Р Е Ш Е Н И Е № 4086
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
25.10.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 19.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17345 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет
на делото е иск с правна квалификация чл. 236, ал.2 вр. с чл. 228 ЗЗД вр с. чл.
415, ал.3 ГПК.
Ищец Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ с ***В. С.чрез юрк. К.В. иска осъждането на З.С.З. да заплати сумата от 2 958.96 лв. главница, която представлява обезщетение за ползването на отпаднало основание – прекратен договор за наем от ***на недвижим имот, държавна собственост, жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната с адрес: ***за периода от 01.01.2016г. до 14.08.2017г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба - 02.11.2018г. до окончателното изплащане на главницата и разноските по делото. Твърди, се че ответникът е бил настанен във ведомственото жилище със заповед от ** въз основа на която бил сключен договор за отдаване под наем на имота. Договорът за наем бил прекратен с едномесечено предизвестие с писмо от ***. получено лично от наемателя на ***. След прекратяването на договора за наем, ответникът е продължил да ползва жилището на отпаднало правно основание въпреки противопоставянето на наемодателя за периода от 01.01.2016г. до 14.08.2017., когато е предаден на ищеца. Имотът е бил иззет на *** но поради обжалване заповедта за изземване имотът е предаден на *** на ответника, като на ***. отново е иззет от ищеца. Ето и защо при наличието на отпаднало правно основание ответника дължи обезщетение за ползването му в размер на сумата от 2 958.96 лв., която е формирана съгласно чл. 21, ал.3 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010г. и представлява 4-кратния месечен наем за съответния имот.Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от ответник З.З. лично и от адв. Ст.Х. с който оспорва предявения иск. Твърди, че е извършил плащане на процесните суми. Твърди, че е ползвал процесното жилище на правно основание. Заявява насрещна претенция в размер на 100 лв. обезщетение за неимуществени вреди поради системен тормоз. Заявява се и възражение за прихващане със сумата от 801,14 лв., които били заплатени по сметка на Дирекция „Финанси“ към МО. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от адв. Д. В. в качеството му на процесуален представител на отв. З. с който отговора се оспорва предявения иск. Оспорва се договорът да е бил валидно прекратен, нито чрез предизвестие, нито на основание чл. 27, т.9 от Наредба № 3/19.08.1998г. Отрича се и ползването на жилището. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Хронологично се установява следната фактология в отношенията между страните.
Въз
основа на Заповед № ***. на н. на Квартирно експлоатационната
част при Министерство на народната армия е сключен договор за наем от ***с ответника и в. към онзи момент З.С.З., с
предмет отдаване под наем на държавен жилнщен имот с адрес: *** със стар
административен адрес на имота ***За предаването на наемателя на жилището е
съставен протокол - опис от ***Така сключеният договорът за наем от ***е прекратен с писмо
изх ***. на *** на
ИА „Държавна собственоет на МО", която е разполагала с такова правомощие
съгласно чл.2, ал.2, т.2 от Постановление № 162 на МС от 10.08.1999г./ Писмото за прекратяване на договора с
отправено едномесечно предизвестне е получено лично от ответник З. на ***. /
което обстоятелство изрично не се оспорва, и се установява от представената към
исковата молба и приета по делото обратна разписка.
Сочената от ищеца
причина за прекратяване на наемното правоотношение се споделя от настоящата
инстанция до колкото към датата на прекратяване на договора, от една страна,
ответника не е отговарял на условието да бъде к.в./ договорът с ответника за
военна кадрова служба е прекратен съгласно Заповед № КВ-2402/29.08.2000г. на
Министъра на Отбраната/, а от друга страна от *** е извършено дарение на право
на строеж от съпругата на ответника в полза на дъщеря им.
Поради това, че
основанието за прекратянате на **** не е пенсиониране не се споделя
поддържаното от ответника в отговорът му на исковата молба, че разпоредба на
чл. 240. ал. 3 от ЗОВС на РБ / отм/ не е била приложима, като и неприложим се
явява и параграф 165 от ЗИД на ЗОВС на РБ / ДВ 49/16.06.2000г. Неоснователно
е оспорването за формална недействителност на предизвестието за прекратяване на
договора за наем. Договорът за наем е прекратен с едномесечно
предизвестие отправено с писмо с изх. № *** получено лично от наемателя на *** В
предизвестието изрично е изразена волята на наемодателя наемното правотношение
да бъде прекратено. Посоченото основание за прекратяване на договора в писмото
е по чл. 27, т.9 , във вр. с чл. 8, ал. 1, т.З от Наредба № 3/19.08.1998г., като
е спазен реда на чл. 28 от Наредбата във вр. с чл.238 от ЗЗД. При прекратяване на договора за наем, склгочен с
ответника е спазено приложимото специално законодателство с оглед качестото на
наемодателя и наемателя. Следователно считано от ***договорът за наем е
прекратен.
Съгласно заповед № ***на
Министьра на отбраната на основание чл.80а от Закона за държавната собственост
/ЗДС/ за изземване на имота, изменена със заповед ***. имотът е бил иззет от
ответника поради ползването му след като договора за наем е бил прекратен като
се споделя изложеното от ищеца, че след изтичане на предизвестието ответника е
следвало доброволно да предаде процесния имот, а не след влизане в сила на
заповедта за изземване, която се явява принудителен акт на държавен орган във
връзка с упражняваните от този огран правомощия.
Процесният имот е иззет
въз основа на заповед №**** на Министъра на отбраната на дата ***. В деня на
изземването **** е постановено определение по адм. дело №6157/2015г. на
Върховен административен съд - тричленен съствав, за спиране на предварителното
изпълнение на тази заповед като имотът е бил предаден обратно на ответник
З.С.З. на *** /съставен е протокол/. Спирането на предварителното
изпълнение, на Заповед №***. на Министьра на отбраната, по същество не променя
фактът, че процесния имот се ползва след като наемното правоотношение е
прекратено и при противопоставяне от страна на наемодателя.
Производството по
оспорване на процесната заповед е приключено с влязло в сила решение на ВАС
съгласно, което е прието, че е налице основанието по чл. 80а, ал. 1 от ЗДС за
изземване на имот държавна собственост, тъй като имотът се е държал без
основание от ответника след прекратяване на наемното правоотношение. В тази
връзка и ВАС е приел, че договорът за наем е валидно прекратен, респ. приел е
че ответника не отговаря на изискванията на закона за продължаване действието
на този договор, респ., че ответника няма право да ползва това ведомственото
жилище.
С постановление № ***. на *** на ИА „Военни клубове и военно почивно дело", са определени
нови дати за доброволно предаване на имота и за принудителното му изземване. На
***. процесния имотът е предаден от ответника – видно от протокол с дата *** за
предаване имота.
Следователно, за
настоящата инстанция е налице обстоятелството, че през периода от 31.08.2015г.
до 14.08.2017г. ответника е ползвал процесния имот след като договорът за наем
е бил вече прекратен, респ. дори лично да не го е ползвал, то имотът не е бил
върнат на наемодателя, нито пък последния е бил поставен в забава чрез активни
действия от страна на ответника, за да се освободи от отговорност.
Правилно и
законосъобразно е изчислено дължимо обезщетение от ответника по реда на чл. 21,
ал.3 от Наредбата № Н-22/16.07.2010г. във вр. със заповед № 1063/23.10.2015г.,
което се равнява на четикратния наем и е в размер на 152.12 лева за наемна
вноска. В тази връзка съдът кредитира с доверие заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза с в.л. З.М., която е професионално и
безпристрастно изготвена и е в насока, че неизплатените задължения начислени
като обезщетения за ползване на процесния имот са в размер на 2 958.92
лева като сумите са посочени по месеци в справка № 3 като изчислението на
сумите е изцяло в съответствие с методиката на Наредбата № Н-22/16.07.2010г във
вр. с чл. 34 и чл. 35а от ППЗДС, респ. месечното обезщетение е възлизало на
168,75 лева, а на ответника са начислявани 152,12 лева. В. Л. посочва и че е платената
от ответника сума от 1 141 лева в полза на МО – дирекция „Финанси“, които пък са превели на ищеца
сумата от 912,80 лева, с която са покрити задължения за периода *** – ***; по
фактура № ****, по фактура № **** за периода ***. – ****., по фактура № **** за
периода ***. – ***. по фактура № **** за периода ****. – **., по фактура № ****
за периода от ****. до *** и по фактура № **********/**** за периода от ***. до
***.
Следователно, ответникът е извършил плащания,
които касаят предходни негови задължения във връзка с ползването на имота и не
могат да се отнесат като погасяващи задължението му по исковия период.
Посоченото в платежените документи, че се отнася към даден период не може да
обвърже кредитора, който е в правото си да отнесе плащанията към най-старите
задължения съгласно правилото на чл. 75 ЗЗД. Аналогично посоченото пък от
кредитора основание на издадените фактури има счетоводен, а не правен характер,
в която връзка и посочването на основание „наем“ съдът възприема като вземане
на ищеца, което свързано със сключения и прекратен между страните договор за наем.
По същественото в случая е че фактурите правилно отразяват индивидуализирания
размер съгласно методиката на чл.21, ал.3 от Наредбата № Н-22/16.07.2010г във вр. с чл.
34 и чл. 35а от ППЗДС.
Основателно е
становището на ищеца, че неотносими към настоящия правен спор са участията на
ответника в процедури за закупуването на процесния жилищен имот, респ.
участието в тези процедури не може да промени фактът, че договорът за наем е
бил прекратен и че ползван от ответника за исковия период при противопоставяне
от страна на ищеца.
Предвид на гореизложеното настоящата
инстанция намира предявения иск за доказан по основание и размер и като такъв
следва да бъде уважен. Не се намери за основателно възражението за прихващане
със сумата от 801,14 лв., тъй като с нея са погасени стари задължения на
ответника, които не касаят процесния период независимо от посоченото от него в
основанието за плащане.
Предявеният насрещен иск е при условията на
евентуалност – в случай, че съдът отхвърли главния иск поради което и съдът не
дължи произнасяне по същество, но за пълнота на изложението се посочва, че не
се установи противоправно поведение от страна на ищеца, нито пък злоупотреба с
права при упражняване на правото на собственост предоставено му от Държавата
чрез Министъра на отбраната, респ. при реализиране на законовоустановените
способи за защитата му. Ето и защо реално ответника не е претърпял
неимуществени вреди.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдените сторените от него разноски в размер на 568,36 лева
съгласно представения списък.
Предвид евентуалността на предявения насрещен
иск съдът не събира държавна такса за разглеждането му, респ. не дължи и
произнасяне по него с изричен диспозитив.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.С.З. с ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ В полза на Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Освободител № 7
с изпълнителен директор В. С.сумата от 2 958.96 лева / две хиляди
деветстотин петдесет и осем лева и 96 ст/. главница, която представлява
обезщетение за ползването на жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната с адрес: ***въпреки
противопоставянето на наемодателя по прекратен считано от *** договор за наем сключен
на ***за периода от 01.01.2016г. до 14.08.2017г.,
ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата
молба - 02.11.2018г. до окончателното изплащане на главницата
ОСЪЖДА З.С.З. с ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ В полза на Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Освободител № 7
с ***В. С.сумата от 568,36 лева / петстотин шестдесет и осем лева и 36
ст./, която представляват разноски за настоящата инстанция;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.