Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260079, 04.09.2020 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1790
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК , за сумата от 733.79 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него
и ответника е имало сключен договор за паричен кредит от 15.07.2014 год., по
силата на който ищеца е предоставил на ответника сумата от 3432.00 лв., срещу
задължението на ответника да възстанови сумата на 24 равни месечни вноски в
размер на по 202.39 лв., която сума включвала плащане по главницата и
добавката, представляваща печалба на кредитора. Ищеца твърди, че е изпълнил
своето задължение като е предоставил сумата на ответника, но последния
преустановил погасяването на кредита на 05.08.2015 год. до който момент били
погасени 11 месечни вноски и останал
задължен с последните тринадесет вноски в размер на 734.00 лв., поради което
ищеца упражнил правото си да направи вземането по договора предсрочно
изискуемо, но плащане не последвало. Ищеца твърди, че дори вземането му да не е
станало предсрочно изискуемо, то е изискуемо поради настъпил краен падеж по
договора на 05.08.2016 год., към който момент ответника не изплатил дължимите
суми за главница – 749.11 лв. и лихва за забава – 34.68 лв. Ищеца се снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за горните суми, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на
ищеца било указано от съда да предяви иск за установяване на вземането си. За
това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422
от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение,
но до размер на 733.79 лв. – главница, поради извършено от ответника частично
погасяване на задължението на 12.06.2019 год. в размер на 50 лв. В съдебно заседание редовно
призован ищеца не се явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че
поддържа иска така както е предявен.
В дадения месечен срок ответника не е упражнил правото
си на отговор. В отговора е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск, като са наведени доводи за неравноправни
клаузи в договора, портиворечащи на разпоредби от
ЗПК, което обуславя и неговата нищожност, а от там и неоснователността на иска
за установяване на вземането, възникнало въз основа на него. Оспорено е
възникването на предсрочна изискуемост на вземането, поради липса на
доказателства ответника да е уведомен от кредитора. В съдебно заседание
особения представител поддържа доводите, изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1105/2019 год.
на РСТ ищеца е подал заявление и съдът е издал Заповед за изпълнение №
630/27.06.2019 год. по реда на чл.410 от ГПК против длъжника за сумата от 749.11 лв. –
главница, представляваща неизпълнение на
парично задължение по договор за потребителски
заем № PLUS-10836868
от 15.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 27.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението; и
сумата от 34.68 лв. – мораторна лихва
от 05.09.2015г. до 11.05.2019г.,
като са присъдени и направените по делото разноски. Заповедта е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, поради което и на ищеца са дадени
указания да установи по исков ред вземането си против ответника. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
Видно
от приложения по делото Договор за потребителски заем № PLUS-10836868 от
15.07.2014г., сключен между страните ищеца е предоставил в заем на ответника сумата от 3000 лв. и кредит за покупка на застраховка в размер на
432.00 лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата на 24 равни
месечни вноски в размер на по 202.39 лв., която сума включвала плащане по
главницата и добавката, представляваща печалба на кредитора при годишен процент
на разходите 43.96 % и годишен лихвен процент 35.86 %, посочени в договора, или
общото задължение на ответника към ищеца по договора е било в размер на 4857.31
лв. Съгласно
погасителния план в договора последната падежна дата за погасяване на
задължението е 05.08.2016 год. Ищецът е заявил в молбата, че поради забава в
плащанията на ответника вземането е станало предсрочно изискуемо на 05.09.2015
год., но по делото няма данни длъжника да е бил уведомен за предсрочната
изискуемост. Видно от представената извадка от счетоводството на ищеца
ответника е изплатил част от кредита в сроковете, след което е изпаднал в
забава, но е продължил да погасява задължението и след настъпване на
предсрочната изискуемост, като последното плащане преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е било от 27.12.2018 год. Ищеца признава,
че на 12.06.2019 год. ответника е извършил още едно плащане в размер на 50 лв.,
с което е погасено изцяло обезщетението за забава, предмет на заповедта и част
от главницата по заповедта, като е останал задължен само за главница в размер
на 733.79 лв. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че предоставения от ищеца кредит е усвоен от ответника,
като сумата е била преведена от ищеца по банкова сметка, ***, установи се, че
последния е изплатил част от задължението, като към момента на изготвяне на
заключението неизплатената и дължима от ответника главница по договора е в
размер на 719.99 лв. Не се представиха доказателства ответника след издаване на
заповедта, или в хода на исковото производство да е погасил изцяло или от части
остатъка от дължимата главница.
При така установеното съдът прави следните изводи : От събраните по делото писмени доказателства се установи, а и е безспорно между страните, че между тях е имало договор за паричен заем, по който ищеца е изпълнил задължението си да предостави парична сума на ответника, но последния не е изпълнил задължението си да възстанови заемната сума по начин и в срокове, определени с договора. Между страните не се спори, а това се установява и от справката в ТР и приложените към исковата молба писмени доказателства, че кредиторът по договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекратен чрез вливане в ищцовото дружество, което развива дейността си в Република България чрез своя клон – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, поради което и като универсален правоприемник е носител на всички права и задължения по процесния договор за кредит.
От съдържанието на приетия като доказателство
договор за кредит става ясно, че на ответника е предоставен кредит в размер на 3000 лв. и кредит за
покупка на застраховка в размер на 432.00 лв., срещу задължението да възстанови
сумата на 24 равни месечни вноски в размер на по 202.39 лв., която сума
съгласно чл.3 от договора, включвала плащане по главницата и добавката,
представляваща печалба на кредитора при годишен процент на разходите 43.96 % и
годишен лихвен процент 35.86 %, посочени в договора, или общото задължение на
ответника към ищеца по договора е било в размер на 4857.31 лв. От същия се установява още,
че първата дължима вноска е с падежна дата 05.09.2014 г., а последната –
05.08.2016 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.06.2019 г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска
– 05.08.2016 г.
Основните възражения на ответника, чрез назначения му от съда особен представител
са по действителността на договора и по въпроса има ли надлежно упражнено от
кредитора право на предсрочна изискуемост чрез обявяването й на длъжника. Тези
възражения съдът счита за неоснователни по следните съображения : Настоящият
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит. Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В настоящия казус, процесният договор
е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс от 3000
лева ведно със застрахователна премия от 432.00 лева, общ размер на плащанията
от 4857.31 лв., лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент
от 35,86 % и годишният процент на разходите – 43,96 %, погасителен план,
съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски и техния размер. Наред с това в договора не е уговорено от
страните същият да е сключен при предварително утвърдени общи условия, поради
което и изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК не намира приложение. Следователно,
изводът който се налага е, че изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12
и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК са изпълнени.
При събраните по делото доказателства
съдът приема за основателно твърдението на назначения особен представител на
ответника, че предсрочна изискуемост на вземането на ищеца не е настъпила към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, тъй като няма доказателства ответника да е бил надлежно уведомен
за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
кредит в момент, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Съгласно приетото с ТР №8 от 02.04.2019 г., постановено по
т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид
на това следва да бъдат присъдени вноските с настъпил падеж към приключване на
съдебното дирене в настоящето производство, но видно от приложения към договора
погасителен план падежът на последната погасителна вноска е фиксиран за дата
05.08.2016 г., което е почти три години преди подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 27.06.2019 г., поради което съдът счита, че за изискуемостта на дълга
е ирелевантно обявяването на предсрочната
изискуемост, тъй като е настъпила общата такава. Доколкото в настоящия случай е
настъпил падежът на цялото задължение, то същото е изцяло изискуемо.
Тъй
като не се установиха плащания от ответника след последното от 12.06.2019 год.
и предвид гореизложеното съдът приема,
че иска на ищеца за установяване на вземане за главница по договора за кредит е
основателен и следва да бъде уважен но до размера установен от вещото лице от
719.99 лв., като в останалата част и до пълния размер от 733.79 лв. бъде
отхвърлен.
Ответника следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 485.69 лв., включващи
дължимата държавна такса, възнаграждения за особен представител и вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, както и да заплати
разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., на осн. чл.78,ал.1 от ГПК и т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.В.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, Париж, рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Димитров, действащ
чрез пълномощник юрк.Н.А.М.
сумата от 719.99 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски заем № PLUS-10836868 от
15.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.06.2019 год. до окончателното плащане на задължението, за което вземане има
издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 630/27.06.2019 г. по
ч.гр.д. № 1105/2019 г. на Районен съд Търговище, на осн.
чл.422 от ГПК, като отхвърля иска в останалата част и до пълния му размер от
733.79 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”,
Париж, рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Димитров, действащ чрез пълномощник юрк.Н.А.М. сумата от 75 лв., представляваща
направени разноски в заповедното производство и сумата от 485.69 лв., представляваща
разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :