РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
Гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, III състав, в
публично съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното адм. дело
№ 2674 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) във връзка с чл.145 - 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Н.Д.С. – Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Я.Ш., срещу Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № 22 РД 09-477/30.09.2022 г. на кмета на
район „Северен“ при общ. Пловдив, с която на С. – Н., на основание чл.90 ал.1
т.1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за извършено
нарушение на служебната дисциплина по чл.89 ал.2 т.1 – 2 от ЗДСл.
В жалбата се твърди, че издаденият от кмета на район
„Северен“ административен акт е незаконосъобразен, тъй като, на първо място, не
са налице материалните предпоставки за издаване на заповедта, тъй като не е
налице нарушение, както и липсва вина при извършване на такова. В този смисъл
се твърди, че изобщо не е установено от кого точно е извършено нарушението при
наличие на противоречиви становища от страна, както на юристите от район
„Северен“ при общ. Пловдив, така и на тези при самата община. На второ място се
сочи, че е нарушен чл.95 от ЗДСл, защото жалбоподателят не е бил поканен нито
за изслушване, нито е изслушан от дисциплинарния съвет, който дори не е дал
становище по чл.96 от ЗДСл. Твърди се и, че не е спазен редът на чл.91 от ЗДСл,
както и, че не е изяснено деянието и настъпили ли са вредни последици за
държавната служба и за гражданите, така и, че не е изяснил защо налага именно това
наказание. Иска се от съда да отмени оспорения административен акт и се
претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. Ш., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени
в представените по делото писмени бележки.
Ответникът – кмет
на район „Северен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по
делото, че Н.Д.С. – Н., към момента на издаване на процесната заповед, работи
при ответника по служебно правоотношение на длъжност началник отдел „
Гражданска регистрация и административно обслужване на населението“ в район
„Северен“ при община Пловдив.
На 24.06.2022
г. секретарят на район „Северен“ при община Пловдив депозира пред кмета на
района докладна записка вх. № 3-08800-2618(9) /л.40, т.1/, с която го
уведомява, че във връзка с подадено заявление за издаване на удостоверение за
родствени връзки на П.К.и Й.К., чрез пълномощника им Ю.А.И.по отношение на
лицата Д.С.и А.А.с вх. № 3-0800-2618/19.04.2022 г. Предвид факта, че
заявлението е постъпило на 19.04.2022 г. и отдавна са изтекли сроковете за
издаване на исканите удостоверения, при
събрани становища по казуса на юристите на район „Северен“ при общ. Пловдив и
на тези от общината, като в тази насока са дадени указания за действие от
секретаря и кмета на община Пловдив, повече от два месеца заявителят не е
получил административно обслужване и никакъв отговор по повод искането си, което
неизвършване се явява неизпълнение на преки служебни задължения и е основание
за предприемане на последващи действия. Докладната записка е предоставена по
компетентност.
На 24.06.2022 г. до лицата Н.С. /изх. №
3-0800-2618(10)/ (л.23,т.1), Х.Г./изх. № 3-0800-2618(11)/ (л.35, т.1) и Е.Д./изх.
№ 3-0800-2618(12) (л.31, т.1) от кмета на район „Северен“ е отправено искане за
даване на обяснения на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл.
На същата дата, от експертите на отдел „ГРАО“ при
район „Северен“ при община Пловдив е депозирано становище вх. № 3-0800-2618(13)
(л.38, т.1), с което се описват фактите и предприетите действия от страна на
специалистите.
На основание чл.93 ал.1 от ЗДСл кметът на район
„Северен“ пи община Пловдив е отправи искане за даване на обяснения и до лицата
С.К. (изх. № 3-0800-2618(14) (л.26, т.1) и Я.С.(изх. № 3-0800-2618(15) (л.28,
т.1).
