РЕШЕНИЕ
№ 963
гр. Сливен, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230100926 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за обявяване на
нищожността на сключен Договор за предоставен потребителски кредит.
Предявен е първоначален иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.
първо и предл. второ от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на
Договор № 1266350/08.06.2023 г., за предоставяне на потребителски кредит
сключен между ищеца и ответното дружество.
Предявен е и насрещен иск с правна квалификация чл.79, ал.1, вр. чл.
240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо в
размер на 4 000 лв. представляващи главница по заема, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждането на исковата молба- 16.02.2024 г. до
окончателното й заплащане.
Ищецът по първоначалния иск твърди, че на 08.06.2023 г. е сключил с
ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1266350, по силата
на който е усвоил сума в размер 4000 лв., представляваща главница, при лихва
1400 лева, при ГПР: 49.66%, ГЛП: 35%, при срок на кредита 18 на брой
вноски, т.е ищеца е следвало да върне сумата в размер на 5400 лв. Ищецът е
сключил и договор за поръчителство с Multitude Bank,по който е дължал
възнаграждение в размер на 4040 лв.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради
противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма. Нарушени са били нормите на чл. 10, ал.1 ЗПК,
1
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и на чл. 13, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
На първо място ищецът твърди, че договорът е недействителен на
специалните основания по чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9
ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
процесния договор за предоставяне на потребителски кредит бил посочен
годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да били условия за
прилагането му.
На следващо място ищеца твърди, че в договора има погасителен план,
но същия не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в него липсва
задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора била предвидена
дължимостта на главница, договорна лихва и такса гарант, същите следвало да
бъдат индивидуализирани и подробно посочени с оглед тяхната периодичност.
Процесният договор не отговарял и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, тъй като не съдържал годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит.
Наред с това ищеца твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради
неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, а от там и на действителния
размер на ГПР- чл. 11, ал. 1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се
претендирала чрез Договор за поръчителство е в размер на 4040 лв.
Посочва, че при сключването на Договора не са спазени изискванията на
чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1 , което прави Договора за недействителен съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, както и чл.23 ЗПК. Съгласно, чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в процесния договор за предоставяне на потребителски кредит бил
посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за
прилгането му. В процесния Договор никъде не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването, т.к. конкретика за точните
допускания, които евентуално да взети, въпреки прилагането на погасителен
план. Сочи, че следва общите разходи настоящи и бъдещи, да бъдат описани
по ясен и разбираем начин за потребителя, за да бъде наясно кои ще стори и
кои са пряко свързани с кредитното правоотношение. Но предвид това,
липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите /кои компоненти са точно включени и как се формира същият от
49,66%, както и също не е станало ясно как е посочена годишната фиксирана
лихва от 35%, как точно се съдържа и как е изчислена по общия ГПР. Тези
действия водят до това, че не става ясно по какъв начин е формиран ГПР,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишото оскъпяване на заема, като същия по този начин задава
компоненти които водят до неговото оскъпяване.
В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49,66% но поради
2
невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за
поръчителство в размера на ГПР последният не съответства действително
прилагания от кредитора в кредитно правоотношение. Посочването в договора
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблужаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за Защита на потребителите. Ищецът изтъква, че
в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно
която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредни от закона, то
договорът за потребителски кредит изцяло е недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК- за определяне на
ГПР.
В условията на евентуалност ищеца счита, че клаузата на чл. 5 от
Договора за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която е
сключен Договор за поръчителство, е нищожна на основани чл.26, ал.1, пр. 3
ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл. 146 ЗЗП.
Ищецът излага, че сключването на договор за поръчителство е
въздигнато в условие за отпускането на кредита. Посочената клауза води до
нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Наред с това, клаузата на чл. 5 от Договора
за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Същата е
във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до неравновесие в правата на страните. Ищеца твърди и че посочената
клауза е неравноправна, тъй като не се явява индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен
начин се установява, че клаузата на чл. 5 е част от стандартни и бланкетни,
отнапред изготвени условия.
Предвид гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 1266350/
08.06.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК,
вр. с чл.11 и чл.19, ал. 4 от ЗПК. В условията на евентуалност, моли да се
приеме за установено, че клаузата на чл.5 от Договора № 1266350/08.06.2023 г.
за предоставяне на потребителски кредит въз основа на която е сключен
Договор за поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр.
чл.143, ал.1 и чл. 146 ЗЗП.
Претендира за направените по делото съдебни разноски.
Ответното дружество е представило писмен отговор в
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска
като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор между
страните с № 1266350/08.06.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит,
по силата на който е предоставил на ищеца сумата в размер на 4000 лв.
Оспорва обстоятелството изложено в исковата молба относно
твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него
основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а
3
изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК. Твърди, че е
налице погасителен план към договора при спазване на нормата на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК. Описва, че съгласно чл. 5 от договора ищеца доброволно е
поел задължение да предостави обезпечение чрез сключване на поръчителство
с лице, одобрено от ответника. Излага подробни аргументи по отношение
действителността на клаузата за предоставяне на обезпечение, като изтъква,
че е същата не е заблуждаваща, а е индивидуално уговорена и е резултат от
свободата на договоряне.
Предявен е насрещен осъдителен иск в размер на 4000 лв. на основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД, представляваща неплатена главница и договорна лихва в общ
размер по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване
на иска- 05.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Излага твърдения, че по
процесния договор за кредит ищеца е усвоил сумата в размер на 4000 лв., с
възнаградителна лихва- 23,33 %, ГПР 49.66% като е трябвало да върне общо
сумата в размер ба 5400 лв. в 18 броя вноски.
Излага, факта че ищеца не е погасил нито една вноска, което е сериозно
неизпълнение от негова страна. Въз основа на чл.6 от Договора за
предоставяне на потребителски кредити и чл. 13, ал.1 от Общите условия
изявявам че всичките вземания по договора за кредит следва да бъдат
предсрочно изискуеми.
Предвид гореизложените факти, моли за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен, уважаване на предявения насрещен иск.
Претендира за направените по делото съдебни разноски.
Ответникът по насрещния иск подал отговор в законоустановения срок,
с който излага становище, като посочва съдебна практика за това, че не се
допуска национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде
задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след
установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния
й характер, искането му за връщане на недължимо платимо от него въз основа
на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически
невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на
този потребител на връщане на посочените суми.
Счита, предявения иск като неоснователен и недоказан и моли за
неговото отхвърляне, като претендира и за разноските по това производство.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прави доказателствено искане, като моли съда да задължи ответната
страна да предостави справка за извършени плащания от страна на
кредитополучателя по Договор № 1266350 за предоставяне на потребителски
кредит и сключения с цел обезпечаването му договор за гаранция с «Multitude
Bank”.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
4
Установено е по делото, въз основа на и на представените доказателства
по настоящото производство, че между страните е сключен Договор №
1266350/08.06.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на
който ответникът е отпуснал на ищцата сумата в размер 4000 лв.
Уговорено е, че срокът на Договора е 18 месеца, при ГЛП 35% , и ГПР
49.66%, а общата дължима сума е в размер на 5400 лева.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Multitude bank p.l.c.
От представеното по делото Удостоверение за наличие на задължение, се
доказва, че към дата 22.07.2024 г. ищеца, има активен кредит отпуснат от
„Фератум България“ ЕООД с номер 1266350, с обща дължима сума 9690 лв.,
към която са включени 4000 лева размер на усвоения кредит, 1400 лева лихва
по кредита, 250 лева такси съгласно Тарифата и 4040 лева такса за банкова
гаранция.
От направената справка в системата все още не е отчетено направено
плащане и/или да е отчетено и старо задължение, за което ответното
дружество не носи отговорност.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове
с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП,
както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗПК, за
прогласяване на нищожен като противоречащ на закона ЗПК на договор за
потребителски кредит.
Относно прогласянето на нищожността, приложение намират нормите
на ЗПК. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3
ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Не е спорно, че ищцата, в качеството си на физическо лице,
сключило договора е имало качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3
от ЗПК, а ответното дружество, в качеството на кредитор, съгласно чл.9, ал.4
от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато на са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7 -9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална
недействителност при сключването на договора и когато същият бъде обявен
5
за недействителен, то заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. Съдът
намира, че следва да уважи иска за недействителност на договора за кредит,
свързано с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общата
дължима сума, което е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК за
посочване на ГПР и общата дължима сума. Това изискване на закона е
въведено за да се гарантира правото на потребителя да има яснота по какъв
начин се формира неговото задължение. Именно ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото в тази величина са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане, управление до съответната
възнаградителна лихва. По тази причина в ГПР следва да бъдат описани
всички разходи които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузити на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите
изисквания, защото е посочен единствено, че той е във фиксиран размер от
49.66 %, а ГЛП е 35 %. Нарушената правна норма е чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в чл.4 на визираната
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер- пет пъти
размера на законната лихва. Съгласно § 1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите
на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя § 1, т.2 ДР ЗПК. В случая ГПР по договора за кредит не е
включено задължението, поето по договора за неустойка за представяне в срок
на обезпечение.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и
съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143-148 ЗЗП. Макар и
6
поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него,
клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146,
ал.2 от ЗЗП.
Съдът прави извод, че това са банкетни договори за парични заеми,
които потребителя подписва без да има възможност да договора съответните
клаузи на договора, съгласно глава четвърта от ЗПК. В тази връзка е и
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48ЕО на Европейския
парламент и на Съвета касаеща договорите за потребителски кредити,
съгласно които … „кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или
да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,
а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел
избягване на такова поведение, като следва да се приложат необходимите
средства на кредиторите, в случаите, в които те процедират по този начин.“
Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите
обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това
плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение,
дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението
на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици
от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив - договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но
при по-висока цена, прикрита като неустойка.
По тези съображения, съдът намира, че процесния договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва
да бъде прогласена неговата нищожност, поради релевирани доказателства за
наличие на противоречие със закона. В тази връзка съдът намира, че по
тежката форма за недействителност на договора, а именно нищожността
изключва необходимостта да се обсъждат наведените твърдения и искането за
недействителност на договора, поради нарушаване на добрите нрави. Тъй като
е налице уважаване на главния установителен иск, то съдът не следва да се
произнесе, относно прогласяването на нищожност на клаузата за неустойка по
процесния договор за кредит.
Предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, който е напълно основателен и доказан.
Безспорно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
7
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето
защо ищцата следва да върне само чистата стойност на заема от 4000,00 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба - 05.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
Относно представения насрещен иск, съдът счита, че е също основателен и
доказан. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят следва да върне само чистата сума
която е усвоил, а именно, в настоящия случай, сумата в размер на 4000 лв.,
която е изискана от ищеца по насрещния иск, т.е „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД.
С оглед изхода на спора по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
направените от нея разноски по делото в размер на 216 лв. внесена държавна
такса. Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
ищцата сумата от 740 лв. - адвокатско възнаграждение по делото в минимален
размер с начислен ДДС.
Предвид изхода по насрещния иск, правото на разноски възниква на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по насрещния иск следва да бъде
осъден да заплати на другата страна т.е. ответното дружество по насрещния
иск сторените от дружеството разноски по делото, в размер на 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на
разноските. Държавната такса, съобразно цената на насрещната искова
претенция следва да бъде заплатена по сметка на СлРС от ищеца, с оглед
уважената претенция и предвид на това, че по делото липсва доказателство за
внесена д.т.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22
ЗПК Договор за потребителски кредит № 1266350 от 08.06.2023 г., сключен
между В. К. Н., ЕГН: ********** от гр. С., кв. Д., .., вх. ., ет. ., ап. .. със
съдебен адрес по делото: адв. М. - АК Пловдив, гр. Пловдив, бул. Пещерско
шосе №81, ет.3, ап.Б и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър Малинов № 51,
вх. А, ет. 9, ап. Офис 20, представлявано от адв.Десислава Николова, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН ********** от гр. С., кв. Д., .., вх. ., ет. ., ап. ..
със съдебен адрес чрез адв. М. М. - АК Пловдив, гр. Пловдив, бул. Пещерско
шосе №81, ет.3, ап.Б ДА ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 на основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/ , представляваща
дължима главница по Договор № 1266350/08.06.2023 г. за предоставяне на
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на насрещната искова молба – 05.04.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН ********** от гр. С., кв. Д., .., вх. ., ет. ., ап. ..
със съдебен адрес по делото: адв. М.- АК П., гр. П., бул. П. ш. №., ет., ап.. ДА
ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51,
вх. А, ет. 9, офис 20, направените по делото разноски, от които 300 лв. (триста
лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН ********** от гр. С., кв. Д., .., вх. ., ет. ., ап. ..
със съдебен адрес по делото: адв. М.- АК П., гр. П., бул. П. ш. №., ет.., ап.. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС държавна такса в размер на 160 лв. (сто и
шестдесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, ап. Офис 20, представлявано от
Десислава Николова, ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Н., ЕГН ********** от гр. С., кв.
Д., .., вх. ., ет. ., ап. .. със съдебен адрес - адв. М.- АК П., гр. П., бул. П. ш. №.,
ет.., ап.., сума в размер на 216 лв. (двеста и шестнадесет лева), представляваща
9
държавна такса.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър Малинов №
51, вх. А, ет. 9, ап. Офис 20, представлявано от Десислава Николова на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. АК – САК,
сума в размер на 740 лв. (седемстотин и четиридесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер с ДДС.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10