№ 102
гр. гр.Н., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря Р.М.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150101305
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.К.” ЕАД срещу М. В. Б. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 110,16 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 22,81 лв. – лихва върху главницата за периода 26.10.2018г. –
07.10.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 23.08.2017г. – 26.08.2019г. до имот, находящ се в гр. Н.,
местност „А.“, комплекс „Р.“, сграда */, е *, а **, с идентификатор *****, аб. № ****. Изложено е,
че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на
което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени,
одобрени от КЕВР, възлизат на 110,16 лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури –
фактура № ********** от 25.09.2018г. за сумата от 90,84 лв. (за плащане 11,54 лв.) и фактура №
***** от 25.09.2019г. за сумата от 98,62 лв. Наведено е, че дължимите по фактурите суми не са
заплатени в предвидените срокове, поради което е начислена лихва за забава в размер на 22,81 лв.
С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Сочи се, че не става ясно защо задължението по
една фактура се претендира частично. Обръща се внимание за нарушения на чл. 23, ал. 1, т. 3 от
ОУ при отчитането. Акцентира се върху въведеното извънредно положение и наличието на
непреодолима сила по чл. 306, ал. 2 ТЗ. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
1
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга..
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 63 – л. 65 от делото) се
установява, че ответницата придобила на 13.08.2010г. собствеността върху имот, находящ се в гр.
Н., местност „А.“, комплекс „Р.“, сграда */, е *, а **, с идентификатор *****, а така също и върху
находящите се в същата сграда ап. 58, с идентификатор ****** и ап. ** с идентификатор *****.
Видно от фактура № ********** от 25.09.2018г. и фактура № ***** от 25.09.2019г. (на л.
21 – л. 22 от делото) за посочените апартаменти била открита обща партида с аб. № **** към
„В.К.” ЕАД. От справки извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 – л. 8 от
делото) е видно, че на монтираните във всеки от обектите водомери (1626/39 за ап. **, 1626/40 за
ап. 58 и 1626/43 за ап. **) са правени отчитания в периодите 23.08.2017г. – 22.08.2018г. и
23.08.2018г. – 26.08.2019г. При всички отчитания данните били предоставени „от клиента“. За
водомер 1626/39 при първото отчитане старото показание било 46 куб. м., а новото – 65 куб. м.
(начислени 19 куб. м.), а при второто отчитане новото показание било 81 куб. м. (начислени 16
куб. м.). За водомер 1626/40 при първото отчитане старото показание било 20 куб. м., а новото – 32
куб. м. (начислени 12 куб. м.), а при второто отчитане новото показание било 44 куб. м. (начислени
12 куб. м.). За водомер 1626/43 при първото отчитане старото показание било 12 куб. м., а новото –
16 куб. м. (начислени 4 куб. м.), а при второто отчитане новото показание било 22 куб. м.
(начислени 6 куб. м.). От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени,
като по фактура № ********** от 25.09.2018г. общо за трите водомера били начислени 90,84 лв.
(за 19 куб. м. по първия, 12 куб. м. по втория и 4 куб. м. по третия), а по фактура № ***** от
25.09.2019г. – 98,62 лв. (за 16 куб. м. по първия, 12 куб. м. по втория и 6 куб. м. по третия).
С решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР били определени цени, считано от 01.06.2016г.,
както следва: за доставяне вода на потребителите - 1,14 лв., 0,21 лв. – за отвеждане и 0,54 лв. за
пречистване. Според Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. от 01.12.2017г. тези цени били, както
следва: 1,287 лв., 0,286 лв. и 0,557 лв. Видно от Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР цената за
услугата доставяне вода на потребителите към 2018г. била в размер на 1,335 лв., 0,380 лв. – за
отвеждане и 0,559 лв. за пречистване. Според Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за
услугата доставяне вода на потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. В
двете цитирани фактури, касаещи периодите 2017г., 2018г. и 2019г., били начислени суми според
посочените цени.
Налага се извод, че до самостоятелен обект идентификатор *****, самостоятелен обект с
идентификатор ****** и самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Н., всички с общ аб. № ****, за процесния период (23.08.2017г. –
26.08.2019г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между
страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита
партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на
вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за
доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това
2
общите условия на оператора не са оспорени, поради което съдът приема, че същите са обвързали
(по силата на облигационна връзка) ищеца и ответницата.
В случая действително отчитането на процесните водомери е станало на 22.08.2018г. (при
предходн отчет 23.08.2017г.) и на 26.08.2019г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
приложените по делото Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане
на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания през август
2018г. и август 2019г. Следва да се обърне внимание обаче, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в
случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект,
който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията
на чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя,
тъй като след като показанията на водомера са подадени на отчетника от клиента (т.е. от
ответницата), на практика са отчетени действително потребните количества вода – и то по
твърдения на ответницата. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали
на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни
отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено в рамките на сроковете по чл. 24,
ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата (отчитане по чл. 49 от
ОУ), като е отчетено действително потребеното количество вода. Следователно сочените от
особения представител на ответницата отклонения от правилата в общите условия по никакъв
начин не са довели до нарушаване правата на ответницата и не разколебават изводите за реално
потребено от нея количество вода, съобразно представителните по делото справки.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.09.2018г.
и 25.09.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите
условия сумите са станали изискуеми на 25.10.2018г. и 25.10.2019г. Не се сподлят доводите на
особения представител на ответницата, че сумите следвало да се начислят в по-кратки срокове, за
да може да бъде осигурено плащане от ответницата докато се намира на територията на Република
България. С оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за
количество потребена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая правата на ответницата
са защитени, тъй като са отчетени реално потребени от количества вода (по нейни данни), а не
прогнози такива по чл. 49 от Общите условия. Очевидно за процесните апартаменти е въведено т.
нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно
отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа
на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отразеното в справките и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява
отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който е получил данни лично от
собственика. Поради тази пР.ина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Не могат да се приемат и другите доводи на особения представител на ответницата, тъй
като твърдението на ищеца, че сумата от 79,30 лв. по първата от фактурите е заплатена
(подкрепено с писмени доказателства – счетоводна справка на л. 63 от делото, видно от която
сумата е заплатена на 25.09.2018г.), представлява изявление за неизгоден за него факт, вследствие
3
на което той претендира по-ниска сума от фактурираната и същото следва да се кредитира (на
основание чл. 175 ГПК). Следователно не е било необходимо да се уточняват други обстоятелства
от ищеца във връзка с тези твърдения. Не се установяват и твърденията за неясна и неразбираема
информация във фактурите, тъй като в тях са налице изР.ни графи за стари и нови показания,
разграничаване на количествата по различните водомери, начисленото количества вода (в куб. м.)
и отделните цени за вода, канал и пречистване.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответницата. Отчитането е извършено лично инспектор (който е отразил в карнета, че данните
са от клиента), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Не може да намери приложение цитираната от особения представител на ответницата
норма на чл. 306 от ТЗ, тъй като ответницата е изпаднала в забава за плащанията си още на
26.10.2019г. – преди обявяване на „пандемия“ или на извънредно положение, поради което по арг.
от чл. 306, ал. 1, изр. 2 от ТЗ не може да се позовава на непреодолима сила.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
задълженията възлиза общо на 110,16 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава за посочения период – 26.10.2018г. – 07.10.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 25.10.2018г. и 25.10.2019г., поради което ответникът
действително е изпаднала в забава още към 26.10.2018г. За посочения в исковата молба период
размерът на дължимата лихва е от 22,81 лв., който е съобразен с действалите редакции на чл. 6 от
действалия за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за периода
13.03.2020г. – 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
4
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Б., родена на **********г., гражданка на Р.Ф.я, с постоянен адрес в гр.
Н., м.А. к-с Р., ет.*, ап.**, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Б., кв. „Победа”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет.*, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 110,16 лв.,
представляваща незаплатена стойност по фактура № ********** от 25.09.2018г. и фактура №
***** от 25.09.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до имоти, находящи се в гр. Н.,
местност „А.“, комплекс „Р.“, сграда 1 - ап. **, с идентификатор *****, ап. 58, с идентификатор
****** и ап. ** с идентификатор *****, с общ аб. № ****, с отчетен период 23.08.2017г. –
26.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 22,81 лв. – лихва върху главницата за периода 26.10.2018г. – 07.10.2021г., а на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Б., IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5