Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Свищов, 29.05.2017г.
Свищовският районен съд, в публично заседание на 15.04.2017 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова и с участието на прокурора Силвия Начкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 86 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2
от СК от А.С.Д. против М.И. К. за лишаване от родителските ѝ права по
отношение на малолетното дете Н.А. Д.. Ищецът твърди, че с ответницата до
средата на 2014г. живели на семейни начала първоначално в гр.***, а
впоследствие в с.***, общ.Свищов. От това съжителство се родило дете им Н.А.Д.
с ЕГН **********, роден на ***г. Твърди, че детето се родило с усложнения, като
било диагностицирано със заболяване *****. С това заболяване детето било
освидетелствано от ТЕЛС със 100% степен на увреждане с чужда помощ. Към
настоящия момент детето може да се движи само, но за кратко и има нужда от
чужда помощ. Твърди, че посещава ОУ „*****, общ.Свищов. Заявява, че ответницата
напуснала семейното жилище и се установила в родното си село –с.*****, обл.Русе
като оставила детето. От тогава тя не се е обаждала на детето, посетила го само
веднъж през 2015г., когато се оформяли документите за припознаването. Твърди,
че през този период (от средата на 2014г. до настоящия момент) ответницата не
се е интересувала от здравословното му състояние и не е установявала контакт с
него. Всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето се осъществявали от
ищеца. Заявява, че всеки ден го придружава с училищния автобус до с.****, стои
със него през целия учебен процес и го връща в къщи. За посочения период от
една година и половина майката била пренебрегнала родителските си задължения,
като през цялото време тя не е отделила и изпратила никакви средства за него.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът А.С.Д. се явява лично и с упълномощения си представител- адв. Б.Г.. Поддържа иска и моли да бъде уважен така, както е предявен.
В съдебно заседание ответника М.И. К., редовно призована, се явява лично. Моли съда да постанови решение , с което да уважи иска.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Свищов застъпва становище за основателност на предявения иск за лишаване от родителски права на ответника.
В съдебно заседание Дирекция "Социално подпомагане" -гр. Свищов не изпраща представител, депозиран е социален доклад.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното удостоверения за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1593 от 15.11.2007г. на Община *** е видно, че ищецът А.С.Д. , ЕГН ********** и ответника М.И. К., ЕГН ********** са родители на детето Н.А.Д. , ЕГН **********.
Съгласно представеното ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ Павликени № 390/16.02.2016 г. на детето Н. Д. е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и е поставена диагноза – *****. Срокът на решението е три години.
Установява се от приложения препис на Удостоверение
№186 /02.03.2016г., че детето Н. Д. е било записано като ученик във втори клас
в ОУ „*****.
Представени по делото са регистрационна карта на безработен, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ и трудова книжка видно от които ищеца А. С.Д. е безработен.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Свищов. Видно от него е, че родителите на
малолетния Н. Д. нямат сключен граждански брак. Детето е родено на ***г. в гр.***
от съвместното съжителство на страните. През пролетта на 2008г. родителите се
преместили да живеят в с.***, общ.Свищов в жилището на прародителите по бащина
линия. След навършване на една година на детето бил установен здравословен
проблем у детето. В средата на 2014г. майката напуснала семейното жилище и се
преместила в дома на своите родители в с.*****, общ.Русе. От тогава грижи за
детето полагал бащата с помощта на своите родители. Детето контактувало със
своята майка периодично само по телефона. Детето към настоящия момент е ученик
в трети клас а ОУ“*****. То пътува всеки ден със училищния автобус, придружено
от своя баща, който му помага да се качи и слезе от автобуса, а след това да
влезе в класната стая. Детето е интегрирано в училищната среда. Поради увреждането
си детето е оценено като дете със специални образователни потребности и с него
работи ресурсен учител. Според социалните работници детето е изключително
привързано към своя баща. Към своята майка също изпитва добри чувства, Детето
споделя, че не може да се среща със соята майка , поради това, че „шефът й е
много строг и не я пуска от работа“. Становището на ОЗД при ДСП гр. Свищов е,
че бащата разполага с необходимите условия и успява по адекватен начин да
задоволи основните жизненени и специфични потребности на Н.,да осигури безопасност,
сигурност, емоционална топлота и чувство, че е ценен обичан, какт и да
предостави на детето необходимото лечение и рехабилитация, съобразно
спецификата на заболяването. С иска не се нарушават правата на бащата.
Лишаването от родителски права дава възможност на майката да осъществява
контакти с детето и при желание да го вижда и подкрепя. От друга страна
предоставя възможност на бащата да взема бързи и адекватни решения за сина си,
касаещи здравословното у състояние, прилагането на медицински манипулации и
процедури при необходимост и/или пътувания в страната и чужбина, без да се налага да търси и иска
съгласието на майката.
По делото е изготвен и социален доклад от ДСП
Русе. В него е посочено, че в хода на
социалното проучване не са установени родителски качества и потенциал на
майката, поради липсата на срещи с нея. Същата е заявила пред социалните
работници, че докато не закупи свое собствено жилище тя няма възможност да се
грижи за детето. При посещение на адреса на същата е установено, че яма
създадени условия за отглеждането на детето. Майката споделила, че поддържа
контакти с бащата и се интересува за състоянието на детето. Същата работи и
поучава доходи около минималната работна заплата за страната.
Разпитана са в съдебно заседание е свидетеля Н.Л. /без родство със страните/. Показанията на свидетеля съдът преценява и приема до толкова, до колкото са основани на преки впечатления придобити от нея и с оглед кореспондирането им със събрания доказателствен материал по делото, и до колкото се релевират относими към делото факти и обстоятелства от значение за правилната преценка на така събрания в цялост доказателствен материал. От показанията ѝ се установява, че ищецът Д. и ответницата К. са живели в съседство със свидетелката заедно с детето си Н., което е с увреждания. От четири години за него се грижи бащата, а майката напуснала семейното жилище. Ответницата не е изпращала пари за детето и за този период го е посетила едни единствен път. Свидетелката се занимавала с благотворителна дейност и давала на бащата дрехи и храна от помощи. Освен това свидетелката била и педагог по образование с квалификация работа с хора с увреждания, поради което ищецът често я ползвал за консултации по въпроси, касаещи заболяването на детето.
Съгласно чл. 133, ал. 2 СК, съдът е задължен служебно при заведено дело за лишаване на родител от права да изслуша родителят, чието лишаване се иска. В настоящия случай, ответницата е съгласна да бъде лишена от родителски права.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Преценен по същество, съдът намира иска за основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК
родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна
причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Лишаването от
родителски права представлява цялостно отнемане на родителските правомощия и е
крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите и се
осъществява, когато са налице двете кумулативни предпоставки- родителят без
основателна причина трайно не полага грижи и не дава издръжка, като липсата на
която и да е от тях води до невъзможност да бъде приложена предвидената
санкционна мярка. В случая от събраните доказателства безспорно се установява,
че ответника през периода от 2014 г. и към настоящият момент, трайно и без
основателна причина не е полагала грижи за детето, като едновременно с това не
е участвала в неговата издръжка и не е давала средства, за задоволяване на
преките и непосредствени нужди на детето. Установи се, че средствата за
издръжката на детето се предоставят изцяло от бащата. Доказано бе, че ответницата
изцяло се е дезинтересирала и от отглеждането на детето. Периодичните разговори
по телефона, за които детето споделя пред социалните работници по изготвения
социален доклад от ДСП Свищов не могат да обосноват извод, че майката не е
пренебрегнала родителските си задължения. Видно от социалния доклад, от свидетелските
показания, както и от представените документи е, че детето има специални
потребности, предвид заболяването си. За да може да посещава училище / в
съседно село/, детето има нужда от придружител, който да пътува с него и да го
качва и смъква от училищния автобус и да му помага в придвижването, най-вече по
стълби, което е невъзможно детето да извърши само. Тези дейности бащата
извършва сам, което пък от друга страна е пречка да осъществява трудова
дейност. Същевременно майката на детето
живее със съжителя си и не полага грижи за друго непълнолетно лице. По делото
не са установени обективни основателни причини, поради които тя да не може да
изпълнява родителските си задължения. Лишаването от родителски права не е само
санкция за пренебрегналия родителския дълг, но й предоставяне възможност на родителя,
който е поел грижите за отглеждането и възпитанието на детето да решава сам
съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с
образованието му, личните му и имуществени интереси. Родителят, предявил иска
за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от
лишаването от родителски права, каквото е и преодоляване на затрудненията във
връзка с получаване на разрешение за пътуване на детето, вземане на бързи и адекватни решения във
връзка със здравословното състояние на детето, каквито действия детето би имало
в настоящия случай нужда.
С оглед гореизложеното съдът приема, че е налице
хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК - ответника без основателна причина
трайно не полага грижи за детето Н. Д. и не му дава издръжка, поради което
предявеният иск се явява доказан и основателен, и майката М. К. следва да бъде
лишена от родителски права по отношение на детето Н.А.Д..
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 134, т. 1 СК при лишаване от родителски права съдът следва да определи издръжката на
детето, ако такава не е присъдена. Установи се, че ответницата живее в с.*****
в дома на своите родители, а отскоро се е преместила да живее при свой приятел
и работи. Получава доход в размер на 540лв. месечно. От друга страна бащата е
безработен и полага грижи за детето, като получава във връзка с това 930лв.
месечна финансова помощ от ДСП на основание чл.8 „д“ от ЗДСП. Детето Н. Д. в момента е на 9 години, посещава
училище и има специални потребности с оглед установената с ТЕЛК решение 100%
степен на увреждане и необходимост от чужда помощ за обгрижване. Видно от
доклада, майката не изпраща финансови средства за издръжката на детето. Съгласно
чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата/115, 00 лева/. С оглед възрастта на
детето, специалните му нужди, обстоятелството, че ищеца е безработен и полага
непосредствени грижи за детето с оглед тези специални нужди, съдът счита, че
иска за издръжка се явява основателен и доказан до размер от 150, 00 лева
месечно, като за разликата от 150лв. до 200лв. се явява неоснователен и
недоказан. От друга страна доказано бе,
че ответницата реализира доходи малко над минималната работна заплата за
страната, поради което не е във възможностите й да дава издръжка в по-голям
размер от посочения. Предвид горното, ответницата М. К. следва да бъде осъдена
да заплаща на ищеца А.Д., като баща и законен представител на малолетното дете Н.А.Д.
ежемесечна издръжка в размер на 150, 00 лева, считано от датата на завеждане на
делото до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане.
Относно мерките за лични отношения: Съгласно чл. 134,
т. 2 от СК при лишаване от родителски права съдът определя и мерките относно
личните отношения между детето и родителя, който е лишен от родителски права
като прилага чл. 59, ал. 8. Право на всяко дете е да поддържа режим на лични
отношения и с двамата си родители. Режимът на родителския контакт трябва да
бъде съобразен както с интересите на детето, така и с реалните отношения на
детето с родителите му. С оглед обстоятелството, че детето за период от две
години и половина се е виждало само един път със своята майка, съдът приема, че
режим на лични контакти на майката с детето всяка първа събота от месеца от 10,00
до 16, 00 часа е в интерес на детето. Посоченият режим на родителския контакт
за ответника с детето Н. Д. отговаря на целите на закона, отчита необходимостта
детето да контактуват с майка си и е съобразен със съществуващите в момента
отношения между детето и майката - липсата на лични отношения между тях.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата М. К.
следва да бъде осъдена да заплати на Районен съд Свищов сумата от 30 лева
дължима държавна такса, сумата от 216, 00 лева – държавна такса, представляваща
4 % от тригодишните платежи на присъдената издръжка, както и 5, 00 лева - такса
за издаване на изпълнителен лист.
След влизане в сила на решението, препис от същото да
се изпрати на Община Свищов /по постоянен адрес на ответника/ за вписване на
лишаването от родителски права.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК М.И. К., ЕГН ********** от родителски права по отношение на детето Н.А.Д. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8,
т. 1 и т. 2 от СК на М.И. К., ЕГН ********** режим на лични отношения с детето Н.А.Д.
с ЕГН **********, като й дава възможност да го вижда всяка първа събота от
месеца от 10,00 до 16, 00 часа.
ОСЪЖДА на
основание чл. 134 т. 1 от СК М.И. К., ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАЩА на А.С.Д., ЕГН **********, като баща и законен представител на
малолетното дете Н.А.Д. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 150,00
/сто и петдесет/ лева, считано от датата на завеждане на делото – 25.01.2017 г.
до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, като отхвърля иска по чл. 143, ал. 2 от СК за
разликата от 150лв. месечно до пълния предявен размер от 200лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.И. К., ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***
да заплати на Районен съд - Свищов: 30 /тридесет/ лева - дължима държавна такса
и 216,00 лева /двеста и шестнадесет лева/ -ДТ върху определения размер на
издръжката, както и 5, 00 лева - такса
за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на настоящето решение, съобразно
чл. 136 СК следва да се изпрати препис от него на Община Свищов за вписване на
лишаването от родителски права, тъй като постоянния адрес на ответника е в с.***,
общ.Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: