Решение по дело №1710/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 433
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20183100901710
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./…….05.2019г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1710 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД от Т.Г.Т., ЕГН **********. с адрес: ***, чрез адв.Ст. Р. срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик. Варна Тауърс -Г. бул. Владислав Варненчик 258за осъждане на ответника да заплати сумата 46 030 лева, представляваща договорна неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника, за периода от 04.04.2014г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2013г. ответното дружество неправомерно е спряло електроснабдяването на притежавания от ищцата недвижим имот въпреки воденото между страните исково производство и през целия исков период не го е възстановило въпреки отправените от ищцата заявления. Сочи се, че с решение от 17.02.2014г. по гр.д. №9526/2013г. на ВРС е уважен частично предявения от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД срещу ищцата иск за заплащане на дължими суми в размер от 816,49 лв., като е отхвърлен до претендирания размер от 1391,36 лв. След заплащане на сумата по съдебното решение ищцата отправила искане за възстановяване на електроснабдяването, което не било сторено с аргумента за неплатени суми. С оглед установяване недължимостта на претендираните от ответното дружество суми били инициирани от ищцата гр.д.№13642/2016г. и гр.д.№795/2018г. по описа на ВРС. На 30.05.2017г. било възстановено електрозахранването на обекта. Настоящата претенция за заплащане на неустойка ищцата обосновава с разпоредбата на чл.34 от ОУ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответното дружество, като начален момент се сочи датата на отправяне на искане за възстановяване на електроснабдяването на 04.04.2014г. до датата на фактическото възстановяване на 30.05.2017г.

С допълнителната искова молба ищцата поддържа твърденията си за приложимост на разпоредбата на чл.34 от ОУ към настоящата претенция. Твърди се, че в хода на водените между страните съдебни производства при заявление от ищцата за възстановяване на ел.захранването ответното дружество е отправяло искане за плащане на различни суми, което е довело до невъзможност да се установят дължимите към съответния момент суми, за да бъде в състояние да се възползва от правото си на оспорване. Сочи се наличието на съдебна практика, с която се приема, че неустойката по чл.34, ал.1 от ОУ е дължима при всички случаи на неправомерно прекъсване на електроснабдяването, когато вземането е оспорено по реда на чл.20, ал.5 от ОУ. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност с аргумента, че съобразно разпоредбата на чл.114, ал.4 от ЗЗД началният момент на давността е последния ден, за който се начислява неустойката.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,  е депозирал писмен отговор,  с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че клаузата на чл.34 от ОУ, на която ищцата основава претенцията си, е неприложима към случаите, в които електроснабдяването е прекъснато поради неплащане на дължими суми, какъвто е настоящия. Отговорност за вреди при неправомерно прекъсване на електроснабдяването е предвидена съгласно разпоредбата на чл.32, т.2 от ОУ, която не предвижда размер на дължимото обезщетение. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за периода преди 25.10.2015г. Освен горното се сочи, че не е било извършено неправомерно прекъсване, тъй като към 15.07.2013г. е било налице неплатено задължение на ищцата, което същевременно не е било предмет на съдебен спор и съответно е представлявало предпоставка за прекъсване на доставката по смисъла на ОУ. Излага се също, че възстановяване на ел.захранването е извършено още преди влизане в сила на решението по гр.д.№13642/2016г. на ВРС, с което е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника 281,04 лв. по 5 бр. фактури, издадени през периода 31.12.2009г. – 15.04.2010г. ведно с мораторни лихви в размер на 190,25 лв., като същевременно е отхвърлен иска по отношение на сумите 18,29 лв. по фактура от 22.06.2016г. и 8,71 лв. по фактура от 11.11.2017г.

С отговора на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа твърденията си, че в случая не е била налице хипотезата на чл.20, ал.5 от ОУ, доколкото ищцата към момента на спиране на електроснабдяването е имала неизплатени задължения, които не е били предмет на висящ съдебен спор.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване фактите, че през периода от 07.07.2013г. до 30.05.2017г. електроснабдяването в притежавания от ищцата недвижим имот е било прекъснато, както и че с решение от 17.02.2014г. по гр.д. №9526/2013г. на ВРС е уважен частично предявения от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД срещу ищцата иск за заплащане на дължими суми в размер от 816,49 лв., като е отхвърлен до претендирания размер от 1391,36 лв., с решение по гр.д.№13642/2016г. на ВРС е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника 281,04 лв. по 5 бр. фактури, издадени през периода 31.12.2009г. – 15.04.2010г. ведно с мораторни лихви в размер на 190,25 лв., като същевременно е отхвърлен иска по отношение на сумите 18,29 лв. по фактура от 22.06.2016г. и 8,71 лв. по фактура от 11.11.2017г., отправяне на искане от ищеца на 04.04.2014г. до ответното дружество за възстановяване на електроснабдяването.

Приети са като доказателство по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про“ продажби“ АД, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР.

Представени са като доказателства по делото искания от ищцата Т.Т. до ответното дружество за възстановяване на електрозахранването от 04.04.2014г., 14.04.2014г., 18.08.2014г., от 08.10.2014г. и от 08.01.2016г., в които се излага, че задълженията са вече изплатени, както и фискални бонове за плащания на електроенергия и неустойка в полза на ответното дружество.

Представено е нареждане №9/01.09.2008г. от „Е.ОН България“ ЕАД за преустановяване електроснабдяването поради забава в плащането на посочени в приложението потребители, сред които ищцата Т.Т..

Прието е като доказателство по делото решение от 17.02.2014г. по гр.д. №9526/2013г., с което е прието за установено, че Т.Г.Т., ЕГН **********,*** дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, както следва: сумата от 816,49 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и 49 ст./, представляваща цената на консумирана, но незаплатена ел.енергия за периода от 15.05.2010г. до 13.03.2013г., за което са издадени 30 бр. фактури за обект с аб. № ********** с адрес: гр. Варна, кв.”Чайка” 29, вх. А, ап.50 и кл. № **********, от която 671,90 лв. главница и 144,59 лв. мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата на падежа й до 26.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 10.05.2013г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3918/13.05.2013г. по ч.гр.д. № 6478/2013г. по описа на ВРС, 24 състав, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е отхвърлен иска до претендирания размер от 1391,36 лева главница за консумирана, но незаплатена ел.енергия за периода от 15.05.2010г. до 13.03.2013г.

С решение от 11.05.2017г. по гр.д. №13642/2016г. е прието за установено, че Т.Г.Т., ЕГН **********,*** не дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата 281,04 лв., представляваща стойността на доставена и потребена електроенергия за обект, находящ се гр. Варна, кв. "Чайка“, с кл. №**********, обективирана в следните фактури: фактура № ********** от 31.12.2009г. на стойност 29,83 лв с падеж 25.01.2010г., фактура № ********** от 29.01.2010г. на стойност 64,43 лева с падеж 25.02.2010г.; фактура № ********** от 12.02.2010г. на стойност 54,14 лева с падеж 25.03.2010г., фактура № ********** от 15.03.2010 г. на стойност 64,82 лева с падеж 25.04.2010г. и фактура № ********** от 15.04.2010г. на стойност 67,82 лева с падеж 25.05.2010 г., а също и 190.25 лв. (сто и деветдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена както следва: 20.73 лева - по фактура № ********** от 31.12.2009 г., на стойност 29,83 лв., с падеж 25.01.2010г.; 44.30 лв. - по фактура № ********** от 29.01.2010г., на стойност 64,43 лева, с падеж 25.02.2010 г.; 36.79 лв.- по фактура № ********** от 12.02.2010 г. на стойност 54,14 лева, с падеж 25.03.2010 г.; 43.51 лв. - по фактура № ********** от 15.03.2010 г., на стойност 64,82 лева, с падеж 25.04.2010 г.; 44. 92 лв. - по фактура № ********** от 15.04.2010 г. на стойност 67,82 лева с падеж 25.05.2010 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Със същото решение е отхвърлен иска за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите от 8.71 лв. (осем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща задължение по фактура от 11.11.2014 г., със срок за плащане 11.12.2014 г. и 18.29 лв. (осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща задължение по фактура от 22.06.2016 г., със срок за плащане 21.06.2016г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С решение от 13.07.2018г. по гр.д. №795/2018г. е прието за установено, че Т.Г.Т., ЕГН **********,*** не дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата в общ размер на 27.00 лева /двадесет и седем лева/, представляваща претендирани от ответника вземания за обезщетение за забава, обективирани във фактура от дата 11.11.2014г. на стойност 8.71 лева със срок за плащане 11.12.2014 г. и във фактура от дата 22.06.2016 г. на стойност 18.29 лева със срок за плащане 21.06.2016 г., за обект с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** и адрес на потребление: гр.Варна, кв. "Чайка", на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 С влязло в законна сила решение № 2823/24.06.2015 год., постановено по гр. дело № 16549/2014 год. по описа на РС – Варна, са отхвърлени предявените от Т.Г.Т. ЕГН ********** *** срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик. Варна Тауърс -Г. бул. Владислав Варненчик 258 иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да изпълни задължението си по договор за продажба на електроенергия, като възстанови продажбата на електроенергия в обект, находящ се в ******, по партидата на ищцата с кл. № ********** и аб. № **********.

Назначена и приета в хода на производството е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че задълженията по гр.дело №9526/13г. са 671,90 лв. главница и 144,59 лв. лихви по фактури с падеж през периода от 15.05.2010г. до 13.03.2013г.; на 04.04.2014г. е извършено плащане в брой на сумата 816,49 лв. към „Енерго-про продажби АД, с която са погасени задължения по фактури с падеж през периода от 25.01.2010г. до 13.10.2013г.; след сторниране на задълженията по фактури от 25.01.2010г. до 25.05.2010г. в размер на 281,04 лв. за главница и 166,12 лв. за лихви с внесената сума на 04.04.2014г. са погасени сумите по решението по гр.дело №9526/2013г., а именно по фактурите, издадени през периода от 25.01.2010г. до 13.10.2013г.; след сторнирането са погасени изцяло задълженията в общ размер на 816,49 лв., от които 671,90 лв. главница и 144,59 лв. лихви.

От заключението по допълнителната СЧЕ се установява, че към момента на завеждане на ч.гр.д. №6478/2013г. задълженията на ищцата към ответното дружество са били по фактури с падеж през периода от 25.01.2010г. до 10.04.2013г., но предмет на ч.гр.д. №6478/2013г. и съответно на гр.дело №9526/2013г. са задълженията по част от тези фактури, а именно по фактури от 25.06.2010г. до  10.04.2013г. След завеждане на делата са извършени плащания, след приспадането им исковете са уважени за 671,90 лв. главница и 144,59 лв. лихви или общо 816,49 лв., които са заплатени в образуваното изп.производство. Към дата 04.04.2014г. оставащите неплатени задължения, вкл. задълженията по гр.дело №9526/2013г., са общо в размер 1075,33 лв. главница и 288,66 лв. лихви, а невключените в предмета на гр.дело №9526/2013г., са общо 403,43 лв. главница и лихви за забава; на 04.04.2014г. е извършено плащане в брой на сумата 816,49 лв. към „Енерго-про продажби АД, с която са погасени частично задълженията по фактури, издадени през периода от 25.01.2010г. до 13.10.2013г., след което оставащото задължение е за главници в размер на 471,03 лв., на дата 08.10.2014г. е извършено плащане в размер на 71,71 лв., след което оставащото задължение е в размер на 399,32 лв. главница /тези данни са преди осчетоводяване на сторното, извършено на 24.06.2016г./ Към дата 29.12.2014г. задълженията са били в размер 408,03 лв. за главница и 346,03 лв. лихва, след плащането на 08.01.1016г. оставащото задължение е в размер 346,03 лв. На 24.06.2016г. е извършено сторниране на задължения в размер на 447,16 лв. и след осчетоводяването  задълженията на ищцата към датата 07.11.2016г.  са в размер на 289,75 лв. по фактури с падеж от 25.01.2010г. до 25.05.2010г. и фактура за лихва.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, уговорена неустойка, неизпълнение на задължението. В случай на уговорена в договора неустойка не се провежда доказване наличието на настъпили вреди и техния размер.

В настоящия случай не е спорно наличието на облигационно правоотношение между страните за продажба на електроенергия за обект с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** и адрес на потребление: ******. Приложими спрямо договора са представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про“ продажби“ АД, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и в сила през процесния период  /поради отмяната с Решение № 798 от 20.01.2017г. на ВАС на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД от 07.09.2014г.).

Ищцата основава претенцията си на разпоредбата на чл.34 от цитираните общи условия, съгласно която в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на „Енерго-про“ продажби“ АД повече от 24 часа след получаването на уведомление от потребителя, „Енерго-про“ продажби“ АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия.

Изложените в отговора възражения за неприложимост на разпоредбата на чл.34 от ОУ съдът намира за неоснователни въз основа на следните съображения, въприети от константната съдебна практика: От систематичното място на чл. 34 ОУ и формулировката на текста, която не конкретизира причините, довели до неправомерното прекъсване на електрическата енергия, следва извода, че предвидената неустойка е дължима във всички случаи на прекъсване на електроснабдяването по вина на дружеството. Няма основание приложението на тази разпоредба да бъде отнесено само към случаите, когато електрозахранването е прекъснато в хипотезите по гл. VII и чл. 122 ЗЕ, уреждащи ограничителен режим и временно прекъсване на доставките на енергия при различни хипотези на непреодолима сила. В тези случаи ЗЕ въвежда ограничителен режим, определен с Наредба на Министъра на енергетиката (чл. 74 ЗЕ), а чл. 34 ОУ е приложим, само при прекъсване по вина на доставчика на електрическа енергия. В чл. 122 ЗЕ е уредена възможност за операторите на електропреносната и електроразпределителна мрежи да преустановят електрозахранването без предварително уведомление при необходимост от предотвратяване на непосредствена опасност за здравето и сигурността на хора или съоръжения; при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от електроенергийното предприятие причини; при ползване на електрическа енергия, без да се измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване; при установяване на несъгласувана промяна на схемата за свързване на клиента; на лица, които са се присъединили към мрежата без право на това и пр. нарушения на клиенти на дружеството, свързани с ползване на мрежата. В тези случаи клиентът е останал без електрическа енергия не по вина на доставчика, поради което не дължи неустойка по чл. 34 ОУ съобразно изричната уредба на чл. 122, ал. 2 ЗЕ - доставчикът не носи отговорност за причинените вреди от преустановеното електроснабдяване. И в двете хипотези - на чл. 72 и сл. ЗЕ и чл. 122 ЗЕ, електроснабдителното дружество дължи неустойка по чл. 34 ОУ само в случай, че след отпадане на причините за прекъсване на електрозахранването, електроснабдителното дружество не го е възстановило за повече от 24 часа след уведомлението. Изложеното обуславя извод, че неустойката по чл. 34 ОУ е дължима винаги, когато клиент остане без електрическа енергия по вина на енергийния доставчик за повече от 24 часа след уведомлението. Това са всички случаи, когато клиентът уведоми дружеството за прекъсване на електрозахранването и в продължение на 24 часа съответната повреда не е отстранена и електрозахранването възстановено. Неустойка се дължи и когато дружеството прекрати електрическото захранване без основание, в т. ч. когато претендираното от него вземане за плащане на суми за доставена енергия е отречено с влязло в сила съдебно решение (в този случай уведомление от клиента не се дължи, тъй като спирането е по нареждане на дружеството), както и когато основанието за прекъсване е оспорено от клиента, който е уведомил за това дружеството, представяйки и доказателства. /В този смисъл са мотивите на решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 4348/2016 г. на IV г. о. ВКС, решение № 52 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 728/2017 г., IV г. о., ГК, решение № 106 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2017 г., IV г. о., ГК/.

В разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ОУ е предвидено, че ответното дружество може да поиска от "Електроразпределение Север" АД (с предходно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) да прекъсне или ограничи снабдяването с електроенергия в случай, че потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от ОУ, включително и при забава на плащането на дължими суми. В тези случаи следва да изпрати на потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждание, че ако не изпълни в определения в ОУ срок задължението си или не отстрани нарушение ще последва прекъсване или ограничаване на електроснабдяването. Тази възможност от Общите условия кореспондира с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ.

Освен поради плащане на претендираната от ответника сума, неоснователно би било прекъсване на ел. захранване и при съдебно оспорване на тази сума, като в този случай се преценява кога е оспорено задължението и по-точно, кога ответникът е уведомен за възникналия гражданскоправен спор, тъй като от този момент не са налице основанията за прилагане на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ОУ, респ. чл. 123, ал. 1 ЗЕ.

В настоящия случай спорът се заключава именно в това дали е било налице незаплатено задължение, което същевременно не е оспорено по съдебен ред. Към началния момент на разглеждания период на прекъсване на електрозахранването 04.04.2014г. е било приключило гр.д.№9526/2013г. с решение за установяване дължимостта на сума в общ размер 816,49 лв. за периода от 15.05.2010г. до 13.03.2013г., като към този момент не е било все още заведено гр.д. №13642/2016г., с което ищцата оспорва дължимостта на суми в общ размер 281,04 лв. с падеж от 31.12.2009г. до 25.05.2010г. Към момента на прекъсването е била дължима сумата по гр.д.№9526/2013г. в общ размер 816,49 лв., която вече е установена със сила на присъдено нещо и която е заплатена на същата дата. Не е установено кой факт /плащането или прекъсване на електрозахранването/ е настъпил първо, но дори плащането да е настъпило първо в рамките на деня, тази информация не е могла да бъде отчетена от съответните служители, на които вече е било възложено да осъществят прекъсването. Независимо от това, от заключението на вещото лице се установява, че към тази дата освен задълженията, предмет на гр.д.№9526/2013г., са били налице и неплатени задължения за предходен период в общ размер 281,04 лв. главница и лихви за забава, които към този момент не са били предмет на съдебен спор. Поради приложения от дружеството ред на погасяване на най-старите задължения плащането в размер 816,49 лв. е било частично отнесено за тяхното погасяване. Дължимостта им е отречена с постановеното по гр.д. №13642/2016г. решение, което обаче е последващо момента на прекъсване, тоест към момента на прекъсване, дори и плащането на сумата 816,49 лв. да е било още отначало  отнесено за погасяване на задълженията, предмет на гр.д.№9526/2013г., е съществувало неплатено задължение за главница 281,04 лв. и лихви 166,12 лв. Сторнирането на това плащане е извършено впоследствие, на 24.06.2016г. на основание съдебното решение, с което е постановено, че с плащането на 816,49 лв. е следвало да бъдат погасени задълженията по гр.д.№9526/2013г., тоест до този момент е съществувала предпоставка за прекъсване по реда на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ОУ – при приложения от дружеството ред на погасяване частично неизплатени са останали сумите по гр.д.№9526/2013г., а ако би бил приложен приетия с последващото съдебно решение ред на погасяване, неплатени биха били задълженията за главница 281,04 лв. и лихви 166,12 лв., приети за недължими едва с решението по гр.д. №13642/2016г.

След извършеното сторниране на плащането като неплатени са се явявали задълженията за главница 281,04 лв. и лихви 166,12 лв. по фактури с падеж от 31