Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.08.2020г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На десети юли Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N16432 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.С. – непълнолетен, със съгласието на майка си, чрез пълномощниците си адв. Т. и адв. П., излага в исковата молба, че е претърпял неимуществени вреди смъртта на своята баба А.Ф.П., причинена при ПТП, настъпило на 15.07.2018г. по вина на П.Г.П., управлявал лекия автомобил, в който пътувала бабата на ищеца. По случая било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда на ОС – Силистра по нохд №59/2019г., с която водачът П. бил признат за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на А. П., за което му било наложено наказание по НК. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – З. „Б.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 100 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на получаване на поканата по чл.380, ал.1 от КЗ от ответното дружество – 08.10.2018г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът ЗК „Б.И.“ АД подава писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по процесната полица. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, която е пътувала без правилно поставен обезопасителен колан. Оспорва настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, поради смъртта на неговата баба, както и наличието на особено близка връзка с починалата. Сочи, че решение на решение от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС по т.д. №1/2016г. не се прилага за ПТП, настъпили преди датата на постановяването му. Ето защо, твърди, че ищецът не е легитимиран да търси обезщетение, т.к. не е от кръга на лицата, имащи право на такова. Оспорва претенцията и като завишена по размер.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника и отрича пострадалата да има принос за настъпването на процесното ПТП.
В постъпилия в срок допълнителен отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа следното:
С влязла в сила присъда на Силистренски окръжен съд по нохд №59 по описа на съда за 2019г. П.Г.П. от гр. Главиница е признат за виновен в това, че на 15.07.2018г. около 05:50 часа по път II – 21 на км 45+100 между гр. Тутракан и с. Нова Черна, в посока град Русе, при управлението на л.а. Фолксваген Поло с рег. №********, е нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗдвП, като при движение със скорост над допустимата, а именно 129,67 км/ч, движейки се по пътно платно с две пътни ленти, при преминаване през крива на десен завой, не е спазил траекторията на завоя и е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е движел седлови влекач Скания с прикачено полуремарке, и по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващата в лекия автомобил А.Ф.П. от гр. Главиница, поради което и на осн. чл.343, ал.1, б. „в“ във вр..чл.342, ал.1 НК, вр. с чл.373 ал.2 от НПК, вр. с. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като изтърпяването му е отложено за срок от 3 години, както и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо, съдът приема за установено по делото, че на посочената в присъдата дата и по посочения начин, П. П. е извършил нарушение на посочените разпоредби на ЗдвП, с което е причинил по непредпазливост смъртта на А.П..
От приетите по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници и удостоверение за раждане на л. 19 и 20 от делото, се установява, че А. П. е била майка на М.П.С., която от своя страна е майка на ищеца К. М.С..
С вх.номер от 08.10.2018г. ищецът е депозирал пред ответника извънсъдебна застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата баба.
С писмо с изх. номер от 24.10.2018г. ответникът се е произнесъл по молбата, като е отказал да изплати обезщетение.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответника „Б.И.“ и деликвента към момента на процесния деликт .
По делото е разпитана свидетелката В. С. – първа братовчедка на ищеца. Същата заявява, че макар от 8 години да живее в София, от малка познава починалата А. и знае за близките й отношения с ищеца. Семействата се събирали по празници и често си ходели на село. Знае, че бабата е починала при катастрофа, без да е запозната в детайли. Излага, че ищецът и семейството му живеели в София, но той прекарвал всяко лято на село по 3 месеца, както и често семейството се прибирало по празници. Отделно, бабата често идвала в София да помага на дъщеря си, когато децата /ищецът или сестра му/ били болни, като ги гледа. Посещавала ги и по празници. Когато децата били на село, тя им организирала игри, забавления, позволявала техни приятели да им идват на гости, давала им пари. В понеделник, когато се организирал пазар, винаги излизали заедно, разхождали се, ходели на басейн. Във времето, когато не били заедно, се чували често по телефона, пращали си снимки. Ищецът тежко приел инцидента – плакал и не искал да излиза. За последно свидетелката се е събирала със семейството на ищеца на бала на сестра му, когато и двамата споменали колко хубаво би било, ако и баба им била там, станало им тъжно.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/; вреда, причинена другиму; противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е конкретизиран кръга на лицата, материално
летимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени е запазена установената
практика, че това са лицата, посочени в постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. В този кръг са децата - включително
и отглеждани, родители, съпруг - включително и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен
брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала.
Приема се също, че по изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
мотивите на тълкувателното решение се сочи, че обезщетението следва да се
присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Лицето
е материално легитимирано да търси обезщетение от смъртта на своя близък
тогава, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на едната страна е причинила на другата морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка.Тази
възможност е предвидена по изключение и с оглед особената близост между лицата.
Настоящият
състав намира, че в конкретния случай е налице доказана близка връзка между
ищеца и починалата му баба, която е присъща на
традиционните за българското общество семейни отношения. Обичайно е за страната
и родствените традиции бабите да са в топли отношения на обич и привързаност с
внуците си, да помагат за отглеждането им, съобразно възможностите си, и
семействата да се събират по празници, както и децата да бъдат изпращани да
погостуват на бабите и дядовците си през ваканциите.
Ето защо,
макар и очевидно близка и изградена от
обич и привързаност, връзката на ищеца с неговата баба е обичайна, традиционна
за българското общество и не се отличава с онзи признак на изключителност,
който поред тълкувателното решение следва да е налице, за да е материално
легитимиран внукът да търси обезщетение. Не са налице данни да са настъпвали
някакви изключителни обстоятелства, които да са налагали например той да е бил
отгледан само от баба си, която да е заместила родителите му. Не са налице
доказателства ищецът да е претърпял неимуществени вреди под формата на скръб и
страдание в обем, надхвърлящ нормалните и обичайни тъга и мъка от загубата на
любяща баба.
По тези
съображения съд намира, че ищецът не е
материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на причинената смърт на своята баба, поради което
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този
изход на спора, съдът не следва да разглежда предявеното при условията на
евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата чрез пътуване без поставен обезопасителен колан.
По
разноските:
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв. без ДДС. Представени са и доказателства, че адв. М. Г.притежава удостоверение за регистрация по ЗДДС. Ето защо, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 7 200лв. – разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М.С., ЕГН ********** с адрес ***, действащ със съгласието на
законния си представител М.П. С., иск с
пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ
за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществените вреди от смъртта на неговата баба – А.Ф.П., настъпила при ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.10.2018г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. М.С., ЕГН ********** с
адрес ***, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Б.И.“ АД, ЕИК *******
сумата от 7 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.