№ 5541
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110148578 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу К. Р. О., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищеца следните суми: 2 617,43 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 31.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата,
402,95 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.10.2021 г., 17,08 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.08.2023
г. до окончателно изплащане на сумата и 3,51 лв. – мораторна лихва за периода от
31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
С определение от 07.02.2024г., влязло в законна сила на 17.02.2024г., исковата
молба е върната на основание чл. 130 ГПК, в частта за сумите както следва: 1635.89лв.
– доставена топлинна енергия, 251.84лв. – мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия, 10.66лв. – дялово разпределение и 2.19лв. – мораторна лихва
върху дяловото разпределение.
След частичното прекратяване на производството предмет на делото са
искове за сумите както следва: 981.54лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба 31.08.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата, 151.11 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.10.2021 г., 6.42 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.08.2023
г. до окончателно изплащане на сумата и 1.32 лв. – мораторна лихва за периода от
31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу А.С.О. и К. Р. О., като в хода на заповедното производство длъжникът А.С.О.
1
починал и на негово място били конституирани наследниците му по закон - К. Р. О.,
З.А.П., С.А.О., А.А.О.. Последните трима представили доказателства за отказ от
наследство, поради което и се уголемила частта на останалия наследник - К. Р. О.,
срещу когото предявява настоящите претенции. Сочи се, че наследодателят е бил
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Излага,
че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в
сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба е формулирано искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените
искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат
уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на
300.00лв., от които 200.00лв. – държавна такса и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като при определяне размера на разноските за държавни такси, които
следва да бъдат платени от ответника на ищовото дружество съдът съобрази, че
исковата претенция е прекратена поради частична недопустимост.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. О., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********** /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, сумите както следва: 981.54лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. до обект с абонатен №
214587, представляващ ап. 41, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба 31.08.2023 г. до окончателно изплащане на
2
сумата, 151.11 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.10.2021 г., 6.42 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.08.2023
г. до окончателно изплащане на сумата и 1.32 лв. – мораторна лихва за периода от
31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. Р. О., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********** сумата от 300.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3