ПРОТОКОЛ
№ 59
гр. Силистра , 24.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Въззивно
гражданско дело № 20213400500262 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Р. М. Д. – редовно уведомен, явява се лично и
с АДВ. С.Н., надлежно упълномощен и приет от съда.
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Н. Р. АЛ. – редовно уведомена,
явява се лично и с АДВ. В.П., надлежно упълномощена и приета от съда.
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: АГЕНЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – СИЛИСТРА – редовно уведомена, не се явява законен
представител. За тях се явява ЮРИСКОНСУЛТ И З , надлежно
упълномощен и приет от съда.
СВИДЕТЕЛ: В. Г. Д. – редовно уведомена, явява се лично.
СВИДЕТЕЛ: М. СТ. Д. – редовно уведомена, явява се лично.
ДВЕТЕ свидетелки напуснаха съдебната зала до повикването им.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Н. – Моля да се даде ход на делото.
1
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ предоставя на съдията – докладчик да води
съдебното заседание.
СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК докладва делото:
Във връзка с протоколно определение от предходното съдебно
заседание на 10.08.2021г., с което е открито производство по оспорване
истинността на Доклада за развитие на случая, представен от Центъра за
обществена подкрепа – Силистра, на оспорващия, който е настоящия
жалбоподател, съдът даде възможност да води свидетели.
АДВ. Н. – Имаме готовност за това, водим трима свидетели, както
беше допуснато.
ОСВЕН това с определение в закрито заседание, което е и доклад по
делото, от 27.07.2021г., съдът допусна до разпит двама свидетели чрез
призоваване, посочени от ответницата по жалбата – В.Д. и М.Д., които са в
залата и чиито разпит беше отложен в предходното заседание, именно за да
бъдат разпитани наравно със свидетелите, които ще води жалбоподателя.
2
АДВ. Н. – Нямаме възражение да бъдат изслушани първо
призованите свидетели.
АДВ. П. – Нямаме възражение да бъдат изслушани първо
призованите свидетели.
ЮРИСК. – Нямам възражение да бъдат изслушани първо
призованите свидетели.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на призованите свидетели.
СНЕМА самоличността на първата призована свидетелка:
В. Г. Д. – 4 без родство със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност,
която носи на основание чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината
пред съда.
СЪДЪТ към свидетелката – Вие, в качеството си на длъжностно
лице, сте следели събитията, които са се случили между двете заседания.
Кажете какво работите и къде?
СВИД. В. Г. Д. – Работя в Центъра за обществена подкрепа към
женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в насока съгласно издадени
направления от Отдел „Закрила на детето“ за съхранение на връзката между
майката и детето. Предстои ми дипломиране като психолог, като
същевременно съм завършила и семеен терапевт две години в София и арт
3
терапия една година също в София в института. Работя като психолог –
консултант. Насоката ни за работа в ЦОП е информиране, консултиране.
СЪДЪТ към свидетелката – Кажете какво се случи, какво видяхте
Вие и как участвахте в тези събития?
СВИД. В. Г. Д. – Всъщност ние предоставихме веднъж 6-месечна
услуга на семейството и съгласно екипна среща, понеже не постигнахме
положителен резултат, не успяхме да осъществяваме срещи между майката и
детето, понеже самият родител имаше съпротиви за работа, на екипна среща с
Отдел „Закрила на детето“ и родителите взехме решение да продължим да
предоставяме услугата в ЦОП именно също и в насока да възстановим и
съхраним връзката между детето и майката. Продължението на услугата
всъщност е от април месец и успяхме да осъществим една единствена среща с
бащата, няколко срещи с майката, майката съдейства. При последния ни
разговор с бащата, той многократно всъщност отправяше и заплахи към нас.
Последния ми разговор мисля, че беше на 06.08., като бащата заяви
категорично, че при още едно обаждане от наша страна, той ще ни осъди за
психичен тормоз. Оттогава и аз и колегите ми не сме си позволявали да
осъществяваме контакт с бащата. От април до сега една среща имаме с
бащата и той е отказвал по телефона категорично.
АДВ. П. – Имам само един въпрос към свидетелката:
Когато се обаждате и разговаряхте с бащата, Вие казахте ли му, че
проблемите на детето – заниженият успех, здравословните проблеми, се
дължат на други фактори, обяснихте ли му?
СВИД. В. Г. Д. – Да, това съм го обяснявала още когато беше
първия шестмесечен период на предоставяне на услугата, аз имах възможност
да работя и с детето в присъствие на бащата, осъществихме една такава среща
4
с детето. Тогава обясних още на родителя, че тази ситуация влияе негативно
върху детето, върху психиката на детето и би могло да има възможни
негативни последствия в неговото поведенченско развитие. След което в
разговори с класния ръководител и с проведен разговор с училищния
психолог Грета Михайлова получавахме обратна връзка за такива
поведенченски проблеми на детето и на родителя е обяснено и е говорено, че
се дължи именно на тези конфликти между родителите, които наблюдава
детето.
След явяването пред Районен съд многократно са обяснявани по
телефона на бащата тези проблеми.
АДВ. Н. – Имам въпроси към свидетелката:
Колко пъти разговаряхте с класната ръководителка?
СВИД. В. Г. Д. – Веднъж. Това беше в края на учебната година, през
месец юли
По информация на класния ръководител детето, според нея, започва
да развива едно такова опозиционно поведение по отношение на
педагогическия персонал, съпротиви за работа с ресурсния учител, като
веднъж детето даже избягало и е бягало от работа с ресурсния учител, силни
съпротиви за работа. А по отношение на децата, това, което е наблюдавано е,
че детето има и развива едно такова поведение да привлича вниманието на
останалите съученици до степен да се излага, да е смешен и нейното мнение
е, че детето има нужда от внимание и по този начин с това си поведение то
привлича вниманието на останалите. Давало е обратна връзка на бащата при
разговори , като за кратко време е имало подобрение в поведението му, но за
кратко време и многократно са водени разговори и с бащата.
АДВ. Н. – Вие посещавала ли сте детето в дома му?
5
СВИД. В. Г. Д. – Да, две посещения сме направили, като едното
беше с колежката от отдел „Закрила на детето“. В дома не бяхме допуснати,
разговаряхме през терасата. Мисля, че беше през май месец. На 7-май беше
едното посещение и другото посещение на адреса беше на 14-ти май.
На 07.05. ходихме на адреса с колежката от отдел „Закрила на
детето“, като тя беше уговорила среща с бащата за 04.00 часа, очаквахме да
осъществим контакт с детето. До 05,00 часа бащата нито се обади, нито
доведе детето, ние бяхме пред блока. В 05.00 часа ние отидохме до адреса и
успяхме да разговаряме от терасата с детето. Тогава осъществихме среща с
детето, то се показа на терасата.
Уговарянето на среща с бащата става чрез покана по телефона. За
конкретната среща на 07.05. го поканихме в деня, в същия ден колежката
разговаря с него. В 05,00 часа вече отидохме пред блока. Като положителен
резултат аз мога да отчета факта, че детето даде съгласие, ако тати позволи,
да посещава Центъра за консултации. Детето каза: „Ако тати позволи“. Това
беше отговора тогава на детето, като в последствие съответно получихме
обратна връзка от бащата, че детето е размислило и при следващото
посещение на 14.05., всъщност детето, когато се показа и първите му думи
бяха: „Няма да идвам, госпожо, на консултации“, категорично го каза.
АДВ. Н. – Като осъществихте първия път връзка с детето, тогава
проведохте ли нещо с него?
СВИД. В. Г. Д. – Да, успяхме да говорим с детето и то беше склонно
да посещава офиса на Центъра за консултация – да попитаме тати и ако тати
разреши. Всъщност това беше идеята на посещението – да успеем да
осъществим контакт с детето и да го мотивираме за участие.
АДВ. Н. – Но не сте работили с детето по никакъв начин?
6
СВИД. В. Г. Д. – Да, за съжаление от април до сега това са ми
контактите с детето.
АДВ. Н. – Бащата позволява ли Ви да говорите с него?
СВИД. В. Г. Д. – При разговор на 14.05., направихме уговорка да
посетим адреса, бащата каза: „Да, заповядай, ела!“, но при посещение на
адреса бащата категорично отказа да ни допусне в дома за разговори и каза,
че ще разговарям с детето през терасата и детето излезе на терасата. Тогава по
информация от бащата детето категорично не искаше да води разговор с
психолог, но ние успяхме да водим разговор с детето през терасата. Тогава
детето категорично повтаряше едно: „Госпожо, няма да идвам на консултации
в офиса, не искам, не можете да ме накарате насила“.
АДВ. Н. – През цялото време, когато сте работила по този казус,
колко пъти сте била свидетел примерно на категоричен отказ на бащата да Ви
свърже с детето, да Ви попречи да работите с него?
СВИД. В. Г. Д. – При стартиране на цялата услуга на 02.11. ние
бяхме направили уговорка за съвместна среща между майката и детето, като
при работа с детето имахме възможност да работим на 28.10. с детето,
успяхме да свържем детето, детето си забраняваше любовта на майката, но
чрез методика детето всъщност…
АДВ. Н. – Може ли да си концентрирате отговора по моя въпрос?
Дайте ми пример и ми кажете кога?
Искам да кажа, че няма нищо от всичко това, което аз излагам по
делото. Аз се опитвам от първия момент, в който съм подал писмен отговор,
да изтъкна причината за нежеланието на детето да контактува с майката. До
7
ден днешен, въпреки две експертизи, с участие на три вещи лица, кандидат
психолози и цял отбор от отдел „Закрила на детето“ няма едно изречение по
въпросите, които съм повдигнал. Във всички доклади виждам само едни
неясни становища, явно продиктувани от някъде, защото за 22 години
практика за първи път виждам консултираща страна по делото пред втора
инстанция. Те ми изказват само техни мнения, те не ми дават никакви факти.
Искам свидетелката да каже кога бащата е хванал детето и го е дръпнал,
детето да е казало „Аз искам да отида там“ , а той да е казал „Не, няма да
отидеш!“? Или пък е отказал да говорят с него?
СВИД. В. Г. Д. – Мисълта ми беше, че на 28.10. при среща с детето,
то се съгласи на среща с майката, „ако тати позволи“. Съответно уговорихме
такава среща за 02.11. На 02.11. бащата се обади 3-4 пъти да даде
информация, че детето не желае да идва на среща с майката. Съответно
успяхме да го мотивираме, дойде. Когато дойде с бащата, даваше
информация, че детето се страхува и не иска да влезе и той държеше да влезе
в тази съвместна среща, на нас ни беше необходимо да наблюдаваме срещата
с майката. Попитах детето дали се страхува само да влезе в офиса, детето даде
отрицателен отговор и успяхме да проведем такава среща. Но самия факт, че
3-4 пъти бащата се обажда да отлага тази среща, мисля, че дава отговор на
въпроса.
АДВ. Н. – Вие присъствахте ли на едно изпълнително действие от
страна на съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Силистра?
СВИД. В. Г. Д. – Не. Не бяхме поканени. От колегите и от майката
имам информация за проведено такова действие. Зная и какъв е бил
резултата, че детето е отказало да гостува на майката. Нямам информация
бащата да е пречел на това действие.
АДВ. Н. – Познавате ли М.Д., авторът на последния социален
8
доклад?
СВИД. В. Г. Д. – Да, познавам я, заедно работим по случая,
съвместно работихме.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси към свидетелката.
АДВ. П. – Аз имам само един уточняващ въпрос:
Когато сте ходили на тези две срещи с детето и то е стояло на
терасата, това всъщност тераса ли беше или стая, през която детето се
показало от един прозорец?
СВИД. В. Г. Д. – Тя е остъклена тераса и през прозореца се показа.
АДВ. П. – Когато говорихте с детето, бащата беше ли зад детето?
