№ 11465
гр. София , 17.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20211110145101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение срещу П. СТ. Г..
В заявлението се съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение за вземане в размер
на 100лв., представляващо неустойка в размер на 25% от размера на главницата при забава
на плащане, във връзка с което кредитодателят прави разходи за действия по извънсъдебно
събиране на вземанията.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира така уговорената клауза за неустойка за нищожна, тъй като същата е
уговорена в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не допуска
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Събирането на вземането по кредита представлява част от неговото
управление. Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за
неизпълнение на задължението за плащане на вноските на падежа. С така уговорената
клауза се цели заобикаляне на нормативноустановеното в ЗПК ограничение относно
максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя. Изпадането
на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва
за периода съизмерима само с лимитирания размер на законната лихва, като всякакви други
договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от тяхното
наименование като „такси“, „разходи“, „неустойки“ и др., които по същността си имат за
цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са нищожни
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.
1
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за
посочената сума от 100лв.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 34771/30.07.2021г. на /фирма/ срещу П. СТ. Г. за сумата от
100лв., представляваща неустойка в размер на 25% от размера на главницата при забава на
плащане, във връзка с което кредитодателят прави разходи за действия по извънсъдебно
събиране на вземанията.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2