№ 332
гр. Момчилград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100491 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по
предявен иск за установяване на вземане по чл.422 ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „*******“ ЕООД- София / с предишно наименование-„***“
ЕООД/ твърди, че е придобил по силата на договор за цесия вземания срещу
ответника по сключен между него и „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на
мобилни услуги. Ищецът бил придобил вземането от друг цесионер –
„С.Г.Груп“ ООД. За вземането било подадено заявление по чл.410 ГПК и
издадена заповед за изпълнение, и тази заповед е била връчена на ответника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е предявен настоящият иск
за да бъде установено съществуването на вземането в заповедта за
изпълнение. Посочва, че дължимата сума възлиза на 62,46 лева, която
съставлявала неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с клиентски
номер 17153811001 от 03.12.2018г., сключени с ответника, за което е била
издадена фактура № ********** от 15.06.2019г. с падеж на плащане
02.07.2019г., предмет на заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 267/ 2022г. на
РС- Момчилград. В исковата молба се сочи, че неустойката се дължи поради
предсрочно прекратяване на така сключеният договор, и същата е била
предвидена в Общите условия, с които клиените са били запознати. Развити
са подробни доводи за дължимостта на претендираната сума. Претендира
тази посочена сума, както и разноски по делото, в т.ч.и тези по заповедното
1
производство.
В съдебно заседание, не се представлява, като в предявената искова
молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на
чл.238 от ГПК /ако са налице предпоставките за това/.
Ответната страна, уведомена за постъпилата искова молба не е
отговорила в срока по чл.131 ГПК, като не е посочила и представила писмени
доказателства. В съдебно заседание, ответницата уведомена, не се явява и не
се представлява, както и не изразява становище по така предявеният иск.
Съдът намери за установено следното:
На 03.12.2018г. ответницата М. А. Р. е сключила с „БТК“ ЕАД договор
за мобилни услуги клиентски номер 171 538 11001, с посочен в него договор
и други условия. В договора са инкорпорирани, респ. и приложени и
съответни заявления от ответника, декларации, че е запознат с Общите
условия по договора /съгл.чл.147 „а“ от ЗЗП/ и е съгласен с същите, и други,
от които е видно, че договорът е бил срок на действие от 24 месеца.
Установява се от представените писмени доказателства, че за периода
от 16.03.2019г. до 15.06.2019г. на името на ответника били издадени 4 броя
месечни фактури на на посочена в тях обща стойност на дължимите суми.
Във всяка от издадените фактури е отразена и предходната дължима сума
/дължимата за предходен отчетен период/.
Видно е от съдържанието на приложените по делото фактури / издадени
на посочените дати/, в последната от тях- от 15.06.2019г.- цитирана по-горе,
се съдържа претендираната сума от 62,46 лева, която съставлява
неустойка за предсрочно прекратяване на договора- и това е посочено с една
категоричност. Това се установява и с приложението към цитираната
фактура, т.е. в последната от 15.06.2019г. Последната е издадена и съдържа
като общо дължима сума-описаната, в която действително са описани
определени парични суми като неустойки, като една от тях е в размер на
исковата сума, и съставлява неустойка за предсрочно прекратен договор/.
Установи се по делото, че с договор за цесия от 16.10.2018г. вземанията
на „БТК“ ЕАД срещу клиенти, длъжници, на телекомуникационната
компания са били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД. Впоследствие– на
01.10.2019г. е бил сключен нов договор за цесия, по силата на който
вземанията срещу длъжниците на „БТК“АД са били прехвърлени от
„С.Г.Груп“ ООД на ищеца /с предишно име /„***“ ЕООД/.
В двата договора за цесия е било предвидено, че цецента се задължава
да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането, както и да
упълномощи цесионера да извършва уведомяването на длъжниците от негово
име и за негова сметка.
2
Като доказателства са приложени копие на уведомление за цесия от
„БТК“ ЕАД, в качеството си на цедент по договора от 16.10.2018г., с което са
прехвърлени вземанията им по отношение на клиенти на дружеството на
„С.Г.Груп“ ООД, и това уведомление е отправено до ответника по
настоящото производство на осн.чл.99 ал.3 от ЗЗД. В това уведомление е
посочено, че първоначалният цесионер е прехвърлил вземанията, възлизащи
на сумата от 62,46 лева на ищцовото дружество /с настоящото наименование,
и упоменаването на предишното наименование/. Не е установено да има
връчване на уведомлението на ответника по делото по надлежният ред, но и
това не е задължително, т.к. се приема, че при сключването на договора
клиентът е запознат с общите условия, където е прието, че задълженията
могат да бъдат цедирани, а и поради обстоятелството, че е подадена искова
молба срещу ответната страна, което също може да се приеме за изрично
уведомяване в тази насока.
Представено е като доказателство и извлечение от приложение № 1 към
Договор за цесия от 01.10.2019г., касаещи задълженията на ответника- и
същите са в размер на исковата сума, както и основанието за възникването на
това задължение- цитирани са изрично договорите, в т.ч. и договора за
клиентски номер и договорите и анексите за цесия.
Установява се, от приложеното дело № 267/ 2022г. на РС- Момчилград,
че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, с което е претендирал ответника
да му заплати сумата 62,46 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
договор от 03.12.2018г., и съгл. Фактура от 15.0.6.2019г. За така описаните
суми била издадена заповед за изпълнение, която е била връчена на ответника
по реда на чл.47 ал.5 вр.ал.1 от ГПК /залепено е съобщение и на двата
известни адреса на ответника/, и затова на ищцовото дружество е дадено
указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви иск в едномесечен срок
за установяване на вземането, предмет на заповедното производство. Искът е
предявен в законоустановеният срок.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Установява се, че между „БТК“ ЕАД /цедент на ищеца/ и ответника е
възникнало правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги.
Задължение на мобилният оператор е да предостави на ответника достъп до
мрежата си, както и да активира съответният телефонен номер. Ответникът
следвало да заплаща определените месечни такси за ползваната услуга, като
за същите доставчикът на услугата е следвало да издава месечни фактури.
По делото са представени 4 броя месечни фактури, в които са посочени
дължимите суми за ползваните услуги. От същите фактури не се установява
тези суми кога и как са платени, както и не се установява дали са платени или
не., и в тази насока по делото не са ангажирани доказателства. В същото
3
време се установява, че телекомуникационното дружество- „БТК“ ЕАД е
прехвърлило своите вземания на други лица, и за последно на ищцовото
дружество, като съгласно изискванията на договора за мобилни услуги,
Общите условия към тях и ЗЗД, е следвало да уведоми длъжниците си
/клиентите на дружеството, ползващи предоставени им мобилни услуги/, че
вземанията им са прехвърлени в други лица.
По делото е представено и уведомление в тази насока, адресирано до
ответника по настоящото производство, но не е установено същото да е
получило това уведомление- не са ангажирани необходимите в тази насока
доказателства за връчването на уведомлението на ответника, но както и по-
горе се посочи, това и не е задължително, т.к. съгласно договора и общите
условия всеки клиент на дружеството е бил запознат с тези възможности.
Предвид изложеното съдът намира, че задължението, предмет на
настоящото производство е установен по основание и размер в самите
договори и издадените фактури. Това е така, защото за ползването на
мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на месечна абонамента такса,
както и такса за ползваните услуги, и се установи по делото, ответникът като
абонат на „БТК“ ЕАД да дължи претендираната сума- описана по-горе,
представляваща неустойка за предсрочно прекратен договор. Представените
писмени доказателства по установяват, че ответникът дължи тази сума- в
издадените фактури се съдържа такава сума, която да е описана в този
размер, и същата се установява и с другите писмени доказателства.
Предвид представените писмени доказателства и процесуалното
поведение на ответната страна, която не е отговорила в срока по чл.131 от
ГПК, не се явява в съдебно заседание, като не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, и направеното искане от страна на
ищеца за постановяване на решение по смисъла на чл.238 и сл.от ГПК, съдът
счита, че следва да се постанови неприсъствено решение, защото ответната
страна е предупредена за тези последници с първото по делото съобщение.
Съобразно и това съдът приема, че следва да се постанови
неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и сл. От ГПК т.к. са налице
процесуалните предпоставки за това, както и наличните писмени
доказателства обосновават основателността на така предявеният иск.
Накратко казано е установено основанието за дължимост на тази сума,
както и съответно е установен и размерът на същата. Ето защо и защо
искането за присъждането на тази сума следва да се уважи.
Предвид изложеното съдът намира, че така предявеният иск е
основателен и следва да се уважи изцяло, т.к. се установи, че ответник дължи
претендираните суми, предмет на Заповед № 87 за изпълнение на парично
4
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 267/2022г. на РС-
Момчилград, и в тази насока следва да се постанови неприсъствено решение,
така, както е посочено по-горе.
При този изход на делото сторените от ищеца разноски следва да се
възложат на ответната страна, поради и което същата следва да заплати както
сумата от 205 лева- разноски в заповедното производство /описани по вид в
заповедта/, така и сумата от 205 лева в настоящото производство / 25 лева-
държавна такса и 180 лева- адв.възнаграждение/.
Водим от изложеното и на основание чл.239 вр.чл.238 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че М.
А. Р. с ЕГН- **********, дължи на „*******“ ЕООД- София, ЕИК-********,
/с предишно наименование „***“ ЕООД/, на чл.422 вр.чл.415 ГПК вр.92 от
ЗЗД, сумата от 62,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за клиентски номер 171 538 11001 от 03.12.2018г.,
сключен между „БТК“ ЕАД и ответницата М. А. Р., които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г., за които суми е издадена Заповед № 87/ 03.06.2022г. за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, изд. по ч.гр.д. № 267/2022г. по описа на
Районен съд- Момчилград.
ОСЪЖДА М. А. Р. с ЕГН- **********, да заплати на „*******“
ЕООД- София с ЕИК- ********, сумата в общ размер на 410 лева /сторени
разноски по делото- в исковото и в заповедното производств/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.239
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5