РЕШЕНИЕ
№ 3253
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330100421 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Н. Г. Г., ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си- адв. И. против „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1 ЗЗД и
насрещен иск с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ****
от 11.03.2020г., по силата на който му била предоставена сумата от 5000 лева при фиксиран
лихвен процент от 37,76% и годишен лихвен процент на разходите - 41,00 %. В договора за
кредит било предвидено заплащането на възнаграждение по пакет от допълнителни услуги в
размер на 3900 лева, а именно: сумата от 1500 лева за услугата „Фаст“ и сумата от 2400 лева
за услугата „Флекси“. Твърди се, че с Решение от 20.10.2021г. по гр.дело № 3452/2021 на
Районен съд - Пловдив била обявена клаузата от договора, установяваща задължението за
заплащане на възнаграждение по пакет от допълнителни услуги за нищожна. Счита, че при
недействителност по договор за потребителски кредит се дължи чистата стойност на
кредита и предвид нищожността на клаузата по пакет от допълнителни услуги по договора,
полученото от ответника следвало да бъде върнато.
Предвид изложеното се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 325,02 лева – платено възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по
договор за паричен заем № ***** от 11.03.2020г. за периода от 11.03.2020г. до 31.12.2021,
ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба -12.01.2022г. до
окончателното изплащане на главницата /съобразно допуснатото увеличение на иска/.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск, както и насрещна искова молба.
Признава факта, че между страните е сключен договор за заем, съгласно който
общият дължим размер на кредита включващ главница и възнаградителна лихва възлиза на
8716,38 лева. Съгласно Решение № 1811 от 20.10.2021г. постановено по гр.дело №
3452/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, била прогласена нищожността на раздел VI –
1
ти от сключения между страните договор за потребителски кредит, в частта установяваща
заплащане на сумата от 3900 лева, от която: сумата от 1500 лева за услугата „Фаст“ и
сумата от 2400 лева за услугата „Флекси“. Твърди, че по договора са заплатени само
няколко вноски, с които не била изплатена изцяло дължимата главница и договорна лихва.
След прогласяване нищожността на раздел VI – ти от договора, сумите, с които са погасени
част от вноските, дължими за пакет услуги, били отнесени за погасяване на падежирали и
непогасени вноски за възнаградителна лихва. Със заплатената от ищеца сума в размер на
1164,30 лева, била погасена главница в размер на 267,88 лева и договорна лихва в размер на
896,42 лева. Последното плащане от ищеца било на дата 15.09.2020г. Поради неплащане на
две и повече вноски кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.12.2021г.
До ищецът било изпратено съобщение, но същото се върнало в цялост с отбелязване
„непотърсено“. Прилага уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, като моли да
бъде връчено с отговора на исковата молба и да се счита за надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на всички задължения, произтичащи от процесния договор.
Счита, че не е налице обедняване на ищеца в претендирания размер, тъй като с извършените
от него плащания не била погасена дори чистата стойност по кредита.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Предявен е насрещен иск за осъждане на първоначалния ищец да заплати на
ответника следните суми: 4732,12 лева - представляваща остатъчна предсрочно изискуема
главница по договор за паричен заем № ******; 2082,64 лева - представляваща непогасена
възнаградителна лихва, дължима за периода 10.10.2020г. – 03.12.2021г.и сумата от 157,12
лева – непогасена лихва за забава, начислена за периода от 11.04.2020г. до дата на подаване
на насрещния иск -25.02.2022г., ведно със законна лихва върху сумата от 6814,76 лева от
дата на предявяване на иска -25.02.2022г.
Моли за уважаване на предявения насрещен иск. Претендира разноски.
Първоначалният ищец е депозирал отговор на насрещна искова молба, с който
счита предявения иск за неоснователен.
Твърди се, че ищецът по насрещна искова молба е нарушил изискванията на
чл.143, т.18 във вр.с чл.147, ал.1 от ЗЗП, задължаващи доставчиците на финансови услуги да
формулират клаузите в потребителски контракти по ясен и недвусмислен начин, така че на
потребителите да станат ясни икономическите последици от поетото задължение за
заплащане на договорна лихва. Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от
ЗКИ, съгласно която условията по кредита се формулирали ясно и по разбираем за
клиентите начин. Имало нарушение на разпоредбата на чл.11 от ЗПК относно съдържанието
на договора. Такава информация се съдържала в раздел VI „Параметри на договор“ от
съдържанието, на който потребителят не можел да прецени икономическите последици от
договора. Съдържащата се информация относно броя и размера на погасителните вноски,
ГПР и годишен лихвен процент била обща и не отговаряла на изискването да е разбираема
и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера в размера
на месечната вноска като части от главница и лихва. Твърди се, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Договорните разпоредби за възнаградителна
лихва били неравноправни. Размерът на уговорената възнаградителна лихва от 41 %
годишно бил трикратно по - висок от размера на законната. Счита, че клаузата за
възнаградителна лихва и клаузата предвиждаща възнаграждение по пакет от допълнителни
услуги накърнявали договорното равноправие между страните, противоречали на добрите
нрави. Твърди се, че в настоящия случай се касаело за договор за потребителски кредит, при
който при недействителност се дължала чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси,
разноски и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. Не било налице редовно
връчване, респ. уведомяване от страна на ищеца по насрещен иск за настъпилата предсрочна
изискуемост, тъй като уведомлението не било достигнало до кредитополучателя, с което се
счита, че предсрочната изискуемост не била настъпила. Моли се за отхвърляне на
насрещния иск.
2
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Между страните е обявен за безспорен факта, че на 11.03.2020г. са сключили договор
за паричен заем № *****, по силата на който на Н. Г. Г. е предоставена в заем сумата от 5
000 лева при фиксиран лихвен процент по заема 37,76% и годишен процент на разходите-
41%. Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит
Профи Кредит стандарт, уведомително писмо, копие на известие за доставяне и извлечение
по сметка към договор за потребителски кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в. л. М. М. се
установява следното:
Размерът на платеното /погасено с част от плащанията/ възнаграждение по пакет от
допълнтелни услуги по Договор за кредит № ***** от 11.03.2020г. за периода от
11.03.2020г. до 31.12.2021г. по вноски и по размер е подробно описан в Таблица № 3 от
заключението и възлиза на сумата от 325,02 лева.
Размерът на непогасената възнаградителна лихва по кредита за периода от
10.07.2020г. до 03.12.2021г. /датата на обявената предсрочна изискуемост/ възлиза на
сумата от общо 2275,87 лева /подробно описани в таблица № 4 от заключението/.
Размерът на непогасената възнаградителна лихва за периода от 10.10.2020г. до
03.12.2021г. възлиза на сумата от общо 1910,32 лева.
Размерът на непогасеното обезщетение за забава, в размер на законната лихва,
начислено върху всяка една просрочена вноска за главница и договорна лихва за периода от
10.04.2020г. /т.е. 11.04.2020г./ до датата на подаване на настоящия насрещен иск-
25.02.2022г. /т.е. до 24.02.2022г./ върху размера на главницата възлиза на сумата от 221,87
лева, а върху размера на договорната лихва-235,56 лева или в общ размер на 457,43 лева.
Размерът на годишния процент на разходите изчислен съобразно формулата,
определена по силата на Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит по процесния договор е 49,12%.
В годишния процент на разходите по процесния Договор за потребителски кредит
като разход на заемодателя е включена само договорна лихва, не е включено
възнаграждение за предоставен/закупен пакет от допълнителни услуги.
Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорената възнаградителна лихва и такса
по пакет от допълнителни услуги, изчислен в проценти годишно и месечно е както следва:
годишен процент на възнаградителна лихва спрямо главница по кредита-41%, месечен
процент на възнаградителна лихва спрямо главницата по кредита-3,30%. Оскъпяването на
кредита с такса по пакет от допълнителни услуги – годишен процент на такса по пакет от
допълнителни услуги спрямо главницата по кредита-25,999%, месечен процент на такса по
пакет от допълнителни услуги спрямо главницата по кредита-0,722%. Общото оскъпяване
годишно спрямо главницата в. л. е изчислило в размер на 66,999%, а месечното оскъпяване
спрямо главницата-4,022%.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния
договор за паричен заем, получаването на сумата от 5000 лева в заем от ищеца, както и че
същия е заплатил по процесния договор сумата от общо 1164,30 лева, от които 325,02 лева
3
за възнаграждение по пакет за допълнителни услуги.
С влязло в сила на 11.11.2021г. Решение № 1811/20.10.2021г. постановено по гр.д.
№ 3452/2021г. по описа на ПРС, 7-ми гр. състав е прогласена нищожността на раздел 6-ти от
процесния Договор за потребителски кредит в частта, установяваща задължение за
потребителя да заплати сума в общ размер от 3900 лева за допълнителни услуги, както
следва: 1500 лева за услуга „Фаст“ и 2400 лева за услуга „Флекси“ поради това, че с
включването на горепосочените възнаграждения за двете услуги, годишният процент на
разходите по договора надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по
просрочените задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Р.България.
С прогласяване нищожността на клаузата за възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги е отпаднало основанието за заплащането му и следователно сумата от
325,02 лева като недължимо платена подлежи на връщане от ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По отношение на предявения насрещен иск:
Предявен е насрещен иск за осъждане на първоначалния ищец да заплати на
ответника следните суми: 4732,12 лева - представляваща остатъчна предсрочно изискуема
главница по договор за паричен заем № *****; 2082,64 лева - представляваща непогасена
възнаградителна лихва, дължима за периода 10.10.2020г. – 03.12.2021г. и сумата от 157,12
лева – непогасена лихва за забава, начислена за периода от 11.04.2020г. до дата на подаване
на насрещния иск -25.02.2022г., ведно със законна лихва върху сумата от 6814,76 лева от
дата на предявяване на иска -25.02.2022г.
Ищецът „Профи кредит България“ основава претенцията си на договорно
основание, като се позовава и на настъпила предсрочна изискуемост, за която твърди че е
обявена на 03.12.2021г.
Предвид изложеното, съдът трябва да изследва наличието, респ. липсата на
основания за недействителност на договора за потребителски кредит, каквито са и
възраженията на ответника по насрещния иск.
Съгласно ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и
кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид
изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото
приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на противоречието на договора за паричен заем с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, съдът намира, че такова е налице. Съгласно посочената норма, в договора за
потребителски кредит трябва да е посочен годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. В
4
договора за заем изрично е посочен размерът на ГПР - 41%.В същия е посочен общият
размер на всички плащания, дължими от заемателя. Въпреки това обаче, от посочените
клаузи не става ясно какво включва ГПР, определен в горепосочения размер. Действително,
в приложение 1 към ЗПК е посочен механизмът, по който се изчислява ГПР, както и
параметрите, които се включват при неговото изчисляване. Това обаче не освобождава
кредитора от задължението да посочи конкретните параметри поотделно. В сключения
между страните договор е посочен годишен лихвен процент в размер на 37,76 %, който
неминуемо се включва в ГПР. Други величини, включени в ГПР обаче не са посочени, което
създава неяснота относно начина, по който заемодателят е определил ГПР в размер на 41%,
като очевидно в същия не е включено и възнаграждението по пакета от допълнителни
услуги, което възлиза на сумата от общо 3900 лева, което води до оскъпяване на кредита на
годишна база спрямо главницата с още 66,999%.
Не случайно правилата, предвидени в ЗПК са императивни, предвид
неравнопоставеността на страните при определяне на условията, касаещи възникващото
между тях правоотношение. В този смисъл, законът изисква „яснота“ относно съдържанието
на договора и не може да се поставя в тежест на потребителя чрез тълкуване на договорните
клаузи да „разбере“ какво се включва в съществените постигнати договорки, каквато е тази
за определяне на ГПР. Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 22, във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК сключеният между страните договор се явява недействителен.
По гореизложените съображения съдът намира предявения насрещен иск за
неоснователен.
В мотивите на настоящия съдебен акт съдът изложи своите съображения и стигна
до извод, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен. По аргумент от
чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят дължи връщането само на чистата стойност на получения кредит. Ищецът по
насрещния иск обаче не основава претенцията си на тази хипотеза, а претендира сумите за
главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, въз основа на договора за потребителски
кредит и обявяването на предсрочната му изискуемост, за който съдът прие, че е
недействителен и на това основание искът ще се отхвърли.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищеца и същите се констатираха в
размер на общо 200 лева, от които-50 лева заплатена държавна такса и 150 лева депозит за
съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ
възлиза на общо 931 лева по първоначалния иск и осъщественото процесуално
представителство по насрещния иск.
С оглед изхода от спора –уважаване на първоначалния иск и отхвърляне на
насрещния иск, направените от ответника разноски ще си останат в негова тежест.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
мл. 53 Е, вх. В, представлявано винаги от двама от *** С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г. С. и Я. К. Ч.
да заплати на Н. Г. Г. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. П., ул. „Т. м.“ № * сумата от
325,02 лева /триста двадесет и пет лева и две стотинки/ – платено възнаграждение по пакет
от допълнителни услуги по договор за паричен заем № ****** от 11.03.2020г. за периода от
11.03.2020г. до 31.12.2021г., платена на отпаднало основание /обявяване на клаузата за
недействителна с влязло в сила съдебно Решение/, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба -12.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, мл. 53 Е, вх. В, представлявано винаги от двама от ***** С. Н. Н., Я. Я. Ч.,
Ц. Г. С. и Я. К. Ч. иск за осъждане на Н. Г. Г. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. П.,
ул. „Т. м.“ № * да му заплати следните суми: 4732,12 лева - представляваща остатъчна
предсрочно изискуема главница по договор за паричен заем № ***** от 11.03.2020г.;
2082,64 лева - представляваща непогасена възнаградителна лихва, дължима за периода
10.10.2020г. – 03.12.2021г. и сумата от 157,12 лева – непогасена лихва за забава, начислена
за периода от 11.04.2020г. до дата на подаване на насрещния иск -25.02.2022г., като
недоказан по основание.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
мл. 53 Е, вх. В, представлявано винаги от двама от **** С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г. С. и Я. К. Ч.
да заплати на Н. Г. Г. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. П., ул. „Т. м." № * сумата от
200 лева /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена
държавна такса в размер на 50 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на
150 лева.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, мл. 53
Е, вх. В, представлявано винаги от двама от **** С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. да
заплати на *** Е. Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ № **,
адвокатско възнаграждение за осъществено на Н. Г. Г. безплатно процесуално
представителство по делото в качеството му на ищец по главния иск и ответник по
насрещния иск, в размер на общо 931 лева /деветстотин тридесет и един лева), определено
от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6