№ 215
гр. Сливен, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500287 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 260004/ 03.04. 2024г. постановено по гр.д. №
287/2021г. на Районен съд Сливен, с което е осъдено „Е. МИРОЛИО” ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен ., кв.
„Индустриален“, представлявано от Г. Р.– Изп. Директор, да заплати на М. С.
С. ЕГН **********, сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
трудова злополука, настъпила на 23.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди до
пълния му размер на сумата 50 000 лева като неоснователен и недоказан.
Против решението са подадени две въззивни жалби.
Първата въззивна жалба е подадена от ищцата, чрез представител по
пълномощие, и с нея се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди до пълният му размер на сумата 50
000лв. Твърди се, че първоинстанциония съд правилно е разпределил
1
доказателствена тежест на всяка една от страните, но при определяне размера
на обезщетението за причинените на въззивницата неимуществени вреди не е
взел предвид факти, които са от съществено значение за определяне на
справедливото обезщетяване на ищцата за причинените и неимуществени
вреди. Безспорно било налице травматично увреждане - счупване на 12
гръден прешлен, сплескване на прешленото тяло вследствие на настъпилата
компресия /натиск по надлъжната ос, и освен медикаментозното лечение и
носенето на специален реклинационен корсет, травмата се характеризира и с
трайно затрудняване на движението на снагата. От съществено значение е и
факта, че за да се възстанови височината и обема на прешленото тяло, да се
осъществи декомпресия и да се стабилизира гръбначният стълб е
препоръчано оперативно лечение, което не се е осъществило, не защото
ищцата не е искала да се възстанови доколкото може от получената травма, а
защото не е имала финансова възможност за това, а работодателят й дори не
се е опитал финансово да и помогне, като плати препоръчаната операцията.
Установило се, че с оглед получената травма, освен дадените от ТЕЛК 50%
неработоспособност, в телковото решение е посочено коя работа е
противопоказна за ищцата. Тези противопоказания не са съобразени от съда
при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди. Но те са от съществено значение за ищцата, тъй като
занапред тя трудно би си намерила подходяща работа, тъй като ще трябва да
се съобразява с тях, което пък не е без значение за нейното бъдеще. Не се
установило твърдяното от ответното дружество съпричиняване на
вредоносния резултат. Като се изходи от обстоятелствата, при които са
причинени уврежданията, от техния вид, характер и времетраене наложили на
ищеца да й бъде оказана медицинска помощ и дълъг възстановителен период,
което се доказва и от заключението на вещото лице, съдът не е взел предвид
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи и неправилно
приема, че дължимото обезщетение на ищцата за причинените и болки и
страдания, вследствие получените телесни увреждания е 15 000 лева.
Съдебната практика при всички случаи се базира на еквивалентност на
обезщетението с действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност
на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени
вреди. В обобщение се иска да се отмени решението в обжалваната част и да
2
се постанови номо, с което да се уважи претнцията.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от представител по
пълномощие, с който се оспорва основателността на жалбата. В жалбата не са
изложени мотиви, които да обосновават твърдението за неправилен извод на
съда относно отхвърлянето на иска до пълния му размер. Правилно съдът не е
присъдил цялата искана сума, макар и да счита, че и така присъдената сума е
прекомерно висока с оглед липсата на годни доказателства за настъпилите
неимуществени вреди. Неоснователността на жалбата произтича и от факта,
че при разпредЕ. доказателствена тежест за доказване на интензитета и
продължителностга на търпените болки и страдания, както и на самите
такива, не бяха ангажирани годни доказателства. Единствените в тази насока,
които биха могли да се нарекат такива, са думите на съпруга на въззвиника,
които обаче не следва да се ценят в пълнота и с абсолютна достоверност,
доколкото е заинтересуван от изхода на процеса. Трябва да се отбележи, че
състоянието на въззвиника не е по-различно от това на човек с дископатия,
респ. дискова херния или протрузия. Няма забрана за упражняване на трудова
дейност, само общи противопоказания, няма загрозявания или осакатявания.
Не се доказала продължителността на лечение, тъй като такова въобще не е
провеждано, именно поради небрежност, няма допълнително доказано
влошаване на състоянието, напротив - лицето се явявало лично във всяко
едно заседание и стояло право, не предприемало никакви физикални действия
като физиотерапия или физиотерапевтични упражнения. Не се доказали
реално претърпени болки, нито естеството на претърпени страдания, няма
продължителност на лечение, защото такова не е провеждано, което означава,
че лицето няма основателна нужда от такова, респ. не е в лошо физическо
състояние; няма извършени медицински манипулации, нито външно изразени
дефекти; не са налице пречки да продължи трудовата си дейност, както и
възможност да се социализира, тъй като асоциализация липсва, няма доказана
промяна в общественото и социално положение, което да е във вреда на
въззивника.
Втората въззивна жалба е подадена от ответника, чрез представител по
пълномощие, и с нея е обжалвано решението в осъдителната за дружеството
част, като счита присъденият размер за изключително завишен. Съдът
3
правилно е изложил обстоятелствата и фактите по делото, но неправилно е
приел за доказани едни факти и недоказани други. Практиката е определила,
че „груба небрежност“ на работника представлява неговото субективно
отношение към предприетите от него действия, допринасящи за настъпване
на вредоносния резултат, т.е. работникът да е знаел, че с тези действия би
допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати
- модел на поведение в гражданското право, свързан с неполагане на
дължимата грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна
обстановка. При наличие на категорични данни за наличието на анемичен
синдром още от 2014г., категорично нелекуван, категорични данни в
медицинските документи за продължаваното му присъствие в здравословния
статус на лицето, отявлените проявления на този синдром и най-вече,
категоричните твърдения на ищцата - М. С., че организмът й се е адаптирал
към този анемичен синдром, сочат по категоричен начин за наличието на
проявена груба небрежност от нейна страна. Това е така, тъй като едно от
основните изисквания за работа с машини, залегнали в правилата за
вътрешния трудов ред, с които е запознато лицето, вкл. и е задължение, е
всеки работник да се явява на работа само в добро психическо и физическо
състояние. Като не е взела своевременни мерки за овладяване и лекуване на
установения анемичен хроничен синдром, за които е имало проявления и
данни, ищцата е допуснала груба небрежност, като е съзнавала последиците
от състоянието си и възможното им влияние върху работоспособността й,
предвиждала е възможността за настъпването на неблагоприятния резултат,
но лекомислено се е надявала, че това няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати или овладее, тъй като е била в състояние да извършва
ежедневните си и обикновени дейности. Като не е анализирал правилно
заключението на вещото лице - хематолог, независимо, че правилно е
възприел останалите заключения, то съдът е допуснал нарушение, която
следва да бъде изправено от по-горестоящия съд в посока на приемане
наличието на съпричиняване от страна на ищцата, чиято небрежност е
причина за настъпилия резултат. Колкото повече едно лице е допринесло за
настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в
нейното обезщетяване, а в конкретния случай причината се корени
единствено и само в небрежното отношение на ищцата. Счита, че така
определеният размер е силно завишен, тъй като в хода на съдебното
4
следствие не е доказан при условията на пълно и главно доказване
интензитета на болките, страданията, които уж е изпитвала ищцата,
продължителността им и други фактор. Съдът не е обосновал защо е приел
този размер, а само е посочил бланкетно факторите ,които по принцип стоят в
основата за определението на размера. Но не е обосновал кои конкретно
фактори водят до този извод и защо точно този размер при условие, че не
бяха доказани по никакъв начин болките и страданията. Единствените
доказателства в тази насока са гласните такива на съпруга на ищцата, който е
силно заинтересуван от изхода на делото. Освен това, те не били конкретни и
доказали нищо по-различно от това, че я е боляло след събитието. Другото,
което доказал свидетелят, което е подкрепено и от вещите лица и
доказателствата по делото, е че ищцата не е провела никаква терапия след
инцидента. Т.е. тя умишлено, под формата на небрежност, е допринесла
времето на болките да е удължено. Счита, че обстоятелствата, които
съдебната практика е очертала като значими при определянето на
обезщетението по справедливост, не са изпълнени дори и в минимална
степен. Като не е посочил конкретните фактори, на които се опира, нито е
посочил доказването им в съдебния процес, като не е взел предвид, че тук не
е налице съществено засягане на жизнено важни органи и крайници, които да
препятстват упражняването на пълноценна трудова дейност, а са налице
посочени противопоказания, каквито има дори и при лица с високо кръвно
налягане или астма, съдът е постановил едно неправилно съдебно решение,
което следва да бъде отменено. В обобщение се иска да се отмени решението
в обжалваната част и да се отхвърли претенцията, алтернативно да се намали
обезщетението до 6000 лева.
Подаден е писмен отговор от представител по пълномощие, в който се
поддържа, че жалбата е неоснователна. He се установило твърдяното от
ответното дружество съпричиняваке на вредоносния резултат. Както
правилно е установил съдът, разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ предвижда,
че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалия е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснат груба небрежност. В
случая не се установила „груба небрежност“ от страна на работника, довела
до съпричиняване на трудовата злополука. Правилен е извода на съда, че
съпричиняването от страна на работника не може да почива на
предположения, нито може да се обоснове с допуснати от него нарушения на
5
правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в
случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушение на
задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. Не се
доказало и релевираното от ответното дружество възражение за
съпричиняване в следствие на понижения хемоглобин на ищцата. Безспорно
е, че от момента на сключване на трудовият договор 30.10.2017г. до датата на
злополуката - 23.02.2018г. в следствие на анемичния синдром не е имало
други инциденти, свързани с това здравословно състояние на ищцата. Поради
което съдът правилно е приел, че у ищцата не е имало умисъл да неглежира
здравословното си състояние, респ. цЕ.сочено да е влошила същото, с което
да предизвика процесното увреждане. Мотивите и твърденията визирани в
исковата молба подробно са разгледани и обсъдени в първата инстанция, но
неправилно съдът е определил сумите, които следва да се заплатят на
пострадалата, като неимуществени вреди. В случая неимущественото
обезщетение не е съобразено с трайната практика на съдилищата за
пострадали от трудовата злополука и степента на увреждане на пострадалата
и присъдените 15 000лв. са правилни, но и недостатъчни за да обезщетят
пострадалата по справедливост. В обобщение се иска жалбата да бъде
оставена без уважение.
В жалбите и отговорите не са направени нови доказателствени или
процесуални искания, а и двете страни са претендирали разноски.
В с.з първата въззивница се явява лично и с представител по пълномощие,
който поддържа подадената от страната жалба.
За втория въззивник се явява представител по пълномощие, който оспорва
подадената от насрещната страна жалба и поддържа подадената от тях.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
6
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
И двете въззивни жалби са допустими, но неоснователни.
В конкретния казус се установява, че на 23.02.2018 г. е настъпила трудова
злополука на работното място на ищцата и при изпълнение на нейните
трудови задължения – почистване на предпредачна машина- авторегулатор.
С разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 г. на НОИ ТД- . на осн. чл. 60, ал.1
от КСО декларираната злополука вх. № 5101-19-42 от 06.08.2018 г. от М. С.
С. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО Разпореждането е
влязло в сила.
ВКС в трайната си практика поддържа виждането, че разпореждането на
органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука и е официален
удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата на влязъл в
сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не
е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по този текст. Установяването на факта на трудовата злополука
не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран. Липсата на влязло в
сила разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО не дава възможност на
ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на
съдебното исково производство. В конкретния случай е налице влязло в сила
разпореждане на органа по чл.60 ал.1 от КСО, поради което e налице трудова
злополука.
Безспорно е установено, че фактическото положение се вписва изцяло в
хипотезата на правната норма на чл.200 от КТ и осъществените обективни
елементи в своята съвкупност активират гражданската безвиновна,
гаранционно-обезпечителна отговорност на работодателя за обезщетяване на
7
вреди, причинени от трудова злополука – травма, настъпила по време и във
връзка с извършваната от работника работа по трудово правоотношение,
заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на
увреждането.
Единственият спорен факт в това производство, е размерът на присъденото
обезщетение, остойностяващо вредите, които са неимуществени и поставя
оценката им в пари в зависимост от моралната категория справедливост.
Възраженията, които се съдържат в жалбите, касаят единствено
справедливостта на присъденото обезщетение като в първата от тях се
поддържа тезата, че то е занижено, а във втората, че е завишено.
Тъй като този вид вреди сами по себе си са без паричен или друг имуществен
еквивалент, законодателят е постановил определянето на размера на
обезщетението за претърпяването им да става въз основа на принципите на
справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма
легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно
убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови
норми, като се ръководи най-вече от вида, броя и характера на уврежданията,
формата и степента на страданието, неговата продължителност и прогнозите
за развитие.
От изготвената и приета по делото комплексна съдебно- медицинска
експертиза се установява, че при злополуката на 23.02.2018 г. - падане от не
голяма височина, ищцата е получила счупване на 12 гръден прешлен.
Фрактурата е от компресионен тип и се дължи на удар върху твърда
повърхност, какъвто е пода, при свито положение на гръбначния стълб.
Обикновено възстановяването продължава от 6 месеца до година и зависи от
тежестта да фрактурата. При консервативното лечение се налага носенето на
специален реклинационен корсет за около 6 месеца, понякога и повече. Това
увреждане се характеризира с медикобиологичната характеристика трайно
затрудняване на движенията на снагата. На ищцата е било препоръчано
оперативно лечение с цел да се възстанови височината и обема на
прешленното тяло, да се осъществи декомпресия и да се стабилизира
гръбначния стълб, което не е било осъществено. При консервативното
лечение тялото на прешлена, което е клиновидно деформирано, осъществява
компресия на гръбначномозъчния канал - първоначално епидуралното, а по-
8
късно и на субарахноидното пространство. Вещите лица дават становище, че
е налице пряка причинно-следствена връзка между установеното счупване и
инцидента.
Както вече бе посочено, понятието „справедливост“ не е правна категория и
преценката е предоставена от нормотвореца в дискресията на съда.
Субективното мнение на всяка от страните не го обвързва, тъй като съдът
излага своите съображения за да даде стойностно изражение на
справедливостта и те в случая са съпоставими с обективните фактически
констатации. Така в случая, предвид възрастта и пола на пострадалото лице
– жена на 47 години към момента на настъпване на трудовата злополука,
вида на причинените травми – счупване на 12 гръден прешлен, характера им
–травмата представлява средна телесна повреда, сериозността им –
наложеното лечение на счупванията и наложеното носене на специален
реклинационен корсет за около 6 месеца, ограниченията – изразяващи се в
трайни затруднения в движението на снагата, неудобства при елементарни
действия и самообслужване, продължителността на търпените от ищцата
физически страдания и трудности – повече шест месеца, с ненапълно
отшумели болезнени усещания, предвид още качествата на преживения
душевен дискомфорт и психични страдания – стрес и състояние на уплаха,
изнервеност, настоящият състав намира, че сумата от общо 15 000 лв.
представлява максимално справедлива компенсация, като обективен паричен
еквивалент на претърпените страдания в резултат на тези причинени вреди,
които съдът е приел за непререкаемо доказани, и с нея напълно се
обезщетяват установените неимуществени вреди.
Правилно и обосновано е приетото, че в случая не са събрани обективни
данни за поведението на пострадалата преди инцидента и конкретно – данни
за поведение на ищцата, отговарящо на релевираното от ответника
възражение за съпричиняване. Не се установява в производството, въпреки,
че анемичния синдром е установен още през 2014 г., от момента на
сключване на трудовия договор 30.10.2017 г. до датата на злополуката
23.02.2018 г. да имало други инциденти, свързани със здравословното
състояние на ищцата. Правилен е извода на съда, че съпричиняването от
страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се
обоснове с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност -
работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението
9
му съставлява тежко нарушение на задължението да положи дължимата
грижа при изпълнение на работата.
В обобщение и двете жалби са неоснователни.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Поради констатираната неоснователност на двете въззивни жалби на страните
не се дължат разноски за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260004/ 03.04. 2024г. постановено по гр.д. №
287/2021г. на Районен съд Сливен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10