ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 90018.11.2020 г.Град Смолян
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20205400500470 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 396, ал. 2,
във връзка с чл.391 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на М.Ю.Ч. и Н. М. Ч. и двамата
от с.Б. депозирана чрез адв.В.Р., против определение № 200 от 11.08.2020 г.,
гр. д. № 228 /2020 г. по описа на Девински районен съд, с което е допуснато
обезпечение на предявеният от ищеца Община Б. установителен иск, за
признаване установено по отношение на ответниците,че не са собственици на
част от имот,представляващ асфалтов път с площ от 568 кв.м,която попада в
имот с идентификатор 05462.9.30, с.Б.,м.Д.С.,земеделска територия,категория
10,с НПТ-складова база с площ 1319 кв.м,стар номер 009030,при посочени
граници и съседи,чрез налагане обезпечителна мярка „възбрана“ върху ПИ с
идентификатор 05462.9.30 и налагане забрана за извършване фактически
действия като ограждане,поставяне бариера,паркиране МПС и други,с които
ще възпрепятства преминаването през частта от 568 кв.м от поземления имот,
съставляваща асфалтов път,при условие,че бъде внесена парична гаранция в
размер на сумата 1500лева.
В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на
атакуваното определение, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Направено е оплакване за необоснованост на
атакуваното съдебно определение и се иска неговата отмяна и отхвърляне
молбата за обезпечение изцяло.направено е оплакване,че исковата молба е
нередовна, тъй като не е посочена цената на иска и няма данни да е
вписана.Твърди се, че в разрез задължителната практика обективирана в т.3
от ТР №6/14.03.2014година по т.д.№6/2013година на ОСГТК налагането на
1
възбраната е безпредметна, тъй като никой не може да продаде чужда вещ и с
оглед правния ефект на вписване исковата молба и налагането на възбрана
върху спорния имот при вписана искова молба не е налице обезпечителна
нужда, а и липсват твърдения в исковата молба за предстоящо
прехвърляне.На следващо място относно наложената от съда възбрана да се
извършват фактически действия като ограждане,поставяне на
бариера,паркиране МПС и други, с които ще се препятства преминаването
през претендираните 568 кв.м от процесния имот,представляващи асфалтов
път, освен изложените оплаквания за нередовност на исковата молба, липса
на убедителни доказателства за евентуална основателност на иска,липса на
твърдения за обезпечителна нужда се твърди несъответствие между
обезпечителната мярка и обезпечителната нужда и определяемо описване
подходящи мерки. Твърди се,че забранените за извършване фактически
действия създават по-голяма неяснота, като например поставяне
бариера,паркиране, тъй като възниква с какво тези действия биха
препятствали възможността да се упражни правото на ищеца по евентуално
положително решение.Направено е оплакване, че липсва индивидуализация
за точното местонахождение на процесните квадратни метри,в които
неопределените и забранени фактически действия не следва да се
извършват.позовава се на практика на ВКС обективирана в определение
№155/17.02.2014година по ч.гр.д.№802/2014година,ІІІг.о.Претендират се и
направените разноски.
С писмения отговор се поддържа неоснователност на частната
жалба.Относно направените оплаквания за нередовност на исковата молба се
твърди,че същата е вписана с вх.рег.№827 от 10.08.2020година,акт *,том
*,дело №383/2020година на СВ-Д..
Поддържа се също така ,че непротивоставимостта на извършените
сделки е без значение дали действителния собственик ще впише възбрана
върху собствения имот по персоналната партида на съответния приобретател
по непротивопоставима сделка.
На следващо място се поддържа, че вписването на възбрана има и друг
ефект - претенцията на действителния собственик придобива публичност и
това прави последващи сделки, извършени от приобретателя на чужда вещ
непротивоставими и поради поредността на вписването.
По отношение оплакванията за незаконосъобразност на допуснатата от
съда обезпечителна мярка по чл.397ал.1т.3 ГПК се поддържа
неоснователност. Като орган на местно самоуправление ищецът е длъжен да
стопанисва и поддържа изцяло пътната инфраструктура на територията на
Община Б. и в случай, че ответникът хипотетично извърши фактическо
действие като паркиране,ограждане на имота,складиране на дърва и други
върху спорната част ще се ограничи използването на публична общинска
2
собственост, каквито са пътищата.
Въззивният съд, след като взе в предвид изложеното във
въззивната частна жалба и писмения отговор, след преценка на данните
и обсъждане доказателствата, съобрази следното:
Частната жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.
396, ал. 1пр.последно ГПК, тъй като съобщението (л. 33 и 36)
жалбоподателите са получили лично на 05.10.2020г., а жалбите са изпратени
по пощата и датата на изпращане на пощенското клеймо е 12.10.2020година.
Частната жалба е подадена от ответниците по молбата в
обезпечителното производство, срещу съдебен акт, чието обжалване е
изрично посочено в закона - чл. 396, ал. 1 ГПК. С оглед на това съставът на
въззивния съд приема подадената частна жалба за процесуално допустима за
разглеждане.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид
следното:
Уважаването на молбата за налагане поисканата обезпечителна мярка
– налагане възбрана върху поземления имот предмет на установителния иск с
правно основание по чл.124 ал.1 ГПК и налагане забрана за извършване на
фактически действия като ограждане,поставяне на бариера,паркиране на
МПС и други, с които ще се възпрепятства преминаването през частта от 568
кв.м,представляваща асфалтов път, след внасяне на парична гаранция в
размер на 1 500 лева, районен съд мотивира приемайки, че са налице
предпоставките за допускане обезпечение регламентирани с разпоредбата на
чл.391,ал.1 от ГК.Прието е също така, че обезпечителните мерки са съответни
на обезпечителната нужда и e налице правен интерес от предявеният иск,
като приема, че без налагането им за ищеца ще се затрудни или ще стане
невъзможно осъществяване на правата по бъдещото решение. Определената
парична гаранция съдът е мотивирал с липсата на достатъчно доказателства.
Атакуваното определение е правилно постановено,поради което
подлежи на потвърждаване.
Съображенията на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени,
като наред с това, въззивният съд намира, че са налице предпоставките за
обезпечаване на иска по посочения от молителя начин, тъй като
обезпечението цели защитата на спорното материално право, докато трае
висящността на процеса. С него се осуетява опасността от промени, които би
предприел ответника, за да попречи на реализирането на тази защита и
предполага вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да
са налице кумулативно дадени предпоставки, а именно - искът да е допустим,
вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената
3
обезпечителна мярка да е подходяща, предпоставки ясно установени в закона
- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или и без да е вероятно основателен, но
ако молителят изрази готовност да представи гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в
определен от съда размер. Наличието на същите подлежи на служебна
проверка от въззивния съд, независимо от оплакванията в жалбата, тъй като
при разглеждане на частни жалби съдът действа при условията на пълен
въззив.
В настоящия случай, доводите на частните жалбоподатели, в стремежа
си да създадат убеждението за вероятната неоснователност на заявения иск
излизат извън рамките на обезпечителното производство и в една или друга
степен се отнасят до съществото на спор, с който е сезиран компетентният
съд по предявеният иск.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателите, че исковата молба
е нередовна, тъй като не е вписана и не е внесена необходимата държавна
такса поради непосочване цената на иска.
Исковата молба е вписана (л.4) с вх.№827,акт№*, том *,дело №383 2020
година в Службата по вписванията гр.Д.. На л.3 е приложен и документ за
внесена по сметка на Девински районен съд държавна такса в размер на
сумата 50лева. Предявен е положителен установителен иск за собственост на
реална част с площ от 568 кв.м от земеделски имот, целият с площ 1319
кв.м.който видно от приложената на л.47 данъчна оценка е на стойност 4
лева. Цената на иска съгласно чл.69 ал.1 т. 2 ГПК по искове за собственост и
други вещни права върху имот се определя по данъчната оценка, а ако няма
такава - пазарната цена на вещното право.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че на основание чл. 179
ал. 1 ГПК, нотариалният акт, в който е посочено, че целия имот е закупен за
сума в размер на 200 лв. има обвързваща съда материална доказателствена
сила на официален документ относно изявленията на страните пред нотариуса
за извършените от него и пред него действия.
Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на допуснатата от
съда обезпечителна мярка възбрана. Настоящият състав счита, че в настоящия
случай обезпечителната мярка –налагане на възбрана върху процесния имот
се явява подходяща тъй като макар да има припокриване между правните
последици от вписването на исковата молба и тези от налагането на
4
възбраната действието по вписване на исковата молба се ограничава до
правните последици спрямо ищеца, докато възбраната обезпечава и
разпореждането с имота.
Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на допуснатата с
атакуваното определение мярка по чл.397ал.1т.3 ГПК-налагане възбрана да се
извършват фактически действия като ограждане на имота,поставяне на
бариера,паркиране на МПС и други.
С оглед твърденията въведени в исковата молба и писмения отговор на
частната жалба, че претендираната реална част от земеделски имот
представлява асфалтов път, при извършване от ответниците посочените
фактически действия, би се ограничило използването или достъпа до пътната
инфраструктура върху спорната част, поради което обезпечителната нужда е
обоснована и е налице. Неоснователно се поддържа неяснота относно
забраната за извършване фактически действия и примерното изброява
същите, тъй като със забранените фактически действия не следва да се
препятства преминаването през претендираната част от имота – асфалтов път.
Освен това съдът е допуснал обезпечителните мерки при условията на
чл.391ал.1 т.2 ГПК и е определил парична гаранция на основание чл.180 и
181 от ЗЗД в размер на 1500 лева,внесена от молителя, при условие,че
данъчната оценка на имота предмет на иска е 4 лева.
В обобщение и на основание гореизложените съображения , доколкото
в производството по чл. 390 ГПК съдът няма процесуална възможност да
установява в цялост фактическата и правната страна на спора, нито да
навлиза в очертания от молбата за обезпечение спор по същество, то в
процесната хипотеза въз основа на изложените от молителя обстоятелства,
приложените писмени доказателства и внасяне на определената от съда
парична гранация, въззивният състав счита,че направените от настоящия
състав изводи съответстват изцяло на изводите на първоинстанционния съд
за уважаване молбата за допускане на искането обезпечение, поради което и
на основание чл. 278, ал.3, във връзка с чл. 271, ал. 1 от ГПК, обжалваното
определение на Девински районен съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №200 от 11.08.2020 година,
постановено по гр.д.№ 228 /2020година по описа на районен съд Д. като
правилно и законосъобразно постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6