Р Е Ш Е Н И Е
№ 995
Бургас, 05.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, трети
състав, в открито заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия Чавдар Димитров
Секретар И.Л.
като
разгледа административно дело номер 1130 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.13, ал.6 от Закона за социалното
подпомагане /ЗСП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.И. ***, против заповед №ЗСП/Д-А-П/320
от 06.04.2021 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Поморие,
с която е отказано отпускане на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1, т.2 от
Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане/ППЗСП/, потвърдена
с решение №85 от 29.04.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане/РДСП/Бургас.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично и не
изразява становище извън изложеното в самата жалба искане за отмяна на
оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директор на дирекция „Социално
подпомагане” Поморие, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната
преписка по издаване на оспорения акт.
Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен съд
Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
По делото няма данни кога жалбоподателят е бил
уведомен за решението на директора на РДСП Бургас №85/29.04.2021г., с което е отхвърлена жалбата му против
заповед № ЗСП/Д-А-П/320 от 06.04.2021 г. на Директора на дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ Бургас, но от пощенското клеймо на приложеното копие от плик
се установява, че жалбата е изпратена на 12.05.2021г. поради което съдът
приема, че същата е депозирана в 14-дневен срок от постановяване на самия отказ
и в този смисъл жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което
има правен интерес от оспорването; съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при
следните съображения:
По делото не се спори по фактите, които се установяват
от представените в административната преписка доказателства, както следва:
Със заявление - декларация, вх.№ЗСП/Д-А-П/320 от
25.03.2021г. до директора на дирекция
„Социално подпомагане“ Поморие жалбоподателят е поискала отпускане на месечна
целева социална помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка по чл.16б ППЗСП/л.25 и 26 от делото/.
Във връзка с подаденото заявление - декларация е
изготвен социален доклад, от който е видно, че жалбоподателят е на 39г;
разведена с Решение № 262/30.12.2013г., безработна с дата на регистрация в ТД
Бюро по труда № 102057/13.08.2020г. и дата на прекратяване на регистрацията на
15.03.2021г. Няма регистрация като ЕТ и не е собственик на капитал в търговско
дружество/ТД/. Има три деца - едно дете на 13 години и близнаци на 8г., съответно ученик в шести клас и две в първи клас, които
поради въведените в страната ограничения във връзка с извънредната епидемична
обстановка не са посещавали училище съответно от 12.03.2021г. до 02.04.2021г. и
от 22.03 до 02.04.2021г. за близнаците. Доходът на семейството е формиран от
месечни помощи по чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца/ ЗСПД/ в
размер на 192.00 лева и месечна издръжка за три деца в размер на 457,50 лева
В социалния доклад е направено предложение за отказ да
се отпусне месечна целева помощ на семейството по чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП, тъй
като М.И. не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по
чл.166, ал.1, т.2 ППЗСП - не е бил установен регистриран трудов договор по
време на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка, който да
е бил прекратен вследствие на обективните ограничения, наложени от държавата с
обявяване на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка на
територията на страната. /л.27 от делото/.
На 06.04.2021 г., директорът на дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ Поморие, е издал заповед №ЗСП/Д-А-П/320, с която е отказал на
М.И. отпускане на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП, тъй като трудовият
й договор не е бил прекратен по време на извънредното положение и извънредната
епидемична обстановка в страната.
Заповед №ЗСП/Д-А-П/320 от 06.04.2021 г. на директора
на ДСП Бургас е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Тази заповед е обжалвана по административен ред
пред директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане/РДСП/ Бургас и е потвърдена с решение №85 от 29.04.2021 г./л.19-20
от делото/.
При тези факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед №ЗСП/Д-А-П/320 от 06.04.2021
г. е издадена от компетентен орган - директора на дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ Поморие, съобразно нормата на чл.28, ал.1 ППЗСП.
На второ място, при издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в
предвидената от закона писмена форма. Същата е мотивирана и съдържа фактически
и правни основания, съобразно нормата на чл.13, ал.3 ЗСП и чл.28, ал.1 ППЗСП.
На следващо място, заповедта е издадена и в
съответствие с приложимия материален закон.
Не се спори, че жалбоподателят е трайно безработна без
право на обезщетение за оставането си без работа. Същата е с последна регистрация
в ТД Бюро по труда от 13.08.2020г. до 15.03.2021г. с последна месторабота - хигиенист
в компания с наименование „Балкан Саут Реджион“ през периода 06.01.2020г. -
06.02.2020г. Не се спори, че е разведена
и сама отглежда трите си деца, като на нея са предоставени родителските права.
Няма спор, че жалбоподателят не е регистриран като ЕТ
и не е собственик на капитал в търговско
дружество/ТД/. Има три деца до 14-годишна възраст, които са ученици съответно в
шести и първи клас, които поради въведените в страната ограничения във връзка с
извънредната епидемична обстановка, към момента на депозиране на заявлението се
обучават в електронна среда. Доходът на семейството е формиран от месечни
помощи по чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца/ ЗСПД/ в размер на 195.00
лева и присъдена издръжка в тежест на другия родител за отглеждане на децата, в
размер на 457,50 лева общо на месец. Т.е. установен е средномесечен доход на
член от семейството в размер на 163,13 лева, който не надвишава 150% от
минималната работна заплата за 2021г., възлизащи на 975,00 лева.
Спорът е относно приложението на материалния закон.
Дали правилно административният орган е отказал отпускане на М.И. на целева
помощ по чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП, при положение, че има семейство с деца до 14
години и е безработна с прекратен последен трудов договор на 06.02.2020г., т.е.
преди обявяване на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка.
Според правилото на чл.16б, ал.1 ППЗСП/нов, обн.ДВ, бр.77/2020 г./ право
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът
на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4 на
чл.16б ППЗСП/чл.16б, ал.1 т.2 ППЗСП/изм.ДВ, бр.101/2020 г., в сила от
27.11.2020 г./.
Цитираната норма регламентира правото на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка на семейства с деца до 14-годишна възраст и условията за нейното
получаване. Същата поражда действие считано от 01.09.2020г. и доколкото е
материална по естеството си, касае хипотези възникнали след тази дата. Следователно касае се за „новорегламентирана“
месечна целева помощ в хипотезата на обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14 години, с цел да
бъде осигурена социална закрила на родителите и на тези деца, т.е. на целите семейства.
Липсата на преходна норма, която да урежда хипотези възникнали преди приемането
на чл.16б от ППЗСП сочи на действие „Ex nunc”, т.е.
занапред. Това означава, че всяка една от предпоставките явяващи се основание
за предоставянето на процесната целева помощ следва да е настъпила след
приемането на нормата, т.е. след 01.09.2020г.
Условието, регламентирано в чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП, е двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, да са останали без работа, но да нямат право на
обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение да е
по-нисък от 150 % от минималната работна заплата.
Изискването за оставане без работа, както бе споменато
и по-рано, е да се е случило след като цитираната норма е била приета,
доколкото визираната хипотеза сочи на „оставяне без работа“, а не на изискване
лицето да е безработно. Тази предпоставка в конкретната хипотеза не е налице.
За категорията лица, останали без работа след приемане
разпоредбата на чл.16б от ППЗСП практически бива възприета презумпция, че всяко
оставане без работа в този кризисен период се счита като дължащо се на самата
кризисна ситуация, поради което законодателят не изисква доказване на пряката
причинноследствена връзка между оставането без работа и самото извънредно
положение. Според разпоредбата на § 2 от ПЗР към Постановление № 322 на
Министерския съвет от 23 ноември 2020 г. за изменение и допълнение на
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ДВ, бр. 101 от 2020
г., в сила от 27.11.2020 г.) „До 31
декември 2021 г. разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено
извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на
територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.“
Т.е. става ясно, че помощи на това основание до 31.12.2021г. се следват
единствено за времето на обявено извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка, като е ирелевантен момента на подаване на заявлението, стига да е
депозирано въз основа на заявление-декларация, подадено в дирекция
"Социално подпомагане" по настоящ адрес най-късно до края на месеца,
следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения
във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
Данните по делото сочат, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че тя е останала без работа на 06.02.2020г. т.е. не само преди преди
влизане в сила на нормата на чл.16б, ал.1, т.2 от Наредбата, т.е. преди 01.09.2020г.,
но и преди да бъде обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България във връзка с
разпространение на COVID-19, поради което според настоящия съдебен състав
не попада в обхвата на нормата, уреден с разпоредбата на §2 ПЗР на ППЗСП, вр.
чл.16б, ал.1 т.2 от същия Правилник.
В този смисъл правилно, за да откаже отпускане на тази
месечна целева помощ, административният орган е приел, че за жалбоподателя не
са налице условията по чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП. И. действително не е останала
без работа след 01.09.2020г., считано откогато тази норма поражда своето правно
действие. Прекратяването на трудовото правоотношение преди обявяване на
извънредното положение и извънредната епидемична обстановка и по-конкретно
преди 01.09.2020г. практически не попада
в хипотезата на тази норма.
Липсата на една от предпоставките за уважаване на
заявлението обосновава в достатъчна степен постановения отказ, тъй като същите
следва да са налични при условията на кумулативност.
Изложеното сочи, че заповед №ЗСП/Д-А-П/320 от 06.04.2021 г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане” Поморие като издадена от компетентен орган; в
съответната форма; при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, е
законосъобразна, а жалбата на М.И. е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този резултат разноски на
жалбоподателя не се следват.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен
съд Бургас, трети състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И. ***, против заповед
№ЗСП/Д-А-П/320 от 06.04.2021 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ Поморие, с която е отказано отпускане на месечна целева помощ
по чл.16б, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното
подпомагане/ППЗСП/, потвърдена с решение №85 от 29.04.2021 г. на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане/РДСП/Бургас.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ :