В. Д.
Ищецът отправя искане за уважаване на предявения срещу ответниците М. и П. Д
установителен иск за собственост. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника П. Д оспорва
предявения иск, като поддържа становището на ответника М.Д., неин съпруг. В
отговора излага твърдения, че владението върху имота е започнало по време на
брака й с ответника М.Д. и че тя го е владяла със съзнание, че е съсобственик
на имота, с оглед разпоредбите на СК за съпружеска имуществена общност. В имота
правили подобрения, променили предназначението му. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представения по делото в заверен препис нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №**, том*, дело № **** г. на нотариус при ВТРС, ищецът Д.Й.Д.
и К Г Д през време на брака си за закупили недвижим имот, находящ се в гр. **********, а именно: втори жилищен етаж от
жилищната сграда, построена в дворното място, представляващо парцел ***** по регулационния план на гр. Д в
кв. **; втората гаражна клетка в
сутерена на тази жилищна сграда и стаята в сутерена, намираща се срещу тази
гаражна клетка, както и таванското помещение на цялата жилищна сграда, заедно с
1/2 идеална част от правото на строеж върху дворното място и общите части на
сградата.
С договор за
покупко-продажба, оформен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, том 8, дело № ***. на нотариус при ВТРС, ищецът Д.Й.Д.
и К Г Д са закупили и първия етаж от жилищната сграда в гр. *********, построена върху държавно дворно
място с площ 420 кв.м., представляващо дворищно пл.№***, попадащо в парцел******* в кв. *** по регулационния план на гр. **; първата гаражна клетка в
сутерена и стаята срещу гаражната клетка, заедно с 1/2 идеална част от правото
на строеж и от общите части на сградата.
Ответниците М.Д.Д.
и П. В Д са съпрузи, сключили гр.брак на 28.07.2008г.
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот № *** том****, рег. № ******** г. на помощник нотариус по
заместване А. К, при нотариус Д Д, с район на действие ВТРС, ответникът М.Д.Д. по
време на брака си с П. Де признат за собственик на основание давностно владение
върху следния недвижим имот находящ се в гр. ********, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №**********,
от СТРОИТЕЛЕН КВАРТАЛ *********) по плана на град Д, с площ на ПИ от: 420 (четиристотин
и двадесет) кв.м., при граници на ПИ: изток - ПИ №*** запад - ПИ №****, север - ПИ №*** и
юг - улица, за който поземлен имот и за поземлен имот № *** е отреден УРЕГИЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ*********, от строителен квартал*********** по плана на град Д, заедно с построената в този поземлен
имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - ДВУЕТАЖНА КЪЩА с
разгъната площ от 180 (сто и осемдесет) кв.м.
По приложеното
гр.дело ******* по описа на ВТРС са представени
заверени преписи от квитанции за платен данък върху процесния недвижим имот от
ищеца и трето неучастващо в спора лице-Катя Георгиева.
В настоящото
производство са представени от ответника с отговора заверени преписи от договор
№1621 от 16.03.2016г., сключен между П. Д и "*******"ЕООД за доставка и монтаж,
без посочен предмет и стокови разписки от 25.03.2015г. и от 26.03.2015г.
В хода на
настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели на ищеца и на ответниците. Свидетелят П П заяви, че по време на
отпуските на ищеца, които прекарва в Б, заедно са посещавали имота в гр.Д
многократно. Свидетелят заяви, че не е виждал в имота сина на ищеца.
Свидетелката С М, майка на ищеца, разпитана каза, че тя е поддържала имота
докато синът й Д. е в И че е посрещала негови гости в имота, които той е водил
по време на престоя си в Б. Свидетелката заяви, че ответниците не живеят в
имота и не идват в къщата в Д, като преди, в имота живеели ищеца и бившата му
съпруга К. Свидетелката каза, че в имота е имало машини за производство на
вафли, но преди повече от десет години изнесли машините. Според свидетелката Р а,
докато ищеца и бившата му съпруга К били семейство, говорели, че купуват имота в
Дебелец за сина си М.. Свидетелката каза, че ищеца Д. е от 17г.-18г. в И, като
преди това, около 1997г.-1998г. в гаража, който е в имота, имало цех за вафли.
Свидетелката каза, че ответника М. имал обзаведена стая в имота, но към
момента имотът бил в "плачевно състояние", не се
поддържал. Свидетелката каза, че не е виждала в имота да се посрещат гости.
Свидетелката заяви, че ответниците живеят във *******. Според свидетеля Р Ф, за имота
се грижили П. и М., като свидетелят заяви, че не е виждал бащата на М. в имота,
а за него знае, че работи в И. Свидетелят каза, че в Д се говорело, че имота е
за М.. Свидетелят И С заяви, че ответника М. му казал, че баща му обещал имота
за него.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск за установяване правото на
собственост на ищеца за 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, намиращ
правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК, е допустим. Съгласно разпоредбата
на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
на свое право, когато има интерес от това. С предявения иск ищецът цели да
установи със сила на присъдено нещо, че е собственик на 1/2 идеална част от заявения
в исковата молба имот. С оглед твърденията в исковата молба и становището на
ответниците се установява наличие на правен спор между страните относно
принадлежността на правото на собственост, което обосновава и наличие на правен
интерес от предявяване на положителния установителен иск.
Разгледан по същество предявеният иск е
основателен. Съображенията за това са следните:
По делото не е
спорно, че процесният имот в гр.Д е бил закупен от ищеца и бившата му съпруга К
Г по време на брака им, като през 1990г. с договор за покупко-продажба закупили
втори жилищен етаж от жилищната сграда, построена в дворното място,
представляващо парцел ******** по регулационния план на гр. Д в кв. ****; втората гаражна клетка в
сутерена на тази жилищна сграда и стаята в сутерена, намираща се срещу тази
гаражна клетка, както и таванското помещение на цялата жилищна сграда, заедно с
1/2 идеална част от правото на строеж върху дворното място и общите части на
сградата, а през 1994г. с договор за покупко-продажба придобили и първия етаж
от жилищната сграда в гр. ********** построена върху държавно дворно място с площ 420 кв.м.,
представляващо дворищно пл.№****, попадащо в парцел I**********о регулационния план на гр. Д; първата гаражна клетка в сутерена и стаята срещу
гаражната клетка, заедно с 1/2 идеална част от правото на строеж и от общите
части на сградата. Тъй като имотът е придобит по време на брака на Д.Д. и К Д чрез
покупко-продажба, по силата на разпоредбите на СК върху имота е възникнала
съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развода на съпрузите през
1998г., като съгласно разпоредбата на чл.27 от СК/отм./ при прекратяване на
имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, т.е. след прекратяване на
брака ищецът става собственик на 1/2 идеална част от имота, придобит по време
на брака. Спорният момент в настоящото производство е дали ответниците М.Д.-син
на ищеца и съпругата на М.- П. Д са придобили имота на основание давностно
владение. От събраните по делото доказателства се установи, че ответника М.Д.
през 2013г. се е снабдил с нотариален акт, с който е признат за собственик
върху целия имот в гр.Д, на основание давностно владение. Констативният
нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила относно
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, доколкото
нотариалното производство е едностранно, поради което при спор относно правото
на собственост, следва лицето, което се легитимира с този акт за собственост да
докаже фактическия състав на придобивното основание, на което основава правото
си собственост върху спорния имот. В конкретния случай, с горепосочения
констативен нотариален акт ответникът М.Д., по време на брака си с ответницата П.
В е признат за собственик на имота в гр.Д. Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Владението по законова дефиниция е упражняване на фактическа
власт върху вещ, характеризираща се с два признака-обективен и субективен, като
от обективна страна владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно
и несъмнено, а от субективна страна- следва да е налице намерение владелеца да
държи вещта като своя собствена.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства намира, че не се установиха
обективните и субективния признаци на владението, на което ответниците
основават правото си на собственост. На първо място, не се установи, че
ответника М.Д. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот в продължение
на десет години. Разпитаните свидетели заявиха, че М. не живее в имота.
Действително свидетелите Ф и С казаха, че М. и съпругата му П. се грижели за
имота, без обаче да конкретизират в какво се изразява тази грижа за имота. От
друга страна от показанията на свидетелката Калчева се установи, че имота не е
поддържан, занемарен, с изнесени мебели и др. Свидетелят С посочи, че не е
виждал хора в имота, когато е минавал покрай него. Показанията на свидетелите
относно полагане на грижи за имота от страна на ответниците са неубедителни и
съдът не ги кредитира. Налице е и противоречие-от една страна се твърди, че за имота се грижат ответниците, а
от друга от свидетелските показания се установи, че имота не се поддържа. Не се
установи и какви подобрения в имота са направили ответниците, като в тази
насока няма ангажирани доказателства. Владението е факт, който изисква
упражняването на фактическата власт да е непрекъснато и несъмнено, а в случая
този факт не беше установен по делото досежно упражняване на фактическа власт
върху имота от страна на ответниците в продължение на десет години,
непрекъснато и явно. Ирелевантно за настоящия спор за собственост е
обстоятелството, че около 1997г-1998г. ответникът Д. е развивал дейност, за която
разказа свидетелката К, като в имота е бил организиран цех за производство на
вафли. Установи се, че става въпрос за семеен бизнес, който е развиван още по
време на брака на ищеца с бившата му съпруга, който бизнес е преустановен преди
много години, както заяви свидетелката К. Обстоятелството, че по това време
ответникът е ползвал имота във връзка със семейния бизнес не може да се приеме
като акт на упражняване на владение върху имота. Ирелевантно е и
обстоятелството, че ответникът е имал обзаведена стая в имота. Същото е
обяснимо с това, че той е син на собствениците на имота и съвсем нормално е да
е пребивавал понякога в имота, както и да има негови вещи в него. Не се
установи и субективния елемент на владението-своене на вещта, т.е намерението
да държи вещта като своя. По делото не бяха наведени конкретни твърдения, с
които ответниците да обосноват този признак на владението. Видно от събраните
доказателства данъците за имота са заплащани от ищеца и бившата му съпруга, като
имота е бил деклариран като тяхна собственост. Действително разпитаните
свидетели Фи С казаха, че не знаят кой е собственик на имота, като пред тях
ответника М.Д. споделил, че родителите му купили имота за него. Дори и съда да
приеме, че намерението на родителите е било, че купуват имота за сина си, това
към настоящия момент е без правно значение за придобиване на собственост върху
имота от страна на ответника, доколкото родителите му не са предприели действия
по прехвърляне на правото на собственост в полза на сина си. Самите изявления
на ответника пред други лица, че имота е купен за в бъдеще да остане на М. не
може да се приеме като израз на своене, доколкото същото следва да е явно- по
отношение на всички в т.ч. и по отношение на ищеца, а в случая се установи, че
ищецът едва след снабдяване на сина му с констативния нотариален акт и когато ответникът
предприел действия във връзка с продажба на имота, ищецът узнал за това, че М.Д.
се е снабдил с нотариален акт за собственост върху имота. Събраните по делото
доказателства сочат, че независимо, че ищецът е бил в И, същият не е изгубил
владение над притежаваната от него идеална част от имота. Това се установява от
показанията на свидетелката М, които преценени по реда на чл.172 от ГПК,
предвид нейната възможна заинтересованост, с оглед на това, че свидетелката е
майка на ищеца, респ. баба на ответника, но съдът ги кредитира досежно изложените
твърдения, че ищецът е продължил за посещава имота си при пребиваванията си в Б.
Същите кореспондират и с показанията на свидетеля П, който каза, че много пъти
е гостувал през годините в имота в Д, по време, когато ищецът е бил в Б.
Действително свидетелите Ф и С заявиха, че не са виждали ищеца в имота, но
съдът не кредитира техните показания в тази част, доколкото се установи, че
свидетелите не живеят в непосредствена близост до имота и нямат конкретна
представа кой посещава имота. Отделно от
това обаче, следва да се отбележи, че самият факт на неползване на вещта само
по себе си не води до изгубване на правото на собственост. Съдът намира, че по
делото не се установи, че ответникът е придобил по давност процесния имот и възражението му, че е станал собственик на
основание давностно владение е неоснователно. Неоснователни са и наведените
от участващия в настоящото производство
втори ответник П. Д-съпруга на ответника М.Д. възражения, че е придобила
процесния имот на основание давносно владение. Изложени са твърдения, че
владението е започнало по време на брака й с ответника. Освен, че не се установи
ответницата да е упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене, което
да е продължило десет години, при положение, че ответникът Д. не е придобил по
време на брака си с ответницата П. Д собственост върху оспорената от ищеца идеална
част от имота на основание давностно владение, то и за ответника П. Д не
възниква право на собственост в условията на съпружеска имуществена общност
върху тази идеална част от имота.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че по делото се установи, че ищецът Д.Д. е
собственик на1/2 идеална част от процесния имот в гр.Д, придобит по време на
брака му с К Г, поради което предявения срещу ответниците М. и П. Д
установителен иск за собственост е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Предвид
разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК и с оглед изхода на спора следва нотариалния
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №*************г. на пом.нотариус по заместване
А.К при нотариус Д.Д, с район на действие ВТРС, да бъде отменен в частта му за
признаване на собственост за 1/2 идеална част от посочения недвижим имот в гр.Д.
Съгласно
Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537 ал.2
от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот. Дадени са разяснения, че лицето, което
претендира правото на собственост признато с констативния нотариален акт може
да заяви правата си по съдебен ред и когато със съдебното решение, със сила на
присъдено нещо съдът признае правата на третото лице по отношение на посочения
в констативния нотариален акт титуляр, издадения нотариален акт следа да се
отмени на основание чл.537 ал.2 от ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт
на това основание винаги е последица от постановяване на съдебно решение, с
което се признават правата на третото лице.
Ищецът е
претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което е
представен списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.78
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 900лв.
Ответниците
също са претендирали присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но с
оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъдени в тяхна полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Д. с ЕГН ********** и П. В Д с ЕГН **********-двамата
с адрес ***, че Д.Й.Д. с ЕГН **********
***, Е СОБСТВЕНИК на 1/2 /една втора/ идеална част от следния недвижим имот, находящ се в гр***********, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №**********, от СТРОИТЕЛЕН КВАРТАЛ ******** по плана на град Д с площ на ПИ от: ********., при граници на ПИ: изток - **********а,
за който поземлен имот и за поземлен имот №*****е отреден УРЕГИЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ**********, от строителен квартал **********по плана на град Д, заедно с построената в този поземлен
имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - ДВУЕТАЖНА КЪЩА с
разгъната площ от 180 (сто и осемдесет) кв.м.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариалния акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № ********** г. на помощник нотариус по заместване А К, при нотариус
Д Д, с район на действие ВТРС, в частта му за 1/2 ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА М.Д.Д.
с ЕГН ********** и П. В Д с ЕГН **********-двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Й.Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, сумата 900 лв.
/деветстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: