Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.02.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен
Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 8344 по описа
за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът А.В.В.,
ЕГН ********** е предявил иск против З. ”Б.И.” АД *** за сумата от 40
000 лв. обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане, настъпило при пътно- транспортно произшествие
на 03.10.2015
год., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и разноските
по делото .
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение. Твърди,че вина за ПТП-то
има водача на застрахованния при ответното дружество лек автомобил
„Мерцедес”, модел „CLK 200”, с д.к. № *******А.И.Г..
ответникът З. ”Б.И.” АД оспорва иска като неоснователен
и моли да бъде отхвърлен, тъй като по делото не е доказана вината на водача на лекия автомобил за настъпването
ПТП-то,респективно за уврежданията, чиято репарация се иска, както и , че е
имало валидна застраховка.
Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,поради
високата скорост на мотоциклета и оспорва иска по размер. Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 03.10.2015
г.,протокол за оглед от същата дата и схема на ПТП към него
се установява, че на 03.10.2015 год. около 15.20 ч. път II - 37, 149 +150
километър свързващ гр. Пещера с гр. Батак е настъпило ПТП , при което движещият се в
посока гр.Батак лек автомобил „Мерцедес” с
д.к. № *******управляван от А.И.Г., при десен завой е
навлязъл в насрещната лента за движение, където се е ударил в насрещно
движещият се мотоциклет
„Сузуки”, с регистрационен №*******управляван от ищеца
А.В.В..
За лек автомобил „Мерцедес” с регистрационен № *******е имало валидна
застраховка ГО при ответното дружество- застрахователна полица BG/02/115001693189 от 26.06.2015
год.-справка от ГФ на л.10 от делото.
От заключението
на вещото лице по СМЕ, се установява,че ищецът е получил травма на лявата
подбедрица, довела до две фрактури - на тибиалния (вътрешния) глезен и на по-
малката кост - фибулата на ниво горна трета. Извършени са две операции в МБАЛ
Пещера по отношение на счупването на вътрешния глезен на тибията - една за
поставянето на киршнерови игли задържащи фрагментите в благоприятно за
зарастване положение и втора, 50 дни след това за изваждането на същите. По
отношение на втората фрактура на фибулата не са предприемани опетативни
вмешателства, а само пасивно зарастване по време на гипсовата имобилизация.
Интензивни болки е търпял непосредствено след травмите и операциите и в
по-малка степен е имало такива през целия оздравителен период, който е бил
около 4 месеца. уврежданията са
възстановени напълно. останали са
белези от нараняванията.
от заключението по
назначената САТЕ се потвърждава описания по-горе механизъм на ПТП-то.Мястото на
катастрофата е остър завой,без хоризонтална или вертикална маркировка на пътя.
Видимостта между участниците при завоя е била около 22 м.,като при навлизането
на автомобила в насрещната лента,за мотоциклета удара е бил непредотвратим
посредством аварийно спиране. Експертът е категоричен,че удара е настъпил в
лентата за движение на мотоциклета,които в този момент се е движел със скорост
от около 40 км.ч.,колкото е била и тази на автомобила.
Свидетелят Г. установява,че преди удара се е движел около осевата линия,но
не помни къде е бил мотора.
От показанията на св. К. /майка на ищеца/ се установява, че пострадалият е
бил в болницата след катастрофата – около 9 дни и се оплаквал от силни болки.
Повече от месец се нуждаел от помощ, тъй като не можел да обслужва
самостоятелно,върнал се на работа след около 5 месеца. Понастоящем се оплаква
от болки в крака при лошо време,а и вече го е страх да управлява мотоциклета.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. цитираната норма е във връзка с чл. 45
от ЗЗД а, съгласно нея всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се
приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях.
Водачът на автомобил „Мерцедес” с
д.к. № *******А.И.Г. е нарушил
разпоредбата на чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП – да не навлиза в насрещната лента за
движение при двулентов път с две посоки за движение. Факт е ,че настъпилия
вредоносен резултат е пряка и непосредствена последица от ПТП-то.
По делото е установено,че за управлявания от А.И.Г. лек автомобил е имало валидна застраховка ГО при ответното дружество.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск против ответното
дружество за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането,
претърпените болки и страдания в непосредствено след злополуката и продължилите
такива в следствие на оперативните намеси, неудобства основно до свалянето на
гипса след около 45 дни и психическите притеснения отново да управлява
мотоциклета си. Налице са увреждания, от които пострадалия се е възстановил, въпреки,че
и понастоящем изпитва спорадични болки при влошаване на времето.
С оглед възражението на ответника за съпричиняване- чл.51,ал.2 ЗЗД, съдът
приема ,че наличието на такова не е установено по делото,с оглед скоростта на
движение на мотоциклета -в рамките на разрешената и движението в неговата лента
за движение. Единствената причина за катастрофата е навлизането на автомобила в
лентата за движение на мотоциклета.
На основание изложеното, съдът оценява претърпените неимуществени вреди от
ищеца в размер на 30 000 лв. ,в който размер искът следва да бъде уважен
ведно със законната лихва, считано от 03.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдът
намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищеца
болки и страдания следствие на установените увреждания. Над уважения размер до
предявеният такъв от 40 000 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
съобразно изхода
на делото и по компенсация на разноските/1950 на ищеца и 3210 на
ответника/последния следва да заплати на ищеца разноски в размер от 660 лв.
Ответникът следва да заплати на адвокат Г.Д. - САК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в
размер на 1430 лв., а по сметка на СГС държавна такса от 1200 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “З. ”Б.И.”” АД с еик:*******
със съдебен адрес *** чрез адвокат М.Г.да заплати на А.В.В., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. Г.Д., със съдебен адрес:***, офис 9 по иск с правно основание 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл.
45 ЗЗД сумата от 30 000 лв. неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при пътно-
транспортно произшествие на 03.10.2015 г. ведно със законната лихва върху горната сума от тази дата до
окончателното й изплащане и разноски по
делото в размер на 660 лв. като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над уважения размер до предявения от 40 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА “З.”Б.И.”” АД с еик:*******
да заплати на адвокат Г.Д. - САК
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 1430 лв., а по сметка
на СГС държавна такса от 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: