О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Провадия, 08.04.2020 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на осми април две хиляди двадесет и първа
година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 1269/2019 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от С.Г.С.,
ЕГН ********** против Д.А.С., ЕГН **********, с която са предявени искове с правна
квалификация чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК – за лишаване от родителски права на
ответника поради трайно безпричинно неполагане на грижи и незаплащане на
издръжка на децата Ю.С.Г., ЕГН **********, родена на *** г. и Г.С.Г., ЕГН **********,
роден на *** г.; чл. 134, т. 2 от СК за определяне мерките относно
личните отношения на ответника с децата и чл. 150 СК за изменение размера на
присъдената издръжка, която майката е била осъдена да заплаща на децата
В исковата молба ищецът твърди, че с решение № 19/24.01.2011 г., допълнено с решение №
237/08.04.2011 г., постановени по г. д. № 320/2010 г. на РС - Провадия било
постановено местоживеенето на децата Ю.С.Г., ЕГН ********** и Г.С.Г. ЕГН **********
да бъде при ищеца, техен баща, като със същите съдът е постановил бащата да
упражнява родителските права по отношение на двете деца. Съдът е определил
режим на лични отношения на майката Д.С. с децата, както и размера на месечната
издръжка, която тя била осъдена да заплаща в полза на всяко от децата, чрез
техния баща и законен представител, а именно месечна издръжка в размер на по
60.00 лева за всяко дете, считано от 20.04.2010 г., както и месечна издръжка в
размер на по 60.00лева за всяко от децата, чрез техния баща и законен
представител за периода от 30.08.2009 г. до 20.04.2010 г., до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване. Поради това че
майката на децата не заплащала месечната издръжка, било образувано изпълнително
дело № 43/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Провадия. Твърди, че от момента на
постановяване на решенията по гр. д. № 320/2010 г. РС - Провадия до настоящия
момент майката на децата не проявявала интерес относно тяхното развитие и
израстване, нито по отношение на тяхното образование и обучение. Същата не
посещавала децата, поради това че през повечето време тя пребивавала в чужбина,
тъй като работела там, и била прекъсната не само физическата, но и емоционалната
връзка между майката и децата. Тя не се е
срещала с тях, а в последните месеци не проявявала интерес да се вижда с
децата. Към настоящия момент децата живеели при ищеца, били спокойни,
посещавали училище и имали свой приятелски кръг и среда. Към 02.08.2019 г.
задълженията на Д.С. по изп. дело № 43/2011 на ДСИ при РС - Провадия възлизали на 21000.91 лева.
Според ищеца описаното било основание майката да бъде лишена от упражняването
на родителски права по отношение на децата Ю. и Г., доколкото същата трайно не
полагала грижи за тях без основателна причина, както и не давала присъдената им
издръжка в минимален размер от 60,00 лева за всяко дете и към настоящия момент.
Твърди се, че ответникът е пренебрегнала родителския си дълг и поради това
ищецът счита, че доколкото изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на
техните ненавършили пълнолетие деца, следва да може сам да решава съществените
въпроси, свързани с тяхното физическо и нравствено развитие, с образованието,
личните и имуществените им интереси, а на майката да бъде определен режим на
лични отношения с децата. По отношение на дължимата издръжка на децата посочва,
че са налице основания за изменение на нейния размер. Децата били на възраст, в
която техните нужди значително са нараснали. Те посещавали училище и имали
нужда от учебници и пособия, от нови дрехи и обувки. Същевременно тяхната майка
била в трудоспособна възраст и реализирала доходи. По тези съображения
моли съда да постанови решение, с което да бъде лишена Д.А.С. от упражняване на родителски права по отношение
на децата Ю.С.Г. и Г.С.Г., да бъде определен режим на лични отношения на
майката с децата, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 9:00 ч. в събота до 17:00 в неделя, да бъде изменен размерът на
присъдената с решение № 19/24.01.2011 г., допълнено с решение № 237 от
08.04.2011 г. по г. д. № 320/2010 г. по описа на РС - Провадия издръжка в полза
на децата от 60.00 лева за всяко едно от тях месечно, на 140 лева месечно за
всяко дете, считано от подаване на исковата молба, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
По делото
е назначен особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК,
тъй като същата не е открита на регистрираните в страната постоянен и настоящ
адрес, според направената служебно справка в НБД „Население”, и няма работодател,
според направената служебно справка за наличие на актуални трудови договори, за
да ѝ бъде връчен препис от исковата молба с приложенията.
В срока по чл. 131 от ГПК
по делото е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на
ответника – адвокат Ю.Д., в който изразява становище за допустимостта на исковите претенции, но
оспорва иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК като неоснователен, а иска по чл.
150 от СК - като недоказан. Не оспорва иска по чл. 134, т. 2 от СК, тъй като
счита, че е в интерес на децата да
прекарват повече време с майка си.
С определение №
87/28.01.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Със същото определение е допуснато изслушване на децата и е задължена ДСП – Провадия да изготви и
представи по делото социален доклад.
На 17.02.2020 г. по делото е
постъпило писмо от ДСП – Провадия вх. № 968/17.02.2020 г., с което се уведомява
съда, че при извършеното социално проучване е установено, че ищецът С.Г.С.
заедно с децата Ю.Г. и Г.Г. са напуснали страната и са се установили във
Федерална Република ******, където бащата работи, а децата посещават учебно
заведение. По отношение на ответника е посочено, че тя също живее от дълги
години извън България. С оглед на тези обстоятелства е заявено, че ДСП –
провадия е в невъзможност да изготви социален доклад по делото.
В проведеното по делото
първо съдебно заседание на 25.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца
заявява, че последният не е успял да вземе платен отпуск, тъй като
работодателят му не го пускал и същевременно представя заверени копия от
удостоверения, че детето Ю. посещава училище „Гаусшуле”, а детето Г. – училище
„Ам Леер Маркт”, и двете училища, находящи се в Бремерхафен, ******. С
протоколни определения от същото съдебно заседание на ищеца са дадени указания
да представи доказателства в срок до следващото съдебно заседание относно
адресната регистрация на ищеца и децата, от кога е тя и какъв е техният статут
на пребиваване във ФР ******; постановено е да се изиска информация от Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество /ДМОС/ дали лицето Д.А.С. има известен
адрес на територията на Република ******, ФР ****** и Република ******, както и да се изиска информация от
МВР дали същото лице има известен актуален адрес извън територията на Република
България.
В отговор на исканата
информация по делото е постъпило писмо от МВР, Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество”, с което уведомяват съда, че е получен отговор от
ИТЕРПОЛ Висбаден с предоставена информация, че българската гражданка Д.А.С. живее
със съпруга си Джунеит Ариф и своята дъщеря Туче Джунеит Мюмюн в Берлин, ******
от 2011 г. С други две писма от МВР, ДМОС информира съда, че гръцките и
турските власти осведомяват, че в своите бази данни не са установили лице Д.А.С..
С писмо от МВР, Дирекция „Координация и административно обслужване” отговарят,
че лицето Д.А.С. има издадена лична карта въз основа на искане, подадено в
посолството на Република България в Берлин, ******, в което няма отразен адрес
в чужбина, както и потвърждават информацията от ДМОС за местопребиваването и
адреса на същата в ******.
Въз основа на горепосочените данни с
разпореждане на съда от 12.05.2020 г. е постановено да се връчат на ответника
на адреса, установен от ИНТИРПОЛ Висбаден, преписи от исковата молба с
приложенията, определение № 87/28.01.2020 г., писмения отговор, подаден от
особения представител, удостоверенията, издадени от училищата на децата,
разпореждане № 4133/26.09.2020 г. и протокола от с.з., проведено на 25.02.2020
г., по реда на чл. 14 от Регламент /ЕО/ № 1393/2007 г. с препоръчано писмо с
обратна разписка. Със същото разпореждане са дадени указания на ответника по
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Книжата за изпратени със съпроводително писмо на
15.05.2020 г., като, с оглед обстоятелството, че обратната разписка не е
върната по делото, съдът е разпоредил отново да се извършат действия по
връчването им по реда на цитирания регламент. Така същите отново са изпратени
на ответника на 18.09.2020 г., но и до настоящия момент както първата, така и
втората обратна разписка не са върнати по делото.
Предвид невъзможността
делото да бъде разгледано в о.с.з. до изясняване на въпроса за международна
компетентност на българския съд, с разпореждане от 08.02.2021 г. съдът е указал
на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да изпълни указанията, дадени с
протоколното определение от 25.02.2020 г., а именно: да представи доказателства
относно адресната си регистрация и тази на децата, от кога е тя и какъв е
техният статут на пребиваване във ФР ******. Със същото разпореждане ищецът е
предупреден, че при неизпълнение на дадените указания в срок, съдът ще приеме,
че към датата на депозиране на исковата молба и понастоящем децата имат
обичайно местопребиваване в ****** по смисъла на Регламент /ЕО/ № 2201/2003.
В едноседмичния срок по
делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца с искане за
продължаване на срока за изпълнение на указанията, която е уважена от съда и
срокът е продължен с две седмици, считано от 18.02.2021 г.
В рамките на продължения
срок указанията на съда не са изпълнени, нито е подадена нова молба за
продължаване на срока, поради което с разпореждане от 11.03.2021 г. на ищеца е
даден последен едноседмичен срок да стори това. Съобщението е връчено на ищеца,
чрез адвокат Г., на 15.03.2021 г. Към настоящия момент и този срок е изтекъл,
но ищецът не е изпълнил указанията.
Предвид горните
обстоятелства, съдът приема следното:
За международната си компетентност съдът
следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент на Европейския съюз /ЕО/,
от двустранен договор, със страна, която не е член на ЕС, или от международна
конвенция. В случая международната компетентност се урежда от Регламент /ЕО/
2201/2003 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност и Регламент /ЕО/ № 4/2009 г. относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,
свързани със задължения за издръжка. Регламентът, като част от общностното право на Европейския съюз, има пряко
приложение и приоритет пред вътрешното право в Република България. В този
смисъл нормите му относно компетентността са задължителни и изключват
приложението на ГПК и КМЧП, като националният съд е длъжен да зачете
върховенството на уредбата на материята на регламента над вътрешното право и да
приложи общностното право.
Въз основа на фактическите данни и
доказателства по делото, настоящият съдебен състав счита, че не е компетентен
да се произнесе по съединените искове за родителската отговорност и издръжката
на децата.
Същите дават основание да се
приеме, че ищецът С.С. и децата Ю. и Г. трайно са се установили да живеят във
ФРГ. Аналогично е положението и по отношение на майката - Д.С.. Родителите и
децата са български граждани. Поради процесуалното бездействие на ищеца, а и
предвид представените удостоверения от училищата на децата, съдът приема, че
към датата на подаване на исковата молба, както и понастоящем децата имат
обичайно местопребиваване в ****** по смисъла на регламент Регламент /ЕО/ №
2201/2003. По делото няма данни, които да опровергават този извод на съда.
Приложими съгласно чл. 1, §1
и §2 и съображение (5) от посочения Регламент са съответните му правила.
Съгласно съображение (12) от Регламента, съдът следва да определи
компетентността си по делото за родителската отговорност съобразно принципа за
запазване на най – добрия интерес на детето и критерия за близостта. Това
означава, че компетентността, на първо място, трябва да се отнася към държавата
– членка на обичайното пребиваване на детето. В интерес на детето регламентът
позволява на съда, който е компетентен, по изключение и при спазване на
определени условия, да може да прехвърли делото на съда на друга държава –
членка, ако този съд е по – подходящ да разгледа делото. В случая следва да се
съобрази, че децата
на страните по делото имат обичайно местопребиваване във Федерална
Република ****** и съобразно чл. 8 от
Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. делата по такива спорове са подведомствени на
германския съд.
На второ място, не са налице
обстоятелства, които да обуславят запазена компетентност на българския съд
поради местене на децата /чл. 9/ или поради отвличането им /чл.10/, нито има
акт за прехвърляне на компетентност от германски съд /чл.15/. Пророгация на
компетентност по чл. 12, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. също няма, тъй
като не е налице условието по б.”б” – тя да е приета от страните недвусмислено
към момента на сезирането на българския съд. Такова приемане няма, защото
ответникът, макар и с установено местопребиваване и адрес на територията на ФР ******, не е
изразил становище по спора.
На трето място, спорът по
съединения иск за увеличаване на издръжката на децата също не е подведомствен
на българския съд, тъй като не са налице предпоставките по чл. 3, б. „г” от Регламент
/ЕО/ № 4/2009 г., но едновременно са налице предпоставките по чл. 3, б. „а” и
б. „б” и ответникът не е изразил становище и по този спор.
Ето защо съдът намира, че настоящото производство
следва да бъде прекратено, поради международна
некомпетентност на българския съд.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. № 1269/2019 г.
по описа на Районен съд – Провадия, поради международна некомпетентност на
българския съд.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: