П Р И С Ъ Д А № 223
гр.Белоградчик,
21.11.2013г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: Н.Д.
Л.Л.
при
участието на секретаря Н.С., в присъствието на прокурора
Георги Светославов, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 250
по описа за 2013г., въз основа на закона и данните по делото
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия И.Б.С. - роден на
***г***, обл.В. - българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
не осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановени дати в периода 01.01.2013г. до
30.01.2013г. в с.Ч. п., обл.В., в условията на продължавано
престъпление, неколкократно се съвъкупявал с лице от женски пол: Г.Т.К. – ненавършила 14
години, поради което и на основание чл.151 ал.1 НК във във вр. чл.26 ал.1 във
вр. чл.36 и чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК
го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на
осн. чл. 66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението
на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ на
подс. И.Б.С. едно общо, най-тежко
наказание измежду наказанието, определено му по настоящата присъда, и
наказанието по определение № 99/14.06.2013г. по н.о.х.д. № 133/2013г. по описа
на РС-Белоградчик, а именно: "лишаване
от свобода" за срок от една година,
като на осн. чл. 66
ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното общо наказание
за срок от ТРИ ГОДИНИ , считано от влизане на
присъдата в сила.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Председател: Съдебни заседатели: 1.
2.
МОТИВИ
към присъда № 223/21.11.2013г. по НОХ дело №250/2013г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия И.Б.С. *** е
повдигнато обвинение затова, че на неустановена дата за времето от 01.01.2013г. до 30.01.2013г. в с.Ч. п., обл.В., в
условията на продължавано престъпление, неколкократно се съвъкупявал с лице от
женски пол: Г.Т.К., като пострадалата не е навършила 14 години - престъпление
по чл.151 ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия при насрочване на делото, съдът
е допуснал предварително изслушване на страните по него, по реда на чл.370 ал.1
от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание над определения от закона минимум, като съдът следва да
приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК вр. чл.58 А от НК, предвид съкратеното съдебно
следствие, като отчете самопризнанието на подсъдимия и други смекчаващи
отговорността обстоятелства и се приложи и чл.66 от НК. След определяне на
наказанието, прокурорът счита, че следва същото да бъде групирано с последващо
такова, наложено на С. по друго негово дело.
Подсъдимият, предвид допуснатото предварително
изслушване, прави пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена
в обвин.акт, признава се за виновен, и моли съда за снизхождение. Защитникът на
същия, също моли за снизхождение към подсъдимия, иска да се отчетат
смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на дееца и
емоциите, подтикнали извършителя и пострадалата да живеят заедно, като след определеното наказание се приложи
чл.23-25 от НК.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. И.Б.С. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, средно образование, не
осъждан към датата на деянието, не работи, с ЕГН **********.
През
2012г. подс.И.С. ***, с малолетната тогава /13годишна/ Г.Т.К.. Двамата се
харесали и отначало започнало обикновено приятелство между тях. В края на
годината двамата решили, че имат и суксуално влечение един към друг. Така след
настъпването на Новата 2013г., скоро след празниците, подс.С. и К. осъществили
полов акт. Това се повторило още няколко пъти през целият м.януари 2013г. В
края на месеца, родителите на К. я отвели на лекар – гинеколог, който
констатирал бременност у момичето. След това, по общо решение на подсъдимия и Г.К.,
първият се пренесъл да живее у тях. След няколко месеца, двамата се скарали и така
чак през м.08.2013г., подсъдимият се изнесъл от дома на родителите на Г.. На
30.08.13г. тя родила дете – момченце, в болницата в гр.Монтана, С. я посетил
един път, докато били с новороденото в болницата, но не се стигнало до
припознаване на детето от негова страна – според него, родителите на Г. не му
позволили. След изписването им, С. посещавал на няколко пъти Г. ***, но след
това прекъснали всякакви връзки.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК, приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното
ДП № 350/2013г. на РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимия.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.И.С. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.151
ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна – Подс.С. в периода 01.01.2013г. до
30.01.2013г. в с.Ч. п., обл.В., на няколко пъти се съвъкупил
с Г.Т.К., която нямала навършени 14 години – родена била на ***г. / ЕГН **********/.
Съдът
прие, че престъплението е извършено в
условията на продължавана престъпна дейност, тъй като деянията на
подсъдимия, осъществяват поотделно един и същ състав, на едно и също
престъпление, извършени са в непосредствена последователност във времето, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като първото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на следващите.
Предвид
факта, че подсъдимият и пострадалата са съжителствали и след м.01.2013г., то за
евентуални деяния през това време не се повдига обвинение и съдът не може да
постановява присъда извън рамките на настоящето такова.
От субективна страна – подс.С. – по отношение на деянието
си, предмет на настоящето дело, е действал при условията на пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че : действията му
целят да доведат до съвкупление от една страна, съзнавал е че обекта на половия
акт е лице от женски пол от друга страна, и накрая – съзнавал е че, това лице е
малолетно – няма навършени 14 години, тъй като се познавали от доста време
преди това.
Предвид изложеното, съдът приема че подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия,
желанието му да задоволява свое полово желание, чрез съвкупление, без значение
младата възраст на момичето, участващо в това.
По вида и размера на наказанието:
1./ За
извършеното от подс. С. престъпление е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок от две до шест
години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че са налице
условията на чл.55 от НК. Съдът отчита в настоящият казус многобройни
обстоятелства, които са смекчаващи отговорността на дееца и тежестта на
деянието – С. има чисто съдебно минало, съдействал е на органите на досъдебното
производство – като е направил пълни самопризнания още в хода на досъдебното
разследване, а не само пред съда / с оглед по-благоприятен на него изход при
съкратено съдебно следствие/, деецът и пострадалата са имали добри чувства един
към друг, самата пострадала е от ромски произход и донякъде е приемала за
нормално да има подобни отношения с мъж в такава ранна възраст, подсъдимият е
искал да припознае детето и да не прекъсва отношение с него, но самата
пострадала и родителите й не са позволили това. При това положение, съдът
счита, че може и следва да оцени дейността на С. в условията на чл.55 от НК.
При такива условия, санкцията, която би му се следвала според съдебния състав е
“лишаване от свобода” в размер на една година. Ако следва да определи
полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките
на предвиденото в чл.151 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3, то дори
и при определяне на минималния размер от две години, след редуцирането му –С.
би следвало да получи санкция една година и четири месеца “лишаване от
свобода”. При тези условия, съдът при преценката кое е по-благоприятното положение за дееца,
намери, че следва да наложи наказанието с прилагане на чл.55 ал.1 т.1 от НК, и
подсъдимия следва да бъде осъден на "лишаване от свобода" в
размер от една година.
Съдът намери, че за подс.С. са налице
условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното
наказание "лишаване от свобода". Същият не е осъждан към датата на
деянието за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е за срок от
една година, поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на
наложеното наказание. Предвид чистото му съдебно минало, съдът счете, че
изпитателния срок следва да бъде определен в минималния размер, установен в
закона - три години.
След
като определи наказанието на С., съдът се занима с въпроса за приложението на
чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на наказанията, наложени на
подсъдимия по настоящето н.о.х.д № 250/2013г. на РС-Белоградчик и н.о.х.д.
№133/2013г. на РС-Белоградчик, тъй като деянията - предмет на посочените дела
са в съотношение на реална съвкупност, извършени са преди да е имало влязъл в
сила съдебен акт, за което и да е от тях. Съдът определи по тях едно общо,
най-тежко наказание на подсъдимия С. - "лишаване
от свобода" за срок от една
година, като и това наказание на основание чл.66 ал.1 от НК подсъдимият не
следва сега да търпи, а съдът отлага изпълнението му за изпитателен срок отново
за три години.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: