РЕШЕНИЕ
№ / 28.06. Година 2018 гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.05. 2018 година
В
публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
т.д.
№ 121 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от “Ю.Б.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.***против Г.Г.Г., ЕГН:**********, в качеството му на ЕТ
„Г.Г.", ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: с.К.**,
Срещу
ответника са предявени обективно кумулативно съединени искове с квалфикация по
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.459 ТЗ
за признаване за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ЕТ „Г.Г.",
ЕИК:***, с адрес: с.К.**, че същият има задължение към "Ю.Б." АД,
ЕИК: **, произтичащо от запис на заповед от 12.08.2008г. г. в общ размер на 23
027,36 евро, от който 13 325,86 евро, представляваща главница и 9 701,50 евро -
лихва за периода 23.02.2011г. - 21.06.2016г., ведно със законна лихва за
периода от 29.06.2016г. - до изплащане на вземането, както и реализираните в
хода на частно гражданско дело 1242/16г., 4 състав по описа на РС - К. съдебно-
деловодни разноски в размер на както следва: заплатена държавна такса в размер
на 900,75 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1446,68 лв.
Ищецът твърди, че по силата на запис на
заповед от 12.08.2008г., ЕТ „Г.Г.”, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
с.К.** представлявано от Г.Г.Г., безусловно и неотменимо се задължил да плати
при предявяване на записа на заповед на „Ю." АД, ЕИК по БУЛСТАТ ** със
седалище и адрес на управление С.** или на нейна заповед сумата от 15000.00 евро
/петнадесет хиляди евро/, ведно с годишна лихва в размер на 12.65% процента
върху тази сума, считано от издаването на записа на заповед.
Посочва се, че на 11.01.2013г., в Търговки
регистър е вписана промяна в наименованието на дружеството от „Ю." АД на „Ю.Б."
АД.
Записът на заповед бил авалиран при
условията, при които е издаден, от Б.Г.Г., ЕГН**********,***.
С Нотариална покана с Рег. №1231, Том 1, №100
от 27.04.2015г. на Нотариус М.П., Рег №445 в регистъра на НК, връчена на
15.05.2015г. и с Нотариална покана от с Рег. №1229, Том 1, №99 от 27.04.2015г.
на Нотариус М.П., Рег №445 в регистъра на НК, връчена на 15.05.2015г., ищецът
предявил за плащане Запис на заповед от 12.08.2008г.
Поканите били изпратени на регистрирания в
Търговски регистър към Агенция по вписванията адрес на търговеца- издател и на
посочения в записа на заповед от авалиста адрес.
На 21.09.2016г., ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист
спрямо фирмата и авалиста по записа на заповед за част от сумите, за които е
издаден менителничния ефект, а именно - 13 325,86 евро, представляваща главница
и 9 701,50 евро - лихва за периода 23.02.2011г. -21.06.2016г., ведно със
законна лихва за периода от 29.06.2016г. - до изплащане на вземането. По заявлението
било образувано ч.гр.д.№ 1242/2016г., 4 състав по описа на Районен съд - гр. К.,
по което били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 01.07.2016г. и изпълнителен лист от
01.07.2016г. по описа на Районен съд - гр. К. срещу издателя и авалиста.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ЕТ „Г.Г."
възразил писмено срещу заповедта за изпълнение.
Поради неизплатеното задължение по запис на
заповед от 12.08.2008г., в общ размер на 23 027,36 евро, от които 13 325,86 евро,
представляваща главница и 9 701,50 евро - лихва за периода 23.02.2011г.
-21.06.2016г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2016г. - до
изплащане на вземането, както и реализираните в хода на частно гражданско дело
1242/16г. по описа на РС - К. съдебно- деловодни разноски в размер на както
следва: заплатена държавна такса в размер на 900,75 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1446,68 лв, ищецът е предявил настоящите искове,
като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със сила
на пресъдено нещо по отношение на ЕТ „Г.Г.", ЕИК:***, с адрес: с.К.**, че
същият има задължение към "Ю.Б." АД, ЕИК: **, произтичащо от запис на
заповед от 16.10.2007 г. в общ размер на 23 027,36 евро, от който 13 325,86
евро, представляваща главница и 9 701,50 евро - лихва за периода 23.02.2011г. -
21.06.2016г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2016г. - до изплащане
на вземането, както и реализираните в хода на частно гражданско дело 1242/16г.,
4 състав по описа на РС - К. съдебно- деловодни разноски в размер на както
следва: заплатена държавна такса в размер на 900,75 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1446,68 лв.
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника ЕТ “Г.Г.”, с който оспорва предявения иск по следните съображения
:
Посочва,
че ищеца се позовава на запис на заповед, която съдържа задължение в размер на
15 000 евро, ведно с годишна лихва от 12,65 % върху тази сума. Твърди, че тази запис
на заповед, въпреки приложените нотариални покани, не му е връчвана за
предявяване. Записът на заповед не съдържал точен размер на поетото задължение
за плащане по отношение на претендираната лихва. По смисъла на чл.417 ГПК, можело
да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото било
обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието
на тези вземания да било предвидено в документа /уговорена неустойка или
лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в
него начин /например като процент/. Такива вземания се основавали на посочените
в чл.417, т.2 и 3 ГПК документи, тъй като не се установявали въз основа на
данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Записът на заповед не бил
документ визиран в разпоредбите на чл.417 т.2 и т.3 от ГПК. Сочи, че не може
въз основа на запис на заповед да се търси сума определена като процент върху
главното задължение по аргумент от т.4 от ТР № 1/ 28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004
г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в това тълкувателно решение разяснения,
които са запазили своята актуалност, не било допустимо издаване на изпълнителен
лист за мораторните лихви, следователно и за договорените лихви върху сумата по
записа на заповед, тъй като в това производство съдът проверявал само
формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не можело да се
основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, а освен това
съдържанието на записа на заповед по чл.535 ТЗ не включвал данни относно
размера на закъснителните лихви.
Моли
да се отхвърли предявения установителен иск: поради липса на редовно
предявяване на записа на заповед , поради липса на реквизити на записа на
заповед и в предвид горепосочените основания.
Моли да се приемат приложените от ищеца към
исковата молба писмени доказателства.
Не
представя писмени доказателства и не прави искане за събиране на други
доказателства .
Моли
да му се присъдят направените по делото разноски.
С
допълнителната искова молба, ищецът заявява,
че поддържа предявеният иск по основание и размер, както и представените с
исковата доказателства.
По
отношение твърдението на ответника, че представеният запис на заповед от 12.08.2008г.
от „Ю.Б." АД не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на
изпълнение изискуемо вземане срещу длъжниците, ищецът посочва, че съобразно
чл.535 ТЗ записът на заповед, следва да съдържа наименованието „запис на
заповед" в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно;
обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на
издаването, подпис на издателя. Сочи, че по своята правна същност, записът на
заповед е едностранно изявление, облечено в законоустановена писмена форма, с
посоченото в чл.535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал.1 ТЗ, документ, който
не съдържал някои от реквизитите, посочени в чл.535 ТЗ не бил запис на заповед.
Представеният запис на заповед от 12.08.2008г. съдържал реквизитите, посочени в
чл. 535 ТЗ.
Несъстоятелни
били възраженията на жалбоподателя относно
претендираната лихва по записа на заповед. Съгласно чл. 459, ал. 1 ТЗ при ценна книга с определен падеж на
предявяване издателят можел да поеме задължение да заплати и лихва върху сумата,
за която се е задължил. Единственото законово изискване за начина, по който се
определяла лихвата било тя да бъде посочена в менителницата. В процесния случай,
било ясно и изрично посочено, че издателят и неговия а. дължат на приносителя
годишна лихва в размер на 12,65 % върху сумата, за която са се задължил. Така
определената лихва не била записана в паричен измерител, но била лесно
определяема, което покривало изискванията на цитираното Тълкувателно решение.
Счита така направеното възражение за необосновано.
Смята
за безпочвени направените от ответника възражения, че нотариалната покана не му
е връчена, като посочва, че платецът по сделката е уведомен с нотариална покана
съгласно чл.47 ГПК.
По
делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът ЕТ “Г.Г.”
заявява, че оспорва предявените искове и изложените допълнителни съображения,
като поддържа становището си изложено в първоначалния отговор.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, прие следното:
С определение на съда е признато за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че Г.Г.Г.,
в качеството му на ЕТ „Г.Г.”, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление с.К.**
е издал запис на заповед от 12.08.2008г., с който безусловно и неотменимо се
задължил да плати при предявяване на записа на заповед на „Ю." АД, ЕИК по
БУЛСТАТ ** със седалище и адрес на управление С.** или на нейна заповед сумата
от 15000.00 евро /петнадесет хиляди евро/, ведно с годишна лихва в размер на
12.65% процента върху тази сума, считано от издаването на записа на заповед.
Видно
от представения по делото заверен препис, процесният запис на заповед е издаден
на 12.08.2008г., редовен е от външна страна, тъй като съдържа всички реквизити
по чл.535 ТЗ, като обективира поето от издателя му Г.Г.Г., в качеството му на
ЕТ“Г.Г.“, БУЛСТАТ:***, безусловно и неотменимо задължение да заплати на „Ю.“АД,
ЕИК:**, сумата от 15000 евро, ведно с годишна лихва от 12,65 % върху тази сума,
считано от датата на издаване на записа на заповед. Посочено е, че записът на
заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 12.09.2028г. и е платим без
разноски и протест при „Ю.“АД, Финансов център К., гр.К., **. Следователно,
налице е редовен от външна страна запис на заповед, който обективира задължение
на ответника към ищеца сумата от 15000 евро, ведно с годишна лихва от 12,65 %
върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед.
Изискуемостта на задължението за главницата възниква от датата на предявяването
му на издателя, а лихвата, съобразно уговореното, е дължима от датата на
издаването му.
По
аргумент от чл. 459, ал.1 ТЗ, приложим съответно и за записа на заповед на
основание чл.537 ТЗ, доколкото е съвместим с естеството му, ако записът на
заповед е платим на предявяване или в определен срок след предявяването,
издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата. Според ал.2, размерът
на лихвата трябва да бъде посочен в менителницата, а съгласо ал.3, лихвата тече
от датата на издаване на менителницата, ако не е посочена друга дата.
В
процесния случай, записът на заповед е с падеж на предявяване, пораде което
уговарянето на лихва е допустимо и действително. Лихвата е посочена като
процент от главницата на годишна база, поради което е определяема, а самият
ищец е конкретизирал точния й размер за периода 23.02.2011г. - 21.06.2016г.,
предмет на предявения по делото иск. Претендираната
по делото лихва обаче не представлява
обезщетение за забава, т.е. не е мораторна лихва, тъй като не се твърди, че се
дължи поради неизпълнение на задължението на издателя, а и очевидно е уговорена
да се дължи още от датата на издаване на записа на заповед, т.е. касае се за
лихва, представляваща уговорена в полза на поемателя печалба, дължима до
момента на погасяване на сумата по записа на заповед, както преди датата на
предявяването за плащане, така и след предявяването, до окончателното
погасяване.
Ето
защо, се явяват неотносими и съответно неоснователни изложените в отговора на
ИМ възражения за недължимост на претендираните лихви по записа на заповед. В
цитираното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 28.12.2005 г. по
тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, т.4, изрично и ясно се посочва, че не е
допустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителните (мораторни) лихви,
без изобщо да се коментира въпросът за договорни (възнаградителни) лихви. Освен
това, съдът намира, че независимо, че уговорката за лихви в записа на заповед
не е елемент от задължителните му реквизити по чл.535 ТЗ, след като законът
допуска уговарянето на такива, по арг. от чл. 459, ал.1 ТЗ, вр. чл.537 ТЗ и
като се има предвид, че в процесния запис на заповед, лихвите са уговорени по
начин, позволяващ изчисляване на размера на вземането за процесния период),
представения документ обективира процесното вземане за лихви и за същото е
допустимо издаване на заповед по чл.417 ГПК и изп. лист въз основа на процесния
запис на заповед.
По
делото е представена нот. покана от „Ю.Б.“АД (с предишно наименование „Ю.“АД),
адресирана до Г.Г.Г., в качеството му на ЕТ“Г.Г.“, БУЛСТАТ:***, която съдържа
изявление от страна на банката към издателя за предявяване за плащане на
процесния запис на заповед, който е приложен към поканата. Видно от
отразяването на нот. Петьо Петров, рег.№533, с р-н на действие РС-гр.С.,
подписът върху същата е поставен пред нотариуса на 05.03.2015г. от пълномощника
на банката адв.С.Ч.. Съгласно последващо нот. удостоверяване върху поканата от
нотариус Мариета Павлова, с р-н на действие РС-К., поканата й е представена за
връчване от адв.Чаталбашев на 27.04.2015г. Нотариусът е извършил и второ
удостоверяване, че на 15.05.2015г., поканата е връчена на адресата на основание
чл.47 ГПК. Представено е и уведомление по чл.47 ГПК, залепено от нотариуса на
адреса по седалището на ответника ЕТ“Г.Г.“, обявен в ТР, а именно – с.К., **, в
което подробно е разяснено съдържанието на нот. покана и е посочено, вкл. че се
предявява записът на заповед, както и че същата се намира в кантората на
нотарус Павлова в гр.К., *** и може да бъде получена от ЕТ в 2-седмичен срок от
залепването на уведомлението. Указано е, че ако адресата не се яви, на
основание чл.47, ал.5 ГПК, поканата ще се счита за връчена с изтичане на
2-седмичния срок от залепването.
В
отговора на ИМ и този по доп. ИМ, освен общото възражение, че цаписът на
заповед не му е предявен за плащане, от ищеца не са изложени твърдения и
възражения относно законосъобразността на връчването на нот. покана за
предявяване на записа на заповед, приложен към нея, извършено по реда на чл.47 ГПК. Съдът намира, че доколкото ответникът е търговец и очевидно не е бил
намерен на обявения в ТР адрес на управление, правилно връчването на поканата е
извършено по реда на чл.47 ГПК, като с изтичане на 2-седмичния срок от
залепването на уведомлението, поканата, ведно със записа на заповед, следва да
се считат за връчени на адресата им (издателя на ЗЗ ЕТ „Г.Г.“), съответно
следва да се приеме, че записът на заповед му е бил надлежно предявен за
плащане, като фактическото му получаване от издателя не е осъществено
единствено поради негово виновно бездействие, изразяващо се в неявяване да
получи същия в кантората на нотариус Павлова в гр.К. в посочения в
уведомлението срок. Извършените от нотариуса удостоверявания имат характер на
официални документи по см. на чл. 179, ал.1 ГПК относно удостоверените с тях
факти, поради които имат за съда обвързваща доказателствена сила, която не е
оборена от ответната страна.
Съгласно
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ответникът
е погасил преди завеждане на делото част от общото задължението за главницата
по записа на заповед в размер на 2774,78 евро, като е налице непогасен остатък
в размер на 13525,22 евро. Съгласно доп. заключение на ССЕ, общият размер на
дължимата лихва по записа на заповед за периода от 23.02.2011г. до 21.06.2016г.
е 16199,25 евро, от които ответникът е погасил 6497,75 евро, като е налице
непогасен остатък за лихви за посочения период в размер на 9701,50 евро.
Заключенията не са оспорени в тези части, а съдът ги кредитира като компетентни
и обосновани.
В обобщение на дотук обсъдените доказателства и
установени с тях факти по делото, съдът намира, че при лежаща върху ищеца
доказателствена тежест, същият проведе пълно и главно доказване на фактите
относно съществуването на вземанията си по процесния запис на заповед за
остатъка от дължимата сума по същия в размер на 13325,86 евро, както и за
остатъка от дължимата възнаградителна лихва за периода от 23.02.2011г. до
21.06.2016г. в размер на 9701,50 евро. Установи се също, че записът на заповед
е предявен за плащане на издателя, като доказателства за погасяване на
процесните задължения не бяха ангажирани, при лежаща върху ответника
доказателствена тежест.
Ето защо, предявените от ищеца искове се явяват
основателни и доказани, поради което ще се постанови решение, с което ще се
признае за установено по отношение на Г.Г.Г., ЕГН:**********, в качеството му на ЕТ „Г.Г.", ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: с.К.**, че същият има задължение към "Ю.Б."
АД, ЕИК: **, произтичащо от запис на заповед от 12.08.2008 г. в общ размер на
23 027,36 евро, от който 13 325,86 евро, представляваща главница и 9 701,50
евро - лихва за периода 23.02.2011г. - 21.06.2016г., ведно със законна лихва за
периода от 29.06.2016г. - до изплащане на вземането, за които суми в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изп. лист по ч.гр.дело
№1242/2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца направените в хода на частно гражданско дело
1242/16г., 4 състав по описа на РС - К. съдебно- деловодни разноски в размер на
900,75 лв. заплатена държавна такса и 1446,68 лв заплатено адвокатско
възнаграждение, както и разноските по настоящото производство от 900,75 лв за
държавна такса и 300 лв за експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.Г., ЕГН:**********,
в качеството му на ЕТ „Г.Г.", ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
с.К.**, че същият има задължение към "Ю.Б." АД, ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление гр. С.,*** произтичащо от запис на заповед от 12.08.2008
г. за сумата от 15000 евро, в общ размер на 23 027,36 евро, от който 13 325,86
евро главница по записа на заповед и 9 701,50 евро - лихва за периода 23.02.2011г.
- 21.06.2016г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2016г., до
изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца "Ю.Б." АД е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изп. лист по ч.гр.дело
№1242/2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд..
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН:**********, в качеството му на ЕТ
„Г.Г.", ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: с.К.** да заплати на "Ю.Б."
АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. С.,***, направените в хода
на частно гражданско дело 1242/16г., 4 състав по описа на РС - К. съдебно-
деловодни разноски в размер на както следва: заплатена държавна такса в размер
на 900,75 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1446,68 лв,
както и разноските по настоящото производство от 900,75 лв за държавна такса и
300 лв за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: