ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
260054
гр.Добрич 15.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Теменуга Стоева
Членове: 1. Павлина Паскалева
2.
Георги Пашалиев
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно частно
гражданско дело №1039/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ против разпореждане №262151 от 14.10.2020г. на ДРС по ч. гр. д.
№2726/2020г. по описа на
същия съд, с което е отхвърлено
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника И.Д.Д., ЕГН ********** *** за сумата от 40,52 лева съставляваща – административни разноски по договор за кредит от 04.01.2019г. и
сумата от 135,84 лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство.
Жалбоподателят
счита разпореждането за незаконосъобразно като излага следните аргументи:
Твърди се, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че претендираната сума
за административни разноски противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗКП и се цели
заобикаляне на забраната по чл.33 от ЗПК. Административните разноски се формират от всички извършени разходи от
„Кредисимо“ ЕАД във връзка с извънсъдебното събиране на просроченото вземане и
са за сметка на кредитополучателя. Също така неправилен е извода на съда,
че клаузата за възнаграждение за предоставяне на поръчителство противоречи
на закона и добрите нрави и за това е нищожна. Длъжникът сам е избрал при кандидастването си за кредит от „Кредисимо“
ЕАД да обезпечи изпълнението на задълженията си като осигури поръчителство от
трето одобрено от кредитора юридическо лице. Възнаграждението по договора за
поръчителство е за предоставена услуга и не може да се характеризира като целящо
да заобиколи нормата на чл. 33 ЗПК. Възнаграждението за тази услуга е самостоятелно
вземане и неправилно ДРС приема, че увеличава размера на главницата по договора
за кредит. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение и за горните
претенции.
Жалбата е допустима. Депозирана е
от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът
след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира
следното:
По подадено заявление от „***“
ЕООД в развилото се производство по ч.
гр. д.№2726/2020 по описа на ДРС е издадена Заповед №260198/14.10.020г. за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът И.Д.Д.,
ЕГН ********** *** да
заплати на заявителя следните
суми: сумата
699,76 лв. за Главница по договор за кредит № 1208517 от 04.01.2019 г. (сключен
между И.Д.Д. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК *********, като на 04.01.2019 г.
дружеството-заявител и „Кредисимо” се е задължило спрямо „Кредисимо” за всички
задължения на длъжника по договора за кредит),
ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението-12.10.2020 г.
до окончателното плащане; сумата от 144,41 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 05.04.2019 г. до 01.10. 2019 г.; сумата от 75 лв., представляваща
направените съдебно деловодни разноски по ч. гр. д. №2726/2020 г. по описа на
ДРС, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсулско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 40,52 лева съставляваща административни разноски по договор за кредит
от 04.01.2019г. и сумата от 135,84 лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство.
Съгласно описаното в т.12 от заявлението, между страните е уговорено
заплащане на претендираното възнаграждение в полза на заявителя за договорно
поръчителство, т.е. за солидарна отговорност с длъжника за задълженията му към
кредитора по договора за кредит. Твърди се, че длъжникът сам е избрал да
обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и „Кредисимо“
ЕАД договор за кредит, макар че е имал възможност да избере необезпечен кредит
или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение.
От анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването на
акцесорния договор за поръчителство като част от
договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид,
че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредитора на длъжника по
договора за кредит /установява се от справка в ТР/.
Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и
възможност за индивидуално договаряне.
На следващо място следва да се посочи, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 от ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и
предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е
недействителен по отношение на длъжника. Освен това, възмездността на
договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от
оценката по чл. 16 от ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл.
10а ал.1 и 2 от ЗПК. Вземането за поръчителство се основава съответно на неравноправна клауза за потребителя.
Що се отнася до спорната претенция
относно сумата представляваща "административни разноски", същата не
се дължи за нищо друго освен за управление на кредита, а такси за това не могат
да се събират от длъжника – чл. 10а, ал.2 от ЗПК, респективно клаузата, предвиждаща такива разходи е
нищожна.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в
жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№262151 от 14.10.2020г. на ДРС по ч. гр. д. №2726/2020г. по описа на
същия съд, с което е отхвърлено
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника И.Д.Д., ********** *** за сумата от 40,52 лева - административни разноски по договор за кредит от 04.01.2019г. и сумата от
135,84 лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.