Решение по дело №729/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 21 май 2019 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20194430200729
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

30.04.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на

Шести наказателен състав

две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: НАТАЛИЯ НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело № 729 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление № 18-0938-004972 от 21.09.2018г. *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП на А.Х.К. ***, административни наказания глоба в размер на 200 лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.Х.К., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №АА 104213 от 10.09.2018г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че А.Х.К. на същата дата в ***часа в гр.Плевен, на ул. „***“, местност „***“ до номер *, като водач на автомобил „***“ с рег. № *** при завиване наляво за навлизане в крайпътна територия, отнел предимството на движещия се от с.*** в посока към центъра на града лек автомобил „***“ с рег. № *** с водач ***с ЕГН **********. Последният излязъл извън платното вляво и се преобърнал на платното за движение, от което настъпило ПТП с материални щети и пострадал пътник с лека телесна повреда – П. Ж. К. с ЕГН **********.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител - В.С.В. и свидетел – Д.А.Х., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – справка за нарушител относно жалбоподателя А.Х.К. и копие на констативен протокол № 316000-34084/2018г. От показанията им се установява, че същите работят в сектор „Пътна полиция“ при О.н.М.н. длъжност „младши автоконтрольори“ и на въпросния ден са били заедно на смяна, когато са получили сигнал за ПТП в местността „***“ от с.***, посока Плевен. Според показанията на актосъставителя В. и свидетеля Х. на местопроизшествието  са установили обърнат автомобил с марка „*** ***“, в който са се возили три момчета, идвайки от с. *** към Плевен. Според  актосъставителя В. и свидетеля Х. момчетата им разказали, че по време на движението им се е показал таксиметров автомобил, който подал мигач за завиване наляво, но вместо да изчака движещият се по правия пътен участък автомобил, в който са се возили те, той е извършил маневра вляво, за да навлезе в местността „***“. Водачът на автомобила „***“ в този момент се е опитал да избегне удара с таксиметровия автомобил и завивайки наляво, е изгубил контрол и се е ударил в ската. По данни на актосъставителя В. и свидетеля Х., в таксиметровия автомобил на задната седалка се е возила жена, която обаче не е могла да им даде информация относно случилото се, тъй като през цялото време си е гледала в телефона. Според показанията на актосъставителя В. и свидетеля Х. таксиметровият шофьор – жалбоподател в настоящото производство, е заявил пред двамата служители на „Пътна полиция“, че автомобилът с марка „*** ***“ при спускането си по правия пътен участък е бил на достатъчно разстояние, за да има възможност той със своя таксиметров автомобил да извърши маневра вляво и на навлезе в крайпътната територия. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя В. и свидетеля Х., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях местоположение на участващите в ПТП автомобили и установения механизъм за неговото причиняване. Съвпадат изцяло с описаната фактическа обстановка в редовно съставения от В.В. акт за установяване на административно нарушение, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя К. в нарушение, което не е извършил. От показанията на свидетеля П.К.Л. се установи, че същият е пътувал в автомобила с марка „*** ***“ на задната седалка вдясно зад другия пасажер. Към същата дата той е бил неправоспособен водач, като неговият приятел – Б.В.Г. е шофирал посочения автомобил. Според свидетеля Л., докато са се движели по правата отсечка, са забелязали таксиметровия автомобил, който е завил непосредствено пред тях, като им е отнел предимството без да сигнализира с мигач за завиване вляво, от тяхната стана на движение - вдясно. В този момент приятелят му – Б. Г. с цел да избегне удара е завил вляво и автомобилът е излязъл извън пътя. Свидетелят Л. е забелязал, че в таксито се е возил пътник и според него решението на шофьора на обърналия се автомобил е било правилно в конкретната ситуация, доколкото е успял да предотврати удар с вратата, до която непосредствено се е намирал човекът до таксиметровия шофьор. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля, тъй като неговите показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от него местоположение на участващите в ПТП автомобил и установения механизъм за неговото причиняване. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набеди жалбоподателя К. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят А.Х.К. е извършил нарушение по чл. 37, ал.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева. Съобразно разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗДвП, Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

Следователно, всеки правоспособен водач има задължение при извършване завой наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, е длъжен да спазва предписанието на чл. 37, ал.2 от ЗДвП, като подаде необходимия сигнал за извършване на съответната маневра и да пропусне всички видове превозни средства и пешеходци, движещи се по пътя, който той напуска.

Административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателят К. е допуснал да се осъществи ПТП с настъпване на материални щети и причиняване на лека телесна повреда на П.Ж. К. в  следствие на неправилно извършена маневра за завиване наляво за навлизане в крайпътна територия, нахождаща се  на улица „“, местност „***“ до номер*. Следва да се отбележи, че нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е посочено каква е максимално допустимата, за този участък скорост, на движение и с каква скорост са се движели управляваният от жалбоподателя лек автомобил и управляваният от Б. Г. лек автомобил. Това с каква скорост са се движили автомобилите, според настоящия съдебен състав е без значение, тъй като от значение в случая е единствено дали водачът на таксиметровия автомобил е сигнализирал за предприетата от него маневра – завиване наляво за навлизане в крайпътна територия и дали е спазил законовото си задължение, като пропусне всички превозни средства и пешеходци, движещи се по пътя, който той напуска.

Видно от словесното описание на извършеното нарушение, водачът на таксиметровия автомобил – жалбоподателят К., при извършване на завой наляво за навлизане в крайпътна територия, неправомерно е отнел предимството на движещ се по правия участък лек автомобил, като  не е пропуснал същия да премине, в резултат на което е създал обстановка за реализиране на ПТП с материални щети и причиняване на телесна повреда на пътник. От изложеното съдът приема, че извършеното от А.К. деяние е съставомерно както от обективна страна, така и от субективна страна, като същото е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост. По делото не се установяват обстоятелства, от които да се приеме, че жалбоподателят е искал или се е съгласявал с настъпването на общественоопасния резултат. Същевременно обаче безспорно е, че той е бил длъжен да предвиди настъпването на деянието, което му задължение е следвало пряко от разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от  ЗДвП, както и че е могъл обективно да го предвиди, доколкото обстоятелствата са позволявали да допусне опасността, която е създал с поведението си. Правилно е определена и санкционната разпоредба като предвид настъпилото ПТП са приложими разпоредбите на чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП. За така извършеното нарушение административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което обжалваното НП следва да бъде като правилно и законосъобразно.

Освен това съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят В.В., като ***от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както, и че на *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП. 

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП, като законосъобразно  и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

 РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0938-004972 от 21.09.2018 г на *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП на А.Х.К. ***, административно наказание глоба в размер на 200 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: