Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, ……………….2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на пети декември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря………….……..Р. Б.….......……..…………...и в присъствието на
прокурора………………………………..………………………....като разгледа докладваното от
съдията ………гр.дело № 212 по описа за 2016г.,год,за да се произнесе съобрази:
Иск с правно
основание чл.422 от ГПК
Ловешки РС е сезиран с искова молба, подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:*********, представлявано от Георги Беловски -
Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Георги Веселинов –
юрисконсулт против Н.К.Н., с посочен адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,въз
основа на което по ч.гр.д.№ 2216/2015 г. по описа на РС – Ловеч такава заповед
била издадена срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК Н. подала възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което след дадени от заповедния съд
указания в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на съществуването на вземането им за консумирана
и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент №91,
находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда", бл.318, вх.Г, за периода от
м.08.2012г. - м.04.2014г. Наведени са твърдения, че ответницата е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката и за
нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София. Изтъква, че с тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството. Твърди,
че ответникът не е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация
София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение №
ОУ-021/22.04.2002г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР, публикувани във
в-к "Новинар" и в-к "Демокрация" на 23.05.2002г. в сила от
22.06.2002г.; Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005г., публикувани във в-к "Пари"
на 23.12.2005г. в сила от 22.01.2006г.;
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация
София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
№ ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Дневник" на
14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; Излага довод, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32,
ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответникът/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и в този смисъл,
задължението на Н.К.Н. за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца
на доставката на ТЕ ,като с изтичането на последния ден от месеца ответникът е
изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Излага твърди, че спрямо
ответника са влезли в сила също и Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „19
минути" и в-к „24 - часа" на 10.02.2014г., в сила от 12.03.2014г. и
същите са относими за част от процесния период, като обхващащ месеците
Няведени са твърдения, че съгласно
приложеното извлечение от сметки за абонатен №189514 ответницата е използвала
доставяната от ищцовото дружеството топлинна енергия през периода от
м.08.2012г.м.04.2014г. и не е погасила задължението си. "Топлофикация
София" ЕАД е изпратила покана, за доброволно изпълнение на задължението до
длъжника, с която същият е уведомен за размера на дължимите суми, както и, че
ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7 - дневен срок, ще бъдат предприети
действия за събирането им по съдебен ред, но въпреки отправената писмена покана, ответникът не е погасил
задължението си. Посочва, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от
ЗЕЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира
топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма "Техем сървисис". Твърди,
че въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ и съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения
имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни
вноски и след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -
"Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването, а за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки,
В петитумната част е отправено
искане съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Н.К.Н., че дължи на
„Топлофикация София" ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 291,74 лв., от които 206,25 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м.08.2012 г. – м.04.2014 г., и 63,28
лв. – лихва за забава за периода от 10.02.2012 г. до 10.10.2015 г., 18,36 лв. –
за главница дялово разпределение и 3,85 лв. лв. за лихва върху главницата за
дялово разпределение, ведно със законната лихва от 16.09.2015г. - датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като
му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен
срок,задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на
такъв или неупражняването на права.
В законоустановения
едномесечен срок от връчване на исковата
молба и приложенията към нея ответницата, чрез пълномощника си-адв.С.П. от САК,
е депозирала писмен отговор, в който е изразила становището си по допустимостта
и основателността на предявения иск. Оспорва изцяло предявения положителен
установителен иск, както по основание, така и по размер. Оспорва съществуването
на вземането на ищеца за претендираните суми за процесния период. Моли съдът да
отхвърли изцяло предявените обективно и кумулативно съединени иска, като
неоснователни. Претендирани са и разноски по делото, съобразно представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК. По същество, на първо място оспорва
наличието на облигационна връзка, възникнала между страните по делото, като
счита, че не е изпълнен фактическия състав на чл.16 от ЗЗД относно сключване на
договори при общи условия. Излага аргументи, че ищецът не е представил
доказателства за публичното оповестяване на общите условия по предвидения за
това ред съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, а само е посочил къде са публикувани, без
обаче да представя доказателства за твърдения от него положителен факт. Навежда
довод, че публикуването на Общите условия не е достатъчно, за да възникне
облигационна връзка, а е необходимо да бъде сключен писмен договор, макар и
бланков, като форма за действителност. Позовава се на разпоредбата на чл.149,
ал.1 ,т.6 от ЗЕ. Твърди, че по делото няма представени от ищеца доказателства,
въз основа на които да се приеме, че сградата, в която се намира имота на
ответника, е била топлофицирана към момента на влизане в сила на ЗЕ/ обн. ДВ,
бр.107 от 9.12.2013 г./, при което не може да бъде направен извод, че
облигационната връзка възниква със собствениците на имота само по силата на
закона, без да е необходим писмен договор.На следващо място, излага, че от
приложените от ищеца писмени доказателства е видно, че титуляр на правото на
собственост, респ.на дълга и качеството „потребител на топлинна енергия” е
посочено друго лице, а именно Мирослав Ненков Маринов, от което следва извод,
че ответницата не се явява носител на това качество. Ответникът оспорва
дружеството ищец да е осъществило реална доставка на топлинна енергия, като
твърди, че от
По искане на ищеца, на основание
чл.219,ал.1 от ГПК , съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната
на ищеца фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия на
процесния адрес - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр.София. В депозирана до съда молба
третото лице-помагач заявява, че не оспорва предявения иск и счита същия за
основателен и доказан. Счита иска за основателен и доказан. Твърди,че „Техем
Сървисис”ЕООД е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 189514 в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни разпоредби.Представя писмени доказателства.
В насроченото открито с.з.ищецът –„ Топлофикация София ” ЕАД не изпраща представител.
Ответникът Н.К.Н. не взема лично участие в процеса. Представлява се от договорно упълномощен представител - адв.С.П.. Моли като неоснователен и недоказан, предявеният иск да бъде отхвърлен по съображения, подробно развити в представена писмена защита.
Съдът като съобрази становището на страните,събраните по делото писмени и гласни доказателства,както и заключението на реализираните съдебно-техническа и съдено – икономическа експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на заявление от 16.09.2015 г. пред Ловешки РС е образувано ч.гр.д. № 2216/2015г., по което „Топлофикация София” ЕАД се е снабдила със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу НевянкаКънчева Н. за сумата от 224,61лв /двеста двадесет и четири лв.и 61 ст/ - главница и лихва в размер на 67,13 лв шестдесет и седем лв.и 13 ст/ за периода от 30.09.2012 г.до 09.09.2015 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-16.09.2015 г.до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: внесена държавна такса в размер на 25.00лв /двадесет и пет/лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв/сто и петдесет лева/.
В двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът Н.Н. е подала писмено възражение срещу вземането с твърдения за недължимост.
По повод постъпилото възражение, с
Разпореждане № 5988 от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.№2216/2015 г.по описа на РС -
Ловеч на заявителя указана възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си,като довнесе дължимата държавна
такса.
Ищецът е упражнил правото си на
иск, като в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия
установителен иск.
Между страните не се спори, че ответницата Н.К.Н. е собственик на недвижим имот - апартамент №91,находящ се в гр.София, ж.к.”Надежда”,бл.318, вх.Г, на VІІ етаж. Сградата, в която е разположен имота е била присъединена към топлопреносната мрежа, като от ангажираните по делото доказателства – Протоколи от проведени общи събрания на етажните собственици и Договор №4914 /24.01.2003 г. е видно, че услугата „Далово разпределение”/„топлинно счетоводство”/ е извършвана от третото лице – помагач „Техем сървисис”ЕООД. По силата на сключения договор третото лице, в качеството на изпълнител, е приело да извърши: доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.издаването на обща и индивидуални сметки. Съгласно общите условия на договора, изготвянето на общата и индивидуалните сметки на потребителите се извършва на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Топлофикация София”ЕАД, като отчета на разходите за отопление и топла вода се извършва един път годишно.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Договор №У №94 от 01.11.2007г. и Договор У-№ 313 от 11.07.2011 г., сключени при Общи условия за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в,ал.2 от Закона за енергетиката, сключени между ищеца „Топлофикация София „ЕАД ,от една страна като възложител, и третото лице - помагач „Техем сървисис” ЕООД-София, от друга страна,като изпълнител.
Установява се,
че за имота, собственост на ответницата,находящ се във вход В на ж.брл. 318 в
жк.”Надежда –
Съгласно представеното извлечение от сметки, изготвено от ищеца „Топлофикация” ЕАД, за абонат № 189514 е начислена дължима сума за главница в общ размер от 224.61 лв. и лихва в размер на 67.13 лв.Така представената от ищеца справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия на името на ответника е частен свидетелстващ документ,изготвен от ищеца и удостоверяващ изгодни за него факти и неносещ подписа на ответника, поради което същият следва да се прецени с оглед на всички останали по делото доказателства.
По делото наред с извлечението по сметка на ответника за дължими суми по фактури, са представени и 21 бр.съобщения към издадените в рамките на процесния период фактури, включващи начислени суми за топлоенергия по различните компоненти, като се установява, че по партидата на имота е начислявана такава единствено за подгряване на вода.
Приложени са и справки за дялово разпределение на разходите за топлинна енергия ведно с документ за главен отчет за следните периоди: 91.05.2012 г. – 30.04.2013 г. и 01.05.2013 г. – 30.04.2013 г., издадени от третото лице – помагач „Техем сървисис”ЕООД за абонатен номер 189514.
От страна на
ищеца са представени единствено Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД на клиенти в гр.София, приети с Решение по Протокол №53 от 28.03.2013 г. на
СД на „Топлофикация София”ЕАД и одобрени с Решение №№У-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ. Същите регламентират отношенията между
страните за част от процесния период, обхващащ месеците
По делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза,която не е оспорена от страните. Съгласно
заключението на вещото лице, за исковия период м.08.2012 г. – м.04.2014 г.
ответникът е ползвал топлинна енергия /ТЕ/ само за битово горещо
водоснабдяване/ БГВ/, както следва: от
Видно от
заключението на допуснатата съдебно – икономическа експертиза, за процесния
период са извършени плащания на обща стойност 117,87 лв, конкретно посочени по
дати и суми в приложена към заключението в табличен вид справка. С извършените
плащания са погасени: ф-ра № **********/31.10.2012 г. за 21.49 лв.; ф-ра №
**********/30.11.2012 г. – за 22.46 лв./ тъй като тъй като плащането е за 23.00 лв. , с разликата от
0.54 лв. е погасена лихвата в размер на 0.04 лв. за ф-ра №
**********/30.11.2012г. - плащането за тази ф-ра е следвало да се извърши до
30.12.2012г. , а същото е извършено на 09.01.2013г. и с остатъка от плащането
за 0.50 лв. е погасено част от ф-ра **********/31.12.2012г., по която остатъка
за плащане става 26.20 лв./26.70 лв. - 0.50 лв. = 26.20 лв./); ф-ра №
**********/31.07.2014г. - фактурата е за 149.16 лв., а с извършените плащания
общо за 73.38 лв. - на 09.04.2014г. - 24.16 лв.; на 08.05.2014г. - 25.69 лв. и
на 02.06.2014г. - 23.53 лв. е погасено част от задължението по горната
фактура.( с горните плащания в трите платежни документа е посочено: ф-ра №
**********/28.02.2014г. - за 24.16 лв.; ф-ра № **********/31.03.2014г. - за
25.69 лв.; ф-ра № **********/30.04.2014г.-за 23.53, но тъй като за трите
фактури са издадени кредитни известия, същите са нулирани като задължение и с
внесените суми е погасено част от задължението по ф-ра№
**********/31.07.2014г.). Остатъка за плащане е в общ размер на 224.39
лв.Съгласно експертизата, в системата на „Топлофикация София”ЕАД,
изравнителните сметки, направени от „Техем сървисис”ИООД са отразени чрез
издадени 12 бр.кредитни известия, фактура № **********/31.07.2014 г. – за
149.16 лв. и кредитно известие към същата фактура № ********** с дата
18.08.2015 г. Вещото лице е установило, че за дяловото разпределение за
процесния период са издадени 3 бр. фактури: ф-ра **********/30.06.2012 г., ф-ра
№**********/30.06.2013 г. и ф-ра №*********/30.06.2014 г. на обща стойност
18,36 лв. и начислени лихви до 16.09.2015 г. в общ размер на 3.99 лв. Според
заключението, дължимата мораторна лихва за остатъка на плащане от аб.№ 189514
за периода от края на месеца, следващ месеца на доставката до датата на
подаване на заявлението е в общ размер на 68,45 лв.
По делото са
събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Мирослав Ненков
Маринов – син на ответницата. Същият дава показания, че както в процесния
период, така и понастоящем живее в гр.София в апартамента, находящ се във вход
Г в бл.318 в жк.”Надежда”. Твърди, че от есента на
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 422 вр.415 от ГПК, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът прави искане да се признае за установено по отношение на „Топлофикация – София” ЕАД, че ответникът Н.Н. дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 291, 74 лв., от които 224,61-главница за незаплатена топлинна енергия и дялво разпределение за периода м.08.20г.-м.04.2012 – м.04.2014 г. и мораторна лихва в общ размер на 67,13 лв за периода от 30.09.2012 г. – 09.09.2015 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
По основателността на иска съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск ищцовото дружество следва да докаже по пътя на главното, пълно и пряко доказване следните предпоставки: че са налице валидно възникнали договорни отношения между него и ответника; че процесните суми са правилно начислени и че всяка от сумите е изискуема. За да претендира дължимост на вземанията за процесния период ищецът следва да докаже,че реално е извършена твърдяната доставка на топлинна енергия и начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба – Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове.При наличието на съответствие на начисленията с начините и методите, предвидени в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, ищцовото дружество може да претендира, че е изправна страна и се дължат конкретно посочените по извлечение от сметка суми.
От страна на ответника по делото не се
оспорва, че е
собственик на имота, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло
топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна
материална легитимация по иска, доколкото в § 1, т.42 от Закона за енергетиката
е предвидено, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Според разпоредбата на чл.140а от Закона за енергетиката/
ЗЕ/, консумираното количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. В конкретния случай от
доказателствения материал по делото безспорно е установено, че по партидата
на жилището - аб. № 189514 не е
консумирана, начислявана и фактурирана топлинна енергия за отопление, сградна
инсталация и за общите части на сградата. Установено е, че в рамките на исковия
период в апартамента на ответницата е доставяна и ползвана топлинна енергия
/ТЕ/ единствено за битово горещо водоснабдяване/ БГВ.
Начина, по който следва да бъде определена топлинната енергия за горещо
водоподаване е посочен в разпоредбата на
чл.141 от ЗЕ, а именно чрез: 1./ количеството вода, консумирано в сградата за
битово горещо водоснабдяване, отчетено от общия водомер; 2 / разхода на
топлинна енергия за загряване на 1 куб.м. вода от количеството по т.1,
определен при условията и по реда на
наредбата по чл.125, ал.3. При условията и по реда на същата наредба топлинната
енергия за БГВ се разпределя между клиентите.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6.редът и
сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки
за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Одобрените от комисията общи условия следва задължително да
бъдат публикувани най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
В настоящия казус в ИМ ищецът е въвел твърдения, че за периода, включен
в предметните предели на настоящия иск, в отношенията между страните са
действали различни Общи условия за продажба на топлинна енергия - Общи условия
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с Решение №ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение №ОУ
– 026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Новинар .” и в-к
„Демокрация” на 23.05.2002 г. в сила от 22.06.2002 г; Общи условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г., публикувани във в-к „Пари”
на 23.12.2005 г. в сила от 22.01.2006 г./по отношение на тези ОУ втори
всекидневник, в който публично са оповестени не е посочен/; Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София „ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Дневник” на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г./ втори
всекидневник отново не е посочен/, както и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД на клиенти в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „19
минути” и в-к „24 часа” на 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г.
От страна на ищеца по делото са представени единствено последните от горепосочените Общи условия, които са относими за малка част от исковия период – м.03.2014 г. и м.04.2014 г. За останалата част от процесния период – м.08.2012 г. – м.02.2014 г. по делото не са ангажирани доказателства, че фактическият състав на чл.150, ал.2 от ЗЕ е бил завършен, като в кориците на делото липсват ОУ, издадени на основание чл.150 от ЗЕ, регулиращи отношенията по повод продажбата на топлинна енергия. В тази връзка по делото не са налице доказателства относно това по какъв начин са били уредени отношенията и с какво съдържание е била облигационната връзка между ответницата в качеството й на потребител, от една страна, и топлопреносното предприятие, респ. какви са били техните права и задължения, какъв е бил редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия, какви срокове за плащане са определени и отговорността при неизпълнение на задълженията. При разпределяне на доказателствената тежест с доклада по делото, изготвен по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал изрично на ищеца, че носи доказателствената тежест в процеса и именно той следва да установи наличието на валидни облигационни отношения и източника,от който произтичат насрещните права и задължения на двете страни.
Съобразявайки изложеното, съдът намира,че в случая ищецът не е
доказал,че за процесния период между страните е налице валидно сключен договор
при общи условия по повод продажбата на топлинна енергия. Поради това и в
приложение на правилото за разпределяне на доказателствената тежест съдът
следва да приеме,че недоказаните факти/в случая наличието на договорна
обвързаност между страните/не са се осъществили.
Съгласно чл.155, ал.1 от Закона за
енергетиката, клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях
начини: на 11 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска или по реална месечна консумация.
Съгласно ЗЕ, топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия следва да фактурира консумираното
количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко
веднъж годишно. От горното следва, че отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите се базират на принципа за реално доставена и
потребена топлинна енергия на границата на собственост. В този смисъл всеки
потребител на топлинна енергия дължи да заплати част от общата цена, съответна
на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа
на отчетените единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела и водомери в жилището. Отчитането на
доставената топлоенергия се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а
индивидуалното разпределение – посредством индивидуални разпределители или
топломери и водомери.
В тежест на ищеца по предявения
установителен иск е да докаже, че през процесния период – м.08.2012 г. –
м.04.2014 г. претендираната сума за
топлинна енергия съответства на обема на действително потребената в жилището топлинна енергия за
БГВ и е начислена съобразно действащите
през този период цени.
Настоящият състав приема, че по
делото ищцовото дружество не е доказало с годни доказателствени средства
исковата си претенция по размер, вкл. и че процесното количество топлинна
енергия е реално доставено на ответника.
Представените по делото доказателства – извлечения от сметка за аб.№
189514, издадена от „Топлофикация София”ЕАД, справки за дялово рапределение,
издадени от „Техем сървисис”ЕООД за същия период съставляват частни свидетелстващш документш,
удостоверяващи изгодни за издателите им факти и неносещи подписа на ответника,
поради което не се ползват с обвързваща доказателствена сила и не доказват по
несъмнен и безспорен начин удостовереното с тях, респ. не могат да се
противопоставят на ответната страна. Ето защо съдът следва да прецени тези
документи оглед на всички останали доказателства по делото. Претендираната сума
за консумация на топла вода/ подгряване на вода/ за процесния период е
фактурирана от „Топлофикация София”ЕАД, за което свидетелстват представените от
ищеца съобщения към фактури. В тази
връзка обаче следва да се отбележи, че издадените фактури не са основание за плащане , тъй като такова основание е именно
извършената доставка на топлинна енергия. Доколкото процесните съобщения към
фактури фактура не носят подписа на потребителя, то не следва да се приеме, че
доказват извършването на доставката. При така представените от ищеца доказателства
съдът не би могъл да формира извод и да приеме за доказано обстоятелството, че
представените по делото отчетни документи коректно отразяват количеството
топлинна енергия за БГВ.Този извод не се променя и от допуснатата по делото
СТЕ, доколкото същата почива на изходящи от ищеца и третото лице – помагач
документи, макар и да е дадено заключение, че отчитането е извършено в
съответствие със законовите изисквания. Този извод съдът намира за необоснован,
поради което в тази част не приема депозираното заключение. Не без правно значение е, че експертизата
не е посочила по какъв начин са определени количествата потребена топлинна
енергия, каква методика е използвана и конкретно дали разписания в чл.141 от ЗЕ ред за определянето
на топлинната енергия за горещо водоподаване е спазен. Направените от в.л.
констатации на база на отчетни документи, съставени от топлопреносното
предприятие и третото лице - помагач, при липсата на предявени ежемесечни
фактури на потребителя, не могат да обосноват еднозначен извод, че посоченото
количество топла вода е потребено и отговаря на действителното положение и на
реално доставената топлинна енергия за БГВ.
Не без правно значение по делото е също и обстоятелството, че от страна на ищеца не са представени доказателства за избор на дружеството „Техем сървисис”ЕООД като топлинен счетоводител, за периода след изтичане срока на договор У- №313/11.07.2011 г., който е сключен за срок от една година при изравнителен период от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г. Срокът на посочения договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 от ЗЕ е изтекъл и няма данни между страните да е сключен последващ такъв.
Съобразявайки всички изложени по-горе съображения,съдът приема,че ищецът не е провел успешно доказване на релевантните за спора факти и за него ще следва да настъпят неблагоприятните последици от това обстоятелство, поради което предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД против Н.К.Н. иск с основание чл.422 от ГПК-с искане да се признае за установено по отношение по отношение Н.К.Н., че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 291,74 лв., от които 206,25 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.08.2012 г. – м.04.2014 г., и 63,28 лв. – лихва за забава за периода от 30.09.2012 г. – 09.09.2015 г., 18,36 лв. – за главница дялово разпределение и 3,85 лв. лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса,ищецът ще следва да заплати на ответника направените в настоящето производство разноски в общ размер на 300.00/триста/ лева, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан,предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ”ЕАД,със седалище и адрес на управление:гр.София,община
Столична,район Красно село, ул.”Ястребец”№23 Б, ЕИК: *********, представлявано
от Георги Беловски -Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Георги
Веселинов,адрес: гр.София, ул.”Ястребец”№23Б против Н.К.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл.422 от ГПК-с искане да се признае за установено по отношение Н.К.Н., че дължи на „Топлофикация
София" ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 291,74
лв., от които 206,25 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м.08.2012 г. – м.04.2014 г., и 63,28 лв. – лихва за
забава за периода от 30.09.2012 г. – 09.09.2015 г., 18,36 лв. – за главница дялово разпределение и
3,85 лв. лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със
законната лихва от 16.09.2015г. - датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,община Столична,район Красно село,ул.”Ястребец”№23 Б, ЕИК: *********, представлявано от Георги Беловски -Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в общ размер на 300.00/триста/лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-„ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД,ЕИК:13036512,седалище/адрес на управление: гр.София, район „Слатина”,ул.”Проф.Георги Павлов”№3.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: