Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Стоян Колев
при секретаря АННА
Д., като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 586 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Постъпили са жалби от И.Т.И., подадена чрез
пълномощник С.М.-И. и от Т.И.И., и двамата с адрес-***, съдебен адрес-***, адв. Й. против заповед № КС-225А-1/31.01.2020г. на кмета на район
Аспарухово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Стоманобетонна плоча“,
находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Костур“ № 4, поземлен имот с идентификатор 10135.5505.201 по КККР на гр. Варна.
В двете жалби с идентично съдържание се поддържа, че оспорената заповед е постановена при наличие на процесуални
нарушения от категорията на съществените, като констативният протокол не е бил връчен
надлежно на упълномощено лице, самата заповед също не е била връчена по надлежния ред, не е уточнен извършителят на нарушението, действителната фактическа обстановка не съответства на
реалната такава, обектът представлява „настилка“, положена в границите на собствения им имот, а не „стоманобетонна
плоча“ и съответно строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и че не се
касае за нов строеж, а за ремонт на съществуващи сгради.
В с. з. процесуалния
представител на жалбоподателите сочи, че в случая строежа не е
извършен от жалбоподателя Т.И., т.к. той
е бил с множество заболявания, които не му позволявали
да извърши строежа, а
строежа е изграден от друго лице. Поддържа, че в случая не е налице нов строеж, а ремонт на съществуваща сграда. Моли да се отмени акта и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът – кметът на Район Аспарухово в
депозирано писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна, а издадения
акт е правилен и законосъобразен. Заповедта е издадена по повод извършена
проверка на служители на Район Аспарухово, в изпълнения на служебните им
задължения по чл. 223 от ЗУТ по сигнал рег. № СИГ19003523АС/27.09.2019г.,
относно разчиствания на сгради и дворно място, и изграждане на основи за
сгради, колони с армировка и други, в поземлен имот с идентификатор № 10135.5505.201,
находящ се в град Варна, кв. „Аспарухово“ ул. „Костур“ № 4. При извършената
проверка на място е съставен констативен протокол от 03.10.2019 г. При
проверката е установено, че в имота се изпълнява изкоп за ивични основи, с
дълбочина около 0,80м., в който е положена армировка и монтиран кофраж на ниво
кота +0,00. Оставени са фусове над нея с дължина около 0,60м., за конструктивни
елементи на мястото съществуваща постройка, която към момента на проверката
вече е била съборена изцяло. Констатирано е, че собственик на имота е
жалбоподателката И.Т.И., а строително монтажните работи са извършвани от Т.И.И..
Производството по
издаване на оспорената заповед е инициирано с издаването на
Констативен акт № 14/16.10.2019 г. от служителите на Район „Аспарухово“, връчен лично на Т.И.И. на 21.10.2019 г., с което същият е уведомен за началото на
административното производство. По отношение на И.Т.И. актът
е обявен по реда на §4, ал. 2 ЗУТ. В с. з. процесуалния представител на ответника оспорва жалбата. Счита,
че от събраните по делото доказателства се установява, че действително обекта
предмет на премахване е „стоманобетонна плоча, а
не, „настилка“, като с изграждането на същата се цели
възстановяване на вече съборена и заличена от кадастралната карта сграда.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
изяснено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че съгласно Нотариален акт № 86, том X, рег. № 13609, дело № 1441/2018г. и Нотариален
акт № 45, том I, рег. № 610, Дело № 35/2019г., на нотариус с рег. № 513, като собственик на поземлен имот с идентификатор
№10135.5505.201 се легитимира И.Т.И., ЕГН **********.
Не е спорно, че
жалбоподателят Т.И.И., ЕГН ********** ***, живее на същия адрес и е баща на И.Т.И..
Видно е от Констативен
протокол от 03.10.2019 г., че служителите на
отдел „Контрол по строителството“ при Район „Аспарухово“ - Община Варна, са посетили имот с административен адрес: гр. Варна, ул. „Костур"
№ 4 и са установили, че в имота се изпълнява изкоп за ивични основи, с
дълбочина около 0,80м., в който е положена армировка и монтиран кофраж на ниво
кота +0,00. Оставени са фусове над нея с дължина около 0,60м., за конструктивни
елементи на мястото съществуваща постройка, която към момента на проверката
вече е била съборена изцяло. Отразено е, че строително монтажните работи са
извършвани от Т.И.И., който не е представил строителни книжа и документи за
изпълняваните дейности. Протоколът е подписан от Т.И.И. (л. 103 от адм.
преписка).
По преписката е представено становище от И.Т.И. рег. № СИГ19003523АС_001АС
от 09.10.20J.9 г. (л. 71 от адм. преписка), в което същата твърди, че е
уведомила Район „Аспарухово“ за започнат ремонт на жилището ѝ, като
съгласно чл. 151, ал. 1, 2, 3 4 и ал. 12 ЗУТ и ще продължи да възстановява и
допълващото си застрояване, съобразно позволителен билет № 191/13.05.1968 г.
С писмо рег. № СИГ19003523АС_003АС/15.10.2019 г., жалбоподателката И. е
изрично уведомена, че изпълнените до 03.10.2019 г., СМР в ПИ № 201 не попадат в
хипотезата на незаконен строеж, но всички последващи строително - монтажни
дейности като постройки, пристройки, надстройки, укрепителни и възстановителни
работи, както и техните основни ремонти, реконструкции и др. - са строежи,
съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и тяхното извършване изисква издаване на
разрешение на строеж и одобряване на проекти по установения ред (л. 101 от адм.
преписка).
От Констативен протокол за съборена сграда от 11.10.2019 г. (70 от адм.
преписка) е видно, че към датата на извършения от длъжностни лица при Район
„Аспарухово" - Община Варна оглед на 11.10.2019 г., сградата, с ид. №10135.5505.201.3
по КК и КР на гр. Варна, е била съборена за което по заявление на
жалбоподателката е било издадено удостоверение за съборена сграда рег. №
АУ100668АС_001АС/11.10.2019 г. (л. 69 от адм. преписка).
Началото на административното производство е
поставено с изготвянето на Констативен акт № 14/16.10.2019 г. съставен от служители на отдел „Контрол по
строителството" при Район „Аспарухово" - Община Варна (л. 29 от адм. преписка). От съдържанието на същия се установява, че строежът
представлява - стоманобетонна плоча изпълнена на височина един /1/ метър от
най-ниското ниво на терена, с размери на плочата около З м.-ширина; 4м.-
дължина; 0,10м. - дебелина и приблизителна площ около 12 кв.м., излята върху
ивични основи с армировка и оставени фусове за колони. Отразено е също, че стоманобетонната
плоча е изградена върху мястото на съборена сграда, с ид. №10135.5505.201.3.
Констативен акт № 14/16.10.2019 г.
съставен от служители на отдел „Контрол по строителството“ при Район
„Аспарухово“ - Община Варна е връчен лично на жалбоподателя Т.И.И., а на И.Т.И.
същият е изпратен с писмо с обратна разписка рег. № СИГ19003523АС_010АС/09.12.2019
г., върнато като непотърсено на 03.01.2020 г., видно от известие за доставяне -
CN 15 обр. 250 (л. 21 - 23 от адм. преписка). Обявяването му по отношение на жалбоподателката
е извършено по реда на §4, ал.2 ЗУТ, за което са съставени съответно
констативен протокол от 08.01.2020г и констативен протокол от 16.01.2020г. (л. 17
- 19 от адм. преписка).
За строежа не са
представени одобрени проекти и разрешение за строеж. При проверката е
установено, че е изпълнен следния строеж: върху ивичните основи е
излята бетонна плоча, размери около З м. ширина и 4 м дължина,
площ около 12кв.м, дебелина 0,10м, на височина около 1 метър от най - ниската
точка на терена. Бетонът е излят върху подготвения кофраж със арматурно желязо,
с извършител Т.И.И., видно от констативен протокол от 03.10.2019 и констативен
протокол от 16.10.2019г. За установените нарушения
на Т.И.И., ЕГН: ********** - в качеството му на извършител на незаконен строеж,
са съставени Констативен акт №14/16.10.2019 г. и акт за установяване
на административно нарушение - АУАН №3/16.10.2019 г. Описано е в акта, че
строежът е трайно прикрепен към
терена посредством бетона и съществено са изменени субстанцията и начина на
ползване на земята под нея, предвид което същата представлява - строеж по
смисъла на ЗУТ. Същият
представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден
е в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. З ЗУТ, което изключва
допустимостта му и по отм. ЗТСУ и по сега действащия ЗУТ, следователно строежът
не може да бъде търпим съгласно §16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и §127 от
ПР на ЗУТ. Строежът е напълно завършен, като така изградената стоманобетонна плоча
е трайно прикрепена към прилежащия терен. Строежът е пета
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т .5, б. „в" ЗУТ, както и чл. 10, ал. З от НАРЕДБА №1
от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, предвид което
същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и следва да бъде премахнат по реда на чл. 225а ЗУТ.
В законоустановения срок срещу Констативен акт № 14/16.10.2019 г., са постъпили възражения от Т.И.И. с рег. № РД19020207АС/25.10.2019 г. (л. 53) и от
И.Т.И. с peг. № РД20000714АС/14.01.2020 г. (л.11), в
които се излага, че изградената стоманобетонна плоча не представлява строеж по смисъла
на ЗУТ, че извършените строително монтажни дейности представляват текущ ремонт
по смисъла на чл. 151 от ЗУТ и че за възстановяване на постройка
допълващо застрояване не се изисква ПУП - ПРЗ и разрешение за строеж.
На 31.01.2020 г. е
издадена заповед КС-225А-1/31.01.2020 г. с която е прието, че строежът е изпълнен от Т.И.И. и
представлява „стоманобетонна плоча“, находящ се в гр. Варна,
кв. Аспарухово, ул. „Костур“ № 4, поземлен имот с идентификатор №10135.5505.201
по КККР на гр. Варна, като е разпоредено на извършителя - Т.И.И. и на възложителя - И.Т.И. премахването на строежа.
От заключението на
допуснатата по делото СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че в имота са изградени
едноетажна жилищна сграда и гараж долепен до жилищната сграда и от север
граничи с имот № 10135.5505.200 по КК. В Североизточната част на
имот с идентификатор № 10135.5505.201 долепена до гаража и жилищната сграда е
изградена стоманобетонова плоча с дебелина 10 см. Стоманобетоновата
плоча е изградена на височина 100 см до 115 см от прилежащия терен и
е с размери 3,30 м/6.20 м. изградена е върху
ивични основи, като до гаража са оставени фусове (армировка) за колони. Описанието на строежа на
ул. „Костур“ № 4 направено от
служители на район Аспарухово в Констативен акт № 14 от
16.10.2019 г. съответства
на изграденото на място, като разликите в размерите са минимални и се дължат на
измерването.
По делото е разпитан свид. Н.. Видно от
показанията му собственичката на обекта И.Т.И. му възложила да наблюдава
възстановяването на допълващо застрояване в имота. За целта изпратили уведомително писмо до
кметството на 02.04.2019 г., с което ги уведомили, че започват ремонт и възстановяване
на малки допълващи „сградички“ в имота. Самите сгради имали разрешителен билет, който е от 1968 г. и мече били „бутнати“. Били малки допълващи сгради от порядъка на 10 кв. м. – навеси и лятна кухня. Имало навлизане от съседния
имот в порядъка от около 20 см до 80 см в единия край и в другия, което
навлизане предизвикало събарянето на част от носещите зидове на тези допълващи „сградички“. Изградили стоманобетонова
плоча, която е на ниво някъде 80 см до 110 см до земята. В нея имало арматура, но не може да каже дали преди е имало
арматура, защото там имало само руини и всичко било
съборено.
Свидетелят Т. - актосъставител на Констативен акт № 14/16.10.2019 г.
установява с показанията си, че след получаване на сигнал, направили един
оглед, при който на място установили изграден кофраж с арматура вътре на
мястото на стара постройка, от което можело да се предположи, че това е
подготовка за ивични основи, тъй като формата, мястото, обемът, начинът, по
който бил сглобен този кофраж, приличали на ивични основи за сграда. Човекът,
който бил там - Т.И., им казал, че разполага с документи за СМР. След това
направили повторна проверка, при която на мястото на този кофраж, вече имало
излят бетон над земята, общо с около 6 куб. метра обем, плътна бетонова стена, т.е.
стоманобетонна плоча, която видимо запълва празнотите, които били оградени от
кофража. Над плочата, на няколко места имало оставени фусове, които
предполагат, че ще се изградят допълнително колони, за каквото и да се
използват. На място били Т.И. и един работник. Т.И. бил облечен в работни
дрехи, подписал констативния протокол за установените дейности и през цялото
време твърдял, че имат документи за тези дейности.
Предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата
за основателна по следните съображения:
Жалбата срещу Заповед №
КС-225А-1/31.01.2020 г. на кмета на район
Аспарухово е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, като е налице правен интерес от оспорването, поради
което е процесуално допустима за разглеждане.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 225а ал. 1 ЗУТ, кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ или на части от тях. Не се спори между страните, че строежа предмет на
заповедта е пета категория, а това се потвърждава и от приетата по делото СТЕ. По
делото е приложена заповед № 4794/25.11.2015 г., издадена от Кмета на
Община Варна, с която е делегирал на
кметовете на райони правомощията си по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Следователно,
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
При издаване на процесната заповед е спазена
установената от закона форма.
Административно-производствените правила са
регламентирани в разпоредбата на чл. 225а ЗУТ - процедура за премахване на
незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ,
като в конкретния случай, длъжностни лица от общинската администрация са
съставили Констативен акт № 14/16.10.2019 г. за установяване на незаконен
строеж, състоянието на строежа, момента на извършването му, липсата на издадени
строителни книжа, разрешение за строеж, изяснена е собствеността на имота, възложителя и извършителя на строежа.
Констативния акт е връчен
на Т.И. и И.И., които в законоустановения
7-дневен срок са депозирали възражения. Възраженията са разгледани и приети за неоснователни от ответника. Процесната заповед е връчена на адресатите, като е получен от С.И. - съпруга на Т.И. и майка на И.И. на 04.-02.2020 г.. В законоустановения четиринадесет дневен срок е упражнено правото на
оспорване, жалбите са е депозирани на 13.02.2020 г. и 17.02.2020 г. Следва да се посочи, че целта на връчването на
административния акт е адресатът му да узнае за него, за да упражни правото си
на жалба. В случая това е сторено и не са налице нарушения при връчване на
оспорения акт.
Предвид на изложеното, съдът намира, че при
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Разпоредбата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ
оправомощава кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице да
издаде заповеди за премахване на незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ
строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и или без
разрешение за строеж. В конкретния случай предмет на проверка от компетентни
длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ е строеж – изграждане
на стоманобетонна плоча в имота на жалбоподателката. В заповедта са посочени параметрите на
построеното – Стоманобетонна плоча изградена на височина един /1/
метър от най-ниското ниво на терена, с размери на плочата около З м. - ширина; 4м. - дължина; 0,10м. -дебелина и приблизителна площ около 12 кв.м., излята върху ивични
основи с армировка и оставени фусове за колони.
Съгласно пар. 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ "Строеж са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на ЗКН и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението". Това означава, че по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „Строеж“ представлява всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията и начина на
ползване на земята. В настоящият случай, конструкцията е трайно прикрепена към
земята и съоръжението може да се определи като стоманобетонна
плоча, чиято цел е да служи, като основа за изграждане на жилищна постройка (в
този смисъл са както заключението на вещото лице, така и показанията на
свидетелите). Безспорно
от приетата по делото експертиза и от показанията
на св. Н. се установи, че целта за която ще служи изградената стоманобетонна
плоча е изграждане на жилищни помещения. В този смисъл само по себе си
изграденото до момента представлява строеж на "Ниво цокъл" - нивото
на пода на първия надземен етаж - § 5, т. 53 от ДР на ЗУТ. Освен това, както в констативния акт, така и в заповедта подробно и изчерпателно е
описан строежа предмет на заповедта, както с оглед неговото местоположение –
разположено, така и предвид посочените му размери – ширина, дължина и височина,
описани са и материалите от които е изграден и факта, че стоманобетонната плоча
има оставени фусове, които ясно сочат за
намерението да се изграждат колони. Не на последно място, строежа предмет на заповедта е отразен и на снимковия материал, което без съмнения дава пълна яснота за обекта предмет на
премахването. Дали строежа съответства на предвижданията на ПУП в случая е
ирелевантно, доколкото не е спорно между страните, че строежа е изграден през октомври 2019 г. и доколкото същия не представлява търпим строеж, съгласно § 16 от ДР на ЗУТ подлежи на узаконяване по
реда на § 127 от ДР на ЗИД на ЗУТ.
По доводите на
жалбоподателя, че не е налице незаконен строеж, а текущ ремонт, съдът прецени
следното: съгласно на чл. 151 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за: 1.
външно и вътрешно боядисване на сгради и постройки; 2. подменяне на покривни
материали; 3. вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията
на сградата; б) извършват дейности, като премахване, преместване на
съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на
сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях; 4.
текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации; 5. текущ ремонт на
елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се
променят трасето и техническите характеристики; 6. текущ ремонт на пътища, с
който не се променя конструкцията на пътното платно; 7. паметници, надгробни
плочи и кръстове с височина до 3 м; 8. реставрация и консервация на фасади на
обекти - паметници на културата, които не са от световно или национално
значение. Съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ текущ ремонт на строеж е
подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, като и вътрешни преустройства при които не се
засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. Предвид изложеното, констатациите отразени в констативния акт, показанията на свидетелите, удостоверенията за
съборена сграда и
приетата по делото СТЕ по безспорен начин се установи, че съществуващата на мястото на извършения строеж постройка, съставляваща навес
или лятна кухня вече е била напълно съборена при извършено в съседен имот
строителство и вече не съществува. Поради това не може да се приеме, че става
въпрос за текущ ремонт на съществуваща постройка, в какъвто смисъл са
твърденията на жалбоподателите. Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на
чл. 151 ЗУТ. Съдът приема също, че жалбоподателят е осъществил изграждане на
стоманобетонна плоча, което е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който не са
налице издадени строителни книжа.
Съдът не споделя доводите
на жалбоподателите, че Т.И. не е извършител на строежа и това е основание за
отмяна на акта. Част III, Раздел II от ЗУТ сочи участниците в
строителството и взаимоотношенията между тях. Съгласно чл. 160 от ЗУТ участници
в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът,
консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част
"конструктивна", технически ръководител и доставчикът на машини, съоръжения
и технологично оборудване. Взаимоотношенията между участниците в строителството
се уреждат с писмени договори. В чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е посочено, че
възложител на строеж е собственик на имота, лицето, на което е учредено право
на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на закон. Нормата на чл. 163 от ЗУТ сочи, че строителят е физическо или ЮЛ,
включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа
правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в
съответствие с издадените строителни книжа. По делото липсва представен договор
със строител. Разрешение за строеж се издава на възложителя. Съгласно ЗУТ
адресати на заповед за премахване на незаконен строеж и принудителното им
премахване са както извършителя, така и строителя и възложителя на строежа.
От събраните по делото доказателства безсъмнено се установи, че възложител на строежа е И.И., но строежът е извършен от Т.И.. По отношение на
обстоятелството, че последният е извършвал СМР
на обекта и е ръководил извършването им показанията на двамата свидетели
са безпротиворечиви. Разпитът на св Н. установява, че именно Т.И. е извършвал и
ръководил строителните дейности, а показанията на св. Т. установяват, че той е
бил на обекта, с работни дрехи, като на място е имало и друг работник. В случая безспорно И.И. е собственик и възложител и адресат на заповедта. От друга страна
без значение е дали жалбоподателят Т.И. лично е извършил строежа, или това е станало с възлагане за извършване на трети лица. Последното не налага извод за
незаконосъобразност на оспорения акт.
С оглед на изложеното,
след като се установи, че изграденият строеж е незаконен и при липса на
предпоставки за узаконяване на извършеното строителство, тъй като е извършено
през 2019 г., следва да се приеме, че строежът подлежи на премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, поради което издадената заповед се явява законосъобразна,
като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като премахването на
незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225 и 225а
ЗУТ. Предоставеното на административния орган публично субективно право е
упражнено за осъществяване на интереса, който е установен в закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
процесната заповед е законосъобразна и като такава следва да се остави в сила,
а двете жалби, като неоснователни, следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, на основание
чл. 24 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Водим от гореизложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, настоящият състав на Варненски
административен съд,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.И. и жалбата на Т.И.И., и двамата с адрес ***, съдебен адрес-***, адв. Й. против заповед №
КС-225А-1/31.01.2020г. на кмета на район Аспарухово, Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Стоманобетонна плоча“,
находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Костур“ № 4, поземлен имот с идентификатор 10135.5505.201 по КККР на гр. Варна.
ОСЪЖДА И.Т.И. и Т.И.И., и двамата с адрес *** да заплатят на Община Варна
разноски в размер на 150,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: