РЕШЕНИЕ
№ 1395
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Е. З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Г.
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300501441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 260032 от 24.03.2022г., постановено по гр. д. № 2489 по описа за 2020г. на
Асеновградски районен съд, I гр. с., се осъжда Е. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на М. М.
Е., ЕГН **********, Я. М. Х., ЕГН ********** и А. Р. Х., ЕГН **********, сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на недвижим имот, а
именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.521.182.1.1 по КККР на гр.
Асеновград, за периода от 20.08.2015г. до 30.08.2020г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 670 лева, направени по производството
разноски, като отхвърля предявения иск за заплащане на сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени лично или чрез други
лица през периода от 20.08.2015г. до 30.08.2020г., изразяващи се в ежедневен стрес и
безпокойство, вследствие на причинен шум от музика, говорене на висок глас, скандали и
нарушаване на спокойствието.
Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба вх. №
14010/27.05.2022г. от Е. Г. Г., ЕГН **********.Твърди се, че в тази част решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, неподкрепено от доказателства по делото, че
същото е постановено в противоречие както на процесуалния, така и на материалния
1
закон.Прави се оплакване, че районният съд не е осигурил равна възможност на страните да
упражнят процесуалните си права, като е изградил убеждението си единствено на
твърденията и доводите на ищцовата страна, съобразил е само техните искания и
доказателства, без да обоснове това в мотивите си при постановяване на решението.Моли се
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, вместо което да бъде
постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване за исковия период.Претендират се разноски.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемите чрез пълномощника си изразяват
становище, че въззивната жалба е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно в обжалваната част да бъде
потвърдено.Претендират разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери първоинстанционното решение в
обжалваната част съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси, е
ограничен от посоченото в жалбата.
Пред първоинстационния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
предмет на разглеждане в настоящето производство, за заплащане на сумата от 8000 лева от
ответницата, представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на
процесния имот през периода 20.09.2015г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020г. до окончателното й
изплащане.
Обстоятелства, на които се основава този иск: Твърди се, че ищецът М. Е. по силата на
нот. акт № ***г. на АСР и нот. акт № ***г. на АРС, бил собственик на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 00702.521.182.1.2 по КККР, одобрени със заповед № 300-5-
52/08.07.2004г. на изп. директор на Агенция по кадастъра, с адрес на имота: гр. ***, който
самостоятелен обект се намирал в Сграда 1, разположена в Поземлен имот с идентификатор
00702.521.182, с предназначение: жилище /апартамент/, брой нива на обекта: 1, с площ 103,
15 кв. м., ведно с прилежащи чести: съответните ид. части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта: 007023.521.182.1.1, над
обекта: 00702.521.182.1.3.Втората и третата ищца по силата на нот. акт № ***г. на РС
Асеновград и по наследство от покойния им общ наследодател Р. М. Х., починал на ***г.,
били собственици на самостоятелен обект в Сграда 00702.521.182.1.3 по КККР, одобрени
със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на изп. директор на Агенция по кадастъра, с адрес на
2
имота: гр. ***, който самостоятелен обект се намирал в Сграда 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 00702.521.182, с предназначение: жилище /апартамент/, брой нива на
обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта:
00702.521.182.1.2, над обекта: няма.С нот. акт № ***г. на СВп при АРС ответникът
придобил по време на брака си с покупко-продажба приземието в същата жилищна сграда,
заснето по КК на гр. Асеновград като самостоятелен обект в Сграда с идентификатор
00702.521.182.1.1, при граници: над обекта 00702.521.182.1.2, под обекта: няма, с площ по
нотариален акт – 101 кв. м.След смъртта на П. Д. Г., починал на ***г. - съпруг на
ответницата, съсобственици на процесния имот били и техните деца, но след извършена
доброволна делба с акт № ***г. и последваща продажба с нот. акт № ***г., Е. Г. Г.
придобила изключителните права на собственост върху имота.В хода на започнало и
приключило съдебно производство /Решение № 121, постановено по гр. д. № 421/2016г. по
описа на Районен съд Асеновград, решение № 500/18.04.2019г. на ОС Пловдив и
Определение № 28/28.01.2020г. на ВКС/, било прието за установено по отношение на
настоящата ответница, че приземието на жилищната сграда с идентификатор
0070032.521.182.1, неоснователно заснето като самостоятелен обект 007032.521.182.1.1, е
обща част и принадлежност на двата жилищни етажа, както и че същото нямало
самостоятелен статут на собственост, а следвало да се разпредели между собствениците на
горните два етажа, съобразно правата на всеки от тях в жилищната сграда.Ищците твърдят,
че с факта на придобиване на описания имот до влизане в сила на съдебното решение и
извършения въвод във владение на 30.09.2020г., ответницата приспособила приземието за
живеене, отдавала го под наем и ползвала плодовете от тази имот, който бил тяхна
собственост.С действията си същата, чрез възмездно предоставяне ползването на имота, се
обогатила неоснователно за тяхна сметка.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорва иска по основание и
размер.Оспорва легитимацията на ищците като собственици на процесния етаж.Не спори, че
е владяла и ползвала същия до 30.09.2020г., че го е отдавала под наем, но твърди, че М. Е. е
гонел наемателите й, поради което се отказала да го дава под наем.
Ответницата е приложила като писмени доказателства в подкрепа на твърденията си
нот. акт № ***г., с които е закупила първия етаж от процесната жилищна сграда.
С решение № 500 от 18.04.2019г. на ОС Пловдив, постановено по в. гр. д. №
2593/2018г. по описа на същия съд, IX гр. с., влязло в законна сила на 28.01.2020г., е
потвърдено решение № 121/27.04.2017г., постановено по гр. д. № 421/2016г. по описа на РС
Асеновград, II гр. с., в частта, с която е признато за установено по отношение на Е. Г. Г.,
ЕГН ********** и Д. П. Г., ЕГН **********, че М. М. Е., ЕГН **********, Я. М. Х., ЕГН
********** и А. Р. Х., ЕГН **********, са собственици на приземие /заснето като СОС с
идентификатор 0072.521.182.1.1/ в жилищната сграда с идентификатор 0072.521.182.1 в гр.
***, като ответниците Е. Г. Г., ЕГН ********** и Д. П. Г., ЕГН **********, са осъдени да
отстъпят собствеността и предадат владението на ищците М. Е., ЕГН **********, Я. М. Х.,
ЕГН ********** и А. Р. Х., ЕГН ********** върху описания недвижим имот.
3
Като свидетел в първоинстанционното производство е разпитан Д. И., който е посочил,
че къщата му се намирала в съседство с тази на М., в която живеела и сестра му, зет му и
родителите им преди да починат.В приземието на първия етаж живеели наематели, които
непрекъснато се сменяли.Зад къщата имало навес и там се събирали, а свидетелят ги виждат
от терасата си.Слушали музика, веселяли се, имало жени и мъже, както и една жена, която
била постоянно там в продължение на години и починала там – М. Б..Къщата имала
приземен избен етаж и два жилищни етажа.Там била и една руса жена, която настанявала
наемателите.
Свидетелят А. В. също живеел в съседство с М. и е посочил в показанията, че виждал
други хора да живеят в къщата в продължение на 4-5 години.Наемателите през месец-два се
сменяли, а М. му споделял, че създават проблеми.Пускали си музика и пиели.
Като свидетел в първоинстанционното производство е разпитан и В. О., който е
посочил, че познава ответницата Е. Г..Посочил е също, че е бил наемател на ул. ***, гр.
Асеновград през 2010-2011г. за период от 8 месеца, като обитавал една стая с преддверие в
приземието.Е. го пуснала да живее там, а сестра му й плащала по 120 лева за наем.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-оценъчна
експертиза, съгласно което месечният наем, изчислен по метода на сравнителната стойност,
за периода 20.08.2015г. до 31.12.2015г. е 133, 92 лева на месец, общо 587, 52 лева, а за
периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. 130, 14 лв. на месец, общо 1 561, 68 лева; за периода
01.01.2017г. до 31.12.2107г. е 107, 46 лева на месец, общо 1289, 52 лева; за периода
01.01.2018г. до 31.12.2018г. е 146, 34 лв. на месец, общо 1756, 08 лева; за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2019г. е 144, 72 лева на месец, общо 1736, 64 лева и за периода
01.01.2020г. до 20.08.2020г. е 144, 72 лева на месец, общо 1101, 74 лева.За целия период от
20.08.2015г. до 20.08.2020г. наема е 8 033, 18 лева.Приложени са корекционни коефициенти
спрямо достигнатите пазарни наеми и опредЕ. наемната стойност за приземен етаж от
двуетажна с висок призем жилищна сграда.
Районният съд е приел в решението си, че ищците се легитимират като собственици на
процесния приземен етаж, а ответницата е владяла същия през процесния период,
лишавайки ги от възможността на ползват собствената си вещ.Тя не твърдяла и не сочела
доказателства, да е налице основание за държане на имота.И след като не било налице
съгласие от собствениците за ползване на имота, на същите се дължало обезщетение по
общото правило на чл. 59 от ЗЗД от деня, когато вземането станало изискуемо, без да е
необходима покана от кредитора.При изследване на въпроса за остойностяване на ползата,
от която е бил лишен собственикът, районният съд е взел предвид средната наемна пазарна
цена на вещта, с оглед нейното състояние и предвид конкретното местоположение и вид на
имота.В тази насока е кредитирано заключението на вещото лице.
Направените изводи от
първоинстанционния съд се споделят и от настоящия състав на съда.
Правилото на чл. 59 от ЗЗД намира приложение в случаите, когато собственикът е
лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.При положение, че
4
спорът за принадлежността на правото на собственост върху приземния етаж на процесната
жилищна сграда вече е разрешен със сила на присъдено нещо и същата следва да бъде
зачетена, то нотариалният акт № ***г. и договора за доброволна делба № ***г., нямат
вещноправно действие и не могат да легитимиран ответницата като собственик.Въпросът за
собствеността на имота не може да бъде преразглеждан с оглед принципа за стабилност и
принципа за добросъвестно упражняване на правата в гражданския процес.Релевантната
връзка относно претендираното обезщетение в настоящето производството е в отношенията
между ищците и ответницата, предоставяла ползването на имота през процесния период на
трети лица - наематели.В тази насока и настоящият състав кредитира показанията на
разпитаните свидетели в първоинстанционното производство, които безпротиворечиво
установяват, че през същия период ответницата е отдавала приземния етаж под наем, а в
писмения си отговор по чл. 131 от ГПК тя също е признала, че до 30.09.2020г. е владяла и
ползвала този етаж.Доказателства в противна насока не са ангажирани по делото.
Относно размера на иска първоинстанционният съд правилно е съобразил
заключението на приетата съдебно-оценъчна експертиза, която е определила средния
пазарен наем за имот от същия вид и на тази база е приел иска за доказан до претендирания
размер.Пропуснатите ползи от ищците във връзка с невъзможността им да ползват вещта са
реализирани от наемодателя, предоставил възмездно държането на чуждата вещ на други
лица.В случая ищците са претендирали общо обезщетение, въвеждайки твърдените, че са
съобственици на приземния етаж от сградата, който няма статут на самостоятелен обект на
собственост.В този случай посочването на отделните права на всеки от тях не е условие за
редовност на исковата молба.Решението ще формира сила на присъдено нещо между тях и
ответницата за цялото вземане, а вътрешните отношения между ищците са извън предмета
на това дело.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемите следва
да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260032 от 24.03.2022г., постановено по гр. д. № 2489 по
описа за 2020г. на Асеновградски районен съд, I гр. с., в частта, с която се осъжда Е. Г. Г.,
ЕГН ********** от гр. ***, да заплати на М. М. Е., ЕГН ********** от гр. ***, ет.1, Я. М.
Х., ЕГН ********** от гр. *** и А. Р. Х., ЕГН ********** от гр. ***, сумата от 8000 лева,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание на недвижим имот, а именно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.521.182.1.1 по КККР на гр.
Асеновград, за периода от 20.08.2015г. до 30.08.2020г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020г. до
5
окончателното й изплащане, както и сумата от 670 лева направени по производството
разноски.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН ********** от гр. ***, да заплати на М. М. Е., ЕГН **********
от гр. ***, ет.1, Я. М. Х., ЕГН ********** от гр. *** и А. Р. Х., ЕГН ********** от гр. ***,
сумата от 400 лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6