СВИД. В. Г. Д. – Да и в стаята, в помещението беше. Когато
разговаряхме с детето, детето непрекъснато търси очен контакт и следи
бащата, преди да отговори.
АДВ. П. – Нямам други въпроси.
ЮРИСК. ЗАХАРИЕВ – Нямам въпроси.
По отношение на призованата свидетелка В. Г. Д., СЪДЪТ
9
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплати на свидетелка В. Г. Д. сумата от 10,00 лева от
внесения депозит за призоваването й.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на втората
призована свидетелка:
М. СТ. Д. – , без родство със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност,
която носи на основание чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината
пред съда.
СВИД. М. СТ. Д. – Аз съм социален работник на детето Д и в тази
връзка ми е възложена задачата да изготвя доклад за Районния съд, който е
изготвен и разговорите ми с детето. По този казус работа от миналата година,
винаги съм била аз и имам поглед върху събитията.
СЪДЪТ към свидетелката – За периода след април месец тази
година какво ще ни кажете, как се развиха събитията по казуса?
СВИД. М. СТ. Д. – Услугата в Центъра за обществена подкрепа
беше продължена, тъй като имаше рискове и имаше нужда от психологическа
подкрепа, за да може да се осъществяват срещите между родителите. Тогава
мисля, че имаше и за привременните мерки, но не съм убедена. От там,
доколкото по информация на психолога, който е в Центъра, бащата по една
или по друга причина не е ходил, майката е посещавала няколко пъти,
10
срещата между майката и детето в Центъра мисля, че не е осъществена. Аз
съм предприела действия по издаването на задължително предписание, като в
него са заложени няколко точки, които са да посещава социалната услуга, да
се спазват привременните мерки, които са наложени от съда. През това време
съм имала разговори с родителите, с детето на адреса. Това се случи предния
месец – месец юли, доколкото се сещам, на адреса с психолога В.Д. бяхме.
Тогава детето отказа да излезе, проведе се разговор през прозореца с него,
искахме да слезе. Бащата беше отвънка, пред блоковото пространство от
другата страна. Той не присъстваше на разговора с детето. Ние проведохме
разговор с детето, то не слезе. Детето отказа за слезе, отказа да отиде при
майка си, защото при баща му му било по-добре, не искаше да ходи в новото
жилище на майката.
Имала съм и друг контакт с детето, когато трябваше да се предаде
детето чрез съдия – изпълнител.
СЪДЪТ към свидетелката – Това дете е със специална
образователна потребност ли, има ли някакъв проблем?
СВИД. М. СТ. Д. – От начало на работата по случая, успехът на
детето е бил добър, по информация на учителите. По информация, която
имам от учителите и родителите е, че детето се разсейва в час и от там
учителите са водили разговор с родителите, то е имало проблем с
концентрацията в училище. Не зная от колко години е така.
СЪДЪТ към свидетелката – Кажете за случая със съдия –
изпълнителя?
СВИД. М. СТ. Д. – Това беше в края на миналия месец. Отидох на
адреса с колежка от отдела и там беше съдията – изпълнител, родителите бяха
там, детето беше там. Срещата се проведе на паркинга пред блока. Детето
11
също беше долу. Разговаряхме с детето на една страна със съдия –
изпълнителя, обяснихме каква е ситуацията, че трябва да се контактува с
майката, че трябва да се спазват привременните мерки. Съдията – изпълнител
е разяснил на г-н Д. последствията, има съставен протокол, но детето просто
не отиде при майка си. То каза, че не желае да отиде. Цялата процедура
мисля, че беше около един час някъде. Разговаряхме с детето, питахме го за
конкретна причина, но то не желаеше да изтъкне. От моя гледна точка детето
беше стресирано, беше притеснено за това, което се случва. Беше притеснено
от факта, че може би насила ще го занесем при майка му. То не желаеше да
отиде при нея, при новият й съжител, в новата къща и това беше като основен
фактор. Аз винаги съм се опитвала, дори да не е в социалната услуга, дори да
не е при мен в службата, да се срещне с майка си примерно на някоя
площадка. Винаги съм търсила комуникацията и от двамата родители, най –
вече от бащата, тъй като той полага в момента грижи за детето, да се отиде на
някоя сладкарница или на някоя площадка и детето съм питала. Когато съм
предлагала да се видят примерно на сладкарница или на площадка, детето
винаги е отказвало, казва: „Не искам“, детето не иска да се вижда с майка си и
това е, никъде не иска, иска при баща си.
АДВ. П. – Имам въпрос съм свидетелката:
Когато ходихте на тази среща за привременните мерки със съдия –
изпълнителя, тогава майката на детето каза ли, че ще го вземе и няма да го
води в КалиП.о, а предложили ли му да го заведе на друго място и къде?
СВИД. М. СТ. Д. – Мисля, че предложи друга алтернатива. Чух, че
предложи друга алтернатива да не ходи в КалиП.о, за някаква разходка
разбрах, но детето пак отказа.
АДВ. П. – Нямам други въпроси.
12
АДВ. Н. – Имам въпрос към свидетелката:
При тази същата ситуация със съдията – изпълнител, можете ли да
кажете бащата как реагира тогава, пречи ли по някакъв начин?
СВИД. М. СТ. Д. – Бащата не възпрепятстваше комуникацията с
детето, стоеше настрани. Доколкото го чувах отстрани подтикваше детето да
отиде при майка си, но то отказа. Бяха му разяснени правата. Многократно г-
н Д. ни е повтарял, че иска детето да контактува с майка си, че понякога е
правил опити, но то отказвало и не искало.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси.
ЮРИСК. ЗАХАРИЕВ – Нямам въпроси.
По отношение на призованата свидетелка М. СТ. Д., СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплати на свидетелка М. СТ. Д. сумата от 10,00 лева от
внесения депозит за призоваването й.
СЪДЪТ към жалбоподателя – Да ни кажете за Вашето дете – защо е
със специални образователни потребности и от кога?
АДВ. Н. – Медицинската му диагноза е „запек“ и има предписание
да се въздържа от снаксове и такива храни.
13
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Р.Д. – Детето има този проблем от 3-4 години
може би, защото когато го водих при специалисти във Варна, те казаха, че
това не е от сега, а от доста дълго време. Май, че проблемът му е от втори или
трети клас, а сега ще бъде в шести клас. Но сега всичко се е нормализирало,
спокоен съм, даже сега пак ще го нося на първи на контролни прегледи.
Напоследък детето е добре. Няколко пъти го нося в частна клиника.
За следващата учебна година не зная дали ще бъде пак под
специален образователен режим, още не е решено.
Каквото зависи от мене всичко съм го направил, не съм давал
никакви ограничения майката да ходи да го вижда.
Проблемът на детето не му пречи на ученето.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на свидетелите, водите от
страна на жалбоподателя.
СНЕМА самоличността на първия свидетел:
Н Р Н. – без родство със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която
носи на основание чл. 290 от НК. Същият обеща да говори истината пред
съда.
СВИД. Н Р Н. – Аз съм комшия на Р в блока и съм бил очевидец на
някои неща. Бил съм свидетел на това, че момчето не иска да ходи при майка
си. Бях свидетел, когато идваха майка му и други хора миналия месец към
05,00 часа някъде. Тогава се прибирах от работа и видях, че те искаха да го
вземат, но то избяга и се прибра вкъщи. После то отвори прозореца и от
14
прозореца гледаше какво става.
При тези срещи, когато съм ставал неволен свидетел, не съм
забелязал някакво отрицателно поведение на Р да ограничава детето, да го
възпрепятства, даже веднъж каза на детето: „Върви при майка си! Нямам
нищо против, върви да се видиш с нея, защото тя има желание!“, но момчето
направо се дръпна и каза: „Не! Аз не искам да ходя никъде, искам да си стоя
вкъщи“.
Познавам майката на детето, тя живя в нашия блок. Почти нямам
впечатления от нея, защото с дъщеря й се поздравявахме, а тя минаваше и
заминаваше без да отговори на поздрава ми. Не сме толкова близки и не сме
си ходили на гости. С нея дори не сме се поздравявали, с момчето и с дъщеря
й – да, но с нея – не. Аз съм опитвал да я поздравя, но е нямало отговор от
нея.
АДВ. П. – Когато сте станал свидетел на случая пред блока, кажете
подробно как избяга детето?
СВИД. Н Р Н. – Те искаха да вземат детето, да отиде при майка си.
Това бяха хората от „Закрила на детето“. Детето каза: „Не, не искам“ и се
качи, влезе в апартамента, отиде на терасата и отвори прозореца.
В началото детето беше долу и после избяга. То не беше случайно
долу, те искаха да го вземат от „Закрила на детето“. Бяха дошли хора от
„Закрила на детето“ и то слезе, за да се срещне с тях. Баща му беше там, той
не избяга, а остана там.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси.
АДВ. П. – Нямам други въпроси.
15
ЮРИСК. – Нямам въпроси.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на втория свидетел:
С К С – без родствени връзки със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която
носи на основание чл. 290 от НК. Същият обеща да говори истината пред
съда.
СВИД. С К С – Съсед съм на Р в блока. В началото не знаех, но вече
зная, че той има проблеми, свързани с детето. Веднъж засякох, като идваха и
тогава разбрах. Това се случи може би приблизително преди два месеца, аз се
прибирах от работа и ги засякох пред блока, че искаха да вземат детето, а то
не искаше. Тогава пред блока бяха господина и госпожата /свидетелят
посочва съответно жалбоподателя и ответницата по жалбата/, дъщеря й,
а Р беше с детето М. Там имаше и други хора – Н, който беше свидетел преди
мене, брат му П и имаше още някакви непознати за мен лица. Те искаха да
вземат детето, детето каза: „Не искам, няма да ме вземете“ и се прибра вкъщи.
После му се молиха да излезе, то излезе и се върна пред блока, и Р му каза:
„Върви при майка си, майка ти е“, но детето каза: „Няма да отида“. Това се
случи към 05,00 часа, пет и нещо. Детето първо беше пред блока, после
избяга и след това пак се върна долу, като първо се показа през терасата и те
го молиха да излезе . Като слезе детето М и каза: „Няма да отида“. Като
искаха да го вземат и то се разстрои, преди това не беше.
Не съм ставал свидетел и не съм чувал от други Р да е
възпрепятствал М да се среща с майка си. Аз на два пъти съм присъствал,
когато Р всеки път е казвал на детето да отиде при майка си, с майка си да
отиде, да отидат на заведение поне, да се разходят.
Аз рядко съм виждал М, но когато видя майка си, като искаха да го
вземат, тогава той се разстрои, преди това не съм го виждал разстроен.
16
Познавам майката на М, тя е живяла в нашия блок. Тогава
отношенията ни с нея бяха никакви, даже не сме се поздравявали – аз я
поздравявам, тя не отговаря на поздрава ми. Тя живя в нашия блок може би
две години.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси.
АДВ. П. – Нямам други въпроси.
ЮРИСК. – Нямам въпроси.
АДВ. Н. – Понеже въпросите към третия свидетел, който водим
днес, ще бъдат аналогични, поради което се отказваме от изслушването му.
Отказваме се от третия свидетел.
Същевременно искам да задам въпроси на ответната страна.
СЪДЪТ допуска изслушване на ответницата по жалбата.
АДВ. Н. – Ходила ли сте в училището на М да се опитате да
проведете среща с него, да го вземете от там?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА Н. Р. АЛ. – По-назад в месеците съм
ходила, говорила съм с класната и в училището и по телефона. Както казах и
преди, когато ходихме на дело, бащата категорично ми забраняваше, въпреки
че казва сега друго. Той категорично ми забранява да ходя в училище по
телефона, когато се чуем. Искам да кажа, че за да не ходя в училище си има
причина, а това е бащата. Два пъти съм ходила в училището. Последно ходих
след като завършиха училището, имах въпроси към класната, относно успеха
му. Това беше през юни. Иначе аз съм ходила, но не съм посмяла да вляза в
17
училище, стояла съм отстрани да го наблюдавам, да го видя, както и на ДАП-
а съм стояла да го видя, но не смея да го доближа детето, защото после имам
страшни атаки по телефона от бащата и заплахи.
Ходих в училището да му подаря мартеница. Класната ми каза в коя
стая да отида, коя е госпожата. Помолих я да излезе за мъничко Д, просто
само да го видя и да му подаря мартеница. Тя ми каза: „Един момент“ и че
трябва първо да говори с баща си. Аз изчаках пред стаята около 10 минути,
госпожата излезе и каза: „Баща му не разрешава и плюс това и аз няма да го
пусна никъде, защото той има да пише домашно по математика“.
На следващия ден пак отидох в училище и тогава вече класната ми
разказа, че бащата още от самото начало на учебната година им е забранил
мен да ме пускат в училище. Класната е отнесла въпроса до директора, той
съответно не е бил съгласен, щом нямаме съдебно решение можем и двамата
родители да ходим в училище и да получаваме всякаква информация за
детето.
Ходих още веднъж в училище, бях пред входа, малкият излезе, той
не знаеше, че съм там, аз просто исках да го изчакам да приключат, да не го
притеснявам в часа, но когато ме видя, така изляга от мен, че даже когато
пресичаше на пешеходната, щеше да го блъсне една кола. Аз не мога да си
позная детето.
СЪДЪТ към ответницата по жалбата – Знаете ли за неговото
заболяване, откога Ви е известно за неговото заболяване в училище?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА Н. Р. АЛ. – Аз съм говорила още в
първи клас с госпожата, детето общо взето не е ученолюбиво и много се
разсейва, и обещало й да е съсредоточено, но не са се получавали нещата.
Дори мислехме вариант да му запазим вниманието в училище и тогава тя
предложи, че в училището има програма за подпомагане, но за целта да влезе
то в тази програма, трябва да има издадено от доктора такова направление,
иначе не може свободно да посещава програмата. Така то от втори клас
18
започна да посещава програмата.
Проблемът му с изхождането се появи 2-3 месеца, а може и да има 6
месеца преди да се разделим с баща му. Аз съм се опитвала да говоря с
детето, за да разбера какъв е проблема. Така че проблемът с това е от 2019
година.
АДВ. Н. – При всичките случаи, когато казахте, че сте правила опит
да се срещнете с Митко, разбирам, че те не са довели до резултата, така ли е?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА Н. Р. АЛ. – Да.
АДВ. Н. – Р не е бил там?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА Н. Р. АЛ. – Той не е бил на срещите.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси.
АДВ. П. – Аз имам въпрос:
Какво се случи след предходното съдебно заседание? Разговаряхте
ли с бащата? Как протече разговора?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА Н. Р. АЛ. – Да, с бащата говорихме
много по телефона, повечето аз съм слушател. Обикновено аз звъня да чуя
малкия по време на привременните мерки, а и в друг ден, но баща му с
насмешка ми говори по телефона. Имаше и заплахи от негова страна и то
често. Той заплашва и мен, заплашва и човека, с когото аз живея в момента.
Понеже той е рибар, ходи за бира от време на време и Р ми е казвал по
19
телефона: „Кажи на М, като ходи на Дунава, ще му се случи нещо! Нали
знаеш, че аз няма да си оставя нещата така?“
АДВ. П. – За привременните мерки кажете как ставаше
предварителната уговорка?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА Н. Р. АЛ. – Аз предварително звъня
по телефона малко преди 05,00 часа, говоря с детето много кратко. Последно
детето ми каза: „Не искам да ми звъниш, няма да изляза, остави ме да си
живея живота“ – това каза при последните две срещи, като в разговора се
намесваше и баща му, поради което му казах: „Остави ме аз да говоря с
детето!“ За привременните мерки – аз дори не мога да се доближа до детето,
те са го наобиколили.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси.
АДВ. П. – Нямам други въпроси.
ЮРИСК. ЗАХАРИЕВ – Нямам въпроси.
АДВ. Н. – С оглед изложеното моля да бъдат призовани класната
ръководителка и директора на училище „Вапцаров“ , защото ние оспорваме
това, което заяви ответната страна, че бащата им е забранил да осъществяват
срещи между М и майка му, да го взема тя от училище и т.н. – това изобщо не
е вярно. Моля да бъдат призовани за следващото съдебно заседание, ще
внесем депозит за призоваването им.
АДВ. П. – Ако ще бъдат призовани директорът и класната, следва да
20
бъде призован и училищният психолог – това е човекът, който е контактувал
с детето, във връзка с тези проблеми.
ЮРИСК. – Не възразявам да бъдат призовани.
СЪДЪТ счита, че следва да уважи исканията на страните, с оглед
обстоятелството, че отношенията са много обтегнати, заложен е интересът на
едно дете, неговото бъдеще и развитие, и следва да бъдат разпитани тези
свидетели, които иска жалбоподателя, а именно класната ръководителка Т Л
и директора на училище „Вапцаров“ К Н както и психолога Г М, който иска
ответницата, за следващото съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
За следващото съдебно заседание да бъдат призовани К Н – директор
на училище „Н.Й.Вапцаров“ гр. Силистра, Т Л – класен ръководител на
детето и Г М – психолог на училище „Н.Й.Вапцаров“ гр. Силистра, като
задължава жалбоподателят да внесе 20,00 лева за свидетелите, които посочи и
10,00 лева от ответницата за Г М.
ОСВЕН това СЪДЪТ счита, че следва да зададе следните въпроси
на страните:
СЪДЪТ към жалбоподателя – Кажете от миналата година до сега
къде живее детето?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Р.Д. – В апартамента в гр. Силистра, и
миналата година живееше там. В този апартамент живеем само аз и детето,
21
само двамата. Майка ми си е на село.
СЪДЪТ към жалбоподателя – С какви помещения разполагате?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Р.Д. – С хол, спалня, кухня и детето си има
стая.
СЪДЪТ към жалбоподателя – Какви са Ви месечните доходи?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Р.Д. – Работя при земеделски производител и
различно, зависи, над 1000 лева, между 1000 и 2000 лева месечно може да се
каже.
СЪДЪТ към ответника по жалбата – Къде живеете от миналата
година?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА Н. Р. АЛ. – В момента живея в с.
КалиП.о в къща със седем стаи общо, има възможност да се обособи стая с
удобства за М. В къщата живеем аз, дъщеря ми и човекът, с когото живея в
момента, и разполагаме с всички тези седем стаи.
СЪДЪТ към ответника по жалбата – Какви са Ви доходите от
миналата година?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА Н. Р. АЛ. – Варират от 770 до 850
лева. Дъщеря ми работи и взема 900 лева месечно. Мъжът, с когото живея има
месечни доходи, които варират около 900-1100 лева.
22
СЪДЪТ към ответника по жалбата – Оспорвате ли това, което каза
жалбоподателят?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА Н. Р. АЛ. – За това къде живее – не ,
но мисля, че доходите му са по-малко.
АДВ. П. – Да представи доказателство за това, което получава.
СЪДЪТ към жалбоподателя – А Вие оспорвате ли за доходите, за
къщата?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Р.Д. – Да.
АДВ. Н. – Нямаме никаква информация.
При тези изявления на страните и при отговорите на изявленията
един срещу друг, СЪДЪТ счита, че следва да даде възможност на страните,
ако преценят, да докажат месечните си доходи и битовите си условия. Ето
защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА възможност на страните да представят доказателства за
материалното си положение в случай, че детето бъде предоставено на тях. Те
ще бъдат необходими на съда освен при преценката кой родител да отглежда
23
детето, така и за размера на месечната издръжка, която ще бъде осъден да
заплаща другия родител.
ОТЛАГА и насрочва делото за разглеждане на 28.09.2021 година от
10,00 часа, за която дата и час страните да се считат за редовно уведомени от
съдебно заседание. Да се призоват посочените свидетели.
Заседанието приключи в 12.00 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 25.08.2021г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
24