Присъда по дело №7028/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда постановена на 02.02.2024г. по НОХД № 7028/ 2021г.
по описа на СРС, НО, 111 - ти наказателен състав.
Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против ЕЛ. В.
Н. – родена на ********г. в гр.С., с настоящ адрес в гр. С., ул.,,*******“ №
47, българка, български гражданин, с висше образование, работеща,
неженена, неосъждана, с ЕГН: ********** за това, че за времето от
неустановена дата през месец март 2017г. до 22.06.2017г. в гр.******, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Д. Г.
Ч., с ЕГН: ********** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 3
274.00 (три хиляди двеста седемдесет и четири) лева – престъпление по чл.
209, ал.1 от НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията и предлага на
съда да постанови по отношение на подсъдимата осъдителна присъда. В
пледоарията си акцентира върху показания на разпитаните свидетели както и
на обстоятелството, че подсъдимата не е имала възможността да осигури
поетия пред пострадалия ангажимент за резервация за почивка в Гърция, като
изпълнителното деяние покрива признаците на престъпление по чл. 209, ал.1
от НК. В заключение предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с
която признае подсъдимата Н. за виновна по така повдигнатото обвинение
като наложи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода,
което да бъде отложени с изпитателен срок от три години. По отношение на
допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск счита, че същият е
основателен и следва да бъде уважен.
Гражданският ищец и частен обвинител Д.Ч., редовно призован, за
съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В писмено становище
чрез упълномощения си повереник заявява, че няма възможност да участва в
последното съдебно заседание. Предлага на съда да разгледа и реши делото в
негово отсъствие като признае подсъдимата за виновна и уважи изцяло така
предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимата предлага на съда да оправдае неговата
подзащитна. В пледоарията си навежда възражения, относно липсата на
доказаност на обвинението по отношение на неговата обективна и субективна
страна. Акцентира на неуредените граждански отношения между ,,********“
и ,,**********“, ЕООД, от които не може да се изведе изначалното намерение
на подсъдимата да извърши измамнически действия спрямо пострадалия,
нито пък субективното съзнание, че поведението и има користна цел. При
подробен анализ и собствена интерпретация на събраните в хода на
наказателното производство доказателства счита, че е налице изцяло
коректно отношение на нейната доверителка спрямо гражданския ищец и
частен обвинител, което обусловя несъставомерността на деянието.
В своя лична защита и последна дума подсъдимата Е.Н. не се признава за
виновна и моли да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
1

доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното:
Подсъдимата ЕЛ. В. Н. – родена на ********г. в гр.С., с настоящ адрес в
гр. С., ул.,,*******“ № 47, българка, български гражданин, с висше
образование, работеща, неженена, неосъждана, с ЕГН: **********.
На 09.09.2014г. в Търговския регистър към Агенция по вписвания било
вписано еднолично търговско дружество с ограничена отговорност
,,********, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ж.к.,,********“ бл.49, вх.А, ет.3, ап.11. Дружеството имало различен предмет
на дейност, като основната била организиране на групови и индивидуални
туристически пътувания, туроператорска и тур - агентска дейност. Въпреки
посочената дейност, дружеството не било вписано като регистриран
туроператор и/или туристически агент. От създаването на дружеството като
едноличен собственик и управител била вписана свидетелката Й. АНТ. Н.
(дъщеря на подсъдимата Е.Н.). От 12.02.2016г. подсъдимата Е.Н. работила на
трудов договор към ,,******** ЕООД като технически сътрудник.
Свидетелката Й.Н. упълномощила подсъдимата да представлява дружеството
с пълни права и да извършва оперативната дейност на същото. Във връзка с
дейността си търговското дружество ,,******** ЕООД разполагало с три
сметки в ,,********* (България) ЕАД, сред които и банкова сметка с номер
IBAN: BG********************. Също така на името на дружеството бил
регистриран и мобилен телефонен номер ********** от мрежата на ,,******“
ЕАД, който бил използван от подсъдимата Е.Н. във връзка с дейността на
дружеството.
На 12.02.2008г. било вписано в Търговски регистър към Агенция по
вписванията еднолично търговско дружество с ограничена отговорност
,,**********“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул.,,**********“ № 53, ет.2. Дружеството имало разнообразен предметна
дейност. Първоначално, като едноличен собственик на капитала и управител,
бил вписан А. М.ов И., а от 2010г., като едноличен собственик на капитала и
управител, била вписана свидетелката С. С. Р. – И., която упълномощила
свидетелят М. АЛ. ИВ., работещ като ,,мениджър“ в дружеството, като го
управлява и представлява пред съответните органи и юридически лица.
Търговското дружество ,,**********“ ЕООД притежавало удостоверение за
регистрация № РК – 01- 6640/ 16.12.2010г. издадено от Министерството на
икономиката, енергетиката и туризма, за туристическа дейност, като
туроператор и туристически агент. Дружеството разполагало с две открити
сметки – в българска валута в ,,*********“ АД и в чуждестранна валута
(евро) в ,,*********“ АД.
На 01.12.2014г. бил подписан договор между ,,**********“ ЕООД, чрез
свидетелката С. Р. – И. като управител от една страна - ,,Възложител“ и
,,******** ЕООД, чрез Й.Н. като управител от друга - ,,Изпълнител“. Като
предмет на договора било посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят
2

