Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.05.2019
гр.Плевен 27.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на
двадесет и трети април
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря Кона ДочЕ. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №108 по описа за
2018г. и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото
дело е образувано на основание постъпила ИМ от Я.П.Г. като наследник на
починалата В.Л.Т., чрез пълномощника му
адвокат Х.Н. от САК срещу „***“ЕАД гр.Плевен,представлявано от изп.директор
доц.д-р Ц.Л..
В ИМ се твърди ,че ищецът е наследник на В.Л.Т.,че
смъртта й е настъпила на 26.07.2015г.в „*** „ЕАД гр.Плевен след продължително
лечение.Посочено е,че на 11.05.2015г.г-жа Т.е постъпила в Клиниката по
Хематология в ответната болница с висока температура,отпадналост,болки ,за
диагностично уточняване и лечение на състоянието й,като са направени
лабораторни и инструментални изследвания, стернална пункция,но същата не е
изследвана за паразити,не са й правени серологични изследвания за
лайшманиоза,като на 22.05.2015г.е изписана с медикаментозна терапия за домашно лечение.Твърди се,че при този
болничен престой,болната е изписана без да е установена вярната диагноза,като е
предписано лечение което не лекува основното й заболяване.Посочено е,че
състоянието на г-жа Т.се е влошило,поради което на 07.07.2015г. същата отново е
постъпила на лечение в ответната болница,в клиниката по Хематология,че
оплакванията й са били същите като първия път ,но по-тежки, че този път е
установена вярната диагноза –Висцерална лайшманиоза ,като ищецът счита,че не се
касае за нововъзникнало заболяване в периода между двете хоспитализации,а
заболяване,което е диагностицирано по-късно.Твърди се,че правилно на болната е
предписан медикамента Glucantime /Глюкантим/-лекарство за лечение на Висцерална
лайшманиоза,който препарат обаче не е разрешен за употреба в България.Твърди
се,че болницата не е предприела необходимите постъпки ,за да осигури
лекарството по реда на Наредба №10/17. 11.2011г.,вместо което близки и роднини
на г-жа Т.сами са успели да го доставят от чужбина.Изложени са твърдения,че
специалистите в болницата не са били
единодушни за дозировката на лекарството,че на 15.07. паразитолог е назначил
Глюкантим в доза 1/2 ампули дневно за срок от 3 седмици,на 17.07. същият
лекар-паразитолог е назначил лекарството в доза 2 ампули дневно, сутрин и вечер
мускулно, а на 17.07.е проведена консултация с нефролог ,който е назначил
Глюкантим в доза 1 ампула дневно ,с оглед наличието на токсична
нефропатия,която води до нарушен процес на отделяне на лекарството с урината и повишаване на концентрацията му в
кръвта.Твърди се,че освен токсичната нефропатия,болната е била с увеличен черен
дроб и далак,с високо ниво на ГГТП,ЛДХ,АСАТ,АЛАТ и билирубин,което доказва
влошена чернодробна функция,което отделно от засягането на бъбрека изисква
намаляване на дозата на Глюкантим.Посочено е ,че при ехографско изследване на
15.05.2015г.и на 21.07.2015г.е установен перикардит и митрална
регургитация,което означава сърдечна увреда,които отделно от бъбречната и
чернодробната увреда също изискват по-ниска доза Глюкантим.Твърди се,че производителят
препоръчва храна,богата на белтъци,ако има дефицит на желязо,да бъде
коригиран,че болната е с ниско желязо по данни от 07.07.2015г., а др.изследване
на желязо няма.В ИМ се описва кратката характеристика на лекарствения продукт
,като ищецът твърди,че лекуващите лекари,въпреки,че са знаели за наличието на
индикация за лечение в намалена доза ,не са съобразили това, пренебрегнали са
мнението на един от лекарите и са назначили лекарството в доза два пъти
по-висока от необходимото,като според ищеца предозирането на лекарството е
конкретната причина за внезапно настъпилата смърт на В.Т..Посочено е,че ранен
белег за предозиране са промените в ЕКГ,че е правена кардиограма и
ехокардиография на 21.07.,след което до смъртта не е правена друга,че кардиограмата
не е разчетена и данните не са взети
предвид при определяне на дозата,че в ИЗ не е обсъждана промяна на дозата на
Глюкантим ,съобразно установеното засягане на черен дроб и сърце,няма постоянно
проследяване на диурезата,както изрично е указал нефролога,че няма проведена
повторна консултация на 20.07.2015г.с нефролог с оглед промяна на терапията с
медикамента Глюкантим,както изрично е указал нефролога на 17.07.2015г.Твърди
се,че в деня на смъртта на г-жа Т.не са извършвани никакви изследвания и тя е
не е посетена от лекар,била е оставена сама в стая,без непрекъснато наблюдение
с оглед тежкото й състояние.Твърди се,че в деня на смъртта й,не е работел
бутонът за извикване на персонала в
стаята,че при влошаване на състоянието й ,В.Т.не би могла да потърси медицинска
помощ,като на 26.07.2015гв 20.00 часа е констатирана смъртта й.Посочено е,че
съгласно ИЗ починалата е намерена“без сърдечна и дихателна дейност“,че при
своевременна реакция на настъпило вече
ритмично нарушение смъртта на г-жа Т.е могла да се избегне.Изложени са
доводи,че Висцералната лайшманиоза е паразитно заболяване ,което се предава по
кръвен път,най-често след ухапване от комар,че това заболяване е лечимо,че се
лекува и с др.лекарства,но Глюкантим се счита за най-подходящ,че В.Т.не е
починала от това заболяване,а от неправилно дозиране на лекарството и липсата на наблюдение,че е оставила син на
16 години,който и до днес е в шок от нелепата смърт на майка му.Според ИМ са
налице неправомерни действия / бездействия на медицинския екип в ответното
дружество,а именно: Забавено поставяне на окончателната диагноза,което е
влошило състоянието на г-жа Т.и способностите й за възстановяване;Неосигуряване
на лекарството по реда на Наредба №10/17.11.2011г.;Неправилно дозиране на
лекарствения продукт Глюкантим-прилагана висока доза и неотчитане на
съпътстващите заболявания; Неправилно поведение на наблюдение и мониторинг на
болната през целия период на хоспитализация,няма отбелязвания на декурзуси на
сутрешна и вечерна визитация,някои дори заместени с печат,който е недопустим при тежки състояния.Според ищеца
тези неправомерни действия нарушават конкретни права на пациента-нарушено е
правото по чл.86 ал.1т.1 от ЗЗ за своевременност и достатъчност на
предоставената мед.помощ;нарушено е правото по чл.86 ал.1т.3 от ЗЗ за
предоставяне на качествена мед.помощ; нарушено е правото по чл.86 ал.1т.10 от
ЗЗ на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури
,провеждани по време на лечението ; нарушено е правото по чл.86 ал.1т.12 от ЗЗ
за предотвратяване на болката и страданието,доколкото е възможно,нарушена е и
разпоредбата на чл.86 ал.2 ЗЗ. Твърди се,че „***“ЕАД гр.Плевен е университетска
болница с най-високо трето ниво на компетентност и лекуващият екип е можел да знае всички
обстоятелства,свързани с лечението на болната с Глюкантим и да ги съобрази, но не го е направил
,въпреки ,че същите са описани в кратката характеристика на лекарствения продукт
и въпреки изричните експертни становища на паразитолога и нефролога.Според
ищеца смъртта е настъпила не от развитието на основното заболяване,а от
нежелани реакции при приложения в необосновано висока доза Глюкантим.
С ИМ са описани
уврежданията,причинени на ищеца,който е останал сирак на 16 години.Посочено
е,че същият е загубил майка си,приятел и човек , който неотлъчно би се грижил
за него,че вече две години той не може да преодолее шока от нелепата смърт на
майка си ,че след множество изследвания, манипулации и мъки,изтърпени от майка му
ищецът не може да приеме факта,че тя е починала от проявена небрежност.Твърди
се,че в резултат от смъртта на майка си ищецът е станал
затворен,мълчалив,неконтактен,станал е тъжен млад човек,който няма желание за
забавление и за срещи с приятели, прекъснал е социалния си живот,нарушен е
сънят му и се буди с кошмари. Според изложеното в ИМ причината за смъртта на В.Т.
е „Внезапна ритъмна смърт“,която е настъпила в резултат на предозиране на
лекарствения продукт Глюкантим.Ищецът счита,че всеки един от лекарите и
мед.сестри, участвали в лечението на Т.е действал немарливо,подценявайки
симптомите и надценявайки своите опит и знания , което е довело до фаталния
край. Посочено е,че началният момент на
увреждането е датата на смъртта на г-жа Т.-26.07.2015г.,а крайният момент все
още не е настъпил ,тъй като търпените от ищеца психически болки,стрес,загуба на
желание за социален живот не са отминали,а продължават във времето.В заключение ищецът моли съда да
постанови решение,с което да бъде осъден ответника“*** „ЕАД гр.Плевен да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,законна лихва
върху главницата в размер на 12 090,29лв.за периода от датата на смъртта
26.07.2015г.до датата на завеждане на ИМ-11.12.2017.,както и законна лихва
върху главницата от датата на ИМ до
окончателното й изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебното заседание на
22.05.2018г.пълномощникът на ищеца е направил уточнение на ИМ,допуснато от съда,като лихвата за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,се
претендира от датата на увреждането 26.07.2015г.до окончателното изплащане на
сумата,а не както е посочено в ИМ като самостоятелен иск по чл.86 ЗЗД в размер
на 12 090,29лв.за периода от 26.07.2015г.до завеждане на ИМ-14.12.2017г.В
съдебното заседание на 23.04.2019г.,на което бе даден ход по същество ищецът
чрез своя пълномощник адвокат Х.Н. от САК моли съда да постанови решение,с
което предявеният иск бъде уважен като
основателен и доказан.Претендира се и присъждане
на адвокатско възнаграждение в минимален размер,с оглед освобождаването на ищеца от
такси. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната
от адвокат Н. писмена защита.
В едномесечния срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „***“ЕАД
гр.Плевен,представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л. ,чрез пълномощника
адвокат Т.Г. от ПАК.С отговора е взето становище,че искът е допустим,а с оглед
цената на иска ПОС е родово и местно компетентният съд.Изцяло се оспорва като
неоснователен предявеният иск с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 и чл.52 ЗЗД.С отговора се посочва,че натоварените с извършването на работата
лица:доц.д-р Н.Ц.,началник на клиника по „Хематология“,д-р Л.Б.,д-р И.Х.,д-р С.П.,д-р
С.Н. ,проф.д-р Ц.Д.,началник на клиника по „Инфекциозни болести“ и доц.д-р И.А.
,специалист „Паразитолог“ са действали правомерно и не са причинили вреда,като
медицинският екип е от висококвалифицирани специалисти,притежаващи необходимия
опит.Посочва се,че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното в ИМ
противоправно поведение на лекарския екип и настъпилите неимуществени вреди.С
отговора е посочено,че първата хоспитализация на г-жа В.Т.в „***“ЕАД е в
клиника по Хематология от 11.05.2015г.до 22.05.2015г./ИЗ №16559/,описана
е диагнозата и подробно извършените от ответника изследвания и лечение,въз
основа на което са оформени няколко синдрома: Анемичен,Синдром на
Хепатоспленомегалия и Фебрилноинтоксикационен,че водеща задача за мед.екип в конкретния клиничен случай е да изключи или
потвърди наличие на хематологично заболяване.Твърди се,че при снемане на
анамнезата,въпреки обстойния разпит от лекуващия лекар ,пациентката не е дала
информация за наличие на епидемиологичен рисков фактор-пребиваване в район с
потенциална опасност от заразяване с причинителя –пясъчни мухи от
рода“Флеботомус“ на Висцералната
лайшманиоза.Изложени са доводи,че наличието на неясно фебрилно състояние
е наложило за екипа значително разширяване на диференциално-диагностичния план
с включване на широк спектър от възможни различни групи заболявания,които
подробно са описани.Посочено е,че на пациентката са проведени серологични
изследвания за Хепатит, HIV, Васерман ,Лаймска болест и др.,като всички са
били негативни-без бактериален растеж,като негативни са били и
микробиологичните изследвания на гърлен секрет, урокултури и хемокултури
.Посочено е,че за да се открие причината за отклонение на пълната кръвна
картина /ПКК/,а именно анемия с тромбоцитопения, е извършена стернална пункция
на костен мозък ,за да се отхвърли злокачествено хематологично заболяване ,като
не са установени промени, характерни за екзотичната болест „Висцерална
лайшманиоза“. Посочено е,че всички изследвания направени на пациентката са били
с оглед изключване на инфекциозен ендокардит,злокачествено кръвно заболяване и
редица др.хематологични и нехематологични заболявания,които могат да протекат
при сходна клинична картина и симптоматика.Посочено е,че след проведеното
лечение на пациентката е проведена корекция на анемичния синдром ,като е
описано проведеното лечение и същата е изписана на 22.05.2015г.В отговора се
оспорва твърдението в ИМ,че болната е изписана без да се установи вярната
диагноза и адекватна терапия.Посочва се,че втората хоспитализация на г-жа В.Т.в
ответната болница е в клиника по Хематология,като е постъпила на
07.07.2015г.,починала на 26.07.2015г./ИЗ № 23978/2015/.Описана е
поставената диагноза и оплакванията на пациентката , както и извършените
действия от медицинския екип,че е извършена трепанобиопсия на костен
мозък,която е изпратена за изследване в
Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични
заболявания /НСБАЛХЗ/ гр.София ,като заключението при хистологичното изследване
е:Висцерална Лайшманиоза.Посочено е,че тази диагноза е потвърдена и от
Национален център по заразни и паразитни болести/НЦЗПБ/ гр.София,че веднага
след поставяне на основната диагноза /серологично потвърдена/, болницата е
направила необходимото,за да осигури възможно най-бързо лекарствения продукт “Glukantime“/Глюкантим/.Тъй като препаратът не е разрешен за
употреба в РБ и за да бъде своевременно осигурен ,поради недостатъчното
количество,е зает чрез усилията на проф.Д. и доц.А. от болничната аптека на
СБАЛИПБ“***.“ЕАД,а не от чужбина,както се твърди в ИМ.В отговора ответникът се
позовава на приемо-предавателен протокол
от 20.07.2015г. между СБАЛИПБ“***“София и „***“ЕАД,съгласно който лекарственият
продукт е зает ,като същият е съставен ,съгласно процедурата по
Наредба№10/17.11.2011г. на МЗ.Според ответника е направено всичко възможно за
доставката на лекарството в необходимите
количества,тъй като изчакването на процедурата в ИАЛ би забавила
лечението-писмо изх. №31629/27.07.2015 на ИАЛ.Посочено е,че впоследствие
лекарственият продукт Glukantime“/Глюкантим/
е закупен ,съгласно фактура на „***“ЕООД и върнат ,съгласно приемо-предавателен
протокол от 19.08.2015г. на СБАЛИПБ “***“София.Твърди се,че лекарственият
продукт след проведени консултации със
специалист-паразитолог доц.д-р И.А. е
прилаган по схема и след консултации с
др.специалисти в страната-проф.В. от клиниката по „Тропически и паразитни
болести“ при СБАЛИПБ“***“ЕАД София,както
и доц.В. от университетска болница в гр.Пловдив С оглед тежкото състояние на
пациентката и възможни странични ефекти на медикамента,витални индикации,същият
е поставян строго интрамускулно в присъствието на специалисти-паразитолог
доц.д-р И.А..По време на определяне на дневната доза на Glukantime“/Глюкантим/ на 17.07.2015г.и започнатата антипаразитна терапия заболяването е навлязло в терминален стадий,в
който нивото на паразитемия е изключително високо и паразитите се размножават
във всички органи,на което се дължат и тежките промени във функцията на черен
дроб,бъбреци,костен мозък и др.Посочено е,че в този стадий на Висцерална
лайшманиоза използването на ниски
дози Glukantime създава риск от изграждането на
резистентност на лайшманиите и отсъствие на етиологичен ефект.Становището в
отговора е,че болницата е направила всичко възможно за лечението на една
изключително екзотична,рядка и тежка
паразитоза,че пациентката е била настанена в самостоятелна стая и под
непрекъснато наблюдение от екипа на клиниката по „Хематология“,следено е
състоянието и жизнените й показатели чрез параклинични и апаратни
изследвания,но са съжаление е присъща висока смъртност на болестта Висцерална
Лайшманиоза в терминален стадий.В случай,че съдът приеме,че искът е основателен
и доказан,ответникът е направил
възражение за съпричиняване на вредите ,като се позовава на разпоредбата на чл.94 т.3 от ЗЗ, съгласно
която пациентът е длъжен да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване дейностите ,свързани с
подобряване и възстановяване на здравето му.Твърди се,че пациентката е отказала
изследване на костен мозък чрез трепанобиопсия на 22.05.2015г.,не се е явила в
болницата за контролни прегледи,а е имала право на два контролни прегледа в
рамките на 30 дни след изписването й на 22.05.2015г.,като е постъпила повторно
в клиниката по Хематология на „***“ЕАД едва на 07.07.2015г,почти два
месеца по-късно.Направено е възражение
по чл.51 ал.2 ЗЗД при условията на евентуалност.В съдебното заседание на
23.04.2019г. ответникът „***“ЕАД гр.Плевен чрез своя пълномощник адвокат Т.Г.
от ПАК моли съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са
изложени в депозираната от адвокат Г. писмена защита.
Третото лице-помагач ЗАД“***“гр.София
, представлявано от изп.директори Н.Ч. и К.Р.,чрез своя процесуален
представител –гл. юрисконсулт Б.А. е депозирало писмено становище ,с което
предявеният иск срещу „***“ЕАД гр.Плевен иск се оспорва изцяло,както по основание,така
и по размер. Направено е възражение,че ответникът се явява застраховащ ,но
полицата е сключена в полза на трети лица-медицинския персонал ,съгласно
поименен списък,като има разделение на 5 групи лекари и мед.персонал,а „***“ЕАД
не е застраховано лице по смисъла на КЗ и на договореното в застрахователния
договор.Изложени са подробни съображения за вида и характера на
застрахователната полица ,за предвидените суми за изплащане при настъпване на
съответното застрахователно събитие.Третото лице-помагач оспорва предявения иск
като счита,че не е доказано по безспорен начин виновно поведение и/или наличие на лекарска грешка от страна на
член на мед.персонал на болницата ответник,като посочва,че отговорността е
строго лична и по никакъв начин не се
установява и/или доказва кой конкретно
какво действие/бездействие е извършил,как това е от една страна нарушение на
лекарски стандарти и правила за работа,а от др.е в пряка и непосредствена
връзка с вредоносния резултат за пациента.В заключение моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. В проведените съдебни заседания не се е
явявал представител на третото лице-помагач.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и представените по делото доказателства,приема
за установено следното.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е иск с правно
основание чл.49 във вр.с чл.45 и чл.52
ЗЗД ,предявен Я.П.Г. ***,наследник
на починалата В.Л.Т. ,чрез пълномощника му адвокат Х.Н. от САК срещу „*** „ЕАД
гр.Плевен за сумата 50 000лв.,претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на В.Л.Т.,майка на ищеца,поч.на
26.07.2015г.в ответната болница.С оглед допуснатото от съда уточнение на ИМ в съд. заседание на
22.05.2018г.върху сумата се претендира и законна лихва от датата на
увреждането 26.07.2015г.до окончателното й изплащане. Неимуществените
вреди се претендират на основание неправомерни действия/бездействия на
медицинския екип осъществил лечението на В.Л.Т. при двата й престоя и проведено
болнично лечение в „*** „ ЕАД гр.Плевен за периода 11.05.2015г.до
22.05.2015г./ИЗ №16569/ и за периода 07.07.2015г.до 26.07.2015г.,когато
пациентката е починала /ИЗ №23978/2015/ ,от служители и лица,на които ответникът
е възложил извършването на работа,при изпълнение на служебните им задължения.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад,съгласно
определение №388/30. 03. 2018г.,по който страните не са направили възражения и
който е приет за окончателен в съдебното заседание на 22.05.2018г.
Безспорно между страните е,че
ищецът Я.Г. е син и единствен наследник на В.Л.Т. ,поч.на 26.07.2015г.,като
смъртта е настъпила в ответното болнично заведение.
Няма спор,че починалата В.Т.два пъти е лекувана при ответника „***“ЕАД
гр.Плевен,в Клиниката по хематология,съответно за периода 11.05.2015г.до 22.05.2015г./ИЗ
№16569/ и за
периода 07.07.2015г.до 26.07.2015г.,когато
е починала /ИЗ №23978/2015/.
Безспорно е също така,че преди първото
постъпване за лечение при ответника, В.Т.е била хоспитализирана в „****“ЕООД гр.Трявна ,като е постъпила на
28.04.2015г.и е изписана на 08.05.2015г.с диагноза:пневмония в ляво,причинена
от стрептококус пиогенес, като е
насочена за лечение към клиниката по хематология към МУ Плевен.
От представените с писмения отговор на
ответника писмени доказателства безспорно се установява,че „***“ЕАД гр.Плевен като застраховащ е сключил застрахователна полица“Отговорност на лекари и медицински
персонал „ №3423140500R00294 с третото лице-помагач ЗАД “***“гр.София със срок на действие на застрахователния договор от 01.10.2014г.до 30.09.2016г.Съгласно спецификацията
по застрахователната полица общо застрахованите лекари, посочени в пет групи са
458,а общо застрахованите лица мед.персонал са 806, също посочени в пет групи.
Спорни в
настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.49 във
вр.с чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника,дължи ли същият
обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на неговата майка В.Т.,поч.в болничното заведение на 26.07.2015г.,установена
ли е
причинна
връзка между действията на медицинския екип- служители и лица,работещи в
„*** “ЕАД гр.Плевен и вредоносния резултат-смъртта на
В.Т.,извършеното лечение при двата престоя на починалата съответства ли на медицинските стандарти и добрата медицинска
практика.
За изясняване на спорните по делото
въпроси са представени множество писмени доказателства-цялата
мед.документация,касаеща лечението на В.Т.при двете хоспитализации при
ответника,изслушани са свидетели, посочени от ищеца и ответника,приети са графологическа
експертиза,както и две съдебно-медицински експертизи.
От страна на ищеца бяха посочени свидетелите П. Г. и Л.
П..От показанията на свидетеля П. Г. –съпруг на починалата и баща на ищеца се установява,че
е посещавал В.при престоя й в болницата,че при първия й престой тя е споделила
пред него притесненията си,че лекарите не могат да установят заболяването й,че тогава
е лекувана с костикостероиди за сваляне на температурата,а след спирането на
тези медикаменти температурата й отново се е вдигнала.Свидетелят посочва,че в
деня,в който В.е починала е бил на посещение при нея сутринта към 10ч.и си е
тръгнал след два часа,че тогава са установили,че звънецът в стаята й не
работи,имало е проблем с поставената й система,но той е извикал мед. сестра,която
е оправила системата.Свидетелят посочва,че на този ден В.видимо е била в
по-добро състояние,поискала е да й донесат храна,че са й поставяни ампули от
токсиколог на 12 часа,съответно в 08.00ч.сутрин и в 8.00ч.вечер.Същият
установява,че в един от дните В.му се обадила разтревожена,че сутринта й е
сложена ампула,но за вечерта няма,че е ходил до болница в София за да получи
тези лекарства,като същите са осигурени със съдействието на техни близки.От
показанията на този свидетел се установява,че Я. е бил изключително близък с
майка си ,всеки ден двамата са се чували по телефона,а след смъртта й се е
затворил в себе си ,спрял е да споделя ,като е бил само на 15 години.Свидетелят
посочва,че в периода между двете пролежавания в болницата от м.май до м.юли В.е
изпращала изследванията си и е контактувала с
лекуващия лекар д-р П. по имейл,че в този период се е чувствала добре,но
е имала пристъпи на температура,като е постъпила със страх при втората хоспитализация,че
първоначално е била лекувана в болницата в Трявна ,откъдето са я насочили към
Хематологията,тъй като кръвната й картина не
е била добра.
От показанията на свидетелката Л. П.
се установява,че с ищеца Я.Г. са приятели и се познават от деца.Същата
посочва,че след инцидента с майка му Я. се е затворил в себе си ,спрял е да
контактува както с нея ,така и с близки ,приятели и съученици,че преди това е бил
общителен и е споделял всичко.Свидетелката твърди,че е настъпила драстична промяна в поведението
на Я. ,която не се е променила и в
момента,тъй като той усеща липсата й ,защото е бил много близък с майка си.
По искане на ответника са разпитани
свидетелите Л.Б., Н.Ц.,И.Х.,С.Д.,С.Н.,Ц.Д.,И.А.,С.П. и Е. Д..
Свидетелят Л.Б.,лекар –хематолог при
ответника посочва,че не си спомня конкретния случай, тъй като е изминал период
от 3 години,но във вр.с получената призовка по делото е прегледал мед.
документация.Същият установява,че при
постъпването на пациентката през м.май 2015г.с оглед данните от анамнезата
същата е била в увредено общо състояние,като по нейния случай са работили с д-р
П.,че по принцип информираното съгласие при приемането се взема от лекуващия
лекар,но е възможно това да се направи от дежурен колега или от специализант. Свидетелят посочва,че при постъпването на
пациентката е имало съмнения за наличие на заболяване на кръвта,с оглед
отклоненията в кръвната й картина,че са й правени множество изследвания,в
резултат на които е установено,че няма данни за хематологично заболяване.От
показанията на свидетеля се установява, че с д-р П. са коментирали,че
пациентката е отказала да й бъде направена трепанобиопсия,че това изследване
представлява доста болезнена манипулация и често пациентите отказват да им бъде
правено.По отношение на втория болничен прием свидетелят посочва,че в този
период , съответно през последната
седмица е отсъствал от работа.
Свидетелят Н.Ц. ,началник на клиниката
по хематология в болницата депозира показания,че състоянието на пациентката
постоянно се е влошавало,че между първия прием и изписването й на 25.05.и
следващото й приемане на 07.07. е изминал период от месец и половина,в който
състоянието й вероятно се е влошавало,но тя не е потърсила помощ,въпреки,че има
право на два безплатни прегледа,че при втория прием пациентката е била с
влошени показатели.Свидетелят установява,че на В.Т.е направен огромен обем
изследвания и след като от същите е установено,че причина за състоянието й няма
нищо общо с хематологично заболяване,е следвало да бъде преместена за лечение в Инфекциозна
клиника,но той се е съгласил тя да остане
в клиниката по хематология,с оглед интензивните грижи за болните, които се
полагат в тази клиника,а терапията на лечение да се осъществява от
лекар-паразитолог. Свидетелят посочва,че пациентката първоначално е била
настанена в стая с четири легла ,че през м.юли е било горещо и за да й бъде
по-комфортно е преместена в най-добрата стая в клиниката,стая №11,където е била
сама.
Свидетелят И.Х. ,лекар в Клиниката
по хематология посочва,че е бил лекуващ лекар на В.Т.при втората
хоспитализация, което е наложило да се
запознае подробно със състоянието и
изследванията, които са й правени при първата хоспитализация.От показанията на
д- р Х. се установява,че при втория прием пациентката е била с
фебрилитет,висока температура,което състояние
е персистирало,вкл.и в периода,когато е била вкъщи,че при втория прием
тя е била в по-тежко общо състояние,с по-изразена отпадналост и умора.Свидетелят
посочва,че при втората хоспитализация е имало бързо влошаване на органната
функция на черен дроб,бъбречна функция, бърза изява на иктеричен
синдром-жълтеница ,че при панцитопеничен синдром,снижение на тромбоцитите,снижение
на хемоглобина и снижение на левкоцитите,лекарите са длъжни да оценят костния
мозък с хистологична методика-трепанобиопсия.Свидетелят ,установява,че
пациентката е приета на 07.07. и на втория ден ,на 08.07.в София й е направена
трепанобиопсия на костен мозък,при което е установено паразитологично
заболяване –Висцерална лайшманиоза,като изследването е показало,че пациентката
няма хематологична неоплазия,както и хематологично заболяване.В показанията си
д-р Х. посочва,че по време на втората хоспитализация задължително е било
поддържане на чернодробната функция, поддържане и подобряване на бъбречната
функция,сърдечната функция,че с консултанти-паразитолози са започнали необходимото лечение,което е
било животоспасяващо.Същият твърди,че
пациентката е преместена в друга
стая,с оглед по-доброто й обслужване, поради това,че тази стая е с две легла и
има собствен санитарен възел и се намира в близост до манипулационната,като
според свидетеля във всяка стая има сигнализация.
От показанията на свидетелката С.Д.-мед.сестра
в отделението по хематология се установява,че при втория прием на В.Т.състоянието
й не е било добро.Същата посочва,че сестрите отиват при всяко позвъняване на
пациенти,че алармата е в сестринската стая, манипулационната в другия край на
клиниката,а стаите са разпръснати на целия етаж.Свидетелката твърди,че е била
дежурна ,когато В.е починала,че около 20.00ч.я е посетила,тъй като е следвало
да й се прави манипулация в този час,че
последната не е реагирала на
повикването по име,поради което е извикала дежурния лекар,който е констатирал
смъртта й.Същата установява , че пациентката е била в 11-та стая,второ легло,че
тази стая е близо до манипулационната,а сестрите нямат физическа възможност
да стоят постоянно в манипулационната.
Свидетелката С.Н.,работеща като
лекар-хематолог в Клиниката по
хематология при ответника посочва,че не е имала контакт с В.Т.при първото й
пролежаване в болницата,а на второто е имала контакт само по дежурство,като си
спомня,че пациентката е била с
Лайшманиоза,била е в увредено общо състояние,но е била в съзнание, контактна, адекватна,
като заявява,че не е била лекуващ лекар ,за да определя специфично лечение.
От показанията на свидетелката Ц.Д.-началник
на инфекциозна клиника се установява,че си спомня случая с В.Т.,тъй като за
първи път в дългогодишната й кариера има пациент с диагноза Лайшманиоза,която
не е характерно заболяване за нашия регион,а по-често срещано в Югозападна
България.Същата посочва,че в петъчен ден вечерта паразитолог от катедрата й се е обадил за
жена в тежко състояние,като е съобщил, че е започнал терапията и лично е
поставял инжекциите,че в първия работен
ден ,в понеделник е позвънила на директора на инфекциозна болница в
София,където има самостоятелна клиника по паразитни заболявания,като директорката й е отказала превеждане на
пациентката в София,но е съдействала още същия ден да бъде подсигурен медикамента Glucantime за целия курс на лечение.Според свидетелката
паразитологът определя дозата Glucantime ,като посочва,че ако един медикамент не се приложи в
оптимална дозировка, изходите винаги са неблагоприятни-или няма ефект от
лечението,или причинителят става резистентен.Д-р Д. посочи,че е разговаряла с проф.Вутова, завеждащ
Паразитологичната клиника в София, СБАЛИБ “***“,на чиято територия се намира и
Клиниката за паразитни заболявания,която е дала становище да не се намалява
дозировката ,тъй като единствено Glucantime може да спаси пациентката.В показанията си
свидетелката твърди,че в понеделник ,преди разговора със София е прегледала
документацията на В.и е била притеснена от показателите й ,тъй като всички
органи и системи са били засегнати,и чернодробните функции,и бъбречните
функции, тотално срината кръвна картина ,след което е позвънила на проф.Червенякова, за
да уредят терапията.В показанията си д-р Д. отрича да е разговаряла с някои от
близките,за да иска от тях те самите да си закупят медикамента,че след като
проф.Червенякова е отказала пациентката да бъде приведена в София е обещала,че
ще осигури нужното количество от медикамента ,при условие,че ще бъде върнат,че
още същия ден са се свързали с аптеката към Инфекциозната болница и с приемо-предавателен протокол лекарството им е
доставено ,а след това по каналния ред са получили исканото количество от
медикамента и са го върнали на болницата в София.Свидетелката установява,че
двете клиники са една до друга,че ежедневно е информирана от доц.А. за
състоянието на пациентката,че последният саморъчно е поставял медикамента мускулно, поради критично ниските показатели
на тромбоцитите/съсирващите елементи на кръвта/ и опасността от кръвоизлив при
манипулаци,както и за да свали отговорността от сестрите в
хематологията,че са преценили ежедневните хемотрансфузии да продължат да се
извършват в клиниката по хематология,с оглед по-богатия им опит в тази насока,а
инфекциозната клиника да съдейства с осигуряването на Glucantime.
От показанията на свидетеля И.А. се
установява,че същият работи на ¼ щат като завеждащ паразитологична лаборатория
към болницата,а иначе е доцент в университета.Доц.А. посочи,че е видял В.на 17.07.,че е бил в отпуск на почивка със семейството
си,когато са му се обадили по телефона ,че
не е имало друг специалист,поради което се е наложило и същият ден се е върнал
в Плевен.Свидетелят установява,че болната е била в доста драматично
състояние,с авансирала Лайшманиоза,с много тежки хематологични изменения.В
показанията си посочва,че се е обадил на проф. В. в София,завеждаща Отделение
по тропически болести на Инфекциозна болница“Иван Киров“,с която са уточнили
дозата,че са се разбрали той да започне първоначалното въвеждане на медикамента
,а в понеделник пациентката да бъде хоспитализирана в София.Свидетелят А.
твърди,че за да се подсигури се е обадил и на доц.В.,завеждащ аналогично
отделение в пловдивската университетска болница,като тримата са уточнили
дозировката на медикамента и в 10.00ч.вечерта е въвел първата 1/3 от дозата на
пациентката,но в понеделник е била отказана хоспитализация в София. Свидетелят
твърди,че работи от 36 години в болницата и това е първият му случай на
Висцерална лайшманиоза,че не е бил лекуващ лекар,а консултант, като е
присъствал на всяка инжекционна манипулация сутрин и вечер. Свидетелят
установява,че едва на четвъртия ден пациентката е свалила температурата,но всички
останали показатели са били в ниски стойности,че някъде към 24-ти/24.07.2015г./
,на 6-ия или 7-ия ден от началото на лечението за първи път контролните
изследвания са показали лека възходяща динамика на тромбоцити,левкоцити и
еритроцити.Свидетелят посочва,че по изискване на СЗО и по предписание на самата
фирма –производител на Glucantime
,дневната доза е 20мг на килограм тегло петвалентен Антимон,което при 60
кг.пациентка прави 1200мг,че са поставяли 850мг,като е избрана една оптимална,
действително максимална ,но позволена доза,че заболяването е навлязло в много
сериозен терминален стадий,с увреждане на всички органи и системи и за да се
постигне терапевтичен ефект е следвало да поддържат висока плазмена
концентрация на лекарството.При предявяване на декурзуса на л.91 от делото
свидетелят заяви,в периода,когато е бил в отпуск консултацията е направена от
неговата асистентка,като е посочено
името му ,тъй като той е специалистът в болницата,а той е положил
подписа си след това,че на 16.07той се е обадил в София и пациентката е
транспортирана ,за да се направи серологично изследване и след като диагнозата
е потвърдена в Националния център по
заразни болести ,се е върнал на 17.07.,като същият ден,на 17.07.,в 10.00ч. вечерта е поставил първата
1/3 от дозата Glucantime.
От показанията на свидетелката С.П. се установява,че
същата е била лекуващ лекар на В.Т.,а
към настоящия момент не работи в ответната болница ,а в отделение онкотерапия
към КОЦ Бургас.Д-р П. посочва,че при първия й контакт с В.тя е била в задоволително
общо състояние,с лека анемия,лека тромбоциклотимия,като оплакванията й са били
неспецифични-обща отпадналост,лесна умора, температура,които оплаквания са
датирали месец,преди постъпването й в
болницата.Посочва,че е направена кръвна картина,изследване на костен мозък,за
да се намери инфекцията,причиняваща състоянието,че на пациентката са
правени тестове за
туберкулоза,спин,васерман,хепатит,лаймска болест,които да обяснят леката анемия
и леката тромбоциклотомия,че при направените изследвания категорично е
отхвърлено остро хематологично състояние-остра левкимия или хемолитична анемия.Свидетелката
посочва,че при първата хоспитализация на пациентката е била на работа и добре си спомня общият й
външен вид,състояние и оплаквания,като няма спомен за втората хоспитализация, тъй
като е била в отпуск.На свидетелката бе предявена мед. документация на л.41 от
делото,част от история на заболяването №16569/11. 05. 2015г.относно първия
престой в болницата,където на дата 22.05.2015г.е отразено,че пациентката се
дехоспитализира,отказва трепанобиопсия.В съд. заседание на 10.07.2018г.д-р П.
потвърди,че това е нейният почерк и подпис,че тя е написала мнението за
дехоспитализация ,както и,че пациентката
отказва трепанобиопсия.В показанията си свидетелката посочва,че с д-р Б. и с
пациентката са коментирали и на последната подробно е обяснено какво представлява самото изследване,че се
касае за инвазивна манипулация, която показва по-подробно костния мозък и дали
има промени от някакво заболяване ,че самата манипулация се прави с локална
упойка,със специален инструмент и е болезнена,като много от пациентите отказват
да им бъде извършена.Свидетелката твърди,че пациентката е насочена за това
изследване към Националната клиника по хематология в София, в Дървеница, тъй
като хистологичният материал се взема на място и се изследва,за да не се
опорочи материала.Същата установява,че след изписването пациентката не е идвала
лично в клиниката за редовните контролни прегледи,а по имейл й е изпратила
кръвната си картина,попитала е дали да продължи лечението си с костикостероиди
и по каква схема,като са уточнили лечението да продължи.От показанията на
свидетелката се установява,че състоянието на пациентката е наложило провеждане
на симптоматично лечение с кортикостероиди,корекция на анемичния синдром с
еритроцитна маса, желязо, желязна терапия, антибиотици,с оглед фибрилното
състояние ,като обикновено костикостероидите се назначават в доза 1мг на кг тегло,в конкретния случай
също са давани 60мг костикостероид в болницата и извън нея и постепенно дозата
е намалявана.Свидетелката си спомня правените на В.Т.изследвания,като
посочва,че такива се извършват на
всички пациенти с неясна анемия и неясно фибрилно състояние,като в случая са
назначени много повече от стандартните и необходими изследвания,за де се стигне
до източника на инфекция.Д-р П. посочи,че тя е провела един или два разговора с
пациентката в болничната стая,като се е опитала да я убеди да направи това
изследване-трепанобиопсия,за да имат окончателна диагноза ,но последната се е
страхувала от самата манипулация,че е
издала на пациентката направление и същата е насочена за извършване на това изследване към хематологията
в София, че пациентите се изпращат в София поради факта,че в тази лаборатория
работят най-добрите в тази област ,занимаващи се с хистология на костен мозък и
само в София се прави това изследване биопсия на костен мозък ,както и за да не бъде опорочен материала при
транспортиране,да се вземе и съхранява в подходяща среда .
От показанията на свидетелката Е. Д.,мед.специалист
в клиниката по хематология се установява,че е обслужвала В.Т.на дневно
дежурство през м.юли 2015г.,респ.на датата ,когато е починала 26. 07. 2015г.,като
последната е била адекватна,видимо в общо добро състояние, контактна,като до
обяд е имала посетител.Свидетелката не си спомня на въпросната дата дали е
имало проблем със звънеца в стаята на пациентката, дали е използван от нея или
от др.пациенти.Свидетелката посочва,че в сестринската стая се обработва
информация,приемат се болни,пускат се изследвания,а когато сестрите са в
манипулационната,в другия край на коридора няма как да се чуе звънеца от
стаята.Същата установява,че е била
дневна смяна в деня на смъртта на В.Т.,като
последната е била в добро състояние,можела е сама да отиде до тоалетната,но
няма спомени и наблюдения за състоянието й от предходните дни.
В съдебното заседание на
22.05.2018г.ищецът чрез своя пълномощник адвокат Х.Н. оспори приложените на
л.32 и на л.85 от делото декларации за информирано съгласие на В.Т.относно
подписите, положени за пациент.На осн.чл.193 ал.1 ГПК в същото съдебно
заседание бе открито производство по оспорване на истинността на двете
декларации,като на ищеца бе указано,че носи доказателствена тежест и следва да
установи,че оспорените документи са неистински.В тази насока е назначена
графологическа експертиза.По искане на ответника към задачата на ВЛ бяха
включени и допълнителни въпроси относно това дали подписите за пациент в двете
декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки от
11.05.2015г./л.51/и от 07.07.2015г. /л.98/ са положени от В.Т.. От заключението
на ВЛ М.М. ,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
съдът възприема изцяло се ,установява,че подписите за пациент и в четирите
изследвани документа,съответно:1/декларация за информирано съгласие от
11.05.2015г.;2./ декларация за информирано съгласие от
07.07.2015г.;3./декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и
кръвни съставки от 11.05.2015г.и 4./ декларация за информирано съгласие за
преливане на кръв и кръвни съставки от 07.07.2015г.,са положени от В.Л.Т..С
оглед така приетата графологическа експертиза производството по оспорване
истинността на горепосочените документи е неуспешно проведено,същите са
истински,подписани са от В.Т.и се ползват с доказателствена сила,като
удостоверяват наличие на информирано съгласие от пациентката за посочените в
документите дейности и манипулации.
По делото е
назначена и приета комплексна съдебно –медицинска експертиза,изготвена от
доц.д-р Р.Н.Х.,ръководител Лаборатория “Амбулаторно-консултативна помощ“,отдел
„Паразитология и тропическа медицина“ към
НЦ по заразни и паразитни болести София и от проф.д-р С. Е. Г.,дмн,ръководител
секция Хематология към МФ на МУ Пловдив.В заключението на ВЛ ,което не е оспорено от страните и съдът възприема изцяло
като обективно и компетентно са дадени отговори на поставените и от двете
страни въпроси,като в съд.заседание на 23.10.2018г.,в което експертизата бе
приета,ВЛ направиха и допълнителни разяснения . Установява се ,че лайшманиозата
е лечимо заболяване,при условие,че е започнато ранно лечение преди настъпването
на компрометиращи ефекта от терапията трудно обратими функционални нарушения от
отделните органи и системи.Относно момента на настъпване на заболяването според
ВЛ най-вероятно клиничната манифестация на лайшманиозата при починалата е поне
месец преди първата хоспитализация в първата болница,в МБАЛ Трявна/ИЗ
№1303/28.04 -08.05.2015г./,описани са кръвните показатели, като е посочено,че
при подобна динамика в кръвните клетки,макар,че е най-често при кръвни
заболявания или медикаментозна супресия/подтискане/,може да се дължи и на
висцерална лайшманиоза.Отразено е,че диагнозата на починалата при първия
престой в болницата/11.05.2015г.до 22.05.2015г./ съгласно епикризата е:Други
анемии,дължащи се на ензимни нарушения /рубрика за КП с недобре дефинирани в
етиологичен и патогенетичен аспект анемии.В съд.заседание проф.Г. посочи,че
това означава,че състоянието не е докрай уточнено,но има анемичен синдром.В
заключението са описани показателите в лабораторните изследвания при изписването
на пациентката след първия болничен престой,съответно подробно са отразени
извършените многобройни изследвания и в резултат на тях кои от показателите са
с подобрение,кои са в отклонение,при кои е налице патология.В устните си
обяснения в съд . заседание ВЛ бяха категорични,че при изписването на
пациентката след първия престой има нормализиране,подобрение от гледна точка на
хематологията,като същата е била в по-добро състояние с изследвания,които не
нарушават функцията на отделни органи и системи и същата е могла да бъде
изписана. Относно непосредствената причина за смъртта ,според второто ИЗ в
експертизата не е даден категоричен отговор,а е отразено това ,което е записано
в декурзуса на дежурния лекар в 20.00ч.на 26.07.2015г.и в епикризата,а именно, че
„пациентката без да изяви оплаквания е намерена в леглото от деж.лекар без
сърдечна и дихателна дейност“.В съд .заседание проф.Г. посочи,че подозира
ритъмна сърдечна смърт,която неочаквано защо не е регистрирана.На въпросите на
ищеца по т.6,т.7,т.9,т.10 и т.11 ВЛ не са дали отговори,тъй като същите са от
компетентността на специалист кардиолог.На въпрос 8 дали данните на ЕКГ са
израз на предозиране на Glucantime ВЛ са посочили,че отговорът е от
компетентността на специалист
кардиолог,но според характеристиките на препарата в посочен сайт „даването на петвалентен антимон без горна
граница на дневната доза е по-ефективно и не е значително по-токсично от режима
с по-ниски дневни дози“.В съд.заседание доц.Х. обясни,че на посочения сайт са
описани всички характеристики на
медикаментозното средство и от него може да се прочете по-подробна информация
от тази в кратката характеристика на препарата.Относно шансовете за излекуване
на болната-въпрос 12,ВЛ посочват,че при ранна диагноза и ранно етиологично
лечение шансовете за излекуване са значително по-големи ,което е в сила за
всяко едно заболяване.В изготвената комплексна съдебно-мед.експертиза са дадени
отговори и на поставените от ответника въпроси.Отразено е,че заболяването
висцерална лайшманиоза, съгласно определението на СЗО се характеризира с
неправилни температурни пристъпи, увеличаване на слезката и черния
дроб,анемия/която може да е тежка/,до развитие на панцитопения,че без лечение
изходът е летален.Установено е ,че в конкретния случай при пациентката Т.са
налице следните симптоми и лабораторни отклонения:фебрилитет,неповлияващ се от
антибиотично лечение, панцитопения /понижение на кръвните клетки от трите
редици/ , дискретно увеличени черен дроб и слезка,като според ВЛ тези три
симптома са най-характерни за разнородна
група заболявания,основно заболявания на кръвта и кръвотворните органи,преди
всичко злокачествени,които са подробно описани, като експертите посочват ,че в
медицината този феномен са нарича “припокриващи „се симптоми и лабораторни
отклонения.Според експертизата са направени огромен брой и внушаващи респект
лабораторни и инструментални изследвания във възможностите на една
университетска болница, на 14.05.2015г.е
направена и миелограма/пункция на
гръдната кост/, където на са видяни лайшмании в костния мозък ,като е посочено,че това е един от основните методи
за доказване на лайшмании.В съд.заседание доц. Х. уточни,че е важно как и колко
материал е взет,как са изготвени препаратите,като това,че е направена стернална
пункция,не означава,че задължително в материала,взет като количество и
изготвените препарати трябва да има лайшмании.Установено е,че при пациентката
има повлияване на кръвните показатели и овладяване на фебрилитета ,вероятно от
лечението с кортизонови препарати,което
насочва към хематологични/ онкологични и имунни заболявания/положителен
директен тест на Кумбс/.В експертизата са описани извършените изследвания,като
е посочено,че назначеното етиологично лечение като доза,схема и начин на
приложение отговаря напълно на международните и българските стандарти,даден е
отговор и на останалите въпроси,поставени от ответника.
По делото е
назначена и втора мед.експертиза,изготвена от
д-р С.Н.Ц.,кардиолог,ангилог,приета в съдебното заседание на 09.04. 2019г.
От заключението на кардиологичната експертиза,която не е оспорена от страните и
съдът възприема изцяло като обективна и компетентна се установява,че по
мед.документация липсват сигурни данни,че настъпилият фатален край е в
следствие на ритъмно нарушение,като ВЛ посочва,че не може да се твърди със сигурност ,че е
настъпила“внезапна ритъмна смърт“.Отразено е,че при приема в „УМБАЛ Д-р Г.Странски“ЕАД
пациентката е консултирана с кардиолог,като в ИЗ е отразено,че от физикалния
статус на сърце не са открити отклонения,а
разчетената ЕКГ е в границите на нормата,че независимо от тази находка е
проведена и ЕхоКГ,която е без данни за инфекциозен ендокардит и с минимален
плеврален излив.В заключението е установено,че кардиограмата от 21.07.2015г.не
единствена,като има кардиограма от 20.07.2015г. и от 24.07. 2015г.Относно
отразеното,че в копието на една от кардиограмите липсват имената на пациента и
същата не е датирана,в съд.заседание на
09.04. 2019г. на ВЛ от пълномощника на ответното дружество бяха предоставени
оригиналите на ЕКГ,направени на В.Т. ,копия от които се намират на л.136 до л.142 от делото.ВЛ Ц. в съд.заседание посочи,че оригиналите имат
калибровка, която верифицира ЕКГ
записа,надписани са със съответното име и години на пациента,самите записи са
валидни и се отнасят за същия пациент и въз основа на оригиналите потвърждава
изложеното в заключението.Съгласно експертизата в кардиограмата от
21.07.2015г.има данни за ниска Т-вълна и удължен QT интервал от 524мс,като удълженият QT интервал се свързва
с повишен риск от животозаплашващи тахиаритмии.На въпрос дали данните на ЕКГ
могат да са израз на предозиране на Glukantime,ВЛ посочва,че приложението на медикамента
може да бъде свързано с удължаване на QT интервала, без тези промени да са свързани с
дозовия режим,че е доказано,че както високите дози,така и ниските дози на медикамента водят до подобни
усложнения.Установява се от заключението,че измененията в ЕКГ се дължат на поне
два фактора:1/анемичният синдром,който сам по себе си също може да е причина за
удължаване на QT интервала и за настъпване на внезапна
ритъмна смърт,дори и при пациенти без сърдечно-съдови заболявания и без
съпътстваща терапия,удължаваща QT интервала и 2./острото и хронично възпаление,което
при пациентката е израз на основното заболяване,също може да предизвика
удължаване на QT интервала.Посочено е,че при тези данни на
ЕКГ в кардиограмата от 21.07.20015г.и кратката характеристика на медикамента Glukantime е препоръчителен
стриктен ЕКГ контрол.В съд.заседание на 09. 04. 2019г. ВЛ Ц. заяви,че е правен ЕКГ мониторинг, което е потвърдено от
представените 4 ЕКГ-та,но е клинична преценката дали следва да се прави 24
часово мониториране.В устните си обяснения в съд.заседание ВЛ посочи,че QT интервала е участък
от кардиограмата, включващ две фази на
съкращението на сърцето,че това е електрическото активиране на сърдечния мускул,за да може той
да се съкрати и електрическото възстановяване на същия този мускул,че този QT интервал може да
бъде вродено удължен или да има др.фактори,както е в конкретния случай,които да
водят до удължаването му,че не самият QT интервал
предизвиква внезапната сърдечна смърт,а
е индикация и подсказва,че може да настъпи фатално ритъмно нарушение при
пациента.ВЛ заяви,че по отношение на другите две заболявания,евентуално
предизвикали това удължаване на QT интервала-анемичен синдром и острото хронично
възпаление, пациентката е лекувана, съответно анемичният синдром чрез
кръвопреливане ,с доста голям обем от заместване,а острото хронично възпаление
също е лекувано,както симптоматично,така и етимологично. Становището на д-Ц. в
същото съдебно заседание е,че колегите му в болницата са се ориентирали,че това
е сложен случай,който трябва да се насочи към др.център,направени са много изследвания
за отхвърляне на всякакви причини за
това фибрилно състояние и достигане на точната диагноза,като според него
не са спестени действия или средства по отношение на лабораторни и
инструментални изследвания като цяло.
Съвкупната
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,както и техният
анализ ,обуславят следните изводи: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително-гаранционна функция.За възникване на отговорността
по чл.49 ЗЗД са необходими следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия -ищец, вредите да са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа,
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника, работникът или служителят да има вина за причинените вреди.В
конкретната хипотеза не са налице всички горепосочени предпоставки,за да бъде
ангажирана отговорността на ответника „***“ ЕАД гр.Плевен.
Безспорно
е,че ищецът Я.Г. е претърпял
неимуществени вреди с голям интензитет от смъртта на неговата майка В.Т.,двукратно
хоспитализирана за лечение в ответната
болница и починала на 26.07.2015г. при
втория прием.Загубата на много близък човек като майка му, починала в
сравнително млада възраст на 45-46 години,когато ищецът е бил непълнолетен,на
15-16 години, неминуемо представлява житейска
трагедия, свързана с болка,скръб и негативни емоции.В резултат на
преждевременната смърт на своята майка ищецът е бил в шок, станал е неконтактен, затворен, променил е поведението
си ,отчуждил се е от приятелския си кръг,а тези неимуществени вреди ще търпи и
в бъдеще,тъй като винаги ще чувства липсата на своята майка като
родител,приятел и скъп човек. Няма спор,че лекуващите лекари от клиниката по Хематология и Паразитология
към ответната болница работят по трудово правоотношение и осъществената от тях
медицинска дейност при диагностиката и лечението на пациентката е извършена при и по повод
изпълнение на служебните им задължения,поради което същите имат качеството на
лица,на които ответникът „***“ЕАД гр.Плевен е възложил работа.
Анализът на събраните по делото
доказателства,поотделно и в съвкупност обуславя извода,че не е доказано по безспорен и категоричен начин
наличието на причинна връзка между смъртта на В.Т.,поч.на 26.07.2015г. и
действията на лекуващите лекари,работещи в ответната болница, още по-малко има
данни за противоправни действия от страна на лекуващия екип при двете
хоспитализации в болницата.Категорично
от комплексната съдебно –медицинска експертиза се установи,че при
първото пролежаване, когато В.Т.все още е била с неизяснена диагноза и неясно
фибрилно състояние/НФС/ поведението на лекуващите лекари и проведеното лечение
са били адекватни.В съд.заседание на 23.10.2018г.доц. д-р Р.Х. заяви,че при
неясно фибрилно състояние,специфичното лечение спрямо определен причинител се
отлага дотогава,докато той не бъде установен ,че поведението на колегите му е
адекватно,тъй като са се опитали да подобрят отклоненията в хематологичните
показатели,както и да подобрят хематофебрилационния статус при
пациентката,което е адекватно като поведение, тъй като това са животоспасяващи
лечебни процедури.В този смисъл са и устните обяснения на ВЛ по кардиологичната експертиза д-р С.Ц.,който
в съд.заседание на 09.04.2019г.също заяви,че не вижда спестяване на действия или на
средства по отношение на лабораторни и инструментални изследвания като цяло,че са направени всички
терапевтични действия,но прогнозата е лоша,дори и с лечение,при това
заболяване.
Неоснователно е изложеното в ИМ
възражение за неправилна дозировка на медикамента Glukantime,което категорично се опровергава от
заключението на комплексната експертиза.В същата ВЛ посочват,че препаратът е
дозиран съгласно рекомендациите на СЗО
х20mg т.м.дневно,в два приема чрез
интрамускулни инжекции,като началната
доза е 1/3 от общата дневна доза,на втория ден се прилага ½ от
общата дневна доза и от третия ден започва приложение на стандартната дневна
доза за курс с продължителност от 20 до 28 дни в зависимост от повлияването на
клиничната симптоматика,като ВЛ посочват,че в това отношение са спазени всички
стандарти като доза,схема и начин на приложение,като назначеното етиологично
лечение отговаря напълно на международните и българските стандарти. ВЛ не могат
да дадат еднозначен отговор на въпроса дали е налице пряка връзка между
терапията с лекарството Глюкантим и възникването на сърдечни усложнения, с
оглед тежкото общо състояние на пациентката и данните в аутопсионния
протокол-„друго усложнение е хронична обострена левостранна сърдечна
недостатъчност /анемично сърце/. ВЛ кардиолог С.Ц. също отрича тясна връзка
между дозата на медикамента и промените в кардиограмата,като посочва,че това
може да се прояви,както при ниска доза,така и при висока доза от медикамента, но
може да се дължи и на допълнителните усложнения,които има пациентката при
заболяванията анемичен синдром и тежкото възпаление.Не кореспондират със
събраните по делото доказателства възраженията в писмената защита на
пълномощника на ищеца,че В.Т.е починала не от заболяването лайшманиоза,респ.от
усложненията от него,а от неправилна дозировка на лекарството Глюкантим.
Категорично от събраните по делото
доказателства се оборват твърденията в ИМ,че близки на починалата сами са
осигурили и закупили от чужбина лекарството Glukantime,както и,че е налице забавено започване на лечението с този медикамент. При
втората хоспитализация В.Т.е постъпила в ответната болница на 07.07.2015г.На
втория ден -08.07.2015г.е направена трепанобиопсия в Националната
специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания гр.София
/НСБАЛХЗ/, като резултатът от изследването е
с дата 14.07.2015г.с данни за паразит,съответстващ на първо място на
Висцерална Лайшманиоза.Диагнозата е потвърдена от акредитираната лаборатория
към Национален център по заразни и паразитни болести/НЦЗПБ/ гр.София,съгласно
протокол за изследване от 16.07.2015г.На
17.07.2015г. е започнала терапията с медикамента Глюкантим ,като от показанията
на свидетеля доц.д-р И.А., специалист паразитолог се установи,че той лично е присъствал
при поставянето на инжекциите с
лекарството два пъти дневно,за да се снеме отговорността от мед.сестри.Действително
изминали са 9 дни от извършената трепанобиопсия и началото на терапията с
медикамента,но окончателната диагноза за заболяването лайшманиоза е поставена
на 16.07. 2015г. Не е налице забавяне в действията на лекарския екип при
започналото лечение,тъй като и ВЛ в комплексната експертиза посочват,че лечение
на висцерална лайшманиоза следва да се провежда след потвърждаване на
диагнозата.След поставяне на основната диагноза и поради факта,че болницата е
разполагала с ограничено количество от медикамента/показанията на проф.Д./ медицинският
екип е предприел необходимите действия за осигуряване на съответното количество от медикамента,който не е разрешен
за употреба в РБ.В този смисъл са и представените от ответника и неоспорени
писмени доказателства/л.198-205,том І/.С приемо-предавателен протокол от
20.07.2015г.между СБАЛИПБ“***“ София и „***“ЕАД болницата в София е заела на ответника срещу връщане медикамента
Глюкантим,съгласно процедурата по Наредба №10/17.11.2011г.на МЗ за условията и
реда за лечение за неразрешени за употреба в Република България лекарствени
средства от списъка по чл.266 ал.2 от ЗЛПХМ. Впоследствие този медикамент с
фактура е закупен от ответника от „Фьоник фарма“ЕООД и с приемо-предавателен
протокол от 19.08.2015г.е върнат на СБАЛИПБ“****“Медицинският екип е направил
всичко възможно за осигуряване на необходимото количество от медикамента ,
неразрешен за употреба в Република България,заемайки го от специализираната болница
в София,без да изчака строго формалната разрешителна процедура за отпускане на
лекарството в Изпълнителна агенция по лекарствата/ИАА/,което би забавило
лечението на пациентката.Писмото на ИАА до ответната болница,с което е одобрена
поръчката и доставката на медикамента е
от 27.07.2015г., когато В.Т.вече е починала/л.200/.
По делото категорично се
установи,че заболяването на В.Т.е
диагностицирано твърде късно.В случая съдът приема,че закъснялата
диагноза-висцерална лайшманиоза не се дължи на неправомерни действия или
бездействия на лекуващия екип,нито на незнание или проявена от страна на
лекарите немарливост при изпълнение на служебните им задължения.В т.3 на
комплексната експертиза,касаещи въпросите на ответника /л.454-455/ подробно са описани множеството
изследвания,които са направени на пациентката при двете й хоспитализации,като в
заключението е посочено,че всички изследвания,назначени от лекарите в
хематологичната клиника и проведената терапия до поставяне на окончателната
диагноза/висцерална лайшманиоза/са насочени за коригиране на отклоненията в хематологичните показатели,за
овладяване на проблемите в
хемокоагулацията и фебрилно-интоксикационните прояви. Наличието на
„припокриващи“ се симптоми и лабораторни
отклонения , характерни за голям брой заболявания,фактът ,че според ВЛ са известни над 200 различни заболявания,
които могат да бъдат причина за НФС /неясно фибрилно състояние/,че има 95
болести,свързани със сплено/хепато/мегалията ,като между тях на предпоследно
място е висцералната лайшманиоза,обстоятелството,че се касае за
рядко паразитно заболяване,което не е характерно и е непознато за
региона,обуславя извода,че закъснялото диагностициране на заболяването е
резултат от множество фактори.Не може да се направи категоричен извод,че тази
закъсняла диагноза е пряк резултат от действия или бездействия на лекарския екип в ответната
болница,извършени в нарушение на установените медицински стандарти, поради
незнание или немарливост.Същевременно пациентката с поведението си също е
допринесла за това по-късно поставяне на окончателната диагноза и съдът
приема,че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД. Установено е с
оглед писмените доказателства-мед.документация на л.41 и епикризата от първия
престой,както и от показанията на д-р П. /лекуващ лекар/,че при първата
хоспитализация В.Т.е отказала да й бъде направена трепанобиопсия в СБАЛХЗ гр.София,поради това,че се касае за
доста болезнена манипулация.Независимо,че не е съставен документ за отказ от
това изследване,надлежно подписан от В.Т.,съдът намира,че този факт е установен
от доказателствата по делото.В тази насока съдът кредитира показанията на
свидетелката П. ,които кореспондират и с представените писмени
доказателства.Свидетелката посочи,че в болницата няма практика да се подписват
такива декларации за отказ,като в случая тя е издала направление за извършване на изследването в
София на пациентката, давайки й възможност да помисли и да го направи.След представяне
на писмения отговор и след първото по делото съд.заседание на 22.05.2018г. ответникът
представи направление от 21.05.2015г.,изд.на В.Т.за извършване на
трепанобиопсия в НСБАЛХЗ гр.София и извадка от журнал, където е описан номера
на направлението.Тези документи не бяха
приети от съда в съд. заседание на
22.05.2018г.,с оглед настъпилата преклузия за представянето им и доколкото нямат
характера на новооткрити доказателства, но факта,че такива документи са
издадени и съществуват в мед.документация на ответната болница е в подкрепа на показанията на д-р П. в тази насока,че е дала
направление на пациентката за изследването в София,което пък кореспондира с
отразеното в епикризата и в документа на л.41,част от ИЗ №16569 от първия болничен
престой за отказ от извършване на трепанобиопсия.
От друга страна по неясно какви причини, след като не се е чувствала добре след
първата хоспитализация/ изписана е на 22.05.2015г./, имала е температурни
пристъпи/показанията на съпруга й Г./ ,В.Т.не е потърсила мед.помощ своевременно
и не се е възползвала от възможността да й бъдат направени два безплатни
контролни прегледа. Изминал е период от месец и половина до втората
хоспитализация на 07.07.2015г.,през който състоянието й значително се е влошило
,с оглед показателите при втория прием в болницата.Съгласно заключението
на комплексната експертиза болестният
процес при заболяването висцерална лайшманиоза е с хроничен ход 10-12 месеца,в
който се различават 3 стадия: начален,сплено-хепатомегален и
кахектичен-терминален,като е посочено,че усложненията са нефрит,
пневмония,хеморагична диатеза,абсцеси,гангренозни процеси в устната кухина,
нома и др.,че без лечение болните умират.Според ВЛ вероятно починалата е била в напреднал стадий
на заболяването при постъпването в
клиниката по хематология за втори път.
С оглед изложеното съдът
приема,че при двете хоспитализации на В.Т.в „***“ЕАД ,лекарите , осъществили
диагностиката и лечението й са действали адекватно,своевременно,в съответствие
с установените медицински стандарти и добрата практика,като са положени
изискуемите и възможни грижи. Не е доказана с категоричност причинна връзка
между настъпилата смърт на пациентката и действията на лекуващия лекарски екип,още
по-малко противоправни действия на някои от лекарите,проявена професионална
немарливост или липса на компетентност, за да се ангажира отговорността на
ответното болнично заведение по реда на чл.49 ЗЗД.Въпреки усилията на
специалистите от клиниките по хематология и инфекциозни болести,въпреки
огромния по обем изследвания и мед. мероприятия,свързани с диагностицирането и последващото лечение
на заболяването висцерална лайшманиоза,В.Т.е
починала.В съдебната практика е възприето становището,че не всяко нарушение или
отклонение от медицинските стандарти и добра практика,може да обоснове
отговорност за деликт,а само тези нарушения при осъществяване на медицинската
дейност, които са обусловили и довели до смъртта на пациента,а ако нарушенията
не са били допуснати,такъв резултат не би настъпил.
Искът с правно основание чл.49 ЗЗД
за сумата 50 000лв.,претендирано обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да се отхвърли.Поради акцесорния си характер
неоснователна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва от датата
на увреждането 26.07.2015г.до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 3 470,86лв., съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.49 ЗЗД иск
от Я.П.Г. ,ЕГН ********** *** , със съдебен адрес за призоваване:адвокат
Х.Н. *** оф.410 срещу „***“ЕАД гр.Плевен ,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.**,ул.“**“№*,представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л. ,чрез
пълномощника адвокат Т.Г. *** за сумата 50 000лв.,претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.Л.Т.,поч.на
26.07.2015г.,в болничното заведение,ведно с претенцията за присъждане на
законна лихва върху сумата,считано от 26.07. 2015г. до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Я.П.Г. , ЕГН ********** *** , със съдебен
адрес за призоваване:адвокат Х.Н. *** оф.410 ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕАД гр.Плевен , ,ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**,ул.“**“№**,представлявано
от изп.директор доц.д-р Ц.Л. ,чрез пълномощника адвокат Т.Г. *** деловодни
разноски в размер на 3 470,86 лв.
Решението е постановено при участието на ЗАД“***“гр.София,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.София,Столична Община,район Триадица,пл.“**“№*,представлявано
от изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р. ,трето лице-помагач на
страната на ответника „***“ЕАД гр.Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: