№ 630
гр. Пловдив , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330202461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-001488 от
02.03.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И. В. И., ЕГН:**********, с адрес –
***,
1.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Сочи, че в
наказателното постановление не е посочена посоката на движение на МПС,
бланкетно е посочено мястото на нарушението, както и че не е доказан факта
на извършване на същите. Още относно нарушението на чл.190, ал.3 от ЗДвП
1
посочва, че нарушението е описано бланкетно, единствено е цитирана
посочената като нарушена норма, не са описни обстоятелствата, в нарушение
на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Взема становище, че в АУАН и
наказателното постановление не са изложени мотиви относно тежестта на
нарушението, както и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив
не изпраща представител, в писмено становище посочва, че не са налице
съществени процесуални нарушения на правото на защита на жалбоподателя,
фактическата обстановка е изяснена. Още поддържа, че в административната
преписка се съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни
доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата
отговорност. Взема становище, че нарушението на чл.70, ал.3 от ЗДвП е
установено, полицейският служител ясно е възприел, че МПС не е било с
включени светлини за движение през деня или къси светлини. Относно
деянието по чл.190, ал.3 от ЗДвП взема становище, че категорично и
безспорно доказано, като цитирания фиш е бил вречен, влязъл е в сила и не е
платен доброволно в срок. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено. Евентуално прави искане
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 12.03.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 18.03.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
2
допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.02.2021г., около 09:40 часа, на път Втори клас № II – 56, км. 7 +
150, свидетелят Д. Н. Ж., в качеството му на *** на сектор „СПС“ при ОД
МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка движещо се на същото място МПС –
автомобил марка „Мерцедес ГЛ 450 4 Матик“ с рег.№ „***“ и установил, че
същото МПС, което се движило без включени светлини за движение през
деня или къси светлини, било управлявано от жалбоподателя И. В. И..
Свидетелят Ж. още констатирал, че водачът И. не бил заплатил глоба по фиш
№ К 4076846, в сила от 29.10.2020г..
С оглед на горното, на място свидетелят Ж. съставил АУАН с бланков
№ 798089 от 10.02.2021г. срещу И. В. И., за нарушение на чл.70, ал.3 от
Закона за движението по пътищата и на чл.190, ал.3 от Закона за движението
по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че има
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. Н. Ж.. Последният не помни
конкретния случай, което съдът намира за нормално предвид изтеклото време
до разпита на същия и обстоятелството, че длъжността на последния е
свързана контрол по ЗДвП, съответно – логично е, че всекидневно извършва
дейност свързана с проверки водачи на МПС, поради което е нормално да не
помни конкретен случай от преди няколко месеца. Въпреки горното,
свидетелят Ж. изцяло поддържа посоченото в АУАН, след предявяване на
същия, както и описва начина, по който се констатират горните нарушения.
Съдът намира показанията на свидетеля Ж. за логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и
кредитира последните като истинни. От същите се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
3
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая противното не се установява, напротив –
от вече коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната
фактическа обстановка.
По същество описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка не е спорна между страните.
I. За нарушението на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което И. В. И., ЕГН:**********, виновно е
нарушил разпоредбата на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата –
за това че на 10.02.2021г., около 09:40 часа, на път Втори клас № II – 56, км. 7
+ 150 е управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес ГЛ 450 4 Матик“ с
рег.№ „***“, без същото да е с включени светлини за движение през деня или
4
с къси светлини.
Съдът намери за неоснователни възраженията в жалбата в смисъл, че
наказателното постановление не е посочена посоката на движение на МПС,
бланкетно е посочено мястото на нарушението. Следва да се посочи, че чл.42,
т.3 от ЗАНН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват а АУАН и
наказателното постановление да бъде посочено място на нарушението, което
в случая е сторено - път Втори клас № II – 56, км. 7 + 150. Що се касае до
посоката на движение, то същата не е немястото на нарушението, а е
обстоятелство, свързано с правилното и непротиворечиво установяване на
същото това място на нарушението, съответно – посочване/установяване на
същата е въпрос, касаещ доказателствата. В настоящия случай същата посока
на движение се установява в хода на съдебното следствие от показанията на
свидетеля Ж., а именно – от кв.Коматево към Пазарджишко шосе.
Още съдът намери за неоснователно и възражението, че в АУАН и
наказателното постановление не са изложени мотиви относно тежестта на
нарушението, както и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въпросите, касаещи тежестта на нарушението и приложението на чл.28 от
ЗАНН не са от компетентността на актосъставителя и нямат място в АУАН.
Що се отнася до наказващият орган – макар последния да е длъжен винаги да
съобрази същите при формиране решение за издаване на наказателно
постановление, то липсва изискване за същия да развива нарочни писмени
мотиви в този смисъл – последното е видно от разпоредбите на чл.57, ал.1, т.1
– т.10 от ЗАНН – в които са изброени задължителните реквизити и където
такова изискване липсва.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай.
5
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушението се установява, че съгласно разпоредбата на чл.185
от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.70, ал.3 от Закона
за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба
в размер от 20 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление, в тази
му част, следва да бъде потвърдено.
II.За нарушението на чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
Въпреки горното съдът намери, че относно нарушението на чл.190, ал.3
от Закона за движението по пътищата, в нарушение разпоредбата на чл.42, т.4
от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за
наказателното постановление, в последните два липсва описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както следва:
Съгласно чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата
–наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване.
От горното е видно, че задължението на нарушителя да заплати
наложеното му наказание „глоба“ няма никакво отношение към факта на
управление МПС, а е свързано с изтичане указания едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление или в случая – приравнения
към същото фиш.
Предвид това, едно нарушение на задължението по чл.190, ал.3 от
6
Закона за движението по пътищата от страна на жалбоподателя Т. би било
извършено не на 10.02.2020г. – когато управлявал МПС с рег.№ „***“, а след
изтичане едномесечен срок от влизането в сила на глоба по фиш № К 4076846
– същия в сила от 29.10.2020г.. Въпреки това в АУАН и наказателното
постановление не е посочена дата на нарушението, свързана с изтичане
едномесечен срок от 29.10.2020г, а вместо това се твърди датата 10.02.2020г.
– която очевидно няма общо с твърдяното нарушение.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата
на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се
преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото липсата на посочване съставомерните по твърдяното деяние факти
лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и
съответно - от възможността да организира защитата си.
Последните съществени процесуални нарушения мотивират отмяната на
обжалваното наказателно постановление, в тази му част, като
незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо
и предл. трето от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-001488 от
02.03.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на И. В. И.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.185 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.70, ал.3 от Закона за движението по
пътищата;
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-001488 от
02.03.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на И. В. И.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.185 от Закона за движението
7
по пътищата е наложено административно наказание – чл.185 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.190, ал.3 от Закона за
движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8