приема срещу възнаграждение да набира потенциални клиенти, желаещи да
закупят стоките и услугите, собственост на възложителя, публично и
виртуално, предлагани за продажба на промоционални цени, като даде
възможност на възложителя и клиента – купувач, да сключат помежду си
виртуален предварителен договор (ваучер) за покупко – продажба,
използвайки информационна платформа (сайт) www.*******.bg предоставена
на изпълнителя. Срокът на договора бил за две години. Съгласно договора
възложителят ,,**********“ ЕООД възлагал на изпълнителя ,,********
ЕООД да организира и разпространява съдържанието на виртуалните оферти
и ваучери, собственост на възложителя, в които са били уговорени конкретни
параметри на офертите и ваучерите. Възложителят се задължавал да продаде
на купувачите – клиенти офертираната стока или услуга на обявената
промоционална цена като издаде ваучер след като купувачът - клиент е
превел на изпълнителя, а той от своя страна на възложителя, обявената
промоционална цена. Съгласно т.2.2 изпълнителят е длъжен да преведе на
възложителя по банков път цялата сума от закупените ваучери, като задържи
възнаграждение за рекламна кампания в размер на 2%.
Търговското дружество ,,******* *******“ ЕООД – гр. С., с ЕИК: ******
било вписано в Търговския регистър през 2013г. Свидетелят Т. С. бил
едноличен собственик на капитала и един от управителите на дружеството.
Дейността на търговеца била предоставяне на комплексни услуги в сферата
на хотелиерството и туризма, туристическо агентство и туроператорска
дейност. Дружеството не работило с крайни клиенти – потребители, а само с
други туроператорски агенции. По този начин то развило търговски
отношения с ,,**********“ ЕООД относно резервации за почивки в
Република Гърция като имало подписан договор за съвместна дейност от
20.07.2015г. Първоначално в търговските отношения (резервации и
плащания) между трите дружества нямало забавяне и проблеми. Тъй като
имало постоянни срещи във връзка с резервациите между свидетелите С., И. и
подсъдимата Н., като представители на трите дружества, свидетелят С.
останал с впечатлението, че подсъдимата Н. е представител и на
,,**********“ ЕООД.
Договорът бил подписан от подсъдимата Н., която се представила като
представител на ,,**********“ ЕООД. Комуникацията с крайните клиенти се
извършвала съответно от ,,**********“ ЕООД, посредством ,,********
ЕООД като изпълнител по сключения между тях договор. Плащането по
направените резервации се осъществявало по банков път първоначално от
страна на ,,******** ЕООД към,,**********“ ЕООД, а то съответно към
,,******* *******“ ЕООД. При направената резервация посредством сайта
www.travelbazar.bg трябвало да последва плащане в рамките на няколко дни
(депозит) или резервацията бивала анулирана.

Поради влошаване на търговските взаимоотношения между ,,********
ЕООД и ,,**********“ ЕООД се стигнало до прекратяване на договора между
3

тях, считано от 01.10.2016г. с писмо от 03.09.2016г. свидетелката С. Р. – И.,
като управител на ,,**********“ ЕООД, чрез пълномощника си М.И.,
адресирано до Й. Ников, като управител на ,,******** ЕООД било уведомено,
че се прекратяват търговските взаимоотношения между двете дружества на
основание т.3 б.,,а“ от договора, а именно с едномесечно писмено
предизвестие. Същото било връчено лично на Й.Н. на 07.09.2016г., но по
твърдение на последната, неполучено от нея. След месец октомври 2016г. не
постъпили никакви плащания от страна на ,,******** ЕООД към
,,**********“ ЕООД.
Въпреки известеното прекратяване на договора за съвместна дейност
между двете дружества, подсъдимата Е.Н., като представител на ,,********
ЕООД, продължила да предлага, чрез информационния сайта
www.travelbazar.bg, оферти за почивки и екскурзии и съответно да получава
плащания от клиенти по сметка на дружеството. Същевременно пред
клиентите, както и пред ,,******* *******“ ЕООД манифестирала
обстоятелството, че тя е представител и управител на ,,**********“ ЕООД,
като издавала ваучери за направени резервации и съответно събирала сумите
по тях.
Частният обвинител и граждански ищец Д.Ч. от град ****** бил
собственик и представител на търговско дружество, занимаващо се с
телекомуникации. Веднъж годишно посещавал Република Гърция за почивка
със семейството си и приятели. Ползвал услугите на сайта www.travelbazar.bg
и бил доволен от обслужването.
През месец март 2017г. частният обвинител и граждански ищец Д.Ч.
решил отново да разгледа обявите, свързани с почивка в Гърция за лятото на
2017г. Частният обвинител и граждански ищец направил запитване чрез
интернет платформата www.travelbazar.bg относно предлагани почивки за
периода 02.08.2017г. до 08.08.2017г. за осем човека (две семейства), вкл. две
деца. Запитването изпратил по електронната поща на посочения адрес в сайта
www.travelbazar.bg, а именно – reservation@travelbzar.bg. По – късно получил
отговор за възможна резервация в хотел ,,Iris Hotel Silivri“, Chalkidiki –
Kasandra на база ,,Ол инклузив“ при пакетна цена от 1 637 лева на семейство
или общо 3 274 лева. Частният обвинител и граждански ищец Д.Ч. се
консултирал със семейството и приятелите си, които се съгласили на
предложените условия.
На 06.04.2017г. свидетелят Д.Ч. получил на ползваната от него
електронна поща – office@lanstarbg.com писмо от reservation@travelbzar.bg,
че е направена резервация № ЕН – 861 в ,,Iris Hotel Silivri“, Chalkidiki –
Kasandra. В посоченото писмо бил указан начин на плащане - до 10.04.2017г.
на сумата от 1 637 лева и до 19.07.2017г. същата сума от 1 637 лева по
банкова сметка в ,,********* (България) ЕАД, с IBAN
BG********************. В изпълнение на указаното в писмото и убеден, че
ще направи резервация за почивка в Гърция, частният обвинител и
4

граждански ищец Д.Ч. превел от собствената си сметка на 11.04.2017г. към
посочената банкова сметка, в полза на ,,******** ЕООД сумата от 1 637 лева.
Като основание за превода посочил ,,Резервация ЕВ – 861“.
На 22.06.2017г. Д.Ч. превел от собствената си сметка на 11.04.2017г. към
посочената банкова сметка, в полза на ,,******** ЕООД сумата от 1 637 лева.
Като основание за превода посочил ,,Резервация ЕВ – 861“. В писмата от
проведената кореспонденция по посочените електронни пощи били изрично
посочени телефонните номера и име за връзка с консултанта по резервацията
на Ч., а именно ,,********** - Е.“ или подсъдимата Е.Н.. Въпреки
заплащането в пълен размер от страна на частният обвинител и граждански
ищец Д.Ч. на направената резервация, подсъдимата не превела паричната
сума по сметка на ,,**********“ ЕООД, а те съответно на ,,******* *******“
ЕООД, което дружество е следвало да заплати на гръцкия хотел, в който е
била направена резервацията. Последвали неколкократни напомняния от
страна на свидетеля С. до подсъдимата Н., но плащане отново не последвало.
Впоследствие резервацията на Д.Ч. била анулирана.
Въпреки, че търговските отношения между ,,**********“ ЕООД и
,,******** ЕООД били прекратени от месец октомври 2016г., чрез
информационната платформа www.travelbazar.bg подсъдимата Е.Н.
продължавала да предлага туристически услуги на потенциални клиенти, без
да има реална възможност да осигури тяхното ползване. След получаване на
паричната сума от частния обвинител и граждански ищец, видно от
банковите извлечения, подсъдимата Н. извършила множество плащания на
други лица и дружества, както и тегления в бой и покупки, но заплащане на
резервацията на свидетеля Ч. до ,,**********“ ЕООД до гръцкия хотел или
връщане на преведените парични средства не последвали.
Междувременно свидетелят Д.Ч. попаднал на телевизионен репортаж за
недоволни клиенти на ,,******** ЕООД. Той решил да провери дали има
действителна резервация за почивка в Република Гърция като за целта
изпратил запитване до съответния хотел на 18.07.2017г. Бил му изпратен
отговор, че няма направена резервация на посоченото от него име за периода
02.08. – 08.08.2017г.
Частният обвинител и граждански ищец Д.Ч. провел няколко разговора с
подсъдимата Е.Н. за връщане на паричната сума като същата му обещала да я
върне в определен срок, което така и не станало.
Поради постъпили множество сигнали, включително и от свидетеля Ч., до
Комисията за защита на потребителите, срещу дейността на подсъдимата
Е.Н., като представляващ ,,******** ЕООД и/или срещу дейността на
,,**********“ ЕООД започнали проверки и срещу двете дружества.
Със заповед от 22.08.2017г. на министъра на туризма на Република
България, ,,**********“ ЕООД било заличено от регистъра на
туроператорите и туристическите агенти.
5

Предвид поведението на подсъдимата Е.Н., частният обвинител и
граждански ищец Д.Ч. подал жалба до Районна прокуратура – гр.****** на
14.08.2017г. като впоследствие било образувано досъдебно производство.
Подсъдимата направила опит да се укрие, което довело до обявяване за ОДИ
с категория ,,Установяване на местонахождението“. До момента на
установяването наказателното производство било спряно с нарочно
постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.******, което
впоследствие било възобновено след установяването на Е.Н..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните в хода на наказателното производство
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Пред съда подсъдимата Е.Н. депозира обяснения. В тях същата отрича
повдигнатото й обвинение, излагайки своята версия за случилото се в
отношенията между дружествата ,,******** ЕООД и ,,**********“ ЕООД и в
частност със свидетеля Д.Ч.. Подсъдимата твърди в обясненията си, че не е
искала да бъде некоректна с пострадалия, но цялостната ситуация е възникнала
изцяло поради некоректното поведение на ,,**********“ ЕООД, тъй като
депозираните от гражданския ищец и частен обвинител Д.Ч. суми за екскурзията
в Гърция са били преведени на дружеството, което не е направило резервацията.
Също така не ,,**********“ ЕООД, а подсъдимата едностранно е била прекратила
договора за тяхната съвместна дейност и то след случилото се с Ч., поради
неизрядността от тяхна страна при изпълнението на техните взаимоотношения,
което довело до недоволството на гражданите.
Съдът намира, че следва да подложи на обстоен анализ обясненията на
подсъдимата Е.Н. предвид тяхното двояко процесуално значение – като
доказателствено средство и като право на защита в наказателния процес.
По своята фактическа същност изложените от подведеното под наказателна
отговорност лице твърдения, се явяват частично достоверни и подкрепени от
останалите доказателства и доказателствени средства.
На първо място не е налице спор относно обстоятелството, че между
,,******** ЕООД и ,,**********“ ЕООД е имало сключен договор за
съвместна дейност, като лицето, което извършвало цялостната организация от
името на ,,******** ЕООД и/или срещу дейността на ,,**********“ ЕООД
била именно подсъдимата Е.Н.. Налице е потвърждаване от останалите
гласни доказателствени средства, че гражданският ищец и частен обвинител
Д.Ч. се е свързал с подсъдимата по повод на желана от него екскурзия в Гърция.
От друга страна изложените в обясненията на подведеното под наказателна
отговорност лице не само не се потвърждават, но с категоричност се опровергават
от цялостния доказателствен материал по делото. Липсва всякаква житейска
логика в случай, че подсъдимата е превела заплатената от пострадалия свидетел
сума на ,,******** ЕООД, същата да не е достигнала до крайния получател и
до извършването на резервация на екскурзията. В нито един момент от
комуникацията между подсъдимата и гражданския ищец и частен обвинител
не се съдържат нейни признания, че преведените от последния суми са били
6

предоставени по предназначение и лицето не е било пренасочено нито към
,,******** ЕООД, нито дори към ,,******* *******“ ЕООД. Също така
липсва прецизиране в обясненията на подсъдимата освен кога, но и по какъв
конкретен начин нейното едностранно прекратяване на отношенията с
,,**********“ ЕООД е било извършено и респ. е било достигнало до
представителят на дружеството. В протИ.вес на обясненията и пред съда са
показанията на свидетелите Д.Ч., М.И., С. Р. - И. и Т. С.. В цялото наказателно
производство се установява, че подсъдимата е уговаряла гражданският ищец
и частен обвинител Д.Ч., че ,,ще оправи нещата, ще го компенсира и ще
намери друг хотел през въпросния период“, без същата изначално да е имала
такива правомощия по силата на сключения договор с ,,**********“ ЕООД.
Също така са налице и данни, че в комуникацията си с други лица,
подсъдимата Н. се е представяла като лице, представляващо въпросното
дружество, без това обективно да е било вярно, с което е налице въвеждане в
заблуждение и на други лица.
Видно от данните по делото и в частност от твърденията на свидетеля
М.И. е, че подсъдимата е предлагала от името на фирмата, която той е
представлявал, ваучери за почивки, което не е било съгласувано с
,,**********“ ЕООД, какъвто е и случаят с Д.Ч.. Възникналите впоследствие
срещи между свидетеля И. и подсъдимата Н., както и със свидетеля Т. С.
установяват, че подведеното под наказателна отговорност лице се е
представяло за представител на дружеството, реално представлявано от
свидетеля М.И., като пред свидетеля Т. С. е режисирало версията, че
титулярът е пострадал при автомобилна катастрофа. При тези срещи и
впоследствие подсъдимата не е заявявала оплакване от некоректното
отношение на ,,**********“ ЕООД, нито намерение за прекратяване на
съвместната си дейност с него. Същевременно от показанията на самия С. се
доказва, че същият е поддържал контакти именно с подсъдимата, която, от
името на ,,**********“ ЕООД, а не на ,,******** ЕООД е въвеждала в
заблуждение лицето, относно действителното фактическо положение между
двете дружества и приемането на оферти, респ. получаване на суми от името
на ,,**********“ ЕООД. В своите показания свидетелят признава, че Н. не му
е споделяла, че е прекратявала съвместната си дейност с това дружество, а
напротив, афиширала е че го представлява. Именно и това обстоятелство се
потвърждава от нейните обяснения, че недоволните клиенти са се оплаквали
от ,,некоректното отношение“ на ,,**********“ ЕООД, към което тя,
формално не е имала никакво друго отношение извън правото по силата на
сключения договор да набира потенциални клиенти, желаещи да закупят
стоките и услугите, собственост на възложителя, публично и виртуално,
предлагани за продажба на промоционални цени, като даде възможност на
възложителя и клиента – купувач, да сключат помежду си виртуален
предварителен договор (ваучер) за покупко – продажба, използвайки
информационна платформа (сайт) www.*******.bg.
От друга страна в разпитите си свидетелката С. Р. – И. също
7

потвърждава обстоятелството, че подсъдимата се е представяла за лице,
имащо отношение към ,,**********“ ЕООД, което е предлагало туристически
услуги и е получавало парични суми без знанието и съгласието на неговите
представители.
Също така не е и заявявала пред свидетеля, че са налице некоректни
отношения между ,,**********“ ЕООД, а не на ,,******** ЕООД, както и че
са били преведени парите, получени от гражданския ищец и частен
обвинител. Именно последното обстоятелство е довело до анулиране на
резервацията на пострадалия, за което некоректно подсъдимата прехвърля
отговорността на ,,**********“ ЕООД. При разпита си свидетелят С.
дословно възпроизвежда казаното от подсъдимата, че ,,ще оправи работата,
ще се стабилизират нещата, защото чакала шефа да и преведе пари от
неговата на нейната сметка“ и след това щяла да плати. Всичките тези
твърдения на свидетелите в техните показания с категоричност оборват
обясненията на подсъдимата, относно оневиняващите я обстоятелства, а
именно че след като е получила сумите от гражданския ищец и частен
обвинител, ги е превела на ,,******* *******“ ЕООД, незнайно в какво
качество, както и че впоследствие е била прекратила търговските си
взаимоотношения с ,,**********“ ЕООД, чиито представител е афиширала че
е. В случай, че това беше сторено, логично е да е имало извършена резервация
на туристическата почивка на гражданския ищец и частен обвинител в
Гърция. Ако може да се приеме някаква тенденциозност в показанията на
свидетеля М.И., целяща оправдаване на негово евентуално некоректно
отношение към подсъдимата, не така стои въпросът с показанията на
свидетеля С.. Дори в самите си обяснения подсъдимата Е.Н. акцентира на
забавяне на плащанията на ,,**********“ ЕООД, към които задължения
същата не е имала отношение. С договор от 01.12.2014г. тя е имала
единствено правото да рекламира продуктите на дружеството, а не да ги
предлага на пазара. По този начин самата подсъдима влиза във вътрешно
протИ.речие със собствените си обяснения, че договорът между двете
дружества за съвместна дейност е бил прекратен едностранчИ. от нея, хем
пък от името на друго дружество, е получавала и предавала парични суми,
към които очевидно не е имала право.
От друга страна в своите показания конституираният в съдебното
производство като граждански ищец и частен обвинител Д.Ч. навежда фактически
твърдения в насока, че преди случилото се деяние действително е ползвал
услугите на интернет платформата на сайта www.travelbazar.bg, като без да е
съзнавал настъпилите промени в между - дружествените отношения на
,,******** ЕООД и ,,**********“ ЕООД, се е доверил отново на първото
дружество без да е бил уведомяван, че офертата, за която му е била отправена
и за която е бил уведомен, че е направена резервация, не е била осъществена.
При разпита си свидетелят заявява, че е изпълнил своето задължение по
предложената туристическа услуга като е заплатил изцяло и при направена
проверка от негова страна до ,,Iris Hotel Silivri“, Chalkidiki – Kasandra в
8

Република Гърция установил, че твърдяната резервация, не е била
извършена. В показанията си пред съда, така и при тези, приобщени по реда
на чл.281, ал.4 от НПК по досъдебното производство, гражданският ищец и
частен обвинител твърди, че освен на електронна поща, е осъществявал
комуникация по повод резервацията за почивка на предоставен му мобилен
телефон за лице за контакт.
След като гледал по телевизията направен репортаж, касаещ същата
фирма, свидетелят Ч. многократно се свързвал с подсъдимата, която му се
представила като консултантка на име ,,Е.“, която започнала да го увещава, че
в оптимално кратък срок щял да получи ваучер за исканата почивка.
Пострадалият се усъмнил в достоверността на твърденията на подсъдимата,
тъй като същата го увещавала, че имало проблем с гръцкия туроператор и не
може да му предостави въпросният ваучер. Тъй като по твърденията на
гражданския ищец и частен обвинител, подсъдимата очевидно не е могла да
изпълни поетите пред него ангажименти по направена и заплатена резервация
за почивка и същевременно подсъдимата го е увещавала, че ще му върне
парите в най – кратък срок (което и към настоящия момент не е сторено)
свидетелят Ч. продължил да прави опити да се свърже с подсъдимата, но
телефонът, на който поддържали връзка, вече не отговарял. При разпита си
лицето признава, че това го накарало да депозира сигнал до Комисията за
защита на потребителите и прокуратурата.
Видно от показанията на свидетелите М.И. и С. Р. – И. се установява, че
с подсъдимата се познават от 2012г., като случаят със свидетеля Д.Ч. не е бил
първи по ред. Пред него, подведеното под наказателна отговорност лице Е.Н.
е признала, че е била създала своя фирма и сайт с името ,,******** ЕООД от
името на дъщеря й свидетелката Й.Н.. В показанията си свидетелите И. И.
признават, че действително са имали сключен едногодишен договор с
предмет осъществяване на съвместна туристическа дейност с фирмата на
подсъдимата, който бил прекратен на 01.10.2016г.
Няколко месеца след това се обадил клиент на свидетеля И. който му
заявил, че си бил закупил ваучер от ,,******** ЕООД, бил отишъл в хотела в
Гърция, но никой не знаел за него. Впоследствие свидетелят се свързал с
подсъдимата, която започнала да го уговаря, че се била свързала с
дружеството на ,,******* *******“ ЕООД, които развивали търговска
дейност на територията на Република България чрез техния представител
свидетелят Т. С.. По твърдения на свидетелката И., тяхното дружество
,,**********“ ЕООД, е имало договори отношения с ,,******* *******“
ЕООД, във връзка с продаване на техни почивки. Впоследствие и след
проведен разговор на свидетеля И. със свидетеля С., последният му заявил, че
подсъдимата го била уведомила, че свидетелят И. бил претърпял транспортна
злополука, лекувал се в чужбина и поради тази причина за финансовата част
от продадените пакети, които иначе той фактически бил предоставял. След
проведена среща с подсъдимата и част от клиентите били установени
неправомерните действия от страна на Н., на която бил даден срок от около
9

една година да възстанови взетите суми от около общо 9 000 лева. Тъй като
това не се случило, свидетелят С. също, като свидетелят Ч., депозирал жалба
срещу подсъдимата в Икономическа полиция при СДВР. След това на
свидетелят С. се обадили и други лица, които му признали за сходни с
подсъдимата некоректни отношения. Според показанията на свидетеля И.,
подсъдимата Н. и преди е била задлъжнявала спрямо ,,*******“, което го
накарало да се издължи от нейно име. По отношение на показанията на
свидетелите относно наличието на договор за наем на интернет сайт и
реклама от 01.11.2014г. свидетелите отричат да са го подписвали и да са
знаели въобще за неговото съществуване. В тази им част показанията
подлежат на допълнителна кредитация относно тяхната достоверност, тъй
като в хода на съдебното следствие беше назначена и приета съдебно –
техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, както и от
неговия разпит в съдебно заседание е, че представеният като веществено
доказателство по делото кръгъл печат на ,,**********“ ЕООД, наличен по
въпросния договор, не бил положен от дружеството. Също така
представеният като алтернативен сравнителен образец върху самия договор,
не представлява екземпляр от образеца на самия печат. Според заключението
на вещото лице единственото съвпадение между представения печат и
изображението на отпечатъка му е върху договора от 01.12.2014г. в графа
,,Изпълнител“.
Въпреки това в графа ,,Възложител“ няма положен подпис на
свидетелката С. Р. – И., която, в съдебно заседание, след предявяване на
договора, отрича да го е подписвала и изобщо да е знаела за неговото
съществуване.
Същевременно от показанията на свидетелката Й.Н. (дъщеря на
подсъдимата и собственик на ,,******** ЕООД ) се установява, че цялата
дейност по рекламната дейност на туристическите обекти, предлагани на
туристическите обекти на ,,**********“ ЕООД, действително е била
извършвана от подсъдимата Е.Н., която била назначена на трудов договор
като ,,технически сътрудник“. При разпита си в съдебно заседание,
депозиращото показания лица признава, че не е било запознато, точно какво е
правила подсъдимата, тъй като не участвало в процеса на работа.
Свидетелката изрично заявява в показанията си пред съда, че не познава лица,
свързани с ,,**********“ ЕООД, тъй като целият процес на работа е бил
режисиран от майка и. При предявяване на двата договора за съвместна
дейност между ,,******** ЕООД и ,,**********“ ЕООД разпитаното лице
признава кога и при какви обстоятелства е положило подписа си върху
единия от 01.11.2014г. и липса на такъв при втория от 01.12.2014г. При
прочетените по реда на чл.281, ал.5 от НПК показания на свидетелката,
дадени в хода на досъдебното производство, се доказва твърдението и, че
действителен управител на дейността на дружеството ,,******** ЕООД, е
била подсъдимата Е.Н., която единствено е ползвала регистрирания мобилен
телефон **********, чрез който е комуникирала със свидетеля Д.Ч..
10

В сходен на показанията на разпитаните свидетели И. са тези на
свидетелят Т. С., депозирани в съдебно заседание, както и тези, приобщени по
досъдебното производство. При разпита си в съдебно заседание на
15.02.2023г. свидетелят признава, че е работил с подсъдимата Е.Н. и с
,,**********“ ЕООД по повод извършване на съвместна туристическа
дейност на територията на Република Гърция. При депозиране на показанията
разпитаното лице признава, че комуникацията се е осъществявала чрез
подсъдимата Н., тъй в един момент плащането по резервациите на
туристическите услуги било преустановено. Свидетелят също така заявява, че
именно подсъдимата го е увещавала, че ,,ще се оправят нещата“, тъй като
очаквала шефа и М.И. да преведе парите от неговата, на нейната банкова
сметка. При проведен непосредствен разговор между свидетелите С. и И.
било установено, че последният не се намира в никакви служебни отношения
с подсъдимата, която очевидно е използвала неосведомеността на С., за да
протака отлагането на изискуемите плащания. След предявяване на договора
за съвместна дейност от 29.07.2015г., сключен между ,,******* *******“
ЕООД, чрез свидетеля Т. С. и ,,**********“ ЕООД, чрез подсъдимата Е.Н.,
свидетелят признава, че подписът е положен от него, като именно Н. се е
явила и с действията си е оставила впечатление у свидетеля, че е представител
на дружеството ,,**********“ ЕООД, което не е било вярно. Впоследствие и
след установяване на редица недоволни клиенти, на които е следвало да бъдат
анулирани резервациите, свидетелят С. узнал, че подсъдимата Е.Н. не е била
представител на ,,**********“ ЕООД.
По отношение на показанията на свидетелката Ц.Ю. и предявената и
декларация, находяща се на стр.169 от Том 1 на досъдебното производство
съдът намира, че същите касаят дружествените отношения между ,,********
ЕООД и ,,**********“ ЕООД през периода 10.2016г. – 07.2017г., като
търговското дружество ,,*******“ ООД е било външно счетоводство на
фирмата ,,**********“ ЕООД. С тези показания свидетелката потвърждава
изложеното от свидетеля М.И. обстоятелство, че през инкриминирания
период, двете дружества не са били с прекратени търговски отношения.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, ведно със
заключенията на вещите лица. Същите са еднопосочни, логични и
непротИ.речиви и в цялост обосновават обвинителната теза. Видно от
показанията на свидетелите И., И., С. и Й.Н. е, че същите потвърждават
версията за изначалните неправомерни действия от страна на подсъдимата,
която, чрез търговската си дейност, която впоследствие е била прекратена и
към момента на възникване на правоотношения с гражданския ищец и частен
обвинител Д.Ч. е била прекратена, го е въвела в заблуждение, че може да му
осигури туристическа услуга (каквато и към момента на упражняване на
дейността си не е имала възможност да осъществи), с което му е причинила
имотна вреда в размер на 3 274 лева. Последващите и действия, свързани с
усвояването на получената парична сума и многократното уговаряне на
11

пострадалия, че същата ще му бъде възстановена, след като впоследствие
било установено, че резервация не е била направена, по недвусмислен начин
доказват нейните измамнически действия по отношение на въпросното лице.
По делото бяха събрани данни, че подобна неправомерна практика е била
използвана и спрямо други клиенти, което е обусловило проверка от
Комисията за защита на потребителите и министерството на туризма, извън
намесата на прокуратурата. В своите показания, въпросните свидетели
посочват, че подсъдимата се е представила за лице, упълномощено да
представлява дружеството ,,**********“ ЕООД, без това обективно да
отговаря на действителността, пред свидетеля Т. С., като пред него е
режисирала версията, че свидетелят М.И. е претърпял здравословен проблем,
което го е възпрепятствало да упражнява своите служебни ангажименти.
По твърдения на самите свидетели при проведените съвместни срещи,
подсъдимата не е отричала това свое поведение, като същевременно от
разпита на свидетелката Й.Н. се доказва, че действителният управител на
регистрираното дружество ,,******** ЕООД е била нейната майка
подсъдимата Е.Н.. Именно с нея е комуникирал посредством предоставения
му телефонен номер и гражданският ищец и частен обвинител Д.Ч., който не
е знаел какво е било актуалното състояние между дружествата ,,********
ЕООД и ,,**********“ ЕООД от една страна, и от друга с ,,******* *******“
ЕООД. Тези отношения обаче са били ясно съзнавани от самата подсъдима,
която освен че се е срещала с техните управители и представители, без
изначално да уведоми за това пострадалия свидетел, но също така е
поддържала първоначално у свидетеля С., а впоследствие и у последния
заблуждението, че именно тя е лицето, което представлява дружествата,
свързано с изпълнение на направените пред нея туристически резервации за
почивка в Република Гърция. Последващото и поведение, свързано с
изразходването на предоставената от свидетеля Ч. парична сума не според
нейното предназначение, както и нееднократното уговаряне, че ще
възстанови получената сума, съчетано с последващ опит за игнориране на
многократните търсения, обусловят измамническо поведение.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно –
счетоводна експертиза е, че при извършена справка в счетоводството на
фирма ,,**********“ ЕООД и ,,******* *******“ ЕООД не се установяват
извършени плащания от ,,******** ЕООД, както и че няма извършени
плащания страна на подсъдимата Е.Н. и свидетелката Й.Н.. По сметка на
второто дружество са постъпили плащания от ,,******** ЕООД.
Същевременно вещото лице посочва в заключението си, че гражданският
ищец и частен обвинител Д.Ч., на 11.04.2017г. и на 22.06.2017г., е превел
сумите по сметка на ,,******** ЕООД в размер на по 1 637, 00 лева, като
основанието е било ,,РЕЗЕРВАЦИЯ ЕВ 861“. В таблицата на експертизата не
се установява сумата от резервацията под този номер да е била заплащана от
,,******** ЕООД към ,,******* *******“ ЕООД. Извършените пращания от
едното дружество към другото очевидно касаят други резервации, които
12

нямат връзка с тази на свидетелят Д.Ч.. Това обстоятелство се установява от
номерацията на резервациите, сред които не е тази на пострадалия. Именно
поради тази причина и нещото лице е упоменало и изнесеното в показанията
на свидетелите М.И. и Т. С., че няма последващ превод от ,,******** ЕООД, а
и от ,,**********“ ЕООД към ,,******* *******“ ЕООД, което е довело до
анулиране на резервацията на Д.Ч.. За пълнота следва да се отбележи, че
сумите, преведени от ,,******** ЕООД към ,,******* *******“ ЕООД са
различни от депозираните от гражданския ищец и частен обвинител, като при
разпита си в съдебно заседание вещото лице е категорично, че плащане на
резервацията на Д.Ч. не е имало. Предвид на така направения анализ на
заключението на вещото лице, съпоставимо с останалите гласни и писмени
доказателства същото следва да се кредитира като обективно, вярно и
опровергаващо твърдението на подсъдимата, че именно по конкретната
резервация на свидетелят Д.Ч., е било направено плащане на ,,*******
*******“ ЕООД.
Писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по
реда на чл.283 от НПК потвърждават частично обясненията на подсъдимата и
показанията на разпитаните свидетели. Част от документите (договори),
свързани с дейността на търговските дружества, бяха предявени на
участниците в наказателния процес, който, посредством своите словесни
изявления, установяват наличието, респ. липсата на действителни договорни
правоотношения предвид липсата на подпис върху част от договорите,
независимо от тяхното наличие по делото.
Изисканите и приложени материали по гр.д.№ 11323/2015г. по описа на
СГС и документация от КЗП касаят гражданско правни отношения с предмет
Закона за защита на потребителите и видно от материалите по същото, е
приключило с извънсъдебно споразумение. Некоректно и в протИ.вес на
различен предмет на посоченото дело са изявленията на подсъдимата, имащи
за цел да прехвърлят отговорността и към дружество, което е имало спорове с
други граждани и държавни институции, които не касаят предмета на
конкретното наказателно дело. Видно от съдържанието на исковата молба,
депозирана от Комисията за защита на потребителите пред СГС е, че в нея се
касае за установено наличие на неравноправни клаузи по договори, които
нямат връзка с инкриминирания период и пострадало лице, а касаят дейността
на ,,**********“ ЕООД за предходен период – 2015г.
По досъдебното производство е налице нарочна Заповед № Т РД – 15 –
100/22.08.2017г. на министъра на туризма, с която дружеството е било
заличено от регистъра на туроператорите и туристическите агенти, в частта за
туроператорска дейност, поради извършени нарушения по Закона за туризма,
нямащи връзка с поведението на подсъдимата спрямо гражданският ищец и
частен обвинител. От друга страна изявлението за прекратяване на съвместна
дейност на свидетелката С. Р. – И. от 03.09.2016г., за които се твърди от
подсъдимата, че не са били подписани от нея и респ. към момента на
изпълнителното деяние същата все още е работило по силата на действащия
13

договор от 01.12.2014г. между двете дружества, независимо че не е подписан
от свидетелката Й.Н., не обусловят отпадането на субективната страна при
извършеното престъпление. Свидетелските показания на М.И., С. Р. – И., Т.
Севестекиев и частично на самата Й.Н. не установяват, че подсъдимата е
извършвала действия след срока на влизане в сила на предизвестието на
07.09.2016г. без да заяви, че продължава дейността си по силата на все още
действащия договор. Между свидетелите и подсъдимата е имало
непосредствена комуникация след случилото се със свидетеля Д.Ч., като в
нито един момент подсъдимата не е заявила, че работи с клиентите на
договорното основание. Дори и да се приеме като правдива версията на
защитата, че прекратяването на договора от страна на ,,**********“ ЕООД, е
станало по инициатива на подсъдимата след изпълнителното деяние, то
липсват безспорни данни (извън твърденията на подсъдимата), как и по какъв
начин това е станало и респ. кога това изявление е достигнало да някои от
свидетелите, свързани с ,,**********“ ЕООД. При така
възприетата от съда фактическа обстановка и анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства съдът намира, че подсъдимата ЕЛ.
В. Н. е извършила престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е резултатно и се счита за
извършено чрез действие. Към момента на влизане в служебни
правоотношения с пострадалия свидетел, по повод извършената от последния
резервация за почивка в Република Гърция, подсъдимата не е имала правото
да извършва дейността, за която е получила поисканата сума, с което е въвела
в заблуждение лицето, че ще осъществи поетия ангажимент.
Подсъдимата Е.Н. е възбудила у частният обвинител и граждански ищец
Д.Ч., чрез електронния сайт www.travelbazar.bg, който и преди е бил ползван
от него, че може да направи резервация, за което впоследствие е получила и
поисканата парична сума. До момента на нейното депозиране, подведената
под наказателна отговорност е поддържала у пострадалия заблуждението, че
може да осигури приетата поръчка, като както към момента на влизане в
договори отношения, така и впоследствие, не е бил направен какъвто и да е
опит за изпълнение на поетия ангажимент. Впоследствие и по твърдения на
пострадалия, след проведени няколкократни телефонни разговори,
подсъдимата Н. нито се опитала, макар и чрез други лица да отстрани
невъзможността за резервация на предложената оферта, нито пък успяла да
върне получената от свидетеля Ч. парична сума. Безспорно е установен по
делото използваният от Е.Н. механизъм на въвеждане и поддържане в
заблуждение на пострадалия, по отношение на организирането на почивка в
Гърция. За реализиране на измамната схема, подсъдимата ползвала интернет
платформа която макар и с прекратени междудружествени правоотношения,
внушавала у клиентите несъмнена утвърденост на пазара на туристическите
услуги и наложена с годините практика ( в сходен смисъл е Решение № 433 от
04.01.2016г. по н.д.№ 902/ 2015г. по описа на ВКС - III – н.о.). В случая
налице е пряка причинно следствена връзка между измамническите действия
14

на подсъдимата и разпореждането на пострадалия с неговата парична сума.
Последният е действал с убеждението, което подсъдимата е поддържала у
него, че може да му осигури търсената почивка в Гърция. В този смисъл е и
съдебната практика на ВС, в която е посочено, че при наказателно правната
измама деецът използва договорни отношения без намерение да се издължи
по тях (виж. Решение № 728 от 30.01.2003г. по н.д.№ 612/2022г. по описа на
ВКС - I – н.о.).
От субективна страна изпълнителното деяние е било извършено умишлено
и при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимата Е.Н. е съзнавала, че
представляваното от нея дружество ,,******** ЕООД е било с прекратени
правоотношения за съвместна дейност с ,,**********“ ЕООД, а то към
,,******* *******“ ЕООД. Същевременно подсъдимата не е разполагала и с
алтернативни варианти за изпълнение на услугите на създадената от
дружеството, на което работела като технически сътрудник, интернет
платформата www.travelbazar.bg.
От събраните доказателства и доказателствени средства се установява, че
подсъдимата Е.Н. е изразходвала получените парични средства за други,
различни от предназначените цели, като при проведени разговори с частния
обвинител и граждански ищец е направила признание, че ще върне
получената от последния сума. В хода на наказателното производство бяха
установени по безспорен и несъмнен начин действия на подсъдимата,
свързани с изначално некоректно и неправомерно поведение. Същата е
ползвала интерент сайт без знанието и съгласието на страна, която е следвало
да изпълнява поетите резервации за извършване на туристически услуги,
представяла се е като управител на друго търговско дружество и от името на
разпитани свидетели е заявявала, че същите са с влошено здравословно
състояние, въвеждайки в заблуждение широк кръг от лица, които са се
доверили на нейните действия и твърдения, което е довело до възникването
на деяние, с висока обществена опасност.
По отношение на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата съдът намира, че като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетат чистото съдебно минало, добро процесуално
поведение и изминалия период от време от деянието до постановяване на
присъда, а като отегчаващи такива - наличие на данни за извършена
протИ.правна дейност и спрямо други лица, липсата на критичност към
извършеното деяние, високата му обществена опасност, както и това на
подсъдимата, ниското правно съзнание и незачитането и на установения в
страната правов ред.
При преценка на изброените обстоятелства наказанието следва да бъде
индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и към предвидения от закона минимум от две години лишаване
от свобода. Съдът не счита, че са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят редуциране на
15

наказанието по чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения минимум. Отмереният
му размер се явява справедлив и в най - пълна степен покриващ целите на в
чл.36, ал.1 от НК и в частност поправянето и превъзпитаването на дееца.
Тъй като към момента на деянието на подведената под наказателна
отговорност ЕЛ. В. Н. е наложено наказание лишаване от свобода до три
години и целите на наказанието биха били постигнати и без ефективното му
изтърпяване съдът намира, че същото следва да бъда отложено за
изтърпяване, по реда на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от четири
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. Противното би
довело до несъразмерно тежка наказателна репресия спрямо подсъдимата,
което да надхвърли разумното изпълнение на целите на наказанията.
По така предявения граждански иск, съдът съобрази следното:
Гражданският иск, предявен от Д. Г. Ч. от град ****** против
подсъдимата Е.Н. за сумата от 3 274 лева, представляваща обезщетение за
претърпените му в резултат на престъплението имуществени вреди, е
основателен и доказан.
Установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка
индициира за осъществени на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Налице е извършено виновно деяние
(действие) от страна на Н., в резултат та което е настъпила имуществена
вреда за пострадалия Ч., изразяваща се в предоставяне на парична сума без
получаване на насрещна престация. Поведението на дееца и настъпилия
протИ.правен резултат са в пряка причинно - следствена връзка помежду си,
поради което и за подсъдимата възниква задължение да възмезди
причинената вреда. Ето защо и на основание чл.52 от ЗЗД съдът осъди
подсъдимата Е.Н. да заплати на Д.Ч. сумата в размер на 3 274 лева,
представляваща претендирано обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението имуществени вреди.
По отношение на приложените като веществени доказателства по
делото - 1 брой печат на ,,**********“ ЕООД, след влизане в сила на
присъдата, същият следва да бъде върнат на правоимащото лице. С
оглед изхода на делото подсъдимата ЕЛ. В. Н. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на ОДМВР - ****** сумата в размер на 200.00 лева,
представляваща възнаграждение за вещи лица по изготвените СГЕ и СКЕ, а
по сметка на СРС и сумата от 130.96 лева представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 481.20 лева за
възнаграждение по изготвяне и явяване в съдебно заседание на вещо лице по
съдебно – счетоводна експертиза, сумата от 679. 40 лева, представляваща
възнаграждение за изготвяне и явяване в съдебно заседание на вещо лице по
допуснатата съдебно – техническа експертиза, както и сумата от по 05.00 лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

16

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

17

Номер на акта:	36
Дата:	26 февруари 2024 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20211110207028
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Присъда по дело №7028/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите