Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 15.09.2020 г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при секретаря Веселка Крумова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 1590 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.
1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по предявен иск от „М.г.б.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу Агенция „Митници“ с правно основание
чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 120,00
лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразно Наказателно
постановление № 378/2018/2019 година на Директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ в Агенция „Митници“, отменено с решение на Районен съд – Варна по НАХД №
2755/2019 година, оставено в сила с решение по КНАХД № 2993/2019 година по
описа на Административен съд – Варна. Развити са доводи в исковата молба, че в
производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд –
Варна дружеството е направило разходи за възнаграждение на един адвокат в
размер на 120,00 лева. Предвид
изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
Агенция „Митници“ да заплати на „М.г.б.“ ЕАД, гр. София сума в посочения
размер, имаща характера на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на разноски за настоящото
съдебно производство.
Ответникът – Агенция „Митници“ гр. София, в депозирано чрез процесуален
представител писмено становище, оспорва исковата молба по основание и по
размер. Счита, че адвокатското възнаграждение заплатено по повод осъщественото процесуално
представителство по НАХД № 2755 по описа на ВРС за 2019 година има облигационен характер, поради което не
представлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно
постановление, респективно твърди, че не са налице материалните предпоставки за
реализиране отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Сочи,
че заплащането на адвокатски хонорар в посочения в исковата молба размер е
останало недоказано. В допълнение изразява становище, че ответникът – Агенция
„Митници“ гр. София не следва да заплаща
включения в адвокатския хонорар ДДС, тъй като това би довело до възстановяване
на разноски в двоен размер – веднъж ДДС ще бъде получено от дружеството-ищец
под формата на обезщетение и втори път същата сума ще се приспадне по реда на
ЗДДС, което като краен резултат би довело до неоснователно обогатяване, каквато
не била целта на закона. Алтернативно отправя искане до съда да отхвърли иска
частично като прекомерен, несправедлив и недоказан. Иска се от съда да
постанови решение в този смисъл. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Агенция „Митници“. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Участващият в съдебното производство представител на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на предявеният иск.
След преценка на събраните по делото доказателства,
както и на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
с Решение № 1741 от 30.09.2019 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД №
2775/2019 година е отменено Наказателно
постановление № 378/2018/2019 година на Директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ в Агенция „Митници“. С последното, на „М.г.б.“ ЕАД гр. София е наложена на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за
митниците имуществена санкция в размер на 55,74 лева, представляваща 100 % от
размера на избегнатите публични държавни вземания. Решението на районния съд е
оспорено по касационен ред пред Административен съд – Варна. С Решение №
304/24.02.2020 година, постановено по КНАХД № 2993/2019 година, касационната
инстанция е оставила в сила решението на Районен съд – Варна.
С разпореждане на настоящия съдебен състав, НАХД №
2775/2019 година по описа на Районен съд – Варна е изискано за прилагане към доказателствата по
исковото производство. От него се установява, че по делото е проведено едно
съдебно заседание – на 16.09.2019 година. В това заседание санкционираното дружество е
представлявано от адв. С.Ж.. Адвокатът се е легитимирал пред Районен съд – Варна с приложеното
на л. 6 от НАХД № 2775/2019 год. пълномощно, а на л. 7 е приложен договор за
правна защита и съдействие от 30.04.2019 година, сключен между „М.г.б.“ ЕАД гр. София и адв. С.Т.Ж.. Във въззивното
производство адв. С.Ж. е упълномощена да представлява „М.г.б.“ ЕАД срещу
адвокатски хонорар в размер на 120,00 лева с включен ДДС, платен след издаване
на фактура. Такъв платежен документ е издаден на 03.06.2019 г. и е приложен на
лист 8 от НАХД № 2775/2019 година, а кредитният превод удостоверяващ плащането от страна на
дружеството на адвокатското възнаграждение е приложен на л. 16 – л. 17 – сумата от 27 450,00
лева включва и процесната фактура № **********/03.06.2019 година, съгласно т.
26 от описа на л. 16.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие
на правен интерес за него след влизане в сила на решението за отмяна на наказателното
постановление, съгласно изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Към
момента на постановяване на настоящото съдебно решение действа разпоредбата на
новата ал. 3 на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/,
съобразно последните изменения в ЗАНН, публикувани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019
година, съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Този ред е неприложим в конкретния
случай, тъй като новата правна уредба действа само напред във времето. Във
връзка с горното съдът съобрази, че съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от АПК. Разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да възникне правото на иск за обезщетение,
задължително е кумулативното наличие на няколко конкретни материалноправни предпоставки,
а именно: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; 2/ незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; 3/ причинена вреда – имуществена или неимуществена; 4/
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска по смисъла на чл. 204,
ал. 1 от АПК е административният акт /действие или бездействие/ да бъде отменен
по съответния законов ред. В настоящия случай Наказателно постановление №
378/2018/2019 година на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници“ е отменено именно като незаконосъобразен акт. С оглед
последното, налице е първата материална предпоставка за реализиране
отговорността на държавата.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна /изпълнителна/
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за квалификацията на правното основание на иска за обезщетение за
вреди като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че то е издадено от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на дискреционна власт, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административни
наказания, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в
този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на
държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на
наказателните постановления и електронни фишове, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или на юридическите лица, определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, електронни фишове, действия или бездействия, като такова по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е приетото решение по т. 1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2014 година. на
ВКС и ВАС. Следователно – налице е и
втората материална предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
За преценка наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с
оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, съгласно чл. 130,
ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът следва да съобрази решението си с
Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 година на ВАС,
според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. Във връзка с горното, съдът приема за доказано, че от издаването
на Наказателно постановление № 378/2018/2019 година на Директора на
Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ са настъпили за
дружеството-ищец имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за
адвокатско възнаграждение в производството
по обжалването му пред Районен съд – Варна. Обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна,
не налага извода, че ангажирането на процесуален представител не се намира в
причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и законни интереси. Следователно, налице е пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт /наказателно
постановление/ и настъпилата за лицето имуществена вреда ,
поради което налице са всички материалноправни предпоставки за отговорността
на ответника.
Като неоснователни се преценяват твърденията на
ответника за недоказаност на плащането по посочения по-горе договор за правна защита
и съдействие, представен пред Районен съд – Варна, ангажиран като първа
инстанция със спора относно законосъобразността на наказателно постановление №
378/2018/2019 година. Този договор от 30.04.2019 година е представен
своевременно от ищцовото дружество още в хода на самото производство пред Районен
съд –Варна, като към него са били приложени редовно издаденият първичен
счетоводен документ /фактура/, заедно с пряко доказващото реалното извършване
на плащането преводно нареждане.
Според разпоредбата на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ към
Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, в
чл. 63 от ЗАНН се създават ал. 3, 4 и 5, както следва: „(3) В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. (4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП)“.
При липсата на изричен текст в ЗИДЗОДОВ относно датата
на влизането му в сила, следва да се приеме, че същият е в сила от 03.12.2019
г., съгласно чл. 5, ал. 5, предложение второ от Конституцията на
Република България.
На същото основание разпоредбите на чл. 63, ал. ал. 3, 4 и 5 от ЗАНН са в сила също от 03.12.2019
година. Нормите нямат обратно действие и съответно не са приложими към
конкретното административно-наказателно производство, респ. към проведеното
пред Районен съд – Варна производство по оспорване на Наказателно постановление
№ 378/2018/2019 година на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници“, което е приключило с решение, постановено на 30.09.2019 година.
Предвид направеното възражение от процесуалния
представител на ответника в настоящото производство за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
/ЗАдв/, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредба № 1/09.07.2004 година/. С Решение № 5419 на ВАС на РБ – бр. 45 от 2020
година, в сила от 15.05.2020 год. е
изменена разпоредбата чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година, но
приложима е редакцията на нормата към момента на извършване на плащането за адвокатско
възнаграждение – 04.06.2019 година. Съгласно тази редакция на
разпоредбата, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Настоящият казус попада в
приложното поле чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300
лева. Това е така, тъй като в случая, размерът на наложената с отмененото
наказателно постановление имуществена санкция е 55,74 лева. От изложеното
следва, че посочената в представената фактура към договора за правна защита и
съдействие данъчна основа от 100,00 лева е по-ниска с 200,00 лева от
предвидената в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
т.е. заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
По повод изложените от ответника възражения за
недължимост на начисления върху адвокатския хонорар ДДС, съдът съобрази
разпоредбата на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба №
1/09.07.2004 година. Според този текст, за нерегистрираните по ЗДДС
адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС
се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
По представения пред Районен съд – Варна договор за
правна защита и съдействие 30.04.2019 година, от страна на дружеството-ищец е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 120,00 лева с включен ДДС. Към
договора е приложена и фактура № **********/03.06.2019 година. При така
съществуващият нормативен регламент относно ДДС за адвокатските възнаграждения,
съдът намира за неоснователно отправеното в тази насока възражение на ответника
– платеният от ищеца ДДС подлежи на обезщетяване.
При този изход от делото, съгласно който предявеният
иск е изцяло основателен, ответникът дължи на ищеца възстановяване на сторените
от него разноски в настоящия съдебен процес, които възлизат на сума в размер на
410,00 лева и включват платена държавна такса в размер на 50,00 лева и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева. За удостоверяване плащането
на последното са приложени на л. 5 от делото договор за правна защита и
съдействие от 14.07.2020 година, фактура № ********* от 14.07.2020 г. на л. 6
от делото и преводно нареждане за същата сума на л. 11 от делото. Заплатеното
възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2
/редакцията, изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – бр. 45 от 2020 година, в сила
от 15.05.2020 година/ във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
година, и като се имат предвид гореизложените съображения за дължимост на начисления
върху адвокатския хонорар ДДС, то съдът намира възражението на ответника за неоснователно. Налице е за ищеца право на
разноски в размер на 410,00 лева, която сума ответната страна следа да бъде
осъдена да му заплати.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 1,ал. 1 от ЗОДОВ Агенция
„Митници“, гр. София да заплати на „М.г.б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление : гр. *** обезщетение за имуществени вреди в размер на 120,00
лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /
17.07.2020 г./ до окончателното
изплащане на сумата, причинени с отмененото незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 378/2018/2019 год. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, гр. София да
заплати на „М.г.б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***,
направените в настоящото съдебно производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :