№ 9959
гр. С, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110110557 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.”С К” № 2, представлявано от М П И и К В, насочени срещу ЗК „Д Б З З“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Т К и Н
С, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 797.17 лева,
представляваща неплатен остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ..., ведно със законна лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 16.01.2024
г. до изплащане на вземането, и сумата 262.36 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 16.01.2021 г. до 16.01.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 12.08.2019 г. е настъпило ПТП между л.а.Т с рег.№
..., застрахован при ищеца, и л.а.Ф с рег.№ ..., застрахован в ответното дружество, при което
водачът на последния при паркиране не е пропуснал л.а.Т и е реализирал удар в предната му
дясна част. За събитието е съставен протокол за ПТП, в който за виновен е посочен водачът
на л.а.Ф и спрямо него е взето административно отношение.
Ищецът сочи, че собственикът на другия участвал в ПТП-то автомобил, застрахован
при него по имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана
щета. Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 1609.34 лв., които са
заплатени на сервиза, на който е възложен ремонта, като допълнително ищецът е направил
разходи от 15.00 лв. по определяне на обезщетението.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
1
застрахователно обезещетение, но до завеждане на делото той е погасил чрез прихващане
само 827.17 лв. Ето защо ищецът предявява иск за присъждане на разликата от 797.17 лв.,
както и на обезщетение за забавеното им плащане.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият оспорва иска, като навежда
твърдения, че е налице надзастраховане на л.а.Тойта в ищцовото дружество. С оглед на
това, според него със сумата от 827.17 лв., погасена преди завеждане на делото, се покриват
50% от щетите, който процент е съобразен с приноса на застрахования при ищеца водач за
настъпване на произшествието.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а.Т поради допуснато нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, а именно движение с несъобразена скорост и пътни условия.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който оспорва иска.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 2898/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 797.17 лв., представляваща
неплатен остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № ..., заведена във връзка с причинено на 12.08.2019 г. в
тр.С, ул."Б С" около № 35, ПТП от застрахования при длъжника л.а.Ф П с рег.№ ... и
застрахования при заявителя л.а. Т А с рег.№ ..., ведно със законна лихва за период от
16.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 262.36 лв., представляваща лихва
за период от 16.01.2021 г. до 16.01.2023 г. С възражение от 02.02.2024 г. ответникът е
оспорил вземанията без мотив.
От представената като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица
№ ..., е видно, че между ищцовото дружество и „М Р“ ЕАД, е сключен договор за
застраховане на л.а.Т А с рег.№ ..., с валидност на полицата от 09.00 ч. на 30.05.2019 г. до
23.59 ч. на 29.05.2020 г.
На 12.08.2019 г. в на ул.“Б С“ в гр.С, е настъпило ПТП със застрахования л.а.Т, който е
ударен от л.а.Ф с рег.№ ..., докато последния извършва неправилна маневра, отклонявайки
се вляво с цел паркиране. За произшествието е съставен проколо за ПТП № .../12.08.2019 г.,
в който за виновен е посочен водачът на л.а.Ф и спрямо него е взето административно
2
отношение.
Във връзка със случая, собственикът на л.а.Т, е подал до ищцовото дружество на 13.08.2019
г. уведомление-декларация за щета, по което е образувана щета № .... По последната са
изготвени 2 бр. опис на щетите – от 13.08.2019 г. и от 07.11.2019 г. Ремонтът на превозното
средство е възложен на автосервиз „В-2010“ ООД, за което на 13.08.2019 г. е издадено
възлагателно писмо. Стойността на ремонта е отразена в издадените проформа фактура №
.../13.09.2019 г., фактура № .../01.10.2019 г., фактура № .../26.09.2019 г., като автомобилът е
приет от представител на собственика му без забележки. След съставени калкулация-ремнот
№ .../13.09.2019 г., доклад по щета № .../03.10.2019 г., доклад-аванс за части по щета №
.../01.10.2019 г., сумата е изплатена на сервиза, извършил ремонта с две преводни
нареждания от 24.10.2019 г.
На 11.11.2019 г. ищецът е изпратил на ответника регресна покана за възстановяване
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета, като не е
спорно, че преди завеждане на делото по същата ответникът е погасил 827.17 лв.
По делото е разпитан като свидетел водача на л.а.Ф – А. С. С.. В показанията си същият
заявява, че е управлявал автомобила си през м.август 2019 г. в ж.к.С Г. Според свидетеля,
той е подал ляв мигач, за да направи завой с цел да паркира, когато автомобил на Ф П е
тръгнал да го изпреварва и по този начин е настъпило произшествието, като ударът е
позициониран в шофьорската врата на л.а.Ф. С. обяснава, че пътят, където се е случило
произшествието е двупосочен с по една лента във всяко едно от платната за движение.
Свидетелят е категоричен, че не е видял л.а.Т да подава мигач, но не помни каква е била
хоризонталната макировна на мястото на удара. С. уточнява, че към момента на
произшествието не е бил изцяло спрял, тъй като не е имало коли в насрещното платно,
които да изчаква.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява механизмът на
настъпване на процесното ПТП, а именно при предприета от водача на л.а.Ф маневра завой
на ляво, при която не пропуска л.а.Т и реализира удар в предната му дясна габаритна част.
Експертът е дал и вероятната скорост на движение на автомобилите, а именно около 30-40
км./ч. и за двата автомобила, но не е могъл да посочи пътната маркировка и пътната
сигнализация в процесния пътен участък, поради липсата на данни в тази насока. С оглед на
това извод за предотвратимост на произшествието е даден и по отношение на двамата
водича при определени условия.
Като причина за настъпване на произшествието вещото лице дава субективната оценка на
водача на л.а.Ф и предприетите от него действия с органите на управление на автомобила –
кормилна, горивна и спирачна уредба при предприетия заход и маневра от дясно на ляво с
цел паркиране.
Вещото лице подробно е описало вредите, причинени на застрахования при ищеца
автомобил, като изрично е отбелязал, че те се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и всички извършени и признати от застрахователя ремонтни дейности са
3
били необходими за неговото възстановяване. Размерът на вредите е определен на 2850.61
лв. при влагане на нови части и 1656.82 лв. по средни пазарни цени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.411 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения по ч.гр.д.
№ 2898/2024 г. по описа на СРС. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Главният иск е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу
застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да
са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както
и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето
място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено
застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица № ....
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.Ф, се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО.
Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП, но има спор
по отношение вината на застрахования при ответника водач на МПС.
В тази насока, съдът намира следното: Съобразно предвиденото в чл.25, ал.1 от ЗДвП, водач
на пътно превозно средство, който иска да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, следва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното Пжение, посока
и скорост на движение. В случая, в заключението на вещото лице, е посочено, че с оглед
причинените щети по автомобилите, може да се направи извод, че тяхната скорост е била
идентична – около 30-40 км./ч. С оглед на това, следва да се приеме, че към момента, в
който л.а.Ф е започнал маневрата си завой на ляво, л.а.Т вече е предприел изпреварването
му /в тази насока е съобщеното от вещото лице при защита на зключението му в о.с.з. от
4
14.05.2024 г., а именно, че л.а.Т е бил в опасната зона на л.а.Ф/. В същото време обаче, по
данни на водача на л.а.Ф – свидетелят С., той е дал светлинен сигнал за маневрата, която е
предприел. В този смисъл и съобразно посоченото в чл.42, ал.1 от ЗДвП, водачът на л.а.Т е
имал задължението да съобрази поведението си с този сигнал. С цитираната норма се
задължава водач, който ще предприеме изпреварване, преди да подаде сигнал, да се убеди,
че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно
превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво. Както е посочено и в заключението по автотехническата
експертиза, произшествието е било предотвратимо и за двамата водачи при определени
условия.
Ето защо и с оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване, следва
да се приеме, че всеки от водачите е допринесъл за настъпване на произшествието, като
приносът на водача на л.а.Т е 30%, а този на водача на л.а.Ф е 70%.
По така изложените съображения и при установеното от вещото лице, че размерът
на причинените по застрахования при ищеца автомобил щети възлизат на 1671.82 лв. /с
вкл.15.00 лв. ликвидационни разноски/ по средни пазарни цени, то отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана до 1170.27 лв. Страните не спорят, че преди завеждане
на делото ответникът е платил доброволно по процесната щета 827.17 лв. С оглед на това
предявеният иск следва да бъде уважен до разликата между двете стойностти, а именно до
343.10 лв. До пълния предявен размер от 797.17 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер,
следва да се присъди и поисканата законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 16.01.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото.
С исковата молба се претендира и присъждане на обезщетение за забава с начален
момент 16.01.2021 г. В случая от данните по делото се установява, че ищецът е поканил
ответника да му заплати процесната сума с регресна претенция, получена от ЗК „Д Б З З“
АД на 11.11.2019 г. С оглед на това и на предвидения в чл.412, ал.3 от КЗ 30-дневен срок за
доброволно плащане, от 11.12.2019 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва. С
оглед диспозитивното начало в процеса, такава следва да се присъди от 16.01.2021 г.
Размерът на последната за заявения с исковата молба период от 16.01.2021 г. до 16.01.2023 г.
съдът определи с помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е
приложена по делото, и възлиза на 69.89 лв. За разликата до пълния предявен размер от
262.36. лв. искът следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, всяка от страните право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. След запознаване с приложените към делото платежни документи, съдът
констатира, че всяка от страните е заплатила по 200.00 лв. депозит за изготвяне на
5
допуснатата експертиза. Ищецът е заплатил отделно 100.00 лв. държавна такса, а ответника
120.00 лв. депозит за разпит на свидетел. Освен това всяка от страните претендира
юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи съобразно фактическата и
правна сложност на делото, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни
заседание, действително осъществените от пълномощника на ответника действия по
защитата му, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, приложима на основание чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
При тези обстоятелства настоящия състав приема, че следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение на всяка от страните в размер на по 150.00 лв. за всяко от делата.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят 233.87 лв., а на ответника
378.33 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗК „Д Б З З“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Т К и Н
С, че дължи на“А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”С К” № 2,
представлявано от М П И и К В, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2898/2024 г. по описа на СРС, а
именно: сумата 343.10 лева, представляваща неплатен остатък от регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ..., ведно със
законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 16.01.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 69.89 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.01.2021 г. до 16.01.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен от
797.17 лв. и иска за лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен от 262.36
лв.
ОСЪЖДА ЗК „Д Б З З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Д,
бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Т К и Н С, да заплати на “А” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”С К” № 2, представлявано от М П И и К В,
сумата от 233.87 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето делото и
по ч.гр.д.№ 2898/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”С К” № 2,
представлявано от М П И и К В, да заплати на ЗК „Д Б З З“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Т К и Н С, сумата от
378.33 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето делото и по ч.гр.д.
№ 2898/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6