Мотиви към присъда № 260005 от 10.05.2021г.,
постановена по НЧХД №700 /2020г. по описа на ВТРС.
Постъпила е тъжба от И.С.К., ЕГН: **********,*** срещу
Ш.М.К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:*** и К.А.И., ЕГН: **********,***
и местоживеене:***, за това, че в съучастие помежду си като съизвършители,
на 30.07.2018 год., в периода от време от 07.00 до 07.30 часа, в гр. В. Търново,
пред жилищна сграда на находяща се на ул......, чрез
нанасяне на удари с палка и дръжката с цев на газов пистолет, стискане, удари с
ръце и крака и прострелване в областта на врата с газов пистолет, са му
причинили комбинирана лека телесна повреда, изразяваща се в описаните
увреждания: огнестрелна рана по лявата странична част по шията; разкъсно - контузни рани /три на
главата/, раскъсно контузна
рана на лявата ушна мида, охлузни рани на двете
коленни стави, кръвонасядания с отток в лявата гръдна
и коремна област; субективни оплаквания от главоболие, виене на свят, обща
отпадналост; болки при движение на снагата наляво и болки при дишане в лявата
гръдна половина. Тъжителят твърди, че получените травматични увреждания са
променили клиничното му здраве, съпроводено с болки страдание по време на
възстановителния процес, който продължил около 3 месеца.
Предвид изложеното, частният тъжител смята, че подсъдимият
му е причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което представлявало,
според него лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Претендира,
да бъдат признати, двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им обвинение по
чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и да им
наложени съответно наказания.
Частният тъжител твърди, че на 30.07.2018г.,
около 7. 15 -7. 30 ч., синът му, св. Шукри К., излязъл в обичайното си време,
когато отивал на работа от дома им, в който съжителствали. Бил тръгнал да
подготви лекия си автомобил за път, като, по този начин изчаквал и съпругата си
св. Александра К.а, която била ангажирана по приготвянето на внучката им, за
която и той полагал грижи, когато родителите и били на работа. Няколко минути
след това, от към входа на кооперацията, който се намирал в страни на къщата, през
затворената входна врата, И.К. чул викове и говор на повече лица. Сред тях различил
гласа на сина си Шукри, които викал „Батко излез, Помощ, Нападнаха ме“.
Твърди, че притеснен от чутото, тръгнал към входа на
къщата, като излязъл на площадката пред нея. Видял двама мъже, от които единият
бил въоръжен с пистолет, за който не знаел дали бил - боен или газов, а другия
мъж носел палка" черна на цвят с надпис „ Полиция“. Възприел, че двамата
мъже били подсъдимите, както и че синът му Шукри се отбранявал тъй като
подсъдимият Ш.К. му нанасял удари с палката, а подсъдимия К.И., държейки
пистолета го удрял с ръката по главата и гърба. Сочи, че Шукри К. се опитвал да
ги задържи да не нахлуят в къщата им, както в тези мигове получавал удари по
тялото.
Тъжителят твърди, че се бил развикал като се опитвал с
думи да ги възспре и преустановят насилието спрямо
сина му. Сочи, че в този момент, зад гърба му изляззъл
сина му Сали к., както и че отново, се опитал да преустанови боя с думи.
Заявява, че в този момент агресията на нападателите се насочила към него, при
което К.А.И. възпроизвел се два изстрела в посока на вратата от която бил излязъл.
През това време, И.К. се бил доближил се до нападателите, като се бил опитал да
хване Ш.К. за ръката и да му отнеме палката. Твърди, че в този момент, бил
ударен в областта на гърба от К.И. с твърд предмет, при което се превил към
земята. През това време, подсъдимия Ш.К. му нанасял удари с носената от него
палка. Усетил, че кървял в областта на главата и ухото. Сочи, че направил опит,
с думи да ги възспре и да преустанови насилието
спрямо него и срещу сина му Шукри. Тъжителят твърди, че в този момент чул
викове за помощ и както и такива възпиращи нападателите му, които идвали от към
входната врата на дома им, при което съпругата му св. Емигюл
Карабаджакова, молела двамата подсъдими да спрат
насилието над тях. В този момент видял, че К.И., който държал посочения
пистолет го насочил към главата му и, според тъжителя, почти от упор възпроизвел
изстрел. В следствие на него почувствах „ужасна изгаряща“ болка в лявата
странична част на шията. Непосредствено след това, твърди, че бил последвал и
втори изстрел. Тъжителят излага твърдения, че в резултат на действията на
двамата подсъдими бил съборен на земята, като не бил с ясно съзнание, поради
което нямал ясен спомен за този момент.
Изпитвал силна пареща болка в областта на врата,
усетил силно кръвотечение от получените рани; завило му се, отново се свят, и
загубил ориентация. Сочи, че през цялото време нападателите крещяли
заплахи и обидни думи, които били съпроводени с ритници в областта на гръдния
кош и тялото, нанасяни му от двамата подсъдими. През това време, над него била надвесена
жена му св. Емигюл Карабаджакова,
която се опитвала да го защити с тялото си, но твърди че чул, викове от нея,
поради причинена и болка, тъй като според тъжителя, св. Зелиха Карабаджакова (майка на Ш.К.) я била удряла с дървена тояга
или бастун по тялото.
Тъжителят твърди, че непосредствено след това, двамата
подсъдими преустановили побоя над тях и се оттеглили към дома си. Бил подаден
сигнал на телефона на № 112, за връзка с МВР и оказване на медицинска помощ. На
мястото на инцидента се отзовали служители на РУ - В Търново и такива на ЦСМП – В. Търново. Пострадалите били
откарани за преглед и лечение в МОБАЛ В.Търново. На местопроизшествието бил
извършен оглед от служители на полицията и др. следствени действия, свързани с
установяване на обстоятелствата, по развилият се инцидент.
С протоколно определение съдът прие за съвместно
разглеждане предявения от тъжителя против двамата подсъдими граждански иск за
обезщетение (при условията на солидарност) в размер на общо 5000лв. за
причинените от горните деяния неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдание относно деянието нанасяне на телесна повреда, ведно със законната
Мотиви към присъда № 260005 от
10.05.2021г., постановена по НЧХД №700 /2020г. на ВТРС лист 2.
лихва върху тази сума за времето от датата на
увреждането до окончателното и
изплащане.
С определение постановено по делото, бе приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство и предявения от тъжителя,
против двамата подсъдими, граждански иск за обезщетение (при условията на
солидарност) и в размер на общо 500лв. за причинените от горните деяния
имуществени вреди, изразяващи се направени от тъжителя разноски за проведеното
болнично лечение, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от
датата на увреждането до окончателното и изплащане.
В съдебно заседание тъжителят, чрез упълномощения си повереник (адв. К.) поддържа
повдигнатото обвинение в наказателната и гражданската част. Процесуалният
представител твърди, че повдигнатото и поддържано частно обвинение за безспорно
и категорично доказано от гласните и писмените доказателства по делото. Предвид
на това не можело да се обсъжда института на реторсията.
Липсвали предпоставки за обсъждане на института на неизбежната отбрана или
физиологичен афект. Счита, че гражданският иск е основателен и доказан по
основание и размер. Претендира разноски.
Частният тъжител заема лично становище, според което е
доказано извършването на престъплението от двамата подсъдими, с оглед на което
е претендирано тяхното осъждане. Сочи, че в резултат
на престъпното деяние е получил трайни нарушения на спокойствието и съня си,
които му пречат да работи.
Защитникът на подсъдимия Ш.К. - адв.
Е. Е., заема становище, според повдигнатото и поддържано частно обвинение не е
ненаказано по безспорен и категоричен начин. Излагат се подробни съображения в
тази насока. Навеждат се доводи, според
които тъжителят заедно със синовете си е нанесъл побой над подсъдимите, поради
което били налице основания за приложимост на института на реторсията
спрямо тях. По отношение на предявените граждански искове, счита , че техният
размер е неоснователно висок и недоказан, поради което претендира, същите да не
бъдат уважавани в претендираните размери.
Защитникът на подсъдимия К.И. - адв.
С. С., твърди, че в производството по делото не е доказано по безспорен и
категоричен начин твърдяното за извършено от подсъдимия престъпление. Счита, че
участието на подзащитното му лице се е изразявало в
защита на нападнатия от тъжителя и неговия син подсъдим Ш.К., като нанесените
на първия вреди са в резултат на осъществената защита, и причинени в резултата
на неизбежна отбрана. На следващо място се излагат съображения за приложимост
на института на реторсията съобразно разпоредбата на
чл. 130, ал. 3 от НК. При това и при условията на алтернативност,
защитникът претендира, Ш.К. да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му бъде наложено наказание, в условията на чл. 78 а от НК, към предвидения в
закона минимален размер.
Подсъдимият К.И. дава обяснения като отрича посоченото
в тъжбата. Твърди, че не е нанасял побой на частния тъжител И.К.. Сочи, че
между двете, роднински, семейства имало дългогодишни неразбирателства и
скандали, свързани със заплахи и закани. На датата на инцидента бил в дома на
сестра си тъй като на следващия ден, трябвало да водят близък роднина на лекар.
Газовият револвер носел в себе си за защита от кучета. На процесната
сутрин чул викове пред жилището и излязъл, за да помогне на племенника си.
Видял, че тъжителят и неговите синове Сали и Шукри да бият Ш.К.. Опитал се да
ги спре с думи, но те не спрели, затова произвел предупредителен изстрел с
пистолета. Твърди, че след това тъжителят и неговия син Сали се насочили към
него и започнали да го бият, като го удряли с ръце и ритали с крака, в областта
на лицето, краката и по цялото тяло. В резултат на това бил паднал на земята,
от където и в посока на своите нападатели произвел два изстрела. Желаел по този
начин, нападателите му да престанели да го бият. Твърди, че първоначално бил
възприел, че е наранил и двамата, но после разбрал, че е ранен само И.. Твърди,
че след изстрелите тъжителят и синът му преустановили боя над него. През това
време, той видял, че св. Шукри К., в близост и по - надолу от тях биел
подсъдимия Ш.К., подсъдимият твърди, че не е нанасял удари по отношение на И.,
както и че не е виждал Ш. да е носил нещо в ръцете си (полицейска палка). Сочи, че действията му
били за защита на подсъдимия Ш.К., както и за самозащита от нападението на тъжителя и неговия
син, както и че не бил
обиждал и заплашвал никого. Заявява, че при пристигането
на полицейските служители е
доброволно, предал револвера. Подсъдимият твърди, че след инцидента се почувствал
зле, поради което отишъл на лекар в гр. Троян, където му било издадено,
представеното като доказателство медицинско направление. Заявява, че имал
затруднения в придвижването и около един месец си служел с бастун.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Частният тъжител И.К., св. Сали К. /син
на частния тъжител/, св. Емигюл Карабаджакова
/съпруга на частния тъжител/, св. Шукри К. /син на частния тъжител/ и
Александра Карабаджакова/снаха на частния тъжител
съпруга на Шукри/ живеят в общо домакинство, в етаж от къща, находяща се в гр. В. Търново на ул."Теодосий Търновски" №5.
В същата сграда, на друг етаж и с друг, самостоятелен,
вход живеело семейството на подсъдимия Ш. Карааджаков
(св. Зелиха Карабаджакова - майка, и Мехмед К. – баща
на Ш.К.). Вечерта на 29.07.2018г. в домът им гостувал техния родственик К.И..
Двете семейства са в родствени отношения от трета и
четвърта степен по съребрена линия.
Двете семейства са в лоши отношения, като между тях,
често възниквали дразги, и скандали, съпроводени с
обидни думи и действия.
На 30.07.2018г., около 7.15 -7.30ч. тъжителят се
занимавал се дейности свързани със сутрешния му тоалет. През това време домашните
му (св. Шукри К. и Александра Карабаджакова) се
подготвяли да излязат от дома им и да се насочат за работа. Св. Шукри Крабаджаков излязъл първи от жилището, като искал да
подготви лекия си автомобил, който бил паркиран пред жилището за път. При това
изчаквал и съпругата си св. Александра Карабаджакова,
която била ангажирана по приготвянето на дъщеря им, за която
Мотиви към присъда № 260005 от
10.05.2021г., постановена по НЧХД №700 /2020г. на ВТРС, лист 3.
тъжителят
и неговата съпруга полагали грижи, докато родителите и били на работа.
Непосредствено след това,от към входа на кооперацията,
който се намирал в страни на къщата, през затворената входна врата И.К. чул
викове, шумове от боричкане и говор на повече лица. Сред тях различил гласа на
сина си Шукри, които викал „Батко излез, Помощ, Нападнаха ме“.
Тези обстоятелства били възприети, от тъжителя, от
неговия син - Сали, от съпругата му, Емигюл и от
снаха му Александра, които, притеснени от чутото, се насочили към входната
врата. Пръв от дома, на площадката пред нея излязъл И.К., а непосредствено, зад
него, излязъл и св. Сали К..
Видяли двама мъже, от които единият бил държал пистолет (не
им било известно дали бил - боен или газов), а другия мъж носел палка черна палка.
Възприели, че двамата мъже били подсъдимите, както и че синът му Шукри бил
паднал на земята и се отбранявал тъй като подсъдимият Ш.К. му нанасял удари с
палката, на различни места по тялото, а подсъдимия К.И., държейки пистолета го
удрял с ръката по главата и гърба. Тези действия се случвали на посочената
площадка, в близост до входната врата на жилището им и до стоящите в близост
стъпала, като Шукри К. се опитвал да се прибере в дома си, като по този начин
да се защити, като същевременно потърсил и помощ от близките си.
При това тъжителят се развикал като се опитвал с думи
да възспре и преустановя насилието спрямо сина му. В
този момент вниманието на двамата подсъдими се насочило към него, при което К.А.И.
възпроизвел един изстрел, във въздуха и в посока на вратата от която бил
излязъл. През това време, И.К. се бил доближил се до нападателите, като се бил
опитал да хване Ш.К. за ръката и да му отнема палката. В този момент, бил
ударен в областта на гърба от К.И., с твърд предмет, при което се превил към
земята и паднал на колене. През това време, подсъдимия Ш. Кабрабаджаков
му нанесъл множество удари с носената от него палка, по тялото, в областта
главата, на ребрата, по краката и по коленете. Усетил, че кървял и в областта
на главата и ухото. Тъжителят, отново се опитал, с думи да ги спре и да
преустанови насилието спрямо него и срещу сина му Шукри. В този момент видял,
че К.И., който държал посочения пистолет го насочил към главата му и, според
тъжителя, почти от упор възпроизвел изстрел, в следствие на който тъжителят
почувствал „ужасна изгаряща“ болка в лявата странична част на шията.
Непосредствено след това, последвал и втори изстрел, който този път бил насочен към свидетеля Сали К.. В резултат
на отправения към него изстрел и от полученото нараняване тъжителят паднал, по
гръб на земята, като през това време почувствал, че двамата подсъдими
продължили да му нанасят удари с ръце и крака по тялото и в областта на
гърдите. Почувствал, силна болка в областта на врата и по тялото, както силно
кръвотечение, които според тъжителя довели до загуба на ясно съзнание от
случващото се.
Тези действия на тъжителя и на двамата подсъдими, били
видяни и от излезлия от жилището свидетел Сали К.,
който възприел нанасянето на част от ударите по брат му Шукри К. и впоследствие
по баща му И.К., като видял и произведените от К.И. изстрели. При това
свидетелят твърди, че се опитал да защити баща си, в резултат на което понесъл удари
по тялото, с носената от подсъдимия Ш.К. палка, а към него подсъдимия К.И.
отправил един изстрел, който го засегнал по врата и го бил ударил с дръжката на
носения газов пистолет. (Впоследствие и в хода на ДП било иззето оръжието -
газов револвер, предаден от подсъдимия К.И.).
Свидетели на част от събитията станали Емигюл Карабаджакова/съпруга на
частния тъжител/ и Александра Карабаджакова/снаха на
частния тъжител/, Зелха К. (майка на Ш.К.)и Мехмед К.
(баща на Ш.К.), които също излезли пред входната врата на жилището на тъжителя.
При това, свидетелката Емигюл
Карабаджакова възприемайки, нанасяния от двамата
подсъдими побой, с ръце и крака върху тъжителя; получените наранявания в
областта на главата, тялото и краката, и след неговото прострелване, се опитала
да помогне на съпруга си, като се надвесила върху него. Заедно с това,
свидетелката викала за помощ и се опитвала да го защити от нанасяните от
подсъдимите удари. В резултат на същите получила, и тя самата, наранявания. В
това число причинени и от св. Зелха Карабаджакова, която също била излязла, по това време, на
мястото на инцидента. (същите не са предмет на разглеждане в настоящето
производство и не следва да бъдат изследвани в подробност). Свидетелката сочи,
че е видяла как подсъдимия Ш.К. удрял тъжителя с палка, в областта на гърба и
по главата, а по отношение на К.И. твърди, че е ритал тъжителя и го удрял с
едната ръка, тъй като в другата си ръка, държал пистолет. По отношение на
нанесените на тъжителя наранявания, сочи, че е видяла, че имал удари по темето;
над веждата; по дясната скула на лицето; по главата на 3-4 места и по теменната
област. Твърди за наранявания на гърдите и оплаквания, от негова страна, в
областта на черния дроб. Сочи, че е останал на болнично лечение два дни, както
и че продължително време, около 7-8 месеца се оплаквал от болки. Заявява, че
при разговор със сина им Шукри, след инцидента, разбрала, че двамата подсъдими
били излезли от тяхната страна и го били нападнали с палка и пистолет, и той се
опитал да избяга.
Извършените от свидетелката Емигюл
Карабаджакова действия били възприети и от св.
Александра Карабаджакова/снаха на частния тъжител/,
която макар и по - късно излязла от жилището. При това свидетелката, твърди, че
е видяла, тъжителят И.К. да лежи на земята и кръвта по него, както и опитите на
свекърва и да го защити. Визира, че при излизането си възприела, че подсъдимите
удряли, а К.И. стрелял в посока на нейния съпруг Сали. Сочи, че видяла
нанесените наранявания върху тъжителя в областта на главата, лицето, гърдите и
на теменната област, но твърди, че не е виждала двамата подсъдими да удрят
тъжителя. При това заявява, че видяла оръжието в ръцета
на подсъдимия К.И., както и носената от подсъдимия Ш.К. палка. Свидетелката
заявява, че тъжителят бил останал на лечение в болницата - два дни, при което
му била правена операция, както и че споделял, че се чувствал стресиран,
изпитвал страх.
Мотиви към присъда № 260005 от
10.05.2021г., постановена по НЧХД №700 /2020г. на ВТРС, лист 4.
Оплаквал се от болки в областта на ребрата, от
главоболие, продължително време , както и от загуба на сън.
Разпитана в производството пред ВТРС, св. Зелха Карабаджакова (майка на Ш.К.
и сестра на К.И.) сочи, че на 30.07.18г., сутринта, малко след седем часа, сина
и (Ш.) бил излязъл от дома им за да вземел колата им, с която и заедно с другия
подсъдим (К.И.) следвало да закарат, свой родственик на лекар. Твърди, че през
това време И. бил в банята, като бил само по панталони и гол до кръста.
Заявява, че тогава била чула викове за помощ от подсъдимия Ш., на които се бил
отзовал подсъдимия К., който излязъл от дома им да разбере какво става.
Свидетелката твърди, че не е видяла дали подсъдимият е носел нещо в ръцете си,
като твърди, че е отишла до столовата на жилището , а след това е слязла по
стълбите и излязла на стъпалата пред общата им площадка. Сочи, че при това се
придвижвала бавно, тъй като била „кована“ в краката. Свидетелката заявява, че
видяла, че Ш. лежал в храстите, на края на площадката, където св. Шукри К. го
биел, нанасяйки му удари лицето и го ритал по тялото. Твърди,че в близост до
тях, видяла, че тъжителят и неговия син Сали, биели К.И., при което го удряли в
областта на лицето, по главата, иго ритали по краката, както и че подсъдимият
бил седнал на земята „по дупе“. Твърди, че тогава, К.К.
бил възпроизвел един изстрел във въздуха, след който тъжителят и св. Сали К.
престанали да го бият и свидетелката, заедно с подсъдимите се били прибрали в домът
им. Заявява, че не е видяла, двамата подсъдими да са удряли тъжителя. Твърди,
че след инцидента К.К. не можел да върви като се
оплаквал в болки в крака и в кръста, където бил ударен.
В обявеното от свидетелката Зелха
Карабаджакова насока са и показанията на св. Мехмед К.
(баща на Ш.К.), в които се описват пасивни действия от страна на двамата
подсъдими спрямо тъжителя и св. Сали К.. При това свидетелят сочи, че като е
излязъл на площадката пред къщата, където се бил развил инцидента видял, че Ш.
и Шукри се биели, при което Щукри бил „отдолу“, а Ш.
го налагал от горе. Заявява, че видял, че в близост до тях тъжителят и сина му
Сали биели К., както и че тогава, последният, произвел един изстрел. Твърди, че
не му е известно защо е станал боят, но твърди, че имало дразги
между тях от много години.
Непосредствено след възпроизведения последен изстрел,
двамата подсъдими преустановили действията си срещу тъжителя и свидетелите и се
оттеглили към дома си. Бил подаден от св. А. Карабаджакова,
сигнал на телефона на № 112, за връзка с МВР и оказване на медицинска помощ. На
мястото на инцидента се отзовали служители на РУ - В Търново и такива на ЦСМП –
В. Търново. Пострадалите били откарани за преглед и лечение в МОБАЛ В.Търново.
На местопроизшествието бил извършен оглед от служители на полицията и др.
следствени действия, свързани с установяване на обстоятелствата, по развилият
се инцидент. Във връзка с него било образувано и ДП № ЗМ 660/2018г.
В хода на досъдебното производство са били извършвани
действия по разследване като извършвани разпити като свидетели на лица,
изготвени са медицински и балистични експертизи и са приобщавани и писмени
доказателства (протокол за оглед на местопроизшествие, оглед на веществено
доказателства - газов револвер „Екол“, протокол за
оглед на веществени доказателства - съдържащ файл, записан от наационален телефон 112), заверени преписи от които са
приобщени като писмени доказателства и в настоящето производство. Съдът намира,
че описаните писмени доказателства не съдържат релевантни за настоящето
производство факти, поради които не извършва тяхна оценка и възприемане .
С постановление от 19.11.2019г., е
постановено на основание чл. 199, чл. 242,ал.1, чл.244,ал.1, т.1, вр. с чл. 25,ал.1, т. 6 и чл. 50 от НПК, Великотърновска
районна прокуратура е постановила спиране на наказателното производство по ДП №
ЗМ 660/2018г. на РУ - В.Търново, като е постановено уведомяване, по реда на чл.
81, ал. 3 от НПК, на пострадалия за правата му по НПК .
В изпълнение на дадените указания, в
предвидения в закона срок съдът е сезиран с процесната
тъжба, по която е отпочнато и се води процесното съдебна производство.
