№ 3106
гр. В., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110102318 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Ж. П.,
ЕГН**********, с адрес: гр. В., кв. „Т.“, бл.55, вх.Б, ет.5, ап.15 срещу „Ч.М.“
АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.“ № 256, са
която са предявени следните обективно съединени искове: 1) по чл.128, т.2 от
КТ за заплащане на следните суми: 625,95 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 03.2018г., 625,95 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. 04.2018г., 625,95 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 05.2018г., 625,95
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2018г.,
622,97 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
07.2018г., 625,13 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за м. 08.2018г., 625,95 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 09.2018г., 355,99 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 10.2018г., 59,71 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. 11.2018г., 272,03 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 05.2019г., 679,37
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2019г.,
534,85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
07.2019г., 162,46 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за м. 08.2019г., 323,04 лева /след допуснато изменение в размера на иска/,
1
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 09.2019г ведно
със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата
молба – 24.02.2022г. до окончателното плащане; 2) иск по чл.220, ал.1 от КТ
за заплащане на сумата от 653,40 лева /след допуснато изменение в размера
на иска/, представляваща неизплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 24.02.2022г. до окончателното плащане; 3) иск
по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 941,12 лева /след допуснато
изменение в размера на иска/, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 5 работни за 2018г. и 20 работни дни за
2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 24.02.2022г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са били в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 26/23.07.2007г., съгласно
който ищцата е изпълнявала длъжността „готвач“. Трудовият договор бил
прекратен, считано от 16.09.219г., на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.
Ищцата твърди, че работодателят не й е заплатил трудовите възнаграждения,
дължими за периода от м.март 2018г. до м.септември 2019г. с посочен в
исковата молба размер за всеки месец, както и дължимите обезщетения за
неспазен срок на предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск за 5
работни дни от 2018г. и 20 работни дни от 2019г. Твърди, че брутното й
възнаграждение за последен пълен отработен месец /м.юли 2019г./ е в размер
на 534,85 лева.
В законоустановения едномесечен срок ответното дружество е
депозирало писмен отговор на исковата молба, с който признава предявените
искове до размер от 2912,87 лева и оспорва за разликата до заявения от
ищцата размер. Не оспорва, че между страните е имало сключен трудов
договор, който е прекратен, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Сочи, че
финансовото състояние на дружеството е затруднено и предлага страните да
се споразумеят за разсрочено плащане. Твърди, че дължимата от ответника
сума е в общ размер от 2912,87 лева и е за периода от м.01.2019г. до
м.09.2019г. По отношение на периода от м.11.2018г. до м.05.2019г.
ответникът твърди, че ищцата е била в продължителен престой поради
заболяване и е получавала обезщетение от НОИ на база на представените
болнични листи. Оспорват се като неоснователни поради изтекъл давностен
2
срок претенциите за нетни трудови възнаграждения и лихви за забава към тях
за 2018г. в размер на 4793,55 лева, от които се твърди, че ответникът е платил
частично нетното трудово възнаграждение за м.03.2018г. в размер на 57,79
лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ответното дружество излага становище, с което поддържа
твърденията и доводите си от отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а е видно и от представения трудов
договор № 26 от 23.07.2007г., че са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „готвач”. В
трудовия договор е уговорено, че дължимото от работодателя трудово
възнаграждение следва да бъде изплатено до 25-то число на следващия месец.
Със заповед № 063 от 13.09.2019г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ, считано от
16.09.2019г. /след изтичане на срока за предизвестието/. В заповедта е
вписано, че на служителя следва да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ
за пет работни за 2018г. и двадесет работни дни за 2019г.
От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че с фиша за м.септември 2019г. на
стойност 1264,16 лева са начислени 374,67 лева в брутен размер /323,04 лева
нетен размер/ за трудово възнаграждение /платен годишен отпуск за 9 дни/ и
1008,25 лева в брутен размер /941,12 лева нетен размер/ обезщетение по
чл.224 дни за 25 дни. Дължимите нетни трудови възнаграждения на ищцата са
както следва: 572,16 лева за м. 03.2018г. /от дължимото възнаграждение в
нетен размер от 625,95 лева е изплатена частично сума в размер на 53,79
лева/, 625.95 лева за м.04.2018г., 625.95 лева за м.05.2018г., 625.95 лева за
м.06.2018г., 622.97 лева за м.07.2018г., 625.13 лева за м.08.2018г., 625.95 лева
за м.09.2018г., 412.88 лева за м.10.2018г., 69.30 лева за м.11.2018г., за периода
3
от м.12.2018г. до м.04.2019г., вкл. ищцата е била в болничен и няма дължими
суми за трудово възнаграждение; 272.03 лева за м.05.2019г., 697.37 лева за
м.06.2019г., 534.85 лева за м.07.2019г., 162.46 лева за м.08.2019г., 323.04 лева
за м.09.2019г. Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е в нетен размер от 653.40
лева, като такова не е начислено в предоставените фишове за процесния
период. Нетният размер на обезщетението по 224 за 25 дни е в размер на
941,12 лева. Последният пълен отработен месец преди прекратяване на
трудовото правоотношение е м.09.2018г., като размерът на брутното трудово
възнаграждение за същия е 725,99 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.220,
ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и са процесуално допустими.
По иска по чл.128, т.2 от КТ
С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение с
ответника, изпълнение на задълженията си по него, прекратяване на
трудовото правоотношение на соченото основание, както и размера на
претендираните трудови възнаграждения, а ответникът следва да докаже
плащане на дължимите трудови възнаграждения или възражението си за
погасяване на вземанията по давност.
Установи се, че ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответника за процесния период, което е прекратено на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че от страна на работодателя не са заплатени трудови
възнаграждения на ищцата, които изцяло съвпадат със сочения в исковата
молба период и размер на дължимите обезщетения. Налице е само частично
плащане на възнаграждението за м. 03.2018г. в размер на 53,79 лева, като
останала е дължима нетна сума в размер на 572,16 лева. Ответникът е
направил възражение, че за част от процесния период не дължи трудови
възнаграждения, тъй като ищцата е ползвала болничен. Следва да се има
предвид, че именно за сочените от ответника месеци ищцата не е предявила
4
претенция. Същите съвпадат и с посочените в заключението на вещото лице,
като такива, за които не се дължи трудово възнаграждение, поради ползване
на болничен.
Ответникът е направил възражение и за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за трудови възнаграждения за 2018г., което е
частично основателно. Съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ и чл.111, б.“а“ от ЗЗД
за исковете за трудово възнаграждение е предвиден тригодишен давностен
срок за погасяване на вземането. Броенето на срока следва да започне от
настъпване на изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение.
Исковата молба е подадена на 24.02.2022г., предвид което погасени по
давност биха били всички задължения с падеж преди 24.02.2019г. В
настоящия случай обаче следва да се съобрази и разпоредбата на чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно параграф 13 от ЗР към закона сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичане на
седем дни от обнародването на отмяната на извънредното положение на
14.05.2021г. Следователно в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г.
погасителната давност не е текла. От изложеното следва извода, че погасени
по давност биха били вземанията на ищцата, падежирали преди 17.12.2018г.
Доколкото съобразно процесния трудов договор изискуемостта на вземането
за трудово възнаграждение настъпва на 25-то число на следващия месец, то в
настоящия случай погасени по давност са вземанията за трудови
възнаграждения за 2018г. периода м.03-м.10,вкл., т.е. дължимо се явява
единствено възнаграждението за м.11. Липсват данни за постигнати между
страните споразумения за разсрочено плащане, или признаване по друг начин
на вземането от страна на ответното дружество, които биха прекъснали
давността. На ищцовата страна е допуснат разпит на един свидетел досежно
наведеното твърдение в отговор на възражението за давност, че ответникът
чрез изпълнителния си директор е признал вземанията през 2019г. преди
прекратяване на трудовото правоотношение, но впоследствие ищецът се е
отказал от разпита на свидетеля и същият е заличен.
5
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен по отношение на претенциите за трудови възнаграждение
за м.11.2018г., м. 05.2019г., м.06.2019г., м.07.2019г., м.08.2019г. и м.09.2019г.,
и неоснователен по отношение на претенциите за трудови възнаграждения за
периода м.03-м.10.2018г.
По иска по чл.220, ал.1 от КТ
Съгласно чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
За успешното провеждане на този иск ищецът следва да докаже, че
трудовото правоотношение е прекратено от работодателя с предизвестие
преди изтичане на срока на същото.
Безспорно установено по делото е, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10б от ГПК, в който случай
е предвидено предизвестие от страна на работодателя.
Съгласно представената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, която не е оспорена от никоя от страните по делото,
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 16.09.2018г. при
спазване на изискването на чл.326, ал.2 от КТ /за предизвестие/, като изрично
записано е още, че причина за прекратяване на трудовия договор е изтичане
на срока на предизвестието по чл.326, ал.1 от КТ. Други доказателства по
делото във връзка с предизвестието и неспазване на срока на същото не са
ангажирани. В самата заповед обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ не е
посочено, като и видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
такова не е начислено на работника. При липса на каквито и да е данни в
насока на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока на
предизвестието, съдът намира, че предявеният иск се явява недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл.224, ал.1 от КТ
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
6
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Установи се от представената заповед, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено, считано от 16.09.2019г. В рамките на самата
заповед е посочено, чен на работника се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от
КТ за 5 дни платен отпуск за 2018г. и 20 дни платен отпуск за 2019г. Същото
е посочено и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
дължимият нетен размер е определен на 941,12 лева.
По гореизложените съображения предявения иск се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
размер на 840 лева с ДДС, от които ответникът следва да заплати 300,62 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС държавна такса съобразно с уважената част от
исковете в размер на 81,26 лева по иска за трудово възнаграждение, 50 лева
по иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 71,58 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч.М.” АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. „В.В.“ № 256 да заплати на Р. Ж. П., ЕГН**********, с адрес: гр. В.,
кв. „Т.“, бл.55, вх.Б, ет.5, ап.15 следните суми за незаплатени трудови
възнаграждения: 59,71 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 11.2018г., 272,03 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 05.2019г., 679,37 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2019г., 534,85 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 07.2019г., 162,46
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2019г.,
323,04 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
09.2019г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на
подаване на исковата молба – 24.02.2022г. до окончателното плащане, на
7
основание чл.128, т.2 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за следните суми: 625,95
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 03.2018г.,
625,95 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
04.2018г., 625,95 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за м. 05.2018г., 625,95 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 06.2018г., 622,97 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 07.2018г., 625,13 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2018г., 625,95 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 09.2018г., 355,99
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 10.2018г.
ОСЪЖДА „Ч.М.” АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. „В.В.“ № 256 да заплати на Р. Ж. П., ЕГН**********, с адрес: гр. В.,
кв. „Т.“, бл.55, вх.Б, ет.5, ап.15 сумата от 941,12 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни
дни за 2018г. и 20 работни дни за 2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2022г. до
окончателното плащане, на основание чл.224, ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Ж. П., ЕГН**********, с адрес: гр. В., кв.
„Т.“, бл.55, вх.Б, ет.5, ап.15 срещу „Ч.М.” АД, ЕИК ...... със седалище и адрес
на управление гр. В., бул. „В.В.“ № 256 иск за заплащане на сумата от 653,40
лева, представляваща неизплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 24.02.2022г. до окончателното плащане, на
основание чл.220, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Ч.М.” АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. „В.В.“ № 256 да заплати на Р. Ж. П., ЕГН**********, с адрес: гр. В.,
кв. „Т.“, бл.55, вх.Б, ет.5, ап.15 сумата от 300,62 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Ч.М.” АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. „В.В.“ № 256 да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на
131,26 лева, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
71,58 лева
8
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9