Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 08.07.2021
година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четвърти февруари през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря М. Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия В.
Ангелова,
гражданско дело № 1476 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 251562 от 22.10.2019 г., постановено по
гражданско дело № 48199 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ гражданско
отделение, 91 състав, били определени мерки за лични отношения на Д.Л. П.и И.Д.П.
с тяхната внучка Д., родена на *** г., , както следва : да виждат и вземат
детето при себе си на територията на Република България, гр. София, всяка първа
и трета седмица от месеца от четвъртък в17 часа или след приключване на
учебните занятия до 17 часа в петък, с преспиване, както и за седем дни през
лятото и три дни през зимната ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на
майката, като отхвърлил претенциите на страните за присъждане на деловодни
разноски.
Недоволна от така постановеното решение останала Я.А.И.,
ответница в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която
обжалва същото с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Излага подробни съображения и моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалвания съдебен акт, като отхвърли предявените искове или, при евентуалност
определи режим на ищцата с детето за няколко часа за всяка първа или трета
събота от месеца, когато детето така или иначе е в дома им. Счита, че не е в
интерес на детето да се ограничава времето му с неговата майка за сметка на
време с бабата и дядото по бащина линия и то при положение, че общуването им с
тях е редовно и нормално.
В хода на съдебното дирене, въззивницата лично и чрез
пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното
уважаване.
В срока по чл. 263 от ГПК ищците в първоинстанционното
производство Д.Л.П. и И.Д.П., въззиваеми страни в
настоящето производство, депозират писмен отговор, като оспорват въззивната жалба на Я.И. като неоснователна. Излагат
подробни съображения, като считат обжалвания съдебен акт за правилен и
законосъобразен в всичките му части. Молят съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалвания съдебен акт.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържат заявеното в отговора становище, като оспорват жалбата
като неоснователна и пледират за оставянето й без уважение.
В срока по чл. 263 от ГПК С.И.П., ответник в
първоинстанционното производство и
въззиваема страна в настоящето производство, не е депозирал писмен отговор по
жалбата на Я.И..
В хода на съдебното дирене, въззиваемия оспорва същата
като неонователна и моли съда да постанови решение, с
което да потвърди обжалвания съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, явява се процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционният съд бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 128, ал. 1 от СК, предявен от Д.Л.П. и И.Д.П. срещу Я.А.И. и С.И.П.-за
определяне на мерки за лични отношения с внучката им Д..
Ищците твърдели, че са баба и дядо по бащина линия на детето
Д., а ответниците били негови родители. Сочели, че ответницата осуетявала
контактите им с детето и не разрешавала детето да се взема и вижда от тях извън
определения режим на лични отношения на бащата с детето. Молели съда да
постанови решение, с което да им определи режим на лични отношения с внучката
им, като сочели примерен такъв.
Ответницата Я.И. оспорвала иска, като твърдяла, че не
е препятствала контактите на ищците с детето. Поддържала, че ищците имали
регулярни контакти с детето, по времето, когато то осъществявало контакти с
бащата, тъй като ищците и този ответник обитавали една къща. Поради това,
считала, че липсва основание за определяне на режим на лични отношения на
детето с ищците и молела съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковите им претенции
Ответникът С.П. не оспорвал исковете, а заявявал
становище за основателност на същите.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционния съд, приел за установена следната фактическа обстановка :
Ответниците са родители, а ищците баба и дядо по
бащина линия на детето Д., родена на *** г.
Родителите на малолетната са бивши съпрузи, като
бракът им бил прекратен поради взаимното им съгласие за това, с решение,
постановено по гражданско дело № 116963/2013 г. на СРС, 84 състав. Със същото
решение на бащата бил определен режим на лични контакти с детето, който
първоначално бил без преспиване. С решение, постановено по гражданско дело №
7539/2017 г. на СРС, 92 състав, с който обемът на тези контакти е разширен,
като бащата вече имал право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 17 часа в петък или след приключване на
учебните занятия на детето до 18 часа в неделя, с преспиване, 30 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и за
определени официални и лични празници, подробно описани в посоченото решение.
По делото била призована ДСП „Сердика“, която в
изготвения по делото социален доклад обобщавала събраните при проучването
данни. Според доклада, малолетната Д. живеела с майка си и баба си по майчина
линия и нейният съжител – Ц.П.. Бабата по майчина линия работела като
стоматолог в жилището, което обитавали четиримата. Такава била професията и на
ответницата, която в момента правела специализация. Според заявеното от
майката, детето Д. имало изградена емоционална връзка с ищците, с нейната майка
и настоящия й партньор, както и със собствения й баща, който живеел отделно, но
помагал според възможностите си. Детето свободно споделяло какво е правило с
баба си и дядо си, когато е било при баща си, през което време ищците също
контактували с детето. Правели се изводи, че детето имало изградена емоционална
връзка с баба си и дядо си по бащина линия и нямало нищо обезпокоително в
нейното развитие, като детето се чувствало добре.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита
на свидетелите З.И.П.-Т., дъщеря на ищците и сестра на втория ответник, и М.И.К.,
майка на ответницата.
Свидетелката П.-Т.установила, че контактите между
детето Д. и нейните родители не се осъществяват самостоятелно, а само в
определения график на лични контакти на детето с бащата. Тази свидетелка, със
своето семейство, обитавала заедно с брат си и с родителите си триетажна къща.
През 2019 г. свидетелката празнувала рожден ден на сина си, но Д. не разбрала,
че е поканена и не дошла. Комуникацията с майката била трудна, родителите й
искали да виждат Д. по-често, но не се получавало. Майката стриктно спазвала съдебното
решение и не допускала никакви отклонения от него. Разказвала за пътуване през
лятото, което осъществили с децата на свидетелката, ищците, бащата и Д.. Д. се
чувствала много добре и след това питала кога пак ще има такава екскурзия.
Бащата, когато вземал детето, прекарвал самостоятелно време с него, и едва
тогава я водел вкъщи.
На свой ред, свидетелката К. установила, че основно тя
обгрижвала детето в делнични дни, а след като Д.
тръгнала на училище, я вземала я вземала от училище, ако майката била
възпрепятствана. Според тази свидетелка, тя и съпруга й живеели отделно от
ответницата и детето, като твърдяла, че приемала пациенти само сутрин и по
времето, когато прибирала детето от училище вече не работела. Според
показанията й, тя и дъщеря й се справяли с грижите за детето, поради което не
търсели помощ от ищците.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, касаеща родствената връзка на ищците с детето Д.,
контактите им и времето, през което се осъществяват, както и характера на
отношенията им с майката на тяхната внучка, като не счита за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея. Същата се установява от събраните в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните свидетели.
Въззивният съд, като прецени
показанията на свидетелките П.-Т.и К., , по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира
същите в частите, касаещи предмета на доказване, дадени в резултат личните
впечатления на свидетелите за изнесените пред съда факти, като приема, че
същите са обективни, логично последователни, подробни.
Във въззивното производство,
страните не са ангажирали писмени или гласни доказателства.
Изслушана въззивницата
заяви, че в така определения режим на контакти на детето с неговите баба и дядо
по бащина линия, я притеснява как би се отразил на дневния режим на детето –
ставане, подготовка за училище, подготовка на уроците, като се страхува, че при
промяна на местонахождението на детето, то ще се разконцентрира
и това би се отразило на качеството на неговото представяне в училище и на обучението й. Твърди, че сега,
когато малолетната е канена на рождени дни от свои съученици, двете с нея
проверявали дали съответната дата е в режима на лични контакти на бащата и ако
било така, детето отказвало поканата. Училището на детето се намирало на 10-на
минути пеша от дома им, като докато било студено, вторият й баща ги карал до
там с колата си, за да не мръзнат. Домът на въззиваемите
също се намирал на 10-15 минути с кола от жилището им, а разстоянието до
училището на детето било горе-долу същото както от дома им до училището. Желанието
на въззивницата е детето да се вижда с родителите на баща си в определения
режим на контакти на последния с него, като твърди, че те живеят в едно
домакинство. Самата тя имала две двойки родители-майка й и втория й баща и
биологичният й баща с неговата втора съпруга, и въпреки това успявала за
времето, през което детето било при нея да им осигури пълноценни контакти с
него. Извън това тя нямала други притеснения за контакти на въззиваемите
ищци с детето Д..
На свой ред, поотделно въззиваемите Д. и И. Пашови заявяват, че не разполагат с
друга възможност да видят детето извън режима му с бащата. Те действително
обитавали една сграда със сина си и с дъщеря си, но имали различни домакинства,
като те самите живеели на партера, синът им на втория етаж, а дъщеря им със
семейството си – на третия. Двамата желаят да имат самостоятелно време за
контакт със своята внучка и да не ощетяват сина си. Въззиваемата
Д.П. заявява, че с майката нямат никакъв диалог. Самата тя не мисли, че при осъществяване
на така определения от съда режим на контакти би се нарушил учебния процес на
детето. То щяло да идва при тях след приключване на учебните занятия и на
сутринта баща му щял да го заведе на училище. Сочи, че и през другото време,
когато детето е при бащата, те със съпруга й му помагали и имали опит в грижите
за внучката си. Както помагали за нея в режима на контакти с бащата, така щели
да се грижат за нея и за определеното време след приключване на учебните
занятия на детето в четвъртък. В петък детето било на училище, а след обяд – на
занималня. Споделя, че се е случвало да отидат с бащата и детето на почивка, за
да го подпомагат в грижите за Д.. Споделя, че по професия а стоматолог. На свой
ред въззиваемия И.П. споделя, че малолетната е
щастлива, когато била при тях. Той правел на внуците си палачинки, чипсове, месо по китайски и Д. винаги искала да помага,
обичала да е с тях. Според въззиваемия те не биха навредили на внучката си. При
тях тя била в свои води, играела си с децата на дъщеря му, която живеела на
третия етаж. Имало кой да помага на детето относно учебния процес. Самият той
работел в куриерска фирма като ръководител на два екипа и работното му време
било от 09.00 до 18.00 часа.
Изслушан, въззиваемият С.П. заяви, че редовно осъществява контакти с
детето Д. и когато го взима при себе си тя се виждала с децата на сестра му,
които били на 13 и на 7 години, играела си с тях, но по някое време искала да
останат само двамата с него и да се приберат в дома му.
За установяване на интереса
на малолетната Д., както и на възможностите на въззиваемите
да осигурят адекватни грижи за нея по време на така определения режим на лични
отношения, по делото са призовани ДСП „Сердика“ и ДСП „Връбница“.
В приложения по делото
социален доклад ДСП „Сердика“ прави изводи, че за малолетната се отглеждала от
своята майка в семейната й среда, като поддържала редовни контакти със своя
баща, така както те били определени от съда. Връзката на детето Д. с родителите
на неговия баща не е прекъсната, като то контактувало с тях в режима, определен
за бащата. Считат, че поддържането на контакти на детето Д. с родителите на
неговия баща, с цел запазване на родова
принадлежност не накърняват неговите права.
В приложения социален доклад
от ДСП „Връбница“ се сочи, че въззиваемите обитават собствено жилище, находящо се на приземен етаж на новопостроена
кооперация, която била семейна собственост. Жилището било просторно и с отлични
условия. На първия етаж на сградата се намирали стоматологични кабинети, като Д.П.,
С.П. и З.П. били стоматолози. Вторият етаж се обитавал от бащата С.П., а третия
от семейството на З.П.. В заключение се сочи, че в интерес на детето е расте в
спокойна и стабилна семейна среда, като
не се въвлича в конфликтите на възрастните. Освен това, за нейното емоционално
състояние било важно да общува спокойно с членовете на семейството си, като в нейн интерес било да познава членовете на разширените
семейства на собстевните си родители, да познава
семейната си история, традиции и обичаи и да участва в семейните празници. Това
било от голямо значение за изграждането на нейната идентичност и чувство на
родова принадлежност. В този смисъл, поддържането на контакти на детето с
неговите баба и дядо по бащина линия, съобразени с възрастта и режима на
детето, не нарушават неговите права.
Други доказателства за твърденията на страните не са представени в хода
на въззивното производство.
При тази фактическа
установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния
съд, изложени в обжалвания съдебен акт, за наличието на интерес на детето да
осъществява контакти с въззиваемите - възходящи на
неговия баща. Този интерес произтича от висшите интереси на детето свободно и
пълноценно да общува със своите родители и членовете на разширените им
семейства. Няма съмнение, че успешната интеграция на детето в семейната му
среда, предполага и неговото бъдещо успешно вграждане в обществото като цяло.
Следователно, в случая, според разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от СК, липсата на
интерес за детето от тези контакти, предполага съществуването на вредности за
него и развитието му в семейната среда или личността на неговите баба и дядо.
Наличието на такива обстоятелства подлежи на установяване с допустимите по ГПК
доказателствени средства.
В процесната хипотеза, такива обстоятелства не само не
се установяват от анализа на доказателствената съвкупност, но не са били и
наведени по надлежния ред от въззивницата. Едновременно с това, по делото не са
събрани каквито и да е доказателства, от които да може да се направи извод за
наличието на такива вредности. Правно релевантни обстоятелства, касаещи липсата
на интерес на малолетната от контактите й с въззиваемите
също не са наведени в производствата и пред двете съдебни инстанции. Не се
установяват опасности за малолетната, съществуващи в семейната среда на въззиваемите, или произтичащи от личността им, техните битови,
жилищни и хигиенни условия. Напротив, последните разполагат с хигиенично
жилище, подходящо за обгрижване на детето, по време
на контактите му с тях, както и с възможности и желание да поемат своя дял от
грижите по неговото отглеждане.
Тези изводи кореспондират на всички събрани по делото
доказателства. За настоящия съдебен състав е несъмнено, че емоционалната връзка
на детето с въззиваемите – негови баба и дядо по
бащина линия не е прекъсната, като в семейната им среда липсват каквито и да е
вредности за емоционалната му стабилност и за цялостното му развитие и не
накърняват интересите й. Изразените от въззивницата притеснения са разбираеми,
но се основават на бъдещи несигурни събития, които не следва да бъдат взети
предвид. За съда е ноторно известен начина на
организация на обучението и самоподготовката на учениците в началната фаза от
обучението им, поради тези обстоятелства не се нуждаят от отделно доказване. Независимо
от това, между страните няма спор, че малолетната посещава занималня след
училище, където под контрола и с помощта на квалифициран педагог, тя подготвя
уроците си и домашните си, дадени същия ден. Следователно, в случая е въпрос на
планиране и организация, необходимите за обучението на детето в петък вещи,
учебници и помагала да бъдат предадени на някой от въззиваемите
в още в четвъртък, за да осигурят те явяването на детето на училище в петък,
независимо от формата на обучение – присъствена или дистанционна. Следва да се
отбележи, че въззиваемите явно разполагат с
желанието, възможностите и времето, да подпомогнат детето в обучението му, в
случай, че не е успяло да се справи с необходимите задачи за самоподготовката
му в занималнята или след приключване на учебните занятия, ако се касае за
дистанционно обучение. Следва да се отбележи, че посочените неудобства биха се
избегнали, при определяне на време на самостоятелен контакт на въззиваемите с тяхната внучка във всеки втори и/или
четвърти петък от 18 часа до 18 часа в събота, но горното разрешение би влошило
положението на жалбоподателката, поради което не може да се възприеме от
настоящия съдебен състав.
Освен това, съдът намира
за уместно да подчертае също важността на съдействието на въззивницата поддържане
на ползотворен диалог с родителите на бащата за осъществяване на контактите им
с малолетната им внучка, в каквато насока са висшите интереси на самото дете.
Що се касае до възраженията, че всеки от родителите следва да осигури контакти на
своите родители с детето за времето, през което то е при него, следва да се
отбележи, че времето, през което малолетната прекарва при майката е с пъти в
повече от времето, през което детето е при бащата съобразно определения режим
за контакти. Същият предполага детето да е при бащата за около 80 денонощия
годишно, а през останалото време да е при майката, което предполага почти пет
пъти по-голяма възможност да осигурява контакти на детето със собствените си
родители и да участва в различни мероприятия с него през свободното му време.
Останалите доводи, касаещи съдържащи се в мотивите на
обжалвания съдебен акт препоръки съм страните, въззивният съд не обсъжда, като
неотносими към предмета на доказване по делото. Все пак следва да се подчертае, че обжалвания съдебен акт е
обоснован, като направените по съществото на спора правни изводи кореспондират
на доказателствената съвкупност и на приетите за установени фактически
обстоятелства. От друга страна, постановения режим на лични отношения на
малолетната Д. с нейните баба и дядо по бащина линия, не нарушават императивна
правна норма, както се твърди в жалбата. Напротив, с разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от СК като основно право на детето законодателят е прогласил неговото
отглеждане и възпитание по начин, който осигурява нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие, а част от това се явяват пълноценните
контакти на самото дете с неговите родители и членовете на разширените им
семейства. Извън това, с разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от СК, е предвидено и
задължение на детето да уважава своите родители, баба и дядо и да им помагат,
което задължение не би могло да се изпълни без наличието на самостоятелни и
чести контакти на детето с посочените лица. В този смисъл, за постановяване на
режим на баба и дядо с внучето им, не е необходимо да е налице „пречене“, а да
се установи интерес за детето такива контакти и от съдебна намеса за уреждане
на тези отношения между неговите родителите и техните родители. В случая, както
се посочи такъв интерес е установен за детето по категоричен начин в
производствата пред двете съдебни инстанции, а доколкото въззивницата се
противопоставя на контакти на въззиваемите с детето
извън определения режим за контактите му с бащата, то е налице и посоченото
„пречене“. С оглед пълнота на изложението, въззивният съд намира за уместно да
посочи, че намира за несъстоятелни и доводите, че тримата въззиваеми
обитават едно домакинство. Несъмнено е, че последните живеят в една и съща
сграда, но в обособени жилища, находящи се на различни етажи, като независимо
от родствената връзка помежду им, /те не са членове на едно и също домакинство.
Съобразно изложеното и при липсата на други конкретно
развити доводи в жалбата, въззивният съд намира, че обжалвания съдебен акт не
страда от визираните с жалбата пороци. Решението е правилно и обосновано, тъй
като правните изводи, кореспондират на установените фактически обстоятелства.
Съобразен е интереса на детето, като липсват всякакви основания за
ограничаването на неговите контакти с въззиваемите. При постановяването на обжалвания съдебен акт
правилно е приложен материалния и процесуалния закон. Събраните в хода на
производствата пред двете съдебни инстанции писмени и гласни доказателства не
са достатъчни, за да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на обжалвания
съдебен акт, като последният следва да се потвърди.
По
разноските :
Съдът не е
сезиран с претенции от страните за присъждане на сторените деловодни разноски и
не дължи служебно произнасяне по този въпрос, а освен това, предвид характера
на производството такива не се следват на страните.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 251562 от 22.10.2019 г., постановено по гражданско
дело № 48199 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ гражданско
отделение, 91 състав.
НЕЗАВЕРЕНИ
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се
връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването на преписите на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………