По делото е приобщено като
доказателство, неоспорено от страните закалючение на
съдебно – медицинска експертиза изготвена по отношение на И.К.. От заключението
на вещото лице, което съдът възприема като обективно, пълно и компетентно се
установява, че на тъжителя, на 30.07.2018г. е била причинена комбинирана, лека
телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно контузна рана в лявата теменно - слепоочна област, с
размери 3,8/0,2 см., с оток на меките тъкани, хирургически обработена и зашита
с три хир. конеца; разкъсно
контузна рана на 2,5 см. над лявата вежда, във
външния край и с размери 2,7/0,2 см., с оток на меките тъкани; разкъсно контузна рана, в дясната
челна половина на главата, с размери 3,5/0,3см., с оток на меките тъкани; разкъсно контузна рана в средната
трета на лявата ушна мида с размери 1,5/0,2 см., с оток на меките тъкани;
огнестрелна рана, в средната трета, по лявата странична част на шията, с
неравни ръбове, които са обгорели и нарушили антомичната
цялост на епидермиса с диаметър от около 4 см., която рана е с размери 2,4 /2,4
см., оставена да зарасне вторично/без наложени шевове, с оток на меките тъкани;
субективни оплаквания за болка при движение на главата - настрани и от
затруднено гълтане; кръвонасядане
в дясната гръдна половина и в горната една трета на предната коремна стена с
размери 27,0/4,5 см., болезнено при палпация и с
оплаквания от болки при дишане и движение на снагата надясно и охлузни рани по предната повърхност на двете коленни стави
- на дясната с размери 6,0 /6,0 см и на лявата с диаметър от 5,5см., с оток на
меките тъкани, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК. Вещото лице е заключило, че възстановително оздравителният
процес на причинените наранявания е в рамките на около 25-30 дни, съпроводен с
болка и страдания, като субективните оплаквания от пострадалият е обичайно да перистират във времето за един по-дълъг период от време в
рамките на още един-два месеца, което било строго индивидуално, като общо
нарушение в неговия клиничен статус. При това е посочено, че тъжителят е
клинически оздравял, възстановен и не се очаква да настъпи рецидив и промени в
общото му здраве. По отношение на причинените на И.К. наранявания е
Мотиви към присъда № 260005 от
10.05.2021г., постановена по НЧХД №700 /2020г. на ВТРС, лист 5.
заключено,
че отговарят да бъдат причинени единствено и само тогава, от и действието със
или върху твърди тъпи предмети с ограничена площ и заоблени ръбове каквито са и
могат да бъдат нанасянето на удари с дръжка на пистолет, дървена бухалка,
нарушено равновесие на тялото му по време на борба, с последващо
падане от собствен ръст върху терена, при което да са получени отделни
травматични наранявания по главата и тялото.
Описаните заключения по отношение на пострадалия И.К.
се подкрепят от данните изложени в тъжбата и в показанията на св. Шукри К. /син
на частния тъжител/, Сали К./син на частния тъжител/, Емигюл
Карабаджакова/съпруга на частния тъжител/ и
Александра Карабаджакова/съпруга на св. Шукри К./,
които са възприели ударите с предмет във формата на палка и дръжката на газов
револвер, както и удари с юмруци и ритници по главата и тялото на И.К. от
страна на двамата подсъдимите.
По делото е приобщено като доказателство, неоспорено
от страните закалючение на съдебно – медицинска
експертиза изготвена по отношение на К.И.. От заключението на вещото лице,
което съдът възприема като обективно, пълно и компетентно се установява, че на
подсъдимия е била причинена комбинирана, лека телесна повреда, изразяваща се в:
оток в областта на лява глезенна става, кръвонасядане по лява подбедрица,
болезнени и ограничени движения в лява глезенна
става, болка при натиск в поясната област на гръбнака
с ограничени и болезнени движения в същия отдел, оток по лицето. По отношение
на механизма на тяхното получаване вещото лице е заключило, че получените
травматични увреждания са в резултат от удари с твърд тъп предмет, каквито са
човешкия юмрук и стъпало на крак и по начин описан в делото от свидетелите е
възможно да са причинени-нанесен побой с ръце и крака. При това, закрепено, че
полученият оток на ляв глезен, с ограничение в движенията в лява глезенна става е причинило на К.И. - временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване от около
20 дни, а всички останали травми в съвкупност са му причинили болки и страдания
за срок от около една седмица.
Направените от вещото лице констатации по отношение на
подсъдимия К.И. се подкрепят от данните изложени в показанията на св. Зелха Карабаджакова (сестра на
подсъдимия), св. Мехмед К. и обясненията на подс. К.И.,
които са възприели ударите с юмруци и ритници по главата и тялото на подсъдимия
от страна на тъжителя и на св. Сали К..
По делото е приобщено като доказателство, неоспорено
от страните закалючение на съдебно – медицинска
експертиза изготвена по отношение на Ш.М.К.. От заключението на вещото лице,
което съдът възприема като обективно, пълно и компетентно се установява, че на
подсъдимия е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето, ръцете и тялото, отоци по
главата. Експертът е заключил, че получените травматични увреждания са в
резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена повърхност,
каквито са - човешкия юмрук и отговорят да са получени по начин, описан от
пострадалия и свидетелите. Вещото лице е посочило, че телесните увреждания, в
своята съвкупност са причинили на Ш.К. - болки и страдания, без разстройство на
здравето за около 7 дни.
Описаните констатации от вещото лице, по отношение на
подсъдимия Ш.К. се подкрепят от показанията на св. Зелха
Карабаджакова (майка на подсъдимия), и на св. Мехмед К.
(баща на подсъдимия), които са възприели ударите с юмруци и ритници по главата
и тялото на подсъдимия от страна на тъжителя и на св. Шукри К..
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на от показанията на разпитаните свидетели и заключението
на вещото лице както и от останалите, приложени към делото писмени
доказателства (медицински документи, издадени по отношение на тъжителя, фактура
за проведено лечение, ксероксни копия от материали по
ДП № 660/18г. на РУ- В. Търново).
По този начин, по безспорен и категоричен начин се
установява, времето и мястото на събитията и участващите лица.
По делото са събрани противоречиви данни за причината
за започването на развилия се инцидент, както и по отношение на лицата
инициирали сбиването и осъществили нападение върху пострадало лице. По
отношение на причината за възникване на сбиването данни сочат, единствено от
свидетеля Шукри К., който твърди, че двамата подсъдими излезли от тяхното
жилище и се насочили към него, който по това време, бил в колата си, като отправяли
срещу него закани, заплахи и обиди свързани с телесната му неприкосновеност и
здраве. Свидетелят - уплашен от проявените от двамата подсъдими агресии излязъл
от колата си и хукнал да бяга към дома си, за да „се спаси“ и да потърси помощ.
При това е заявил, че непосредствено преди входната врата на жилището им бил
настигнат и двамата подсъдими започнали да му нанасят удари. Тогава свидетелят
започнал да вика за помощ, на които призиви се отзовали, неговите близки.
В подкрепа на изложените от свидетеля Шукри К. данни
за възникването на развилия се побой, и лицата които са го предизвикали са твърденията
на тъжителя и показанията на свидетелите Сали К., Александра Карабаджакова и Емигюл Карабаджакова, които навеждат такива, според които през
затворената входна врата са чули викове, шумове от боричкане и говор на повече
лица, както и гласа на Шукри К., които викал „Батко излез, Помощ, Нападнаха ме“
и непосредствено след възприемането им са излязли
пред входната врата като свидетелите, с изключение на св. А Карабаджакова
(излязла по – късно) непосредствено са възприели нанасяните от подсъдимите,
спрямо свидетеля Шукри К. удари.
От друга страна са показанията, дадени от подсъдимия К.И.
и тези на свидетелите Злха и Мехмед Карабаджакови, които сочат, че тъжителят и свидетелите
Шукри и Сали били излезли от домът си и на площадката пред техния вход нанесли
побой над двамата подсъдими. Съдът приема, че в тази част, по отношение на
лицата, които са започнали процесното сбиване,
данните изложени от тях не отговорят на обективната действителност, като
съдържат превратно изнасяне на данни с цел защита и избягване на наказателна
отговорност спрямо подсъдимите.
Мотиви към присъда № 260005 от
10.05.2021г., постановена по НЧХД №700 /2020г. на ВТРС, лист 6.
Този извод се обективира от
една страна с противоречието на тези обстоятелства, с тези изведени от първата
група свидетели. На второ място, местонахождението на свидетелите, които се
намират в тяхното жилище, на друг етаж от сградата и с вход, различен
(страничен и в по - висока част) на този, където се е развил инцидента, предпоставят невъзможност за пряко възприятие на случващото
се. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Зелха
Карабаджакова която заявява, че след като чула
виковете, е отишла до „столовата“ на жилището си, след което е слязла по
стъпалата и излязла на общите стълби, което според свидетелката се забавило,
тъй като имала затруднения в придвижването. Във възприетатата
от съда насока, за възприятия от по - късен период, касателен
единствено нанасянето между страните (подсъдими, тъжител и свидетели (взаимни
удари в размиващия се между тях бой, и изразеното от нея обстоятелство, според
което видял, че К. е възпроизвел един изстрел, след който лицата спрели да се бият. Т.е свидетелката възприема, събития, стоящи в
края на развилия се инцидент, а не в
неговото начало, което предпоставя недостоверност на
изложените от нея данни за началото на същия.
По отношение на началото на възникването на боя между
страните, св. Мехмед К., не излага данни, с оглед на което следва да се
обсъждат и кредитират показанията му единствено по отношение на изложените от
него обстоятелства за разменяните между страните удари. При това, възприятията
му също са непосредствено преди прекратяването на боя между тях. В подкрепа на
този извод е заявеното от свидетеля, че също е възприел възпроизвеждането от
страна на подсъдимия К.И. на един единствен изстрел.
Съдът приема, че следва да бъдат кредитирани изнесените
от тъжителя твърдения, които се подкрепят от показанията на св. Шукри К. /син
на частния тъжител/, Сали К./син на частния тъжител/, Емигюл
Карабаджакова /съпруга на частния тъжител/ и
Александра Карабаджакова /съпруга на св. Шукри К./,
по отношение на нанесените на тъжителя телесни повреди, настъпили в резултат на
нанесените от двамата подсъдимия, на И.К. удари с предмет във формата на палка,
с дръжката на газов револвер, както и удари с юмруци и ритници по главата и
тялото му.
От друга страна съдът кредитира и обясненията на
подсъдимия К.И. и тези на свидетелите Зелха и Мехмед Карабаджакови, които описват на насянето
на удари на подсъдимия К.И. от страна на тъжителя и неговия син св. Сали К. в
областта на тялото и краката, по време на развилия се между тях побой.
На следващо място съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Зелха и Мехмед Карабаджакови,
в частта, в която сочат, че непосредствено са възприели, че свидетелят Шукри К.
е нанасял удари по подсъдимия Ш.К.. При това свидетелите не излагат
обстоятелства свидетелстващи, че такива са му нанесени от тъжителя.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно доказано от събраните по
делото доказателства е, че, с деянието си, Ш.М.карабаджаков
и К.А.И. са осъществили от обективна страна състава на престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК.
От обективна страна, двамата подсъдими, в качеството
си на извършители, в съучастие помежду си, на 30.07.2018 год., в периода от
време от 07.00 до 07.30 часа, в гр. В. Търново пред жилищна сграда на ул......,
чрез нанасяне на побой чрез удари с предмет във формата на палка и дръжката на
газов револвер, както и удари с юмруци и ритници по главата и тялото на И.
Ибрямов К., са му причинили, лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно контузна рана в лявата
теменно - слепоочна област, с размери 3,8/0,2 см., с оток на меките тъкани,
хирургически обработена и зашита с три хир. конеца; разкъсно контузна рана на 2,5 см.
над лявата вежда, във външния край и с размери 2,7/0,2 см., с оток на меките
тъкани; разкъсно контузна
рана, в дясната челна половина на главата, с размери 3,5/0,3см., с оток на
меките тъкани; разкъсно контузна
рана в средната трета на лявата ушна мида с размери 1,5/0,2 см., с оток на
меките тъкани; огнестрелна рана, в средната трета, по лявата странична част на
шията, с неравни ръбове, които са обгорели и нарушили антомичната
цялост на епидермиса с диаметър от около 4 см., която рана е с размери 2,4 /2,4
см., оставена да зарасне вторично/без наложени шевове, с оток на меките тъкани;
субективни оплаквания за болка при движение на главата - настрани и от
затруднено гълтане; кръвонасядане
в дясната гръдна половина и в горната една трета на предната коремна стена с
размери 27,0/4,5 см., болезнено при палпация и с
оплаквания от болки при дишане и движение на снагата надясно и охлузни рани по предната повърхност на двете коленни стави
- на дясната с размери 6,0 /6,0 см и на лявата с диаметър от 5,5см., с оток на
меките тъкани, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК и със срок на лечение и възстановяване около 25-30 дни.
Медикобиологичните признаци на причинените телесни увреди причинени на
пострадалия, подробно описани по – горе, довели до разстройство на здравето,
тъй като са свързани с увреждане на анатомическата цялост на организма и
тъканите, и до изменения на физиологическите функции извън болката и
страданието, което харакактеризира уврежданията като
такова по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Настоящият състав приема за безспорно доказано и авторството
на процесното престъпление в лицето и на двамата
подсъдими. При това дейците са осъществили престъпното посегателство срещу
личността на пострадалия като съучастници, в неговата
форма - като съизвършителство, с оглед на доказаното
по делото участие в изпълнителното деяние на престъпния състав, свързан с
нанасянето на телесни повреди на тъжителя. Налице е и общност на умисъла за
нанасяне на телесните повреди, като е ирелевантно за
наказателната отговорност на дейците, кой от двамата и кои удари е нанесъл и
съответно кои телесни увреждания е причинил.
По делото няма данни за екцес,
за да се приема, че някой от тях има различен принос.
От субективна страна двамата подсъдими са действали с
общ, пряк умисъл, като са съзнавали всички обективни признаци от състава, на
престъплението, като пряко са целели, чрез действията си да нанесат телесни
увреждания на тъжителя.
Мотиви към присъда № 260005 от
10.05.2021г., постановена по НЧХД №700 /2020г. на ВТРС, лист 7.
Настоящият състав приема, че по делото се доказа по
безспорен и категоричен начин, че тъжителят и свидетелят Сали К., виждайки
действията на двамата подсъдими, при които са нанасяли удари върху св. Шукри К.
са влезли във физическо съприкосновение с тях, отговаряйки на тяхното
поведение, при което и двете групи лица са си причинили описаните - по – горе
травматични увреждания, които спрямо подсъдимия И., следва да се разглеждат
като такива по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а по отношение на подсъдимия Ш.К.,
такива по см. на чл. 130, ал. 2 от НК.
Съдът намира за неоснователно наведените от
защитниците на двамата подсъдими твърдения за наличие на обстоятелства
изключващи обществената опасност на извършеното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК,
а именно, че нанесената на тъжителя лека телесна повреда да е причинена при
неизбежна отбрана, обективиращо приложение на нормата
на чл. 12, ал. 1 от НК.
За да е налице неизбежна отбрана е необходимо да е
имало непосредствено противоправно нападение, което
да е създало реална и непосредствена опасност за увреждане на правно защитени
интереси, личността и правата на отбраняващия се или на другиго, чрез
причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
В случая, с оглед на приетата от съда фактическа
обстановка, не бе установено по делото пострадалия И.К. да е осъществил, първи,
непосредствено противоправно нападение, по отношение
на двамата подсъдими, като основна предпоставка за приложение на института на
неизбежна отбрана. Действията на И.К. са били насочени, първоначално за защита
на личността на свидетеля Шукри К. и по отблъскване на нападението, срещу него,
а в последствие и за защита на собствената си личност, при осъществените от
двамата подсъдими действия срещу тъжителя, при които използвайки предмет с
форма на палка, дръжка на пистолет, удари с ръце и крака, са му причинили,
установените по делото травматични увреждания.
Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при
която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с
цел защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право на
отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин,
без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и
обществени органи. Правото на гражданите да се намесят и отблъснат нападението
произтича от принципа на морала за взаимопомощ между членовете на обществото.
(В този смисъл П. № 12/73г. на ОСНК. на ВС на РБ, т.6).
Предпоставеното право на гражданите да отблъснат нападението чрез
причиняване вреди на нападателя, законът допуска само ако защитата е в пределите
на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само
когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие,
ако то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички
обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и
защитата, значението на защитавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за
нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето
на нападението и др. В конкретния случай, изследването на горните
обстоятелства, обективирани от осъществено нападение
от двамата подсъдими, първоначално срещу личността на свидетеля Шукри К., а в
последствие и върху тази на тъжителя; използваните от тях помощни средства;
интензитета на нападението, (двамата едновременно и по единично му нанасят
удари); личността на пострадалия (физически слаб, възрастен мъж), вида и
характера на нанесените му увреждания,
съпоставени с тези които са
причинени на двамата подсъдими, при взаимната им размяна на удари, не могат да обусловят извод
за не пропорционалност на осъществената защита и явна несъответност
на характера и опасността на нападението, която да бъде характеризирана, като
превишаване на пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка не
може да бъде заключено, че деянието да е осъществено от двамата подсъдими при
уплаха или смущение, по смисъла на чл.
12, ал. 4 от НК.
В тази връзка не се събраха и доказателства за
приложимост на привилигирования състав на
разпоредбата на чл. 132 от НК, по отношение на извършеното от подсъдимите
престъпление и в частност, тъжителят да е предизвикал състояние на силно
раздразнение у подсъдимите с някакво противозаконно действие, извън
осъществената и описана по – горе защита.
Настоящият състав приема, че не са налице предвидените
в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК, визираща хипотеза, при която в случаите
на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, пострадалият (в случая И.К.) е отвърнал
веднага на дейците със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и тримата
от наказание.
На първо място и по отношение на увредата
на подсъдимия Ш.К., не се констатира механизъм на причиняване и вид на
телесната повреда, който да е „такъв“ като тази, която подсъдимия е причинил на
пострадалия. Медикобиологичните признаци на
увреждането причинени на тъжителя го определят като такова по чл. 130, ал. 1 от НК, свързано с разстройство на здравето - извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, а това, причинено на подсъдимия се определя като такова по чл. 130, ал.2
от НК, с последващи болки и страдания. От друга
страна, и от разпитите на свидетелите по делото, и основно тези на св. Зелха и Мехмед Карабаджакови се
установява, че телесните увреждания на подсъдимия Ш.К. са нанесени от свидетеля
Шукри К., като не са събрани такива, да са причинени от тъжителя.
По отношение на подсъдимия К.И., също не са налице
основанията за приложимост на разпоредбите на чл. 130, ал. 3 от НК. Реторсията винаги предполага две противоправни
деяния. За това е необходимо на противоправното
деяние (нападанието на подсъдимия над тъжителя),
което е завършило, за саморазправа, отмъщение и др. пострадалият (И.К.) да
отговори с друго противоправно и наказуемо деяние. В
конкретния случай, както бе прието по - горе, телесните повреди на подсъдимия И.,
са нанесени от страна на тъжителя при условията на неизбежна отбрана. Понеже
действието, извършено при неизбежна отбрана, е позволено от закона, ако с него
се причинява лека телесна повреда, не може да му се отговори също с лека
телесна повреда. (В този смисъл П. №
12/73г. на ОСНК. на ВС на РБ, т.5; ТР.
№51/89г. на ЖОСНК на ВС на РБ.).
Мотиви към присъда № 260005 от
10.05.2021г., постановена по НЧХД №700 /2020г. на ВТРС, лист 8.
Причините
за извършване на престъплението
по отношение на двамата подсъдими
съдът приема, че се коренят във влошените
междуроднински отношения; ниска
правна култура у подсъдимите, нисък праг на задръжки и незачитане личното достойнство на отделния индивид.
Съдът, след като призна двамата
подсъдими за виновни и прецени, че за престъплението по
чл.130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, като взе предвид, че, подсъдимите са
пълнолетни, не са
осъждани за престъпления от общ характер и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК,
от престъплението не са причинени имуществени вреди, намери че са налице
предвидените в чл.78 А от НК предпоставки, поради което освободи К.А.И. и Ш.М.К.
от наказателна отговорност, като им наложи административни наказание глоба.
При определяне на административното наказание съдът
обсъди обществената опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване
(раздразнение от поведението на тъжителя, насочено към подсъдимите и свързано
със защита на св. Ш. К.), смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието съдът прецени като
сравнително висока - засегнати са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Обществената опасност на всеки един от дейците съдът
прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът, освен изложените по – горе
обстоятелства, чистото им съдебно минало, а по отношение на подсъдимия И. и съдействие
за разкриване на обективната истина.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
Предвид имотното
състояние на подсъдимите и реализираните от тях
доходи, съдът определи
размер на глобата в минимален размер, а именно по 1000,00 лева.
По предявените
граждански искове за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК:
Съдът намира, че същите за основателни с оглед
извършения деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В
основата на гражданската отговорност на двамата подсъдими стоят установяването
на увреждащи действия от тяхна страна, които едновременно с това следва да
осъществяват и състава на престъплението, за което са предадени на съд.
Настоящият състав приема, че от доказателствата по делото може да се направи
извод за наличие на нанесени телесна повреди на частния тъжител. Предвид на
това и по съображенията изложени по-горе, съдът приема наличието на извършени
увреждащи действия от страна на двамата подсъдими, с които на тъжителя да са
причинени имуществени неимуществени вреди.
При присъждането на обезщетение в размер на 500 лв, за претърпените имуществени вреди, съдът приема, че
същите са доказани в претендирания размер. По делото
се събраха доказателства за реализирани такива от страна на тъжителя свързани,
със заплащане на проведеното му болнично лечение. Предвид на това съдът осъди
подсъдимите Ш.М.К. и К.А.И. да заплатят, солидарно, на гражданския ищец И.С.К.,
сумата от 500,00лв. /петстотин/, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, настъпили в резултат на извършеното престъпление по чл. 130,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 30.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
При присъждането на обезщетение в
размер на 4000 /четири хиляди / лева съдът взе предвид разпоредбите на чл. 52
от ЗЗД и отчете нанесените телесни увреждания на пострадалия, срокът за
възстановяване от тях, причинените болки и страдания, както и обстоятелствата
че оздравителните процеси са протекли в сравнително продължителен период от
време (25-30 дни), но без усложнения, при което е постигнато пълно оздравяване.
Съдът приема, че тъжителят е бил подложен на значителни по сила и сравнително
продължителни болки и страдания, като при това се е получил психологичен
елемент на уплаха, страх и смущение, който е довел до трайно нарушение на
спокойствието и съня, продължил значителен период от време. При това липсват
данни за други, остатъчни болестни явления. За да не уважи изцяло предявения
граждански иск в размер от 5000,00 лева съдът отчита обстоятелството, че
претенциите са завишени от страна тъжителя. Не се събраха доказателства за
други странични последици, които да се довели и до по-продължителни и тежки
психически травми, и до значителни нарушения в общуването с околните или в
социалния живот на тъжителя. С оглед
на това съдът счете, че гражданският иск
е неоснователен и недоказан за разликата от уважените 4000,00 лева до претендираните 5000,00 лева и го отхвърли като такъв за сумата от 1000 лв. При това, подсъдимите бяха осъден да
заплатят на тъжителя сумата в размер на 4000 лв. – при условията на солидарност
с оглед на установения общ принос при осъществените увреждащи действия.
Следва да бъде присъдена и законната
лихва върху уваженият размер на гражданския иск от 4000 лв., считано от датата
на увредата - 30.07.2018г. до окончателното
изплащане.
При този изход на делото и на
основание на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди Ш.М.К. и К.А.И. да
заплатят на И.С.К., по 1/2 от направените по делото разноски в размер на 669,22
лв, по 334.61 лв. /триста тридесет и четири лв. и 61
ст./ за всеки един от тях, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
държавни и банкови такси, и депозит за съдебно-медицинска експертиза.
На следващо място, за плащане от
страна на подсъдимите Ш.М.К. и К.А.И., бе възложено, да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, по 1/2 от държавната такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на по 80.00лв. /осемдесет/ лева за
всеки един от тях и по 150,00 лв., разноски, за изготвени СМЕ. както и по 5.00
лева /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: