№ 3093
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110161727
по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.
2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В сезиралата съда искова молба ищецът СН. Б. Т. излага, че със Заповед № ЛС-
80/01.09.2021г. на Командира на Н.г.ч., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било
прекратено трудовото й правоотношение, в рамките на което изпълнявала длъжността
„главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили. Твърди, че
уволнението й било незаконосъобразно - обжалваната заповед не била мотивирана, в
съдържанието й не било посочено на кое от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се
извършвало уволнението, в отправеното й предизвестие за прекратяване се сочело
изменение на длъжностното разписание, което създавало противоречие и неяснота
относно основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника.
Твърди, че отговаряла на изискванията за длъжността, но работодателят извършил
злоупотреба с право. Моли за отмяна на уволнението й и за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност. Претендира да й бъде присъдено обезщетение за
оставането й без работа в резултат на уволнението за периода от 01.09.2021г. до
01.03.2022г. в размер на 11 084.94 лева, ведно със законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда – 28.10.2021г. до окончателното погасяване. Претендира
разноски.
Ответникът на Н.г.ч. в законовоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, като твърди, че уволнението било
законосъобразно извършено, като били налице предпоставките на посоченото
1
уволнително основание, тъй като ищецът не отговаряла нито на изискванията за
образование, нито на тези за професионална квалификация. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. трудов договор рег. № 3-923/20.03.2009г. и допълнителни
споразумения към същия рег. № СИ-16-61/02.01.2019г. и рег. № СИ-16-
252/20.01.2021г. се установява, че същите са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът заемала при ответника длъжността
„главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили.
Със заповед № ЛС-80/01.09.2021г. на Командира на Н.г.ч. трудовото
правоотношение на ищеца с ответника било прекратено, считано от 01.09.2021г. В
заповедта е отразено, че трудовото правоотношение с ищеца се прекратява на
основание чл. 55, ал. 4 ЗОВСРБ, чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, заповед № ОХ-633/23.07.2021г.
на министъра на отбраната на РБ за извършване на изменения в длъжностното
разписание № БМ-650, протокол с рег. № СИ-16-3574/20.08.2021г. за извършване на
подбор на цивилните служители от Н.г.ч., чл. 19, ал. 1, т. 1 от Колективния трудов
договор, чл. 10, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, т. 1, т. 4 и т. 12 от Правилника за структурата,
организацията и реда за използване на Н.г.ч..
С нормата на чл. 328 КТ е уредено субективното право на работодателя
едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника при наличие на
определените в хипотезиса на цитираната норма предпоставки. Надлежното
упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява
чрез отправяне на писмено изявление/предизвестие до работника. Видно от
съдържанието на връченото на 01.09.2021г. на ищеца предизвестие рег. № СИ-16-
3714/01.09.2021г., същата била предизвестена от работодателя си, че във връзка с
изменението на длъжностно разписание № БМ-650/01.01.2019г. в Н.г.ч., съгласно МЗ
№ ОХ-633/23.07.2021г., на основание чл. 326, ал. 2, вр. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, след
изтичане на уговорения в КТД срок от един месец, трудовото й правоотношение ще
бъде прекратено на посоченото основание, а при неспазен срок на предизвестие ще й
бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Безспорно е между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че
от 01.09.2021г. заповедта произвела своя потестативен ефект на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца, при неспазен срок на предизвестие.
По делото е представено неоспорено съобщение от началник отделение „Личен
състав“ при ответника - майор М.К., изпратено по имейл до ищеца Т. на 11.08.2021г., с
2
което я уведомява, че в изпълнение на заповед на командира на Н.г.ч. №
359/11.08.2021г. я запознава с новите изисквания за заеманата от нея длъжност
съгласно утвърдените длъжностни характеристики за изменения на щат в Н.г.ч.. Като
прикачени файлове се сочи, че се изпращат извадка от посочената заповед, примерно
заявление за представяне на документи и материали по т. II от заповедта и извадка от
новата длъжностна характеристика за длъжността на ищеца. Уточнява се, че заеманата
от ищеца длъжност е ръководител на ПАВС. Указва се, че удостоверяването на
съответствие с изискванията по новата длъжностна характеристика, когато това касае
творческа биография, професионален опит и постижения, е въпрос на преценка от
нейна страна кое да представи – грамоти, награди, публикации, участия в престижни
форуми и др.
На л. 33-38 от преписката на делото се намират и самите приложения, чието
изпращане от началника на личен състав и получаване от ищеца не е оспорено от
страните.
Първото приложение представлява извадка от заповед на командира на Н.г.ч. №
359/11.08.2021г. Видно от текста на документа заповедта била издадена на основание
чл. 55, ал. 4 ЗОВСРБ, чл. 10, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, т. 1, т. 4 и т. 12 от Правилника за
структурата, организацията и реда за използване на Н.г.ч. и в изпълнение на т. 1, т. 1.1.,
т. 1.5. и 1.9. от МЗ ОХ-021/07.06.2021г. за реорганизация на Н.г.ч. и МЗ № ОХ-
633/23.07.2021г. за извършване на изменения в длъжностното разписание № БМ-650
за Н.г.ч., в сила от 01.09.2021г. и във връзка с чл. 329 КТ. В пункт I. на заповедта,
видно от изпратената на ищеца извадка, се нарежда на началника на отделение „Личен
състав“ и на ръководителя на ПАВС в срок до 12.08.2021г. да запознаят личния състав
на Ансамбъла с извършените изменения в длъжностното разписание № БМ-650 на
Н.г.ч. и с изискванията за заемането на длъжностите, съгласно утвърдените
длъжностни характеристики, описани в протокол с рег. № СИ-16-3440/10.08.2021г. В
раздел II. от текста се нарежда на личния състав от Представителния ансамбъл до
17.08.2021г. да представят в Регистратурата за некласифицирана информация
собственоръчно написано заявление с приложени документи, удостоверяващи
съответствието на служителя с изискванията за заеманата от него длъжност, залегнали
в новите длъжностни характеристики. Сочи се, че в представените документи могат да
бъдат включени творческа биография с подкрепящи я документи. До същата дата,
съобразно текста, служителите следва да представят и документи за наличието на
закрила по чл. 333 КТ, ако имат такива.
Второто приложение е образец на заявлението за представяне на документи и
материали по т. II. от заповедта.
Третото приложение е извадка от новата длъжностна характеристика за
длъжността „главен експерт“ в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили. В
3
точки от 1-3 на документа са описани общата информация за длъжността, мястото й в
Н.г.ч. и основната цел на длъжността, след което следва т. 9, в която са описани
изискванията за заемане на длъжността, както следва: минимална образователна степен
– бакалавър, професионална област – социални, стопански и правни науки,
професионално направление – администрация и управление, професионален опит – не
се изисква, допълнителна квалификация/обучение – да умее да работи на ниво
„Потребител“ със системен и приложен софтуер, използван в Н.г.ч., ниво на достъп до
класифицирана информация – за служебно ползване. В т. 10 от документа са посочени
необходими изисквания за длъжността, от които професионални – ръководни и
лидерски умения, умения за приоритизиране на задачите, за работа под напрежение и
спазване на зададаните срокове, прецизност, отговорност, организираност;
комуникативност, аналитичност, работа в екип, ориентация към резултати. В т. 11 от
обсъжданата извадка са посочени допълнителни изисквания – познаване и спазване на
вътрешноведомствени актове, способност да планира, организира и контролира
дейността си за постигане на поставените цели, способност да работи самостоятелно и
в екип и др.
Предвид константната съдебна практика, в т.ч. застъпена в решение №
4/27.01.2014г. по гр.д. 4608/2013г. IV г.о. на ВКС, решение № 345/06.03.2014г. по гр.д.
№ 3868/2013г. IV г.о. на ВКС, определение № 631/22.07.2016г. по гр.д. № 1178/2016г.
IV г.о. на ВКС, и в по-старата съдебна практика като например в решение № 69/01г. г.д.
1092/00г. III г.о. на ВКС, в случаите като настоящия, при които трудовият договор е
прекратен на основание разпоредби, включващи по две самостоятелни и независими
едно от друго безвиновни основания за прекратяване на трудовия договор,
работодателят е длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил в
конкретния случай. Ако основанието за уволнение е посочено общо като цифрово
основание и в съдебното производство се изясни, че работодателят е извършил
сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до
знанието на работника или служителя точното основание за уволнението и работникът
или служителят е бил наясно относно причините на уволнението и основанието,
довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че
уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено
точното основание за прекратяване на трудовия договор.
Настоящият съдебен състав намира, че работодателят в разглеждания случай не
е сторил необходимото да доведе своевременно до знанието на ищеца
основанието/причините за уволнението. И в уволнителната заповед, и във връченото на
ищеца предизвестие, цифрово са посочени няколко безвиновни основания за
уволнение. На първо място се посочва чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ, който текст съдържа две
самостоятелни хипотези за извършване на уволнение (две самостоятелни и независими
едно от друго безвиновни основания) - липса на необходимото образование или на
4
съответната професионална квалификация. Отделно и в двата обсъждани документа се
посочва и друго (трето) безвиновно основание за извършване на уволнението -
изменение на длъжностното разписание № БМ-650/01.01.2019г., съгласно
представената по делото МЗ № ОХ-633/23.07.2021г. (л. 29-30 от преписката на делото).
В хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ заповедта за уволнение трябва изрично да
съдържа указание на коя от двете хипотези се извършва уволнението и в какво точно се
изразява липсата на необходимото образование или на съответната професионална
квалификация. Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение
следва да има яснота (мотиви) за основанието, на което се извършва, както с оглед
защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. От значение
е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са
фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се
прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги
подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението
е законосъобразно. Съдът взема предвид именно изложението на фактите, които могат
да бъдат формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта за уволнение,
стига той да е станал достояние на работника или служителя. В този смисъл – Р
346/23.07.2010г., гр.д. № 468/2009г., IV г.о. на ВКС, докладчик Албена Бонева.
Видно е, че изпратената на ищеца на 11.08.2021г. по имейл извадка от
длъжностната характеристика за длъжността „главен експерт“ в Представителен
ансамбъл на Въоръжените сили съдържа изисквания както за образование, така и за
квалификация. Нито в уволнителната заповед, нито в предизвестието, нито в друг
документ ответникът е посочил дали се касае за липса на образование или липса на
професионална квалификация за изпълняваната работа, респ. кое точно образование
или коя точно квалификация липсва на ищеца. Конкретика по въпроса в какво точно се
изразява липсата на необходимото образование не се установява и от съдържанието на
съставения след уволнението на ищеца протокол от работата на комисията за проверка
на съответствието и допускане до участие в подбор на цивилните служители от състава
на Представителния ансамбъл на въоръжените сили в Н.г.ч. рег. № СИ-16-
4004/20.09.2021г., в който най-общо е посочено, че ищецът Т. не отговаря на
изискванията за образование в съответната професионална област, направление и
специалност, определени в новата длъжностна характеристика за заеманата от нея
длъжност.
Предвид изложеното работодателят с уволнителната заповед не е изложил
мотиви, от които за уволнения работник или служител да са ясни конкретните
фактически основания, поради които трудовото правоотношение се прекратява.
Посочено е единствено цифровото основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, съдържащо две
самостоятелни и независими едно от друго безвиновни основания за уволнение, както и
трето такова - изменение на длъжностното разписание, което допълнително създава
5
противоречие и неяснота относно основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. Не е налице и препращане към друг документ, в
който конкретните факти обосновали уволнението са посочени и който да е достигнал
до знанието на ищеца.
Ето защо атакуваната заповед е лишена от мотиви и съдът не може да извърши
проверка осъществили ли са се фактите от обективната действителност, поради които
трудовото правоотношение е прекратено. Поради това уволнението, извършено със
заповед № ЛС-80/01.09.2021г. на Командира на Н.г.ч., се явява незаконосъобразно и
като такова, следва да бъде отменено.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
уволнението на ищеца и неговата отмяна имат за последица пораждането в правната
сфера на незаконно уволнения на потестативното право да иска възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност. Упражняването му по съдебен ред с исковата
молба прави основателен и конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ и ищеца следва
да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „главен
експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето през което е останал без работа поради това уволнение, но
за не повече от 6 месеца. За период от шест месеца и ищецът претендира
обезщетението за оставане без работа поради извършеното от ответника незаконно
уволнение. Страните не спорят и от извършената в о.с.з. на 25.03.2022г. констатация на
трудовата книжка съдът приема за установено, че ищецът е останала без работа поради
уволнението за исковия период от уволнението на 01.09.2021г. до 01.03.2022г.
Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, във вр. чл. 228, ал. 1 КТ следва
да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника
или служителя за последния отработен месец преди възникването на основанието за
плащане на обезщетението. Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение
за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват основната работна заплата
за отработеното време, възнаграждението над основната работна заплата, определено
според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с
индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат
постоянен характер и др., посочени в нормата. В разглеждания казус вещото лице,
изготвило ССчЕ установило брутно трудово възнаграждение на ищеца за последния
6
отработен месец в размер на 1 667.49 лева, от които 1 023 лева – основна заплата,
317.13 лева – за продължителна служба 31% и 327.36 лева – за работа в МО 32%.
Отделно във фиша за заплати на ищеца ежемесечно била начислявана сума за
порционни пари в размер на 120 лева. Основанието за изплащането на сумата следва от
разпоредбата на чл. 61 КТД, съобразно която на цивилните служители се осигуряват
порционни пари при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на
отбраната и в размер, равен с този на военнослужещите. Порционните пари не се
облагат с данък. Разпоредбата на чл. 61 е поместена в КТД, в раздел IV „Заплащане на
труда, обезщетения“, и при тълкуване на точния смисъл на нормата, вкл.
систематически и логически, съдът приема, че сумата за порцион е уговорена в КТД
като допълнително трудово възнаграждение, което се изплаща ежемесечно и зависи
само от отработеното време. По тези мотиви съдът приема, че по делото е установено,
че порционните пари са възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 3, пр. последно, вр. с чл. 15
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поради това
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се определи като се включи и сумата от
120 лева месечно, представляваща порционни пари.
Ето защо към брутния размер на трудовото възнаграждение на ищеца за
последния отработен месец, определен от вещото лице на 1 667.49 лева, следва да се
прибави и ежемесечно изплащаната сума за порционни пари от 120 лева, при което
базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за
последния отработен месец следва да се съобрази в размер на 1 787.49 лева. Определен
по този начин, брутният размер на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за периода от 01.09.2021г. до 01.03.2022г. възлиза на 10 724.94 лева, до който
размер искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде
уважен. На ищеца следва да се присъди и законна лихва от депозирането на исковата
молба в съда на 28.10.2021г. до окончателното погасяване. Като неоснователен, искът
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 11 084.94 лева.
На основание чл. 242 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение
на вземането по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски съразмерно на уважената, респ.
отхвърлената част на исковете във връзка с чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК имат и двете
страни.
Ищецът, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК претендира разноски в
размер на 1 440 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение по всички предявени по
делото искове. Предвид липсата на друга уговорка съдът приема, че по всеки от
предявените три иска ищецът е сторила разноски в размер на 480 лева за адвокатско
7
възнаграждение (поравно). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й се присъдят 1
424.41 лева разноски.
Ответникът е представляван от юрисконсулт, като разноските за
юрисконсултско възнаграждение съдът определя на 180 лева. Съобразно отхвърлената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски за
сумата 1.95 лева.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат
възложени разноските по уважените искове в размер на 782.50 лева, а именно по 80
лева - държавна такса по всеки от неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ,
429 лева – държавна такса по иска по чл. 225, ал. 1 КТ и 193.50 лева – разноски за
експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на СН. Б. Т., ЕГН **********,
извършено със заповед № ЛС-80/01.09.2021г. на Командира на Н.г.ч., и го ОТМЕНЯ
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, СН. Б. Т., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност – „главен експерт“ в
Представителния ансамбъл на въоръжените сили.
ОСЪЖДА Н.г.ч., бул. „А.Й.“ № 2, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ да заплати на СН. Б. Т., ЕГН **********, сумата 10 724.94 лева –
обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за период от шест
месеца, през който е останала без работа поради уволнението, а именно от 01.09.2021г.
до 01.03.2022г., ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до окончателното
погасяване, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 424.41 лева – разноски по
делото, сторени пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за горницата до пълния предявен размер от 11 084.94 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, СН. Б. Т., ЕГН **********, да
заплати на Н.г.ч., бул. „А.Й.“ № 2, сумата 1.95 лева - разноски по делото, сторени
пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Н.г.ч., бул. „А.Й.“ № 2, да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата 782.50 лева – държавна такса и разноски
по уважените искове.
Банкова сметка на Софийски районен съд за държавни такси, разноски и
глоби – „бюджетна сметка“: IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
8
CECBBGSF.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото вземане по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който на основание чл. 315 ГПК започва да тече за страните от
08.04.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9