Във връзка с представения отговор от експертите на
отдел „ГРАО“ при район „Северен“ при община Пловдив до Н.С. е отправено писмо
изх. № 3-0800-2618(16) от 28.06.2022 г. (л.36, т.1), с което е информирана, че
в качеството си на началник отдел, има административна възможност да получи лично,
служебно исканата информация с оглед процедиране по преписката в нормален срок.
Лицата,
от които са изискани обяснения по чл.93 ал.1 от ЗДСл са депозирали писмени
обяснения, както следва: Я.С.– на 30.06.2022 г. с изх. № 3-0800-2618(17) (л.27,
т.1); Е.Д.- на 06.07.2022 г. с изх. № 3-0800-2618(18) (л.29, т.1); Н.С. – на
12.07.2022 г. с изх. № 3-0800-2618(20) (л.22, т.1); Х.Г.– на 29.07.2022 г. с
изх. № 3-0800-2618(21) (л.32, т.1) и С.К. – на 09.09.2022 г. с изх. №
3-0800-2618(22) (л.24, т.1).
От така
представените обяснения се установява, че случаят е единичен, рядко срещан, и
предвид, че исканото удостоверение касае информация за лица от период преди
въвеждане на Регистър на населението и ЕГН за гражданите, както и, че в семейните
регистри на община Пловдив последните данни, касаещи посочените по-горе лица от
заявлението за административната услуга с вх. № 3-0800-2618/19.04.2022 г., са
записани през 1946 и след тази година липсват каквито и да било отбелязвания.
Горните факти
се потвърждават и водената между юристите на район „Северен“ при общ. Пловдив и
на община Пловдив, както и тази между секретаря на район „Северен“ при община
Пловдив и този на община Пловдив и между кметовете на район и на общината, като
в крайна сметка е взето решение експертите от отдел „ГРАО“ при район „Северен“
при община Пловдив да издадат документ за родствени връзки, но без да изпълнят
заявената услуга по вписване в семейните регистри, предвид разпоредбите на
чл.85 ал.3 от Закона за гражданската регистрация и чл.45 ал.3 от Закона за
националния архивен фонд.
На
30.09.2022 г. кметът на район „Северен“ при община Пловдив издава Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № 22 РД 09-477, с която на Н.Д.С. – Н. е
наложено дисциплинарно наказание за извършено нарушение на служебната
дисциплина по чл.89 ал.2 т.1-2 във връзка с чл.91 от ЗДСл при изпълнение на
изискванията на чл.93 ал.1 от ЗДСл и при спазване на сроковете, предвидени в
чл.94 от ЗДСл и съгласно нормата на чл.90 ал.1 т.1 от ЗДЗСл.
Мотивите на оспорения акт представляват подробно
описание споменатата по-горе в настоящото изложение кореспонденция между
служителите на район „Северен“ при община Пловдив и тези на общ. Пловдив, подробно
описание на исканите и предоставени справки от кмета и секретаря на района от
съответните служители, описание на докладните записки, приложени по
административната преписка, становища на юристите на район и на общината, както
и описание на дадените от засегнатите в казуса служители писмени обяснения по
чл.93 ал.1 от ЗДСл.
Конкретните мотиви за нарушението на служебната
дисциплина на наказващия орган са: „При извършеният анализ на фактологията по
случая считам, че е установено системно непознаване и неприлагане на нормативната
регламентация водещо до неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на
законови нареждания на работодателя и неизпълнение на други служебни
задължени,предвидени в закон или друг нормативен акт. Видно от разменените
обяснения има трайно непознаване на разпоредбите на ЗГР и подзаконовите актове
касаещи гражданската регистрация. Липсва спазване на нормативните срокове за
административно обслужване на гражданите, издаване на искано удостоверение или
мотивиран отказ за издаване.
С оглед всичко изложено по-горе считам, че е налице
основание за търсене на дисциплинарна отговорност на г-жа Н.Д.С. – Н. за
извършено виновно нарушение на служебните задължения, изразяващо се в
неизпълнение на възложените и задължения и изразяващо се в непредоставяне на
административна услуга по Заявление вх. № 3-0800-2618/19.04.2022 г. от датата
на постъпване на заявлението 19.04.2022 г. до 07.07.2022 г. – на основание чл.89 ал.2 т.1-2 от ЗДСл: 1.
Неизпълнение на служебни задължения; 2. Забава изпълнението на служебните
задължения.. като на основание чл.91 ал.1 от ЗДСл се вземат предвид тежестта на
нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, както и
цялостното служебно поведение на държавния служител.“
В заповедта се посочва още, че са изпълнени
изискванията на чл.93 ал.1 от ЗДСл, като са изискани писмени обяснения от г-жа Н.С.
и същата е представила такива, за които се сочи, че са бланкетно изложени и
липсва конкретика, обосноваваща аргументите за констатираната забава и
неизпълнение на служебните задължения и неспазване на кръга на служебните
задължения, както и, че служителят показва системно непознаване на нормативната
регламентация и основни вътрешни правила на работа, установени в районната
администрация.
Заповедта
е връчена на наказаното лице на 04.10.2022 г., а жалбата пред настоящата
инстанция е подадена на 18.10.2022 г.
В хода
на съдебното производство е изслушано като свидетел лицето С.Г.К., от чийто
показания се установява, че е работила в община Пловдив, р-н „Северен“, през
доста дълъг период от време – от 2008 г., с малки прекъсвания, до миналата
година, до м. септември 2022 г. През периодите е заемала различни длъжности –
започнала е като гл. юрисконсулт, ст. юрисконсулт, последно е била на длъжност директор
„Обща администрация“, включваща и правния отдел. През периода, когато е
работила в р-н „Северен“, Н.С.-Н., заемала длъжност началник-отдел ГРАО.
Запозната е с преписка, образувано по заявление на
адв. Ю.И.с изх. № 08-00-40 от 12.04.2022 г., във връзка с която е изготвила
писмо.
На свидетелката се предяви писмо с изх. № 3-0800-2618
от 27.05.2022г., намиращо се на л. 56 по делото, на което тя отговаря, че е запозната
с това писмо и потвърждава, че е изготвено от нея. Относно придружаващите документи към
заявлението, уточнява, че всичките документи в районната администрация се
сканират и са приложени, като тя ги е проследила през системата АКСТЪР. Свидетелят
сочи, че тези две заявления, които са описани във въпросното писмо, съответно с
изх. № 08-00-40/12.04.2022 г. и изх. № 08-00-39 от 12.04.2022 г., са адресирани
до кмета на община Пловдив от адв. И.. Община Пловдив препраща за втори път
тази преписка на р-н „Северен“. Сочи, че е запозната с преписката може би в
същия ден, в който е изготвила и писмото. Преди това не е била запознавана с
конкретната преписка. Потвърждава това, което написала в изготвеното от нея
писмо, съгласувано с всички нагоре, че регистрите, на база на които се искат
издаваните документи, се съхраняват в община Пловдив и съгласно нормативната
уредба колегите от районната администрация могат да издават за същите тези лица,
само и единствено, удостоверения за наследници, но не и търсените удостоверения
по конкретните заявления. Съответно, р-н „Северен“ не може да издаде писмото и
има кореспонденция между района и голямата община.
Уточнява, че лично не се е занимавала с такъв казус и
друго подобно заявление. Отбелязва също така, че регистърът, на база на който
трябва да се случат, да бъдат обработени заявленията, се намира в община
Пловдив и е архивиран. Твърди, че в момента всички администрации, не само на
р-н „Северен”, а и на р-н „Южен“, доколкото е разбрала от колеги, имат снимка
на екран, която виждат – сканирано копие на въпросния регистър. Не може да каже
откога е тази практика за сниманото копие. Не знае как е било и през годините
изобщо. Сочи, че като го има на екран сниман този регистър, служителите от ГРАО
представят конкретна информация. Отбелязва, че в този случай, човекът иска
вписване в този архивиран регистър, който се съхранява в община Пловдив, което
няма как да се случи – въпрос, който не е спорен, тъй като няма как да се впише
нещо в нещо, което е архивирано вече. Уточнява съща така, че искането на адв. И.се
състои в това, че тя първо иска да се впишат допълнителни данни за родствени
връзки и след това да се издаде удостоверение, а това на практика е невъзможно,
тъй като регистърът е вече архивиран и в него не се вписват нови данни и
обстоятелства, а и този регистър се намира в голямата община. Свидетелят сочи,
че издаването на удостоверение във времето се е забавило, защото
администрацията и, конкретно отделът, не разполага с тези данни. А и после
издаденото от тях на база на това, което се представя допълнително от адв. И.,
няма как да се съхрани в онзи регистър, който вече е затворен. Сочи също така,
че към момента няма наличие на мотивиран отказ от администрацията, като
отбелязва и, че не може да се издаде исканото удостоверение, преди да има
вписване на нови обстоятелства за нови родствени връзки. Съответно, не може да
има вписване в регистъра, защото той е архивиран и не е при тях, а е в голямата
община. Свидетелят твърди, че не може да има вписване на нови данни, като е
архивиран регистърът. Твърди също така, че за нея това й е първият случай, в
който се среща с такъв казус и точно поради тази причина е върнала преписката
към община Пловдив. Уточнява, че не е експерт в отдел ГРАО, който е специализирана
администрация. Не знае и не може да отговоря от коя година са създадени
електронни досиета и от кога колегите, които работят в съответната
администрация, могат да ги ползват. Сочи, че лично тя не е работила с тази
материя толкова конкретно. Посочва също така, че след това писмо, не е знаела,
че има спор и, че има някакъв проблем въобще с издаването, обработването на
конкретните заявления. Не е знаела, че има проблем във връзка с обработването.
Била запозната в един доста по-късен момент, едва, когато вече пристигнало
последващо писмо от община Пловдив, което тогава препратила на друг колега от нейния
отдел, да обработва преписката и да се запознае в детайли, защото към онзи
момент вече е била назначена за директор на дирекция и имала малко повече
задължения. Посочва, че юристите работят в една стая и лично е присъствала на
разговор, в който колежка се консултира с колеги от други районни
администрации.
Отбелязва, че архивът не се съхранява в район
„Северен” и, тя, към онзи момент, когато изготвяла писмото, чрез системата
АКСТЪР се запознала със съществуващата преписка. Обяснява, че АКСТЪР е
деловодната система на районната администрация и цялата община. Не е знаела
относно разменена кореспонденция и защо община Пловдив праща на р–н „Северен”
преписката за обработка.
В хода
на съдебното производство към делото са приобщени документите от служебното
досие на Н.С. – Н. по време на служебното й правоотношение с община Пловдив –
район „Тракия“, както и това по време на служебното й правоотношение с община Пловдив,
район „Северен“.
Други
доказателства не се представят.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл.149 ал.1 от АПК преклузивен 14-дневен срок, от надлежна страна -
дисциплинарно наказаното лице, имащо право и интерес от оспорването и същата,
като процесуално допустима, задължава съда да я разгледа по същество относно
нейната основателност.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - кметът на район "Северен",
община Пловдив, в рамките на неговите правомощия като орган по назначаването и
при спазване на необходимата форма и реквизити според правилата на чл.108 ЗДСл.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа
отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде
доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на
едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие
или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това
деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца
- умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да
е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е
законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да
установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е
изложил мотиви за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл.89 ал.1 от ЗДСл
държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се
наказва с предвидените в този закон наказания. Дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Нормата
на чл.97 ал.1 от ЗДСл определя минималното задължително съдържание на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. Последната трябва да съдържа: 1. трите
имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; 2. дата на издаването; 3.
трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; 4. описание на
извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават; 5. служебните задължения, които са били виновно нарушени; 6.
видът и размерът на наказанието; 7. правното основание за налагането му.
Съдът намира за основателни доводите на оспорващия, че
обжалваната заповед не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл.97
ал.1 т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Съгласно цитираните норми заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на извършеното от служителя
нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и служебните
задължения, които са били виновно нарушени. В нарушение на цитираните норми и
въпреки обема си, заповедта не съдържа описание на извършените от наказания
служител нарушения. В заповедта са посочени нарушения, за които се твърди, че
са допуснати от оспорващата. От съдържанието на заповедта обаче не може да се
направи категоричен извод за вида на всяко едно от нарушенията, датата, на
която е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Доколкото наказващият орган не е
посочил коя разпоредба към кое точно деяние отнася, като е недопустимо това да
се извършва от съда чрез избиране на съответстващата на деянието норма.
В процесната
заповед дисциплинарнонаказващият орган възпроизвежда изложеното в докладните
записки и обясненията на участниците и присъстващите на инцидента, което
определя като описание на фактическата обстановка. Органът възпроизвежда
фактическата обстановка, така, както е посочена от различните лица, от които е
поискал обяснения по случая, без да дефинира каквото и да било конкретно
поведение на жалбоподателя, което приема за нарушение на изброените след това
правни норми. Дисциплинарнонаказващият орган не формулира собствено съждение
относно това, кое точно е укоримото според него поведение на служителя С., като
изброява под формата на преразказ поредицата действия, както нейни така и на други служители, участвал в разрешаването на
процесния казус.
Съдът не приема, че по този начин е налице описание на
нарушението по смисъла на чл.97 ал.1 т.4 - нарушението не може да се извежда, а
следва да се посочи конкретно и ясно от дисциплинарнонаказващия орган. Съдът не
приема като спазване на изискванията на ЗДСл, към заповедта да съдържа
индивидуализация на нарушението, определянето на фактическа обстановка с
различни действия и участници в нея, като нарушение на задължението за опазване
престижа на държавната служба. В случая дисциплинарна отговорност е обоснована
по косвен път, не е наказано конкретно посочено поведение, което съдът приема
за незаконосъобразно реализиране на дисциплинарна отговорност. Настоящият
състав приема, че, за да бъде реализирана дисциплинарна отговорност нарушението
следва да бъде индивидуализирано, описано със съответното осъществяващо го
деяние на наказваното лице. Основанието за налагане на наказание представляват
обстоятелства, които дисциплинарнонаказващият орган приема като нарушение на
съответните изисквания/задължения и които подвежда към конкретна правна норма.
В случая наказващият орган е подвел фактическа обстановка, а не конкретно
визирано, като укоримо поведение, под общата формулировка "неизпълнение на възложените и задължения и изразяващо се в
непредоставяне на административна услуга по заявление …“. Нещо повече, по-нататък
в заповедта е определил неизпълнението на служебните задължения (необвързано с
конкретно деяние на жалбоподателя) като извършено виновно, без да е ясно кое
точно укоримо деяние на жалбоподателя дисциплинарнонаказващият орган приема за
виновно.
Освен това, в нарушение на чл.96 ал.2 от ЗДСл, преди
налагане на дисциплинарното наказание не са изяснени фактите и обстоятелствата
относно извършените нарушения. В заповедта е вписана констатация, че не е
предоставена административна услуга по заявление вх. № 3-0800-2618/19.04.2022
г. като е прието, че С. не е изпълнила служебните си задължения, като не е
придвижила преписката в срок.
Описано по този начин нарушението не дава
задоволителен отговор на въпроса в какво точно се изразява неизпълнението на
служебните задължения. Освен това, така описаното нарушение не е квалифицирано
кое дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 – т.2 от ЗДСл е
нарушено. Следва да се посочи, че по отношение на нарушение по чл.89 ал.2 т.1
от ЗДСл, съдебната практика е категорична, че същата не съдържа задължително
правило за поведение, което да не е съобразено от държавния служител. В т.5.2
от длъжностната характеристика на служителя е уреден въпросът за административното
обслужване на гражданите, което следва да става бързо, компетентно и законово
уредено, както и да издава всички документи по гражданско състояние в страната
и чужбина. Тук е мястото да се посочи, че С. е участвала в активно в
разрешаването на казуса, който безспорно се установи, че е рядък случай, за
който съществува и законова празнота, и който безспорно се е нуждаел и от
юридическа разискване, което безспорно е сторено, но тук следва да се вземе
предвид и факта, че самите юристи не дават конкретен отговор, още повече, че
процесния регистър на населението, безспорно се доказа, се намира в общ.
Пловдив, която има материалната компетентност да стори искана административна
услуга. В този смисъл съдът кредитира показанията на свид. К., които
кореспондират със събраните по делото доказателства – писмените обяснения по
чл.93 ал.1 от ЗДСл, на служителите, работили по казуса. Изводът, който се налага е, че дисциплинарно
-наказващият орган не е посочил кои свои служебни задължения е нарушил
държавният служител. С оглед изложеното съдът намира, че заповедта не съдържа
посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени, в разрез с
императивната разпоредба на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл.
При издаването на оспорената заповед е налице и друго съществено
нарушение на процесуалните правила.
С разпоредбата на чл.93
ал.1 от ЗДСл са предвидени задължения на дисциплинарнонаказващия орган,
преди налагане на дисциплинарното наказание, изразяващи се в това, че същият е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените
от него доказателства. Анализът на тази правна норма сочи, че посочените
задължения са предвидени кумулативно и неизпълнението на кое да е от тях
съставлява пречка за законосъобразното налагане на дисциплинално наказание.
Този извод е и изрично застъпен в разпоредбата на следващата алинея от чл.93,
според която, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния
служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
В
процесния случай съдът намира, че изискването на чл.93
ал. 1 от ЗДСл не е изпълнено. От една страна, от доказателствата по делото
се установява, че писмени обяснения са изискани и представени от държавния
служител, но същият не изслушан от органа по назначаването – кмета на район
„Северен“ при общ Пловдив. Смисълът на разпоредбата на чл.93
ал.1 от ЗДСл е да осигури възможност на дисциплинарнонаказващия орган да
получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде
мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично
становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на
привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си
по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. По тази
причина следва да се направи извод, че приемането на писмени и устни обяснения
и задължението за изслушване не може да се делегира и следва да бъде
осъществено единствено и само от дисциплинарно наказващият орган лично, дори и
в случаите, когато правомощията на дисциплинарно наказващ орган са делегирани
от органа по назначаването по реда на чл.6
ал.2 и 3
от ЗДСл. В случая не е налице изслушване на държавния служител,
което е още едно основание за отмяна на заповедта, без да се налага разглеждане
на спора по същество.
При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл.91
ал.1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки
цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на
държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно
изводът, че в заповедта за порицание е необходимо да бъде обоснован вида и
размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е
сторил в конкретния случай.
Посочените нарушения във формата на заповедта водят до
постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон,
защото дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните
предпоставки за това. В разпоредбата на чл.89 ал.2 ЗДСл са посочени основанията
за възникване на дисциплинарна отговорност, но, за да се реализира тази
отговорност, следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези
нарушения. В случая, задължение на дисциплинарнонаказващия орган е било да
установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по
смисъла на чл.89 ал.2 т.1 и т.2 от ЗДСл от С., но от доказателствата по делото
се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били установени
конкретни нарушения в действията на служителя.
В обобщение на гореизложеното и след извършения съдебен
контрол по съответствието на заповедта с изискванията за форма и относимите
материално-правни разпоредби, съдът приема, че обжалваният административен акт
е издаден при неспазване на предписаната от чл.97 ал.1 от ЗДСл форма и
съдържание, като по този начин се препятства преценката досежно извършване на
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 и т.2 от ЗДСл от страна на
жалбоподателя. Неспазването на формата на акта обуславя неговата
незаконосъобразност и представлява основание за отмяната му съгласно чл.146 т.2
от АПК.
На следващо място - дисциплинарното наказание е наложено и в
нарушение на материалния закон - чл.89 ал.2 т.1 до т.5 от ЗДСл. Съгласно
цитираната норма дисциплинарно нарушение представлява виновното неизпълнение
или забавено изпълнение на служебни задължения. В конкретния случай, предвид
посоченото по-горе нарушение на изискванията на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл не се
установява неизпълнение на конкретни служебни задължения от страна на
жалбоподателя. В заповедта са изложени фактите, които според органа обосновават
извършването на дисциплинарно нарушение, но няма посочени конкретни задължения,
предвидени в длъжностната характеристика, които жалбоподателят не е изпълнил
или е нарушил чрез твърдяното действие, респ. бездействие. Бланкетното им
изброяване не санира това нарушение. Следователно, актът не съдържа ясни и
пълни мотиви, което съществено рефлектира върху правото на защита на наказаното
лице, а и възпрепятства възможността съдът да осъществи пълен контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт.
Освен това - от събраните по делото доказателства не се
установява наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение на
служебните задължения, което да обоснове реализирането на дисциплинарна
отговорност спрямо служителя. Каза се по-горе, че при налагане на
дисциплинарното наказание, административният орган не е съобразил критериите,
визирани в чл.91 ал.1 от ЗДСл, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите
от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на
държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
цялостното служебно поведение на държавния служител. Формата на вината на
служителя е бланкетно описана като умишлена, без да са приложени някакви
доказателства. В заповедта липсват мотиви по отношение настъпилите последици за
държавната служба или гражданите в резултат на твърдените дисциплинарни
нарушени, а в случая се установява, че посочените нарушения не са извършени.
Основателно е възражението в жалбата, че при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание не е съобразен критерият по чл.91 ал.1 т.4 от ЗДСл -
цялостното служебно поведение на държавния служител.
С оглед на изложеното се налага краен извод, че атакуваната
заповед е издадена в противоречие с материалния закон, което съставлява
основание за отмяната й по аргумент от чл.146 т.4 от АПК. В доказателствена
тежест на издателя на заповедта е установяването наличието на фактическите
основания за издаване на заповедта, които да обосноват прилагането на
посочените правни основания за търсене на дисциплинарна отговорност и то в
най-тежкия й вид. В тази връзка и в изпълнение на задълженията му, произтичащи
от чл.171 ал.4 във връзка с чл.170 от АПК, съдът е указал на ответника, че е в
негова тежест да ангажира доказателства, че заповедта е издадена при спазване
на административно-производствените правила и при наличие на
материално-правните предпоставки. Въпреки тези указания, в настоящия случай
такова пълно доказване не се проведе, съответно не са ангажирани доказателства,
удостоверяващи предпоставките за налагане на процесното дисциплинарното
наказание.
По горните съображения съдът намира, че Заповед за налагане
на дисциплинарно наказание № 22 РД 09-477/30.09.2022 г. на кмета на район
„Северен“ при община Пловдив, с която на С. – Н., на основание чл.90 ал.1 т.1
от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за извършено нарушение
на служебната дисциплина по чл.89 ал.2 т.1 – 2 от с. з., следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се дължат
от ответника и същите се констатираха в размер на 500лв. /петстотин лева/
договорено възнаграждение, съобразно представен по делото Договор за правна
защита и съдействие № 06052 от 31.10.2022 г.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен
съд - Пловдив, III състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Н.Д.С. – Н., ЕГН **********, Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 22 РД 09-477/30.09.2022 г. на кмета на район „Северен“ при общ.
Пловдив, с която на С. – Н., на основание чл.90 ал.1 т.1 от ЗДСл, е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ за извършено нарушение на служебната дисциплина
по чл.89 ал.2 т.1 – 2 от ЗДСл.
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на Н.Д.С. – Н., ЕГН **********,***, разноски по
делото в размер на 500лв. (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалвано пред
Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: