Номер 124207.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
Секретар:Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20202100502011 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
3856/29.05.2020г. на НРС от К. Д. И. , в качеството му на управител на Етажна
собственост /ЕС/ на к-с“Съни Вю Норд“, в сграда с идентификатор № 51500.506.80.1
по КККР на гр.Несебър, с администратвен адрес: гр.Несебър, КК“Слънчев бряг-запад,
к-с“Съни Вю Норд“, с посочен съдебен адрес в КК“Слънчев бряг-запад, к-с“Съни Вю
Норд“, ап.503 против Решение № 94/30.03.2020г. по гр.д. № 578/2019г. на РС-Несебър,
с което са отменени като незаконосъобразни всички решения взети на ОСЕС
проведено на 08-ми и 09.05.2018г., обективирани в Протокол за проведено ОСЕС от
08.05.2019г., считайки същото за недопустимо, неправилно, постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът твърди, че
исковата претенция е недопустима, защото въззиваемият като съсобственик на ап.6 в
етажната собственост и съобразно разпоредбата на чл.32 от ЗС няма право
самостоятелно на обжалва решения на ОС на ЕС по реда на чл.40 ЗУЕС; на следващо
место се сочи, че е било регистрирано и Сдружение на собствениците, в което обаче не
всички етажни собственици са членове и тъй като етажната собственост и
Сдружението на собствениците в ЕС съществуват паралелно, според въззивника не е
ясно кои собственици влизат в сдружението и кои в ЕС, поради което и според него
няма яснота срещу кой субект е подадена исковата молба по чл.40 ЗУЕС; на следващо
место се сочи, че само сдружението на собствениците имало открита банкова сметка,
но не и етажната собственост. Твърди се, че събираните такси за поддръжка,
управление и ремонт се внасяли по сметка на сдружението на собствениците, поради
което според въззивника няма как етажната собственост да бъде осъдена за съдебни
1
разноски. Посочва, че въззиваемият ищец не е депозирал молба до УС на ЕС за
дълготрайно отсъствие, поради което липсва задължение за изпращане по ел.поща на
оспорения протокол от ОС на ЕС и приложенията към него. Навежда също така и че
изпращането на протокол от ОС на ЕС е недопустимо, защото е в противоречие със
Закона за защита на личните данни; не на последно место твърди и че портокола от
общото събрание не е оспорен от другите собственици, присъствали на оспореното ОС.
Моли, обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като се постанови
ново такова, с което претенцията по чл.40 ЗУЕС да бъде отхвърлена като недопустима,
неоснователна и недоказана. Не ангажира нови доказателства. Претендира за
присъждане на разноски.
Въззиваемият А А Т, чрез своя процесуален представител адв.Н.Гюмова от
БАК, е подал отговор, с който въззивната жалба се намира за неясна и неоснователна и
се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Излага насрещни твърдения по всеки един от доводите във вззивната
жалба, считайки ги за неоснователни, включително и за твърдяната недопустимост
поради просрочие на исковата претенция. Твърди, че претенцията е допустима, тъй
като е безспорно по делото, че ищецът съгласно представения нотариален акт е
собственик на ап.6 от сграда в режим на ЕС, като чл.40 ЗУЕС не прави разграничение
между собственици и съсобственици, а е оправомощил всяко лице, което притежава
абсолютно вещно право на собственост в цялост или в идеална част да оспори решения
на ОС на ЕС. Навежда в допълнение, че искът по чл.40 е конститутивен и не
представлява действие по разпореждане с вещни права, а действие на управление ,
поради което и може да бъде извършено от всеки от съсобствениците. Посочва, че не е
налице неяснота по отношение на ответника, като такъв по предявения иск по чл.40 от
ЗУЕС е ответната ЕС. Твърди, че правилно е прието в обжалваното решение, че
ищецът не е бил уведомяван на свикването на общото събрание, като не му е била
връчвана покана, а електронния му адрес е известен на ЕС, тъй като ищецът е бил
председател на УС на ЕС и е водил електронна кореспонденция в ЕС, включително и с
контрольора Писарев, изготвил поканата на свикване на ОС. Независимо от горното
сочи, че исковата молба е била предявена в законоустановения срок от получаване на
решението по чл.16, ал.7 ЗУЕС и по точно на 29-тия ден от провеждане на събранието
и на 22-рия ден от обявяване на протокола за изготвен с поставяне на съобщение за
това. Поддържа, че установените нарушения по незаконосъобразното свикване и
провеждане на ОС, включително и липсата на подписи на председателстващия и
протоколиста в протокола от оспореното ОС са довели до незаконосъобразност на
взетите решения, поради многобройни нарушения на различни императивни
изисквания, посочени в отговора. Счита, че изложените в жалбата аргументи не
кореспондират и не намират опора в събраните по делото доказателства. Моли
2
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства,
няма доказателствени искания. Сторено е изрично изявление, че не се претендират
разноски.
НРС е разгледал искова претенция по чл.40 ЗУЕС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда,
подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложенията първоинстанционното производсво е било
образувано по искова молба от А А Т, гражданин на Р Ф, роден на 16.01.1976г. с
Булстат № ********* с адрес на територията на България в гр.Несебър, к.к.Слънчев
бряг, к/с Съни Вю Норд, ет.1, ап.6. С исковата молба са оспорени като
незаконосъобразни по реда на чл.40 ЗУЕС всички решения на ОС на ЕС, взети на
08./09.05.2019г. като поради нарушения на процедурата по свикване и провеждане на
събранието. Така в исковата молба се твърди, че за оспореното ОС ищецът не е бил
уведомяван, поради което не е имал възможност да участва на събранието. Ищецът е
твърдял, че електронният му адрес е известен на Етажната собственост, като към тази
дата е бил председател на УС на ЕС. По този начин е нарушен чл.13 от ЗУЕС. На
следващо место се твърди, че събранието е свикано незаконосъобразно и от лица,
които не са имали право да го свикат, предвид, че то е незаконосъобразно проведено,
ищецът обжалва взетите на него решения. Лицата, свикали събранието, не притежават
поне 20% идеални части от общите части на сградата, но и не са отправили искането си
за свикване на събранието до Управителния съвет, по който начин са нарушени чл.12,
ал.2 и ал.3 от ЗУЕС. Поканата за събранието е от 01.05.2019г., а ОС е насрочено за
08.05.2019г. поради което и не е спазен 7-дневния срок по чл.13, ал.1 от ЗУЕС, което
пък е самостоятелно основание за отмяна на взетите решения. Събранието не се е
председателствало от Председателя на управителния съвет, който тогава е бил ищецът,
или от друг член на УС, с което е нарушен чл.16, ал.2 от ЗУЕС. Твърдяното нарушение
по чл.16, ал.4 от ЗУЕС обосновава с довода, че протоколчикът не е избран от
председателстващия събранието, а от друг участник. Твърди, че протоколът от ОС на
ЕС не е подписан, нито от лицата, които са участвали на събранието, каквото е
изискването на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, нито от председателстващия събранието и от
протоколчика, което е нарушение на чл.16, ал.6 от ЗУЕС. Липсата на съставен
протокол за поставяне на съобщението за изготвения протокол от ОС на ЕС обосновава
нарушение по чл.16, ал.7 от ЗУЕС, а липсата на приложени пълномощни към
протокола от ОС на ЕС освен, че съставлява нарушение по чл.14, ал.5 от ЗУЕС, не дава
3
възможност да се установи и наличието или липсата на представителна власт на
пълномощниците. Излага отделни доводи за незаконосъобразност на отделни решения
на ОС на ЕС, а именно тези по т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 от дневния ред, като при
вземането им са нарушени чл.24, ал.9, чл.11, чл.23, ал.2, чл.21, ал.1, чл.16, ал.3, чл.24,
ал.8 от ЗУЕС.
В месечния срок не е постъпил писмен отговор от ответната Етажната
собственост на сграда с идентификатор 51500.506.80.1, с адрес: град Несебър, к.к.
Слънчев бряг – запад, комплекс “Съни Вю Норд”, представлявана от Председателя на
УС на ЕС К. Д. И. .
С обжалваното решение исковата претенция е изцяло уважена.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
На първо место във въззивната жалба са изложени оплаквания за
недопустимост на предявената искова претенция по чл.40 ЗУЕС, с аргумент, че искът
е предявен от съсобственик на апартамент 6 в процесната ЕС, който няма съобразно
разпоредбата на чл.32 ЗС право самостоятелно да предяви такъв иск.
Въпросът дали въззиваемият ищец е етажен собственик в процесната ЕС
касае спора по същество, а не е относим към процесуалната допустимост на иска.
Въззивникът ответник прави смешение на активна материална и процесуална
легитимация. Активната процесуална легитимация на Александр Тюрин произтича от
наведените от него в исковата молба твърдения, че е собственик на обект в сградата в
режим на ЕС, което съгласно закона му дава право да обжалва пред съда взетите от ОС
на етажните собственици решения, а дали той действително е собственик на обект в
сградата е в обхвата на предмета на делото, очертан от наведените твърдения и
заявените насрещни оспорвания и възражения и обуславя крайните изводи на съда при
разрешаване на спора.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства/вж.нот.акт № 196, том V, рег.№ 4856, дело № 940/2012г. на
нотариус с рег.№ 110 на НК и район на действие Районен съд -Несебър/, че ищецът А
А Т, род. на 16.01.1976г. и Алексей Сергеевич Тюрин, род на 19.06.1951г., двамата
4
граждани на Р Ф са закупили самостоятелен обект на собственост (СОС) в комплекс
“Съни Вю Норд”, представляващ Апартамент 6 с кадастрален идентификатор
51500.506.80.1.6, намиращ се на първи етаж, със застроена площ 66,79 кв.м., ведно с
1,63% идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални части
от правото на строеж, като правото на собственост е придобито на основание договор
за покупко-продажба на недвижим имот. При липса на посочени в титула за
собственост квоти в съсобствеността, частите на съсобствениците се считат за равни,
съобразно чл.30, ал.2 ЗС. Възражението на въззивника за недопустимост на
претенцията е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.40 ЗУЕС гарантира право на
всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, а
в случая безспорно се установява по делото, че ищеца притежава собственост в
процесната ЕС, следователно е и етажен собственик. По тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че исковата молба не е недопустима.
За несъстоятелно се приема и следващото възражение във въззивната жалба,
е че според въззивника не е ясно срещу кой субект е заведена исковата молба – срещу
етажната собственост или срещу Сдружението на етажните собственици. Видно от
адресната, обстоятелствената част и диспозитива на исковата молба, ищецът е заявил
ясна и недвусмислена воля да поиска по съдебен ред да бъдат отменени като
незаконосъобразни решения взети от общото събрание на процесната етажна
собственост, свикано на 08.05.2019г., като са посочени и допуснатите според него
нарушения по свикването и провеждането на събранието. По делото е приложен
протокол от проведено на 08.05.2019г. общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в процесната ЕС. Действия на сдружение на етажните
собственици в етажната собственост, регистрация, съществуване и дейност на такова
нямат отношение към настоящото производство. Учредяване и дейност на сдружение
за усвояване на средства се извършва по реда на чл.25 ЗУЕС. Сдружението е
самостоятелно юридическо лице и разпореждането със средствата на сдружението, в
случаите когато не всички етажни собственици са негови членове се извършва по реда
на чл.25, ал.7 ЗС при спазване на изискванията по Закона за счетоводството.
В жалбата е посочено и че е образувано и друго дело по иск по чл.40 ЗУЕС
от същия ищец, но при служебна справка се установи, че настоящото гр.д. № 578/ 19г.
и гр.д. № 910/19г. на НРС са образувани по искови молби за отмяна на решения, взети
на различни общи събрания на процесната етажна собственост, поради което и
правилно са образувани отделни производства, чието съединяване е недопустимо по
реда на чл.213 ГПК.
По делото е безспорно установено, че исковата претенция е предявена в
законовия 30-дневен срок от етажен собственик, а и този въпрос не е спорен.
5
Установено е също така и нарушение по свикване на ОС и в частност на императивната
разпоредба на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, тъй като ОС е свикано с покана от 01.05.2019г., с
която е насрочено за 08.05.2019г., т.е. на седмия ден от поставяне на поканата, без да са
налични данни за някаква извънредна причина за свикването на ОС.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУЕС, ОС на ЕС се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които го свикват, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на
поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват
общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание, съгласно цитирания
текст може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на
поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето
й.
Установено е също така и че изготвеният протокол не е подписан. По-
нататък разпоредбата на чл.16, ал.6 ЗУЕС предвижда, протокола от ОС се изготвя в 7-
дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и
протоколчика, което в случая не е сторено. Отказът да се подпише протоколът се
отбелязва в него. Отбелязване за причините за отказа на лицата да подпишат протокола
също не е извършено. Съгласно ал.7 чл.16 ЗУЕС( ред. ДВ бр. 26 от 2016 г.) е вменено
задължение, председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 да
постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или
обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с
оригинала”, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите
или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 се изпраща на посочената електронна
поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило
електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то
се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
Предвид изложеното БОС намира, че ответната ЕС, която носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразността на проведеното ОС, не навежда твърдения и не ангажира
доказателства в тази насока.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция изцяло
споделя изводите в обжалваното решение, че искът за отмяна на взетите на
08./09.05.2019г. решения на ОС на ЕС на к/с „Съни вю норд“ в к.к.Слънчев бряг е
6
основателен поради наличие на посоченото в исковата молба нарушение на чл. 13, ал.
1 и чл.16, ал. 6 ЗУЕС, поради което същото следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК
въззиваемият има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
разноски, но е сторено изрично изявление от процесуалният му представител че
искането за присъждане на такива не се поддържа.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/30.03.2020г. по гр.д. № 578/2019г. по описа на
Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7