№ 37
гр. Д., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20215410100343 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.49
ЗЗД, във връзка с чл.73, ал.1 ЗС от 1. Щ. ХР. СТ., с ЕГН **********, от гр. Д.,
ул. К. В. № *, 2. ХР. Н. СТ., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. К. В. № * и З. Т.
Н. СТ., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. К. В. № *, чрез пълномощник адв.
Н.М. П., със съдебен адрес: гр. Д., ул. „Ал. К.“ № * против ТП Държавно
Ловно Стопанство „Извора“ – Д., със седалище и адрес на управление гр. Д.,
ул. Осв. № *, с ЕИК: *********, представлявано от директор инж. Д. Юл.
Арн., с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.73, ал.1 ЗС, с цена на иска
1 368.00 лева, представляваща на основание чл.49 ЗЗД обезщетение при равни
права сумата от 702.00 лева за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на хумусния почвен слой на Поземлен имот с идентификатор
20465.31.10 по КККР на гр. Д., одобрен със заповед № РД-18-90/18.12.2009г.,
намиращ се в м. ’’Х. ч.”, с площ от 701 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, идентичен с
имота, описан в нотариален акт № 69, том I, Д № 84/30.01.1997г., причинени
от негови служители, при и по повод изпълнение на възложената им работа за
периода от началото на м.II.2021г. до края на м.VI.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото до окончателното й
изплащане и на основание чл.73,ал.1 ЗС да им заплатят при равни права
обезщетение от 666.00 лева за пропуснати ползи, поради нестопанисване на
1
процесния поземлен имот от началото на м.II.2021г. до края на м.VI.2021г.,
ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от завеждане на
делото до окончателното му изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК
претендират да им се присъдят при равни права всички разноски по делото.
В исковата молба ищците поддържат твърдения, че са законни
наследници - съпруга и две деца на Н. Т. С., б. ж. на гр. Д., починал на
10.02.2012г. Наследодателят им, съгласно Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по ПМС № 26/1987г., № 69, том I,
Д № 84/30.01.1997г. е признат за собственик на недвижим имот: Нива, с площ
700 кв.м., намираща се в м. ”Ст. в.”, наричана още „Х. ч.“, земл. на
гр. Д., при граници: път за Ст. в. и гора, идентичен с имот по скица на
поземлен имот № 15-602514/07.06.2021г., с идентификатор 20465.31.10 по
КККР на гр. Д., одобрени със заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД АГКК.
В началото на м.II.2021г. ищците, получили сигнал от жител на гр. Д., че в
техния собствен имот в м. „Х. ч.“, респ. м. „Ст. в.“ са били складирани трупи
от ТП ДЛС „Извора –Д.“ - гр. Д.. След като извършили оглед установили, че в
имота им е складиран дървен материал. На 10.02.2021г. първата ищца
посетила и.д. директор на ответното ТП на работното му място и представила
документи за собственост , а той признал пред нея, че трупите в имота са на
ТП ДЛС „Извора - Д.” - гр. Д. и са складирани от негови служители. Ищцата
предявила претенция ответника да заплати обезщетение за ползването на
имота и за нанесените му вреди, защото използването на имота за временен
склад е станало без тяхно знание и съгласие и въпреки даденото обещание за
обезщетение с добив на дърва, то не било спазено от ответника. 19.02.2021г.
ищците извършили оглед и установили, че складирания в имота дървен
материал все още се намира в имота им, а наоколо е имало следи от движение
на товарни автомобили. На 22.02.2021г. ищецът Х. С. е направил 8 броя
цветни снимки на складиран в целия имот дървен материал, който бил в
имота до началото на м.V.2021г. На 22.05.2021г. ищецът Хр. С. и негов
приятел от гр. Пл. отишли на място и видели, че материала е извозен от
имота, но навсякъде са били разхвърляни клони, имотът не е бил почистен, а
хумусният почвен слой е бил увреден на много места, за което са приложени
8 бр.цветни снимки. В края на м.VI.2021г. имотът бил в същото състояние - в
него били складирани дърва и разхвърляни клони, имотът не е почистен, а
хумусният почвен слой не е възстановен, поради което ищците претендират
2
спрямо ответника за ползването на собствения им имот в продължение на
най-малко 5 месеца от началото на м.II.2021г. до края на м.VI.2021г. да им
заплати обезщетение по чл.73, ал.1 ЗС за ползите, от които ги е лишил,
поради нестопанисване на имота им от началото на м.II.2021г. до края на
м.VI.2021г., за нанесени имуществени вреди, причинени от служители на
ответното ТП, при и по повод изпълнение на възложена им работа,
изразяващи се в увреждане на хумусния почвен слой, което е причинило
ерозия на почвата и дълготрайни вредни последици, налагащи рекултивация
на имота, за която и почистване на имота са нужни труд и влагане на
средства, на основание чл.49 ЗЗД ответника да заплати обезщетение за
вредите на имота, нанесени от негови служители, при и по повод изпълнение
на възложена им от него работа в размер на 666.00лв. и обезщетение на
основание чл.73,ал.1 ЗС при равни права в размер 700.00лв. за пропуснати
ползи, поради нестопанисване на процесния поземлен имот от началото на
м.II.2021г. до края на м.VI.2021г, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане и на
основание чл.78, ал.1 ГПК им се присъдят сторените разноски по водене на
делото.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с
който оспорва иска, като поддържа, че складираният в имота дървен материал
не е собственост на ТП „ДЛС - Извора”, че складирането е извършено от
служители на ТП „ДЛС - Извора”, че последното не е владяло имота, както и
че ищците не са доказали какво е състоянието на имота - нивата преди
поставяне на дървения материал и не доказали пропуснати ползи за този
период.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. П. поддържат иска по
основание и размер. Искът е предявен на основание чл.49 ЗЗД, спрямо
работодателя, който е възложителя на работата, от която ищците претендират
обезщетение, т.е отговорността е гаранционно обезпечителна и не произтича
от виновно поведение на определено лице. Ответникът осъществява
стопанисване на държавния горски фонд и отговаря за добива на дървесина от
него. Ответникът е възлагал на фирми добив на дървен материал от
държавния горски фонд, конкретно за местностите „Д.“, „Г.“ и „С.“, като във
всички превозни билети като собственик - продавач на дървения материал е
посочено „ДЛС Извора“ - Д.. Те са собственик на дървения материал, докато
3
той не бъде маркиран на временен склад с контролна горска марка, пласиран
и не бъде извозен, за което се издава превозен билет. Докато дървеният
материал е на временен склад, той си е собственост на ответника. Разпитаните
свидетели, служители на ответника установиха, че маркирането е
задължително условие за извозване на материала от временен склад, а от
приетото заключение се установява размерът на причинените вреди, поради
което моли съда да уважи иска и да присъди разноски.
Ответникът, чрез юр. С. оспорва иска като неоснователен и
недоказан, тъй като ищците не са предпоставките, обуславящи
основателността на иска, че ответника е владял имота, както и че е извозена
дървесина от имота. В представените документи - позволително за сеч – 2
броя, както и разпечатка от ИАГ за подотдели 107е и 107щ е отразено кой,
кога и каква дървесина е извозил. Ищците не са ползвали имота от 2019г.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложено Удостоверение за
наследници, изх. № 621/02.06.2021г. се установява, че ищците са преки
законни наследници съпруга и две деца на Н. Т. С., б. ж. на гр. Д., починал на
10.02.2012г.
От приложен Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по ПМС № 26/1987г. № 69, том I, Д №
84/30.01.1997г., съставен от съдия при РС Девин, се установи, че
наследодателят Н. Т. С. е признат за собственик на недвижим имот: Нива, с
площ 700 кв.м., намираща се в м. ”Ст. в.”, земл. на гр. Д., при граници: път за
Ст. в. и гора. Още при съставяне на нотариалния акт е отразена идентичност
на местността с м. „Х. ч.”, а имотът е придобит на основание ПМС №
26/1987г. и решение № 79/1987г. на ИК на ОНС - гр. Д..
От приложена скица на Поземлен имот № 15-602514/07.06.2021г.,
съставена от СГКК – Смолян се установява, че поземлен имот с
идентификатор 20465.31.10 по КККР на гр. Д., одобрени със заповед № РД-
18-90/18.12.2009г. на ИД АГКК се намира в м. „Х. ч.“, с площ от 701 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята: 10, номер по предходен план: 031010,
съседи с идентификатори: 20465.30.215, 20465.31.8, 20465.31.11.
В данните от КРНИ е вписан собственик на имота Н. Т. С., според
4
решение на ПК по чл.14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ № 18 – П – 20.07.1998г. за
възстановяване на имота в стари реални граници.
От ОС „Земеделие“ – Д. е издадено Удостоверение изх. № 22-
1/07.06.2021г. за идентичност на имот № 20465.31.10 по КК на гр. Д. с имота,
описан в нотариален акт № 69, том I, Д № 84/30.01.1997г., собственост на Н.
Т. С., от гр. Д..
От показанията на разпитаните свидетели / св. Ев. Ч./ се установи,
че 22.05.2021г заедно с ищеца Хр. С. извършили оглед на имота в м.„Ст. в.“.
В имота били „наредени около 2-3 купа дърва метровки и навсякъде били
разхвърляни боклуци от рязането“, което е снимано от ищеца, а след това
направил жалба в горското, защото тези дърва били техни.
Св. Здр. К., изпълнявал длъжността и.д. директор при ответника,
установи, че дърводобивната дейност се извършва, чрез възлагане на фирми
по реда Наредба за възлагане на дейности в горите. Когато изпълнявал
длъжността директор ищцата е ходила в лесничейството и заявила претенция
за премахване на материала от имота и за заплащане на обезщетение, но не е
извършена проверка дали този материал е бил на горското и дали е поставен
на склад в имота на ищците.
Св. Ал. Гл., познава имота на ищците в м. „Ст. в.“, идентична с
м. „Х. ч.“, в който върху целия имот са били наредени около 20 - 30 куб.,
дълги към 4 метра дървени трупи. Показаните трупи на снимката са наредени
в имота на ищците.
Св. Е. К., работил при ответника на длъжността ловен
надзирател за охранителен участък „Сушия“, включващ местностите „Д.“,
„Г.“, „С.“, в които не попада местност „Ст. в.“ и местност „Х. ч.“. В целия
участък е извършвана сеч и е обособяван временен склад в този район. На
показаната снимка от 22.02.2021г. това е временен склад, а в превозните
билети е отбелязано, че дървесината е добита от държавна горска територия.
Св. Й. К., работи на длъжността техник горско стопанство в
участък от „М.“ до „К. к.“, в който влизат местностите „Д.“, „Г.“ и „С.“.
Негова основна задача е да маркира трупите преди извозване и се описват в
превозен билет.
Св. М. Ф., работи като техник горско стопанство и в местностите
5
„Д.“, „Г.“ и „С.“ е експедирал дървесина, но не може да определи от коя
местност е добита дървесината, заснета на приложените по делото снимки.
От ответника е представен поименен списък на лицата, които
притежават контролни горски марки, съгласно ЗГ и се използват за
маркиране на дървесина на корен и за експедиция на дървен материал в ТП
„ДЛС - Извора” – Д.: както следва: 1. инж. С.К. - А6826, А6827, А6828; 2.
М.Ф. - А6814, А6815; 3. Й. К. - А6796, А6797; 4. Е.К. - Б0350 и 5.
Юл. Ч. - А4918.
От извлечение от КККР от АГКК за поземлен имот 20465.31.11,
общ. Д., обл. См., местността „Х. ч.“, съседен на процесния имот 20465.31.10
по КК на гр. Д. се установява, че съседния имот е земеделска територия,
гори и храсти в земеделска земя и се стопанисва от общината, с площ
3658кв.м.
От представена цветна карта за проектирани мероприятия горско
стопански участък – Д., ТП „ДЛС Извора“, ЮЦДП ДП – Смолян, обл.
Смолян, с площ 8299 хектара, от която по делото е прието черно бяло копие в
участък 107 има оцветяване в кафяв цвят, който означава на картата
възобновителна сеч на две места и означаване в този отдел със син цвят,
който на легендата означава огледна сеч.
Според позволително за сеч № 0592892, издадено от ИАГ е
разрешена сеч в отдел 107, подотдел „е1“, маркирани с горска марка от Е.К.
№ Б 0350, със срок за провеждане на сечта от 11.01.2021г. до 30.12.2021г. и
позволително за сеч № 0592862, за сеч в отдел 107, подотдел „щ“, маркирани
от Й. К. с № А 6796 и А6797.
Представени са таксационни характеристики за предвидени
мероприятия по горско стопански план за отдел 107 „щ” и 107 „e1”.
Представено е извлечение от публичния сайт на iag.bg за
издадените превозни билети за експедиция на дървесина по номер на
позволително за сеч № 0595862 /13бр./ от временен склад и издадени
превозни билети за експедиция на дървесина по номер на позволително за сеч
№ 0592892 /17бр./ с номер на контролни марки 4887, 83704884в периода от
26.02.2021г. -18.06.2021г.
От заключението на в. л. Н. К. се установи, имотът е земеделска
6
земя, с начин на трайно ползване „нива“, с кад. № 20465.31, с площ 701 кв.м.
в м. „Х. ч.“. В момента на огледа представлява затревена площ, с нарушен
повърхностен слой. Причина за това е складиране и обработка на дървен
материал - трупи в периода м. февруари - м. юни 2021год. Върху нивата са
били складирани, кастрени, белени и изтегляли тежки, трупи. В резултат на
тази дейност целият имот е замърсен с клони, кори и дървесни изрезки.
Нарушен е повърхностния почвен слой, поради ползване на имота
неправомерно, съгласно Закона за опазване на земеделските земи чл.41, ал.1,
точ.1 „Неправомерно е използването на земеделски земи за неземеделски
нужди, без разрешение за промяна на предназначението им“. За
възстановяване на имота в първоначалния му вид е необходимо да се
извършат следните агрохимически мероприятия: а/ Почистване на цялата
замърсена площ от дървесни остатъци, като не се допуска същите да се
изгарят вътре в нивата; б/ връщане на почвеното плодородие, като определя
общо разходи за рекултивация на процесния имот 702.00 лв.
Пропуснати ползи от сел. стопанска продукция от 701 кв.м.
картофи е 1332кг. х 0.50лв. = 666.00 лв.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното: Искът е предявен на основание на чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45, във
връзка с чл.51 ЗЗД и чл.73 ал.1 ЗС.
За уважаване на иска в тежест на ищците пада да докажат
правопораждащият факт на претендираното от тях право на обезщетение, а
именно право на собственост върху имота, че ответника е ползвал техния
имот неправомерно и че от това ползване са претърпели имуществени вреди.
Искът по чл.73 ал.1 ЗС принадлежи на собственика против недобросъвестния
владелец, като отговорността на последния за заплащане на обезщетение за
ползите, от които е лишил собственика, може да бъде ангажирана само за
времето, през което е упражнявал фактическа власт върху вещта. Вземането
по чл.73, ал.1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за
обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на
неоснователното обогатяване. За уважаване на тази претенция е необходимо
ищците да докажат, че са собственици на имота и че за периода, за който се
търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея,
както и размерът на пропусната полза.
7
Ищците доказват по несъмнен начин правото си на собственост
върху имот поземлен имот с идентификатор 20465.31.10 по КККР на гр. Д.,
одобрени със заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД АГКК в м. „Х. ч.“, с
площ от 701 кв.м., от приложен Констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по ПМС № 26/1987г. № 69, том I, Д №
84/30.01.1997г., съставен от съдия при РС Девин и скица на Поземлен имот №
15-602514/07.06.2021г., съставена от СГКК – Смолян.
Безспорно се установи, от приложения снимков материал,
подкрепен от показанията на свидетелите /Ев. Ч. и Ал. Гл./, че в собствения
на ищците имот е бил складиран дървен материал от началото на м. февруари
до края на месец юни 2021г.
Наведените възражения от ответника се свеждат до това, че
щетата не е нанесена от ТП „ДЛС-Извора“, тъй като проектираните
мероприятия за горскостопански участък „Д.” на ТП „ДЛС-Извора” не
обхващат процесния имот с идентификатор 20465.31.10 по КККР на гр. Д. и
поради това, че не е доказан добива на тази дървесина да е извършен от
ответника.
В тази насока съгласно Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в
горите, чл.64 ал.1 държавното ловно стопанство има задължение да води
досие на всяко насаждение, в което се провежда сеч, което съдържа
необходимите документи за издаване на позволително за сеч, протоколи за
освидетелстване на сечището и опис на превозните билети за транспортиране
на дървесината до временен склад, както и всички останали документи,
относими към добива на дървесина. В едномесечен срок от освидетелстване
на сечището, лицата по чл.108, ал.1 т.4 ЗГ са длъжни да предадат с приемо
предавателен протокол досието на насаждението.
В тежест на ответника бе да докаже възраженията си, че
дървеният материал не е бил маркиран за извозване от служители на ТП
„ДЛС-Извора”, тъй като съгласно чл.235, във връзка с чл.233 ЗГ извозване на
добития дървен материал до временен склад може да стане след маркирането
му от служителите на ответника. В този смисъл действително дърводобива се
извършва, съгласно Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението
на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост,
поради което самия дърводобив не се извършва от служителите на ответника,
8
но същите в показанията си категорично поддържат, че едно от основните им
задължения е да маркират добития дървен материал, без което не е възможно
да бъде извозен до временен склад. По делото са приложени 30бр. превозни
билети за експедиция на дървесина по позволително за сеч и за експедиране
на дървесина от временен склад. Тези дейности са основни длъжностни
задължения на служителите на ответника – да издадат превозни билети за
експедиция на дървесина по номер на позволително за сеч до временен склад.
Неоснователно е и възражението, че ищците не са доказали
състоянието на имота. Категорично вещото лице установява, че в резултат на
неправомерното ползване на земеделски имоти не по предназначение,
съгласно чл.41, ал.1 ЗОЗЗ на имота са нанесени вреди в резултат на
използването му като временен склад за складиране на дървен материал и
оценката на същите е напълно обоснована за този вид рекултивация.
Представените по делото превозни билети са в периода
26.02.2021г. и за експедиция на дървесина от временен склад са за периода от
12.04.2021г. до 18.06.2021г., поради което са налице предпоставките
обуславящи ангажиране на отговорността на ответника за заплати на ищците
претендираното от тях обезщетение на основание чл.49 ЗЗД и чл.73 ал.1 ЗС.
За уважаване на иска по чл.73, ал.1 ЗС на собственика срещу
недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен,
ищците следва да докажат правото си на собственост и че за периода, за който
се търси обезщетението ответникът е упражнявал фактическа власт върху
имота, както и размера на пропуснатата полза. Пасивно легитимиран да
отговаря по иска по чл.73, ал.1 от ЗС е недобросъвестния владелец, т.е.
лицето, което е упражнявало фактическа власт върху имота през периода, за
който собственикът претендира обезщетение” / Решение № 9/24.06.201Зг. на
ВКС по гр.д.№301/2012г., I г.о., ГК/
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
прие, че ищците са доказали предявените искове по основание и размер,
поради което следва да се уважат в предявените размери, съгласно приетото
по делото заключение на вещото лице, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно изготвено.
Отговорността на ответника е гаранционно обезпечителна, т.е
9
обективна и не е свързана с изследване на виновно поведение на определено
лице за нанасяне на вредата.
При този изход на делото и съобразно направеното искане, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищците разноски в размер на 700.00 лева, от които100.00 лева
държавна такса, 300.00 лева за експертиза и 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ТП Държавно Ловно Стопанство „Извора“ – Д., със
седалище и адрес на управление гр. Д., ул. Осв. № *, с ЕИК: *********,
представлявано от директор инж. Д. Юл. Арн. да заплати на 1. Щ. ХР. СТ., с
ЕГН **********, от гр. Д., ул. К. В. № *, 2. ХР. Н. СТ., с ЕГН **********, от
гр. Д., ул. К. В. № * и З. Т. Н. СТ., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. К. В. № *,
чрез пълномощник адв. Н.М. П., със съдебен адрес на кантора в гр. Д., ул. Ал.
К. № * сумата 1 368.00 лева, при равни права, от които 702.00 лева за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на хумусния почвен слой на
Поземлен имот с идентификатор 20465.31.10 по КККР на гр. Д., одобрен със
заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК, намиращ се в м. ’’Х. ч.”, с
площ от 701 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: нива, който имот е идентичен с имота, описан в
нотариален акт № 69, том I, Д № 84/30.01.1997г., причинени от негови
служители, при и по повод изпълнение на възложена им от него работа за
периода от началото на м.II.2021г. до края на м.VI.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 24.09.2021г. до окончателно изплащане, на
основание чл.49 ЗЗД и 666.00 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи, поради нестопанисване на процесния поземлен имот от
началото на м.II.2021г. до края на м.VI.2021г., ведно със законната лихва от
24.09.2021г. до окончателно изплащане, на основание чл.73,ал.1 от ЗС, както
и разноски в размер на 700.00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
10
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11