НОХД № 2281/2015г.

           МОТИВИ :

           Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимите В.Г.К. *** за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК и във връзка с чл.28 ал.1 от НК и подс.Р.Я.С.         , Н.А.К. и Д.М.К. *** за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 10/11.03.2015 г., в с. Росен, обл. Пазарджик, след предварителен сговор помежду си и чрез използване на МПС – л.а. „Рено 19” без регистрационни номера, са отнели чужди движими вещи – 1 бр. юница порода черно-шарено говедо (женско) на стойност 800 лв. и 2 бр. телета порода черно-шарено говедо (мъжко) на стойност 600 лв. всяко, всичко на обща стойност 2 000 лв., от владението на Д.Н.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят като деянието е осъществено от В. К. в условията на повторност.

 

 

Подсъдимите се признават за виновни по така повдигнатото им обвинение, като признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и производството по делото е при съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимите са направили изявления по искане на защитата относно събиране на данни за личността им, поради което съдът счита, че същите не променят фактите изложени в обстоятелствата част на обвинителния акт и следва направените изявления да се преценяват само при определяне на наказанието .

 

Прокурора поддържа обвинението като пледира за налага на наказание лишаване от сводоба, като изтърпяването на наказанието да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл.66 ал.1 от НК, с изключение на подс.В.К., който следва да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода.

Защитата пледира за налагане на минимално наказание на подсъдимите .

По делото е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от пострадалия Д.Н.П. *** против подс.В.Г.К., Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К. *** солидарно за сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва считано от 11.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата и е конституиран пострадалия Д.Н.П. като граждански ищец по делото.

Повереникът пледира за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск.

 

 

Пазарджишки районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

 

 

      Пострадалият Д.П. се занимава с животновъдство като отглежда телета за угояване. Дейността си той развива в собствени обори, намиращи се в землището на с. Росен, обл. Пазарджик, накрая на селото извън регулация. В тях той гледа 34 телета като през нощта има назначен пазач, но нямал кучета. На 11.03.2015 г. св.П. посетил оборите и видял, че външната врата била отворена и подпряна с камък, а отвътре липсвали три телета – две мъжки и едно женско. И трите телета били от порода черно-шарено говедо кат женското било на около 1 г. и около 250 кг., а мъжките на около 9 м. и от по около 200 кг. Пострадалият разпитал пазача, но същият не бил чул да е имало извършена кражба. При огледа около обора св.Д.П. забелязал следи от автомобил по черен път, минаващ зад сградата. За случая той подал жалба в полицията .

        Подсъдимите Р.С., Н.К., Димитъър К. и В.К. *** се познават добре. И четиримата са безработни, с деца, поради което имат винаги недостиг на финансови средства.

        На 10.03.2015 г., вечерта, подсъдимите  се срещнали в с. Попинци, обл. Пазарджик и се  разбрали да отидат до имота на пострадалия Д.П.. За него знаели, че отглеждал животни, нямал кучета, а пазачът му употребявал алкохол и решили да влязат и да вземат някое животно, което да продадат. В изпълнение на замисъла си още същата вечер подсъдимите  Р. С., Н. К., Д. К. и В. К. отишли до обора на пострадалия с л.а. „Рено 19” без регистрационни номера, собственост на подс.Р. С.. От обора на Д. П. през незаключена дървена врата те извели две мъжки телета от породата черно-шарено говедо от по 200 кг. всяко, както и едно женско от същата порода около 250 кг.. С помощта на лекия автомобил още същата нощ подсъдимите превозили животните до дома на св. Н. Митков в ромската махала на гр. Пазарджик, на когото подс.В. К. бил продавал и преди различни животни. На св. Митков те обяснили, че телетата били техни и искали да ги продадат, тъй като им трябвали спешно пари за закупуване на автомобил. Спазарили се общо за всички животни за сумата от 690 лв., след което подсъдимите си заминали. Впоследствие св.Н. Митков продал трите животни на хора в различни населени места.

         Видно от заключението на назначената по делото ветеринарномедицинска съдебно оценъчна експертиза, общата стойност на животните, предмет на престъплението на Р. С., Н. К., Д. К. и В. К., е 2 000 лв. по пазарни цени към момента на извършване на деянието.

 

По Доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на самопризнанието на подсъдимите В.Г.К., Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К., което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите Д.Н.П., Н. Сашов Митков, Георги Райков Велкошанов, заключението на ветеринарномедицинската съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства по делото .

 

От правна страна:

         При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.В.Г.К. е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4, 5 и т.7 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК, за  във връзка с чл.28 ал.1 от НК , подсъдимите Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К. са осъществили състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК, като на 10/11.03.2015 г., в с. Росен, обл. Пазарджик, след предварителен сговор помежду си и чрез използване на МПС – л.а. „Рено 19” без регистрационни номера, са отнели чужди движими вещи – 1 бр. юница порода черно-шарено говедо (женско) на стойност 800 лв. и 2 бр. телета порода черно-шарено говедо (мъжко) на стойност 600 лв. всяко, всичко на обща стойност 2 000 лв., от владението на Д.Н.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят като деянието е осъществено от В. К. в условията на повторност и случаят не е маловажен .

 

        Съдът счита, че са налице квалифициращите признаци на престъплението, тъй като подсъдимите са извършили престъплението след предварителен сговор по между си, чрез използване на МПС, а подс.В.Г.К. е извършил деянието при условията на повторност и случаят не е маловажен.

 

         От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на своето деяние- съзнавали са, че вещите са  са чужди и че ги отнемат от владението на св.П. без негово съгласие, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от същото и са искали тяхното настъпване. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че действа заедно с другия, поради което е налице и общност на умисъла.

 

        По наказанието :   

        При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото определяне.

        Съдът прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимите деяние, което е тежко престъпление по смисъла на закона.

Съдът прецени като висока обществената опасност на подсъдимият В.Г.К., който е осъждан и има негативни характеристични данни.

Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на подс.Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К., който не са осъждани / реабилитирани са /, но имат негативни характеристични данни. Като негативна характеристична данна следва да се отчитат и осъжданията на подсъдимите, за които същите са реабилитирани, но следва да се отчитат като негативни характеристични данни.

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подс.В.Г.К. съдът отчете факта, че е семеен и има деца и тежкото материално положение, също така като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и оказаното съдействие от страна на подс.В.К. и целия му принос за разкриване на обективната истина по делото, а като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази негативните характеристични данни на подс.В.Г.К..

           Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подс.Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К. съдът отчете факта, че са семейни и имат деца и тежкото им материално положение, също така като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и оказаното съдействие от страна на подс.Р.С., Н.К. и Д.К. и целия им принос за разкриване на обективната истина по делото, а като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази негативните характеристични данни на подс.Р.С., Н.К. и Д.К. .

            По отношение на възникналия спор по делото дали употребата на алкохол е смекчаващо или отегчаващо отговорността обстоятелство съдът счита, че употребата на алкохол с оглед спецификата на конкретното престъпление кражба не следва да се преценява нито като смекчаващо, нито като отегчаващо отговорността обстоятелство.

            Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин .

     При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подс.В.Г.К. наказание една година лишаване от свобода за извършеното от него престъпление.

             Съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, към която препраща чл.373  ал.2 НПК  и  намали  размера на наказанието с една трета, така, че определеното наказание на подс.В.Г.К. стана осем месеца лишаване от свобода.

             Съдът счете, че по отношение на подс.В.Г.К. не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, тъй като е осъждан на лишаване от свобода, поради което съдът постанови подс.В.Г.К. да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода.

             Съдът с оглед данните за личността на подс.В.Г.К. счете, че е налице хипотезата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС, поради което и на основание посочения текст от закона определени на подс.В.Г.К. „Строг” първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор.

      При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подс.Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К. наказание една година лишаване от свобода за извършеното от тях престъпление.

             Съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, към която препраща чл.373 ал.2 НПК  и намали размера на наказанието с една трета, така, че наказанието на подс. Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К. стана осем месеца лишаване от свобода.

              Съдът намира, че в случая по отношение на подс. Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К. са налице законовите предпоставки за прилагане на института на условното осъждане по чл. 66 ал. 1 НК с оглед размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимите, както и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за тяхното поправяне не се налага подсъдимите да изтърпят ефективно определеното им наказание лишаване от свобода. Поради това на основание чл 66 ал.1 НК съдът отложи  изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подс. Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К.  за изпитателен срок от три години .

             

              По отношение на предявения граждански иск съдът счете, че същият е основателен по следните съображения :

 

                По делото е установено от събраните доказателства, че в резултат на деянието извършено от подсъдимите пострадалия св.Д.Н.П. е претърпял имуществени вреди в размер на 2000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. По делото е доказано извършването на деянието от подсъдимите, доказано е, че деянието е извършено виновно, доказана е причинно следствената връзка между деянието и настъпилия резултат, доказан е размера на причинените вреди. В подкрепа на този извод на съда са събраните по делото доказателства, които обосновават гражданската отговорност на подсъдимите. Гражданския иск е предявен от пострадалия солидарно срещу подсъдимите, поради което съдът осъди подс.В.Г.К., Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К. да заплатят солидарно на Д.Н.П. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

 

            С оглед на изхода на делото съдът осъди подс. В.Г.К., Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К. да заплатят в полза на държавата по бюджета на съдебната власт ДТ върху уважения граждански иск в размер на 80 лв., платима по сметка на РС Пазарджик, както и да заплатят ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.  

 

            С оглед на изхода на делото съдът осъди подс. В.Г.К., Р.Я.С., Н.А.К. и Д.М.К.  да заплатят в полза на държавата разноските по делото в размер на по 45  лв. за всеки един от тях, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и да заплатят ДТ в размер на 5 лв. за всеки един от тях при служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС Пазарджик .

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: