№ 543
гр. К., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100725
по описа за 2022 година
С исковата си молба С.С., в качеството си на директор на ДСП – Г. моли
съда да признае за установено съществуването на вземането в полза на
представляваната от нея институция, по отношение на Н. Й. Р., с ЕГН
**********, в размер на 125.00 лв., представляваща дължима сума за
недобросъвестно получената семейна помощ за деца по чл. 10а от ЗСПД,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2021 г. до
окончателното заплащане на дължимата сума, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 1034/08.09.2021 г. на парично задължение по ч. гр. д. №
2711/2021 г. по описа на РС-К.. Заявява, че във връзка с влязла в сила Заповед
за възстановяване № *** г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане" гр. Г., на Н. Й. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Г., кв. „*** е отпусната със Заповед № *** от *** г. еднократна
помощ за ученици, записани в първи клас. Сумата в размер на 125.00 лв. е
изплатена на 14.08.2020 г. по посочената от лицето банкова сметка.
Предоставено е от лицето Н. Р. банково извлечение от банка на 09.11.2022
ЦКБ за получени суми на 14.08.2020 г. В исковата молба се сочи, че Н. Р. е
декларирала в подаденото заявление - декларация № *** от *** г., че ако
детето/децата й не постъпи/ят в училище, не продължи/продължат обучението
си през втория учебен срок до завършване на първи клас, освен ако това е
невъзможно, поради здравословното му/им състояние, или до завършване на
първи клас детето/децата са допуснали в рамките на един месец от учебната
година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини, ще
възстанови получената част от помощта, заедно със законната лихва. При все
това, детето на госпожа Р. през месец октомври 2020 г. е допуснало 10
неизвинени отсъствия без уважителни причини, за което е съставен
1
констативен протокол № *** от 25.02.2021 г., изпратен на ответницата. На Р.
е изпратена и Заповед № *** г. за възстановяване на еднократната помощ за
ученици, записани в първи клас по чл. 10а от ЗСПД, с известие за доставяне,
която е получена на 19.04.2021г. от майка й Петранка Петрова. Ответницата
не е възстановила дължимата сума въпреки, че е подписала Споразумение с
погасителен план за доброволно издължаване с разсрочване на сумата, на
основание чл. 10а от ЗСПД. Предвид гореизложеното, молят съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че длъжника Н.
Й. Р. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Г., кв. „***[1]***"
№ 1 дължи на Дирекция „Социално подпомагане" - Г. сумата в размер на
125.00 лв., представляваща дължима сума за недобросъвестно получената
семейна помощ за деца по чл. 10а от ЗСПД, отпусната и изплатена на
длъжницата еднократна помощ за ученици записани в първи клас, ведно със
законната лихва върху главницата от 30.08.2021 г. до окончателното
заплащане на дължимата сума, за които е издадена Заповед за изпълнение №
1034 от 08.09.2021 г. на парично задължение по ч. гр. д. № 2711/2021 г. по
описа на РС-К.. Претендират се и направените по настоящото дело разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск по чл. 415 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д № 2711/2021 г. по описа на Районен съд –
К., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 1034/08.09.2021 г. за сумата от 125 лева (сто двадесет и пет лева и 00
ст.) задължение по заповед № *** г. за възстановяване на недобросъвестно
получени еднократна помощ и законната лихва от 02.09.2021 г. до изплащане
на вземането.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
и с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е предявен иска по чл.
422, вр. с чл.415, ал.4 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По делото се установява, че на *** г. ответницата подала заявление-
декларация за отпускате на еднократна помощ за ученици, записани в първи
клас по чл.10а от Закона за семейни помощи за деца, в която е посочила, че
не е омъжена, и има родени три деца. С подписа си ответницата е
удостоверила, че й е известно това, че заявлението – декларация се подава
еднократно след записване на детето в първи клас, но не по-късно от 15
октомври на текущата учебна година; че ако детето/децата й не постъпи/ят в
училище, не продължи/продължат обучението си през втория учебен срок до
завършване на първи клас, освен ако това е невъзможно, поради
2
здравословното му/им състояние, или до завършване на първи клас
детето/децата са допуснали в рамките на един месец от учебната година
отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини, ще
възстанови получената част от помощта, заедно със законната лихва.
По делото е представено в копие на справка, от която се установява, че
през учебната 2020/2021 г. детето Г.Н. Й. е записана като ученичка в първи
клас на средно училище "Н." град Т.. На основание подаденото заявление е
издадена Заповед № *** от *** г., приложена по делото – л. 4, с която на
ответницата е отпусната еднократна месечна помощ за едно дете в размер на
250 лева.
Установява се, че със Заповед за възстановяване № *** г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане" гр. Г. е наредено на ответницата да
възстанови недобросъвестно получената семейна помощ за деца както следва:
по заявление-декларация с Вх.№ ***/ от *** г. и Заповед № ***/ *** г. за
отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас по чл.10а
от Закона за семейни помощи за деца, сумата в размер на 125 лв. словом / сто
двадесет и пет лева /. Като мотив е посочено, че детето Г.Н. Й. е допуснало в
рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за
които няма уважителни причини. В заповедта е отразено, че подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от получаването и. Видно от известие за
доставяне заповедта е получена от ответницата, като не са представени
доказателства за това да е надлежно обжалвана, нито има твърдения за това.
В хода на делото и въпреки разяснената доказателствена тежест,
ответната страна не се явява и не представя по делото доказателства.
Съгласно чл. 10а ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи
клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна помощ за
покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата
живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън
семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл.
10а ал. 7 ЗСПД, помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище,
освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние. Установи
се по делото, че детето е било отписано от първи клас в средно училище "Н."
град Т., като преди това на майка му е била отпусната еднократна помощ.
Ответницата не е представила доказателства за това отписването на детето да
е станало по здравословни причини, респ. да е налице някоя от посочените
по-горе хипотези, които да обосновават задържане на помощта и липсата на
основания за връщането й от страна на ответницата.
На основание чл. 14, ал. 4 ЗСПД, в случай на установена
недобросъвестност и в случаите по чл. 10а, ал. 7 директорът на дирекция
издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ
заедно със законната лихва, което е сторено в настоящия случай. При така
изложеното, съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
3
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът /заявител/ в заповедното производство по ч.гр.д № 143/22г. по
описа на Районен съд – К. не е претендирал съдебни разноски, респ. такива не
са му присъждани със заповедта по чл. 417 от ГПК, поради което от исковия
съд не следва да му бъдат присъждани. Разноски не са направени и пред
исковия съд.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
10а ал. 7 ЗСПД, вр. чл. 14, ал. 4 от ЗСПД по отношение на Н. Й. Р., с ЕГН
**********, с адрес град Г., област С., кв. “***-***“ №1 съществуването на
вземането на Дирекция “Социално подпомагане” - Г., Булстат ***, с адрес
град Г., улица ”***, представлявано от директора С.П.С. за сумата от 125
лева. (сто двадесет и пет лева и 00 ст.) задължение по заповед № *** г. за
възстановяване на недобросъвестно получена еднократна помощ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2021 г. до окончателното
й изплащане за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 1034/08.09.2021 г. и изпълнителен лист по
частно гражданско дело № 2711/2021 г. по описа на Районен съд – К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4