Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 333/07.06.2012 г., постановено по гр. дело № 4/2012 г. по описа на Районен съд – Г. е отхвърлен предявеният иск от „ЗММ - Д.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - с. Д., Община Г., ул. „Г. Г.” № ..., представлявано от В. Н. Н. против С. Д. Г., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „Т.” № ..., А. С. Г., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „Т.” № ... и М. Д. К., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „И.” № ... – всички в качеството си на наследници на Д. Х. Г. (починал на ... – Акт за смърт № ...), за приемане за установено, че „ЗММ - Д.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - с. Д., Община Г., ул. „Г.” № ..., представлявано от В. Н. Н. е собственик на основание давностно владение върху недвижим имот, находящ се в с. Д., Община Г., представляващ дворно място с площ от 1 534 кв. м. и с идентификационен № 23100.501.315, съобразно кадастрална карта и регистър, одобрени със Заповед № РД – 18 -2/07.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Със същото решение е осъдено „ЗММ - Д.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - с. Д., Община Г., ул. „Г.” № ..., представлявано от В.Н.Н. да заплати на С. Д. Г., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „Т.” № ... сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща направените по делото разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „ЗММ - Д.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - с. Д., Община Г., ул. „Г.” № 27, представлявано от В. Н. Н., чрез адв. Л. И. от АК – Велико Търново против Решение № 333/07.06.2012 г., постановено по гр. дело № 4/2012 г. по описа на Районен съд – Г.. В същата се прави оплакване, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Изложено е, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че упражняваната от „ЗММ - Д.” фактическа власт върху имота за периода от 01.06.1983 г. до 1994 г. е ирелевантна, тъй като терените били държавна собственост. Изтъква се, че отчуждаването не е породило действие, тъй като не е изплатено обезщетение и следователно имотът не е преминал в собственост на държавата, а собственик е останал Д. Г. и тъй като през горепосочения период бил изпълнен фактическият състав на чл. 79 от ЗС, „ЗММ - Д.” било придобило имота по давност. Във въззивната жалба се посочва още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че след 1994 г. жалбоподателят не бил предприел действия да продължи да владее имота. Акцентира се на това, че в този момент бил изтекъл срокът на придобивната давност и се добавя, че дори след 1994 г. „ЗММ - Д.” е имало отношение към имота като към собствен (реализирало е инвестиционни намерения в него, водело го е в активите си и е заплащало местни данъци и такси върху него). Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск, както и да се присъдят направените разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се, че решението на първоинстанционния съд е правилно, постановено въз основа на събраните по делото доказателства и при спазване на материалноправните и процесуалните норми. В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по жалбата С. Г. е оспорил същата. Ответниците по жалбата А. Г. и М. К. въпреки предоставената им възможност не са се явили и не са взели становще по жалбата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 4/2012 г. по описа на Районен съд – Г.е образувано въз основа на предявен от „ЗММ - Д.” , с. Д., Община Г. срещу С. Д. Г., А. С. Г. и М. Д. К. и тримата от с. Д., Община Г. – всички в качеството си на наследници на Д. Х. Г. (починал на 17.12.2004 г. – Акт за смърт № 1552/17.12.2004 г.) иск за приемане за установено, че „ЗММ - Д.” , с. Д., Община Г. е собственик на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Д., Община Г., представляващ дворно място с площ от 1 534.00 кв. м. и с идентификационен № 23100.501.315, съобразно кадастрална карта и регистър, одобрени със Заповед № РД-18-2/07.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В исковата молба се излага следното: Ищцовото дружество „ЗММ - Д.” , с. Д., Община Г. твърди, че е правоприемник на „Завод за металорежещи машини” – с. Д.. Въпросното дружество било преминало през следните трансформации: през 1946 г. била създадена ТПК „КООП - Комбинат”, през 1971 г. с Решение № 125/13.05.1971 г. на тогавашния Комитет за стопанска координация бил създаден „Завод за възли и детайли за металорежещи машини” като поделение на „Завод за металорежещи машини” – София, какъвто статут дружеството запазва до преобразуването му в ЕООД през 1991 г. От Решение № 215/30.06.1991 г. на МС за реорганизация на държавни фирми в специално и гражданско производство и по-конкретно от Приложение № 11 било видно, че „ЗММ” – Д. било правоприемник на фирма „ЗММ” – София, поделение „ЗММ” – Д.. С Приложение № 62 към чл. 1, ал. 2 от Постановление № 176/05.09.1991 г. на МС за преобразуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество било образувано ЕООД „ЗММ - Д.”. С Решение от 23.09.1991 г. по ф.д. № 3707/1991 г. на Окръжен съд – Велико Търново (обнародвано в Държавен вестник, бр. 91 от 1991 г.) било регистрирано преобразуването на „ЗММ” – Д., поделение на Държавна фирма „ЗММ” – София в ЕООД с фирма „ЗММ - Д.”. С Решение от 03.05.1996 г. по ф.д. № 788/1996 г. на Окръжен съд – Велико Търново било вписано преобразуването на ЕООД „ЗММ - Д.” в ЕАД „ЗММ - Д.”. С Решение от 13.03.1998 г. било вписано ново наименование на дружеството „ЗММ - Д.” . Излага се, че на 06.12.1982 г. било открито производство за отчуждаване по ЗТСУ, като предмет на процедурата били парцели № 317, 316, 315, 313 и 314 в кв. 43 по плана на с. Д.. По това време парцел № 315 бил собственост на Д. Х. Г. от с. Д. съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение – чл. 19 от ЗЗД № 120, том II, н. д. № 681/1996 г. на Горнооряховски народен съдия. На 25.04.1983 г. комисия по чл. 265 от ППЗТСУ в с. Д. взела решение да се предложи имот пл. № 315 да се отчужди за нуждите на ЗВДММ, като била определена и цена. На 06.06.1983 г. със Заповед № 720 на Председателя на ИК – инж. М. Манолов, при ОНС – Г. бил отчужден пл. № 315, собственост на Д. Х. Г., за нуждите на ЗВДММ (за озеленяване). Било определено обезщетение в размер от 3 010.20 лв. (три хиляди и десет лева и двадесет стотинки), което следвало да се изплати в брой на Д. Х. Г.. На 27.06.1983 г. бил съставен акт от техника П. Бонев в с. Д. относно Заповед № 720/06.06.1983 г. с констатации, че по отношение на същата не били постъпили възражения. От тази дата до сега имотът се владеел и ползвал единствено от ищеца. През 1984 г. там била построена стъклена оранжерия с метална конструкция, която през 1994 г. била разрушена. През 1983 г. имотът бил зачислен към активите на дружеството. Видно от копие на Декларация по чл. 17 от ЗМДТ № */28.01.2000 г. имотът бил деклариран в Община Г. за начисляване на местни данъци и такси. На 27.01.1995 г. ОНС – Г. одобрил Акт за държавна собственост на недвижим имот № 2771 от същата дата, като от него било видно, че имотът бил отчужден по ЗТСУ за ЗВДММ със Заповед № 720/06.06.1983 г. на ОНС. Същият бил бивша собственост на Д. Х. Г., намирал се в кв. 43 на с. Д. и бил даден за оперативно управление на „ЗММ” – Д.. На 21.12.2009 г. за имота в полза на „З.” бил издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 1785, том IX, рег. 6723, дело № 1009 на нотариус Иван Мазнев. Излага се още, че през месец ноември 2011 г. изпълнителният директор на ищцовото дружество узнал, че в „Агенция по геодезия, картография и кадастър” – София имотът бил вписан като собствен на С. Д. Г., син и наследник на Д. Г., легитимирал се като собственик с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение – чл. 19 от ЗЗД №120, том II, н. д. № 681/1966 г. на Горнооряховски народен съдия. Със Заявление № 99-8010/22.11.2011 г. ищецът поискал да бъде извършено изменение в кадастрални данни в кадастрален регистър на недвижимите имоти в с. Д. по отношение на имота. Бил изготвен и обявен на С. Г. Акт за непълноти и грешки № 420/23.11.2011 г., но същият отказал да го подпише. Началникът на СГКК – Велико Търново отказал да издаде заповед по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, за изменение на кадастралните данни, като се заличи като собственик лицето С. Д. Г. и се впише на негово място „ЗММ - Д.” . Твърди се, че декларирайки пред СГКК – Велико Търново процесния недвижим имот като собствен, С. Д. Г. е оспорил материалното право на собственост на ищеца върху същия имот. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на основание правоприемство и давностно владение върху недвижим имот, находящ се в с. Д., община Г., представляващ дворно място с площ от 1 534.00 кв. м. и с идентификационен № 23100.501.315, съобразно кадастрална карта и регистър, одобрени със Заповед № РД-18-2/07.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. Претендират се и направените по делото разноски. С протоколно определение от 28.05.2012 г., постановено по гр.д. № 4/2012 г. по описа на Горнооряхонски районен съд е допуснато изменение на предевения иск, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като от петитума е изключено като основание на иска правоприемство и е уточнено, че се претендира собственост само на основание давностно владение, считано от 01.06.1983 г. Пред първоинстанционния съд ответниците са оспорили предявения иск като неоснователен. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, че „ЗММ - Д.” , с. Д., Община Г. е правоприемник на „Завод за металорежещи машини” – с. Д.. На 06.12.1982 г. е открито производство за отчуждаване по ЗТСУ, като предмет на процедурата били парцели № 317, 316, 315, 313 и 314 в кв. 43 по плана на с. Д.. По това време парцел № 315 бил собственост на Д. Х. Г. от с. Д., съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение – чл. 19 от ЗЗД № 120, том II, н. д. № 681/1996 г. на Горнооряховски народен съдия. На 06.06.1983 г. със Заповед № 720/06.06.1983 г. на Председателя на ИК – инж. М. М., при ОНС – Г., издадена на основание чл. 95 и чл. 98 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 263, ал. 2 от ППЗТСУ, процесният имот бил отчужден за нуждите на ЗВДММ - Д. (за озеленяване) и било определено обезщетение в размер от 3 010.20 лв. (три хиляди и десет лева и двадесет стотинки), което следвало да се изплати в брой на Д. Х. Г.. На 27.06.1983 г. е съставен акт от техника П. Бонев в с. Д. относно Заповед № 720/06.06.1983 г. с констатации, че по отношение на същата не били постъпили възражения. Не се установи, обезщетението да е изплатено нито на Д. Х. Г., нито на неговите наследници. През 1984 г. върху имота била построена оранжерия, която съществувала до 1994 г., когато била разрушена. През 1983 имотът бил зачислен към активите на дружеството. Освен това той бил деклариран в Община Г. за начисляване на местни данъци и такси (видно от копие на Декларация по чл. 17 от ЗМДТ № */28.01.2000 г.). В „Агенция по геодезия, картография и кадастър” – София имотът е вписан като собствен на С. Д. Г., син и наследник на Д. Г., легитимирал се като собственик с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение – чл. 19 от ЗЗД № 120, том II, н. д. № 681/1966 г. на Горнооряховски народен съдия. Със Заявление № 99-8010 от 22.11.2011 г. ищцовото дружество е поискало да бъде извършено изменение в кадастралните данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти в с. Д. по отношение на имота. В резултат на тези негови действия бил изготвен и обявен на С. Г. Акт за непълноти и грешки № 420/23.11.2011 г., но същият отказал да го подпише. Именно поради възраженията на С. Г. началникът на СГКК – Велико Търново отказал да издаде заповед за изменение на кадастралните данни, като се заличи като собственик лицето С. Д. Г. и се впише на негово място „З.” . От представеното по делото заверено копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот по съдебно решение – чл. 19 от ЗЗД № 120, том ІІ, н. дело № 681/19.07.1966 г. на Горнооряховски народен съдия се установява, че Д. Х. Г. (наследодател на ответниците) е признат за собственик на дворно място в с. Д., В. Търновски окръг, цялото от 1 600 кв.м., представляващо парцел VІІ – 1084 в кв. 115 по регулационния план на с. Д., В. Търновски окръг при граници: улица, М. И. Т. и П. Х. К., А. Ц. Д. и Д. Н. П.. На 27.01.1995 г. ОНС – Г. одобрил Акт за държавна собственост на недвижим имот № 2771 от същата дата, като от него било видно, че имот (дворно място от 1 534 кв.м.) бил отчужден по ЗТСУ за ЗВДММ със Заповед № 720/06.06.1983 г. на ОНС. Същият бил бивша собственост на Д. Х. Г., М.Ил. Т. и др., намирал се в кв. 43 на с. Д. и бил даден за оперативно управление на „ЗММ” – Д.. На 21.12.2009 г. за имота (дворно място от 1 534 кв.м., пл. № 315 – за озеленяване в кв. 43 по плана на с. Д., Община Г.) в полза на „З.” бил издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 1785, том IX, рег. 6723, дело № 1009/21.12.2009 г. на нотариус Иван Мазнев, рег. № 284 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд- Г., като молителят „З.” бил признат за собственик на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК. От приложената по делото Скица на поземлен имот № 85/06.01.2012 г., издадена от АГКК, СГКК – гр. Велико Търново за процесния имот се установява, че поземлен имот с идентификатор 23100.501.315, намиращ се в с. Д., п.к. 5137, ул. „Г.” № ... с площ от 1 483 кв.м. е вписан със собственик – С. Д. Г. (ответника). От показанията на разпитаните по делото свидетели – А. М., Д. М. , Р. Б., А. М. и К.Д. се установява, че те познават имота като собственост на наследодателя на ответниците Д. Г., който преди това е упражнявал фактическа власт по отношение на него, а след това фактическата власт, от 1984 г., когато било извършено отчуждаване, се упражнявала от ищеца – ЗММ Д.. Същите потвърждават неговото местонахождение и граници, наличието на построена в него, съществувала от 1984 г. до 1994 г., оранжерия за нуждите на стола, която през 1994 г. била съборена. Сега имотът не се ползвал за нищо. Към настоящия момент в имота останали само бетонните основи на оранжерията. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 333/07.06.2012 г., постановено по гр. дело № 4/2012 г. по описа на Районен съд – Г. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс. За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже, чрез провеждане на главно и пълно доказване фактите, въз основа на които извежда, че е собственик на имота. Настоящият състав на въззивния съд намира, че ответниците са наследници на Д. Х. Г., б.ж. на с. Д., който е бил собственик на дворно място от около 1 600 кв.м., находящо се в с. Д.. Със Заповед № 720/06.06.1983 г. на Председателя на ИК – инж. М. М., при ОНС – Г., издадена на основание чл. 95 и чл. 98 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 263, ал. 2 от ППЗТСУ от наследодателя на ответниците Д. Г. е отчужден процесния недвижим имот и е определено парично обезщетение. Заповедта е влязла в сила не по-късно от 27.06.1983 г., видно от съставения протокол на Кметство с. Д.. Влязлата в сила заповед по чл. 98 от ЗТСУ (отм.) поражда и вещен ефект – дворното място е отчуждено в полза на държавата от физическо лице, наследодателя на ответниците, към датата на влизане в сила на административния акт. По тази причина не е налице твърдяното наследствено правоприемство. Ирелевантно е обстоятелството дали е изплатено обезщетението при извършеното отчуждаването на имота от наследодателите на ответниците, тъй като по чл. 109 от ЗТСУ (отм.), ако в 3 годишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) отменява заповедта. Последиците на заповедта по чл. 98 от ЗТСУ (отм.), в т. ч. и вещно-правният и ефект, не отпадат по право с изтичане на този срок, а няма данни за издаване на заповед по чл. 109 от ЗТСУ. На следващо място с оглед на това, че процесния недвижим имот е бил одържавен, то това обстоятелство, изключва правото на собственост на ответниците по отношение на имота. Възстановяването на правото на собственост досежно имоти, които са били отчуждени по ЗТСУ се извършва по реда на едно специално производство, а именно по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.), което е било ограничено с преклузивен срок от 6 месеца от влизането на закона в сила, каквото производство не е проведено. За разлика от реституцията по ЗВСОНИ, която настъпва по силата на закона, в случая възстановяването на собствеността се извършва по специален административен ред, който предполага провеждането на едно нарочно административно производство за отмяна на отчуждаването, като това искане е следвало да бъде направено в 6-месечен срок от влизане на закона в сила и едва при успешно реализиране на иска за възстановяване на собствеността, ответниците биха придобили собствеността върху недвижимия имот от влизане в сила на реституционния закон. Настоящият състав на въззивната инстанция, намира, че следва да се приеме, че събраните доказателства установяват осъществяването на фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) спрямо ищцовото дружество и то се легитимира като собственик. Видно, че целия терен е бил отчужден на основание чл. 98 от ЗТСУ (отм.) за нужди именно на ЗВДММ (ищцовото дружество), което означава, че е без значение изплатено ли е обезщетяване на собствениците и кога, както посочихме по-горе. Актът за държавна собственост № 2771/27.10.1995 г. установява предоставянето на целия имот от 1 534 кв. м. в с. Д. за оперативно управление на ЗММ Д., а при извършеното преобразуване на ДФ "ЗММ" - София, чието подразделение е било ЗММ - Д., имотът е преминал в собственост на търговското дружество "ЗММ - Д." ЕООД, тъй като е бил включен в баланса на предприятието, видно от заверено копие от инвентарната книга, където фигурира парцел № 315 с площ 1 500 кв. м., на стойност 3 010 лв. (съответстваща на стойността по отчуждителната заповед). Установено по делото е, че с Решение № 215 на МС от 30.06.1991 г. е реорганизирана държавната фирма "ЗММ” – София и са образувани нови с активите и пасивите на бившите поделения на „ЗММ” – София, сред които и ЗММ - Д.. ДФ "ЗММ - Д." е преобразувана в "ЗММ - Д." ЕООД, считано от 31.08.1991 г. с Постановление на МС № 176 от 05.09.1991 г. на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Доколкото в актовете за преобразуване не е посочено нещо друго, то следва, че в капитала на търговските дружества е включено онова държавно имущество, което се е водило по баланса на държавните фирми към момента на преобразуването. Няма данни да е извършвано намаляване на капитала на "ЗММ Д." ЕООД чрез изваждане от капитала на процесния терен, а следователно дружеството е било техен собственик, а съответно терена не е бил държавна собственост към момента на съставянето на актовете за държавна собственост № 2771/27.10.1995 г. Съгласно чл. 17а от ЗППДОбП, при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. След като процесното имущество – земя, е било предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е ищцовото дружество, то по сила на чл. 17а от ЗППДОбП същото се легитимира като негов собственик. С оглед на гореизложеното не е налице забраната по чл. 86 от Закона за собствеността за придобиването му по давност. Горното налага извода, че ищцовото дружество от момента на преобразуването (за него е действал т. нар. разрешителен режим за образуване на ЮЛ) е започнало да упражнява явно, спокойно и необезпокоявано владение върху имота като го е държал като свой и към момента на завеждане на делото също го свои, което сочи на владение, продължило повече от 10 години. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години и очевидно ищцовото дружество е придобило в патримониума си правото на собственост върху процесния имот през 2001 г. оригинерно - по пътя на давностното владение. С оглед на изложеното следва да се направи извода, че предявеният от ищцовото дружество „ЗММ - Д.” против ответниците С. Д. Г., А. С. Г. и М. Д. К. и тримата от с. Д., Община Г., положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „ЗММ - Д.” , е носител по дадвност на правото на собственост на недвижим имот, находящ се в с. Д., Община Г., представляващ дворно място с площ от 1534.00 кв. м. и с идентификационен № 23100.501.315, съобразно кадастрална карта и регистър, одобрени със Заповед № РД – 18 -2/07.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК е основателен и доказан. Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 333/07.06.2012 г., постановено по гр. дело № 4/2012 г. по описа на Районен съд – Г., с което е отхвърлен предявения иск и в частта за разноските е неправилно, поради което на основание чл. 270, ал. 1, предл. второ следва да се отмени и да се постанови друго, с което се уважи предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд С. Д. Г., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „Т.” № ..., А. С. Г., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „Т.” № ... и М. Д. К., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „И.” № ... следва да бъдат осъдени заплатят на „ЗММ - Д.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - с. Д., Община Г., ул. „Г.” № ..., представлявано от В. Н. Н. направените по делото разноски пред първоинстанционния съд в размер на 460.26 лв. В настоящата инстанция не са претендирани разноски. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 333/07.06.2012 г., постановено по гр. дело № 4/2012 г. по описа на Районен съд – Г., вместо което ПОСТАНОВИ: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. Г., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „Т.” № .., А. С. Г., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „Т.” № ... и М. Д. К., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „И.” № ...– всички в качеството си на наследници на Д. Х. Г. (починал на 17.12.2004 г. – Акт за смърт № 1552/17.12.2004 г.), че „ЗММ - Д.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - с. Д., Община Г., ул. „Г.” №., представлявано от В. Н. Н. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Д., Община Г., представляващ дворно място с площ от 1 534 кв. м. и с идентификационен № 23100.501.315, съобразно кадастрална карта и регистър, одобрени със Заповед № РД – 18 -2/07.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „Т.” № ..., А. С. Г., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „Т.” № ... и М. Д. К., ЕГН * от с. Д., Община Г., ул. „И.” № ... да заплатят на „ЗММ - Д.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - с. Д., Община Г., ул. „Г.” № ..., представлявано от В. Н. Н. сумата от 460.26 (четиристотин и шестдесет лева и двадесет и шест ст.) лева – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |