Номер 252019.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502086 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 53583/06.08.2020г., депозирана от
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, действащо чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А. С. Ц., срещу Разпореждане №
25300/27.07.2020г., постановено по ч.гр.д. №7921/2020г. на РС – Варна, в частта, в която е
отхвърлено подаденото от частния жалбоподател Заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по отношение на претендираната
главница в размер на 500лв. по Договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта, сключен между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и И. Н. И. .
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на горепосоченото разпореждане в
обжалваната част, като моли в същата да бъде отменено. Оплакванията са свързани с
приложимостта на забраната, въведена с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНС/, в редакцията обн. в ДВ, бр. 44/2020г., в
сила от 14.05.2020г., спрямо банките, каквато е жалбоподателят „Райфайзенбанк (България)”
ЕАД. По-конкретно се твърди, че с оглед текста на §12 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето, приет от 44-то Народно събрание на 12 май 2020г.,
банките, доколкото се различават от финансовите институции по чл.З от ЗКИ, са изключени
от обхвата на забраната за начисляване на лихва за забава, неустойка и за обявяване на
предсрочна изискуемост на задължения. Претендират се и сторените разноски за платена
държавна такса за частната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 4 ГПК производството по настоящото дело е
едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 418, ал.4
ГПК, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по ч.гр.д.№ 7921/2020г. на РС – Варна е образувано по подадено от
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, против И. Н. И. , за заплащане
на следните суми: сумата от 500лв., представляваща главница по Договор за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic №1906032555690408 от 12.06.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.07.2020г. до окончателното му изплащане; сумата от 15,69лв., представляваща редовна
лихва, начислена за периода от 16.11.2019г. до 15.01.2020г. вкл.; сумата от 0,61лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 16.12.2019г. до 15.01.2020г.
вкл.; сумата от 7,02лв., представляваща такса по чл. 49 от договора за преразглеждане
кредитоспособността на картодържателя, начислена за периода от 11.12.2019г. до
15.12.2019г. вкл.; сумата от 10лв., представляваща такса по чл. 37 от договора за
надвишаване на кредитния лимит, начислена за периода от 11.12.2019г. до 15.12.2019г. вкл.,
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, видно
от което, към датата на подаването му са налице общо 6 броя неплатени минимални вноски
за револвиране /минимални погасителни вноски/. В заявлението е посочено, че
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД е уведомило длъжника с писмо с изх. № ИЗХ-001-28553 за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредитния лимит съгласно раздел III.5 Договора,
чл. 60, б. „а“ от който предвижда, че цялата усвоена и непогасена част от кредитния лимит
става незабавно изискуема и платима в случай, че картодържателят не плати четири поредни
месечни погасителни вноски в пълен размер и в срок.
С обжалваното Разпореждане от 20.07.2020г. на РС – Варна заявлението е уважено
частично, като съдът е постановил издаването на заповед за незабавно изпълнение в полза
на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД за сумите, представляващи редовна лихва, обезщетение
за забава, такса за надвишаване на кредитния лимит, както и за сторените по делото
разноски, а за останалата част от сумите – главница и таксата за преразглеждане
кредитоспособността на картодържателя заявлението е отхвърлено. Доколкото депозираната
от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД жалба касае единствено частта, в която искането на
заявителя е отхвърлено за главницата от 500лв. и в контекста на принципа на
диспозитивното начало, то предмет на настоящото производство се явява само тя, а не и
тази, отнасяща се до таксата за преразглеждане кредитоспособността на картодържателя.
В частта относно главницата от 500лв. РС – Варна е отхвърлил подаденото заявление,
позовавайки се на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване
на последиците /ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, който предвижда, че до два
месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране,
предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с
изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са
придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за
забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Съдът се е мотивирал, че
доколкото волеизявлението на банката за предсрочната изискуемост е достигнало до
кредитополучателя на 22.06.2020г. /тоест преди да са изтекли два месеца след отмяната на
извънредното положение/, нарушавайки горепосочената забрана, то целените с него правни
последици не са настъпили и заявлението в частта за главницата следва да бъде отхвърлено.
Настоящият състав не споделя тези изводи на заповедния съд.
С разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. /обн. в ДВ, бр. 28
от 2020г., в сила от 13.03.2020г./ действително бе въведена забрана до отмяната на
извънредното положение да се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. При
последвалото изменение на закона /обн. в ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 9.04.2020г./ със
същата разпоредба се предвиди, че "до отмяната на извънредното положение, при забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по
договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да
бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи." След отмяната на извънредното
положение на 14.05.2020г., обаче, чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците бе изменен отново, като съгласно последната му редакция
/обн. в ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ "до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да
бъде развален поради неизпълнение."
Гореизложеното сочи на извода, че измененията на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, в сила
от 14.05.2020г., изключват банковите кредити от обхвата на разпоредбата, с оглед на което
банките са били адресат на забраната за обявяване на предсрочна изискуемост на
задължения на частноправни субекти по договори за кредит само за периода на
извънредното положение – от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. Това е така, доколкото след
отмяната на извънредното положение нормативната уредба въвежда подобно ограничение
само по отношение на длъжници по договори за кредит, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, каквато заявителят не е. Същият е
банка /кредитна институция/ по смисъла на чл. 2 ЗКИ, т.е. юридическо лице, което извършва
публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити
или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, а не финансова институция по
смисъла на чл. 3 от същия закон, чиято легална дефиниция изрично предвижда, че това е
лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност
е извършване на една или повече от дейностите, изброени в т. 1, 2 и 3 на същата разпоредба.
Настоящият състав намира, че неправилно заповедният съд е преценил, че не са
налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираната
главница в размер на 500лв, още повече, че доколкото се касае за Договор за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта, т.е. такъв при който, за разлика от останалите
кредити, изпълнението на задължението на кредитополучателя не разсрочено по
предварително определен погасителен план, то на практика предсрочна изискуемост няма
как да бъде обявена – не съществува срок, уговорен в полза на длъжника, от който
последният да бъде лишен. С изпращането на посоченото в заявлението уведомление,
банката единствено е съобщила на длъжника, че прекратява сключения между тях договор
поради обективното настъпване на уредените в него предпоставки – неплащане на четири
поредни месечни погасителни вноски в пълен размер и в срок, като е сторила това на
22.06.2020г., т.е. след като вече не е била адресат на забраната на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
В заключение, въззивният съд се солидаризира с изводите на частния жалбоподател
за неправилност на Разпореждане №25300/27.07.2020г. в обжалваната част, поради което в
същата първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен, а заявлението на
жалбоподателя следва да бъде уважено за претендираната главница в размер на 500лв.
С оглед основателността на частната жалба, следва да се уважи и искането на
жалбоподателя за определяне на разноски за въззивното производство в размер на авансово
заплатената държавна такса от 15лв. Тези допълнителни разноски следва да се възложат на
длъжника на осн. чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. Определените от въззивния съд разноски
следва да се включат в заповедта, при изпълнение на въззивният акт.
По изложените съображения, на основание чл. 418, ал. 4 вр. чл. 278, ал. 2 ГПК
съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №25300/27.07.2020г., постановено по ч.гр.д. №7921/2020г. на РС –
Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК за сумата от 500 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
заявление на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, срещу длъжника И. Н. И.
за задължение за главница по Договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта Visa Classic №1906032555690408 от 12.06.2019г. в размер на 500лв., удостоверено в
изискуем размер в извлечение от счетоводните книги на банката, приложено към заявление
вх. № 45620/10.07.2020г.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 15 лв. (петнадесет лева)
в полза на жалбоподателя – заявител „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, която сума да се
включи в издадената въз основа на настоящото определение заповед за изпълнение към
разноските за първоинстанционното производство, на осн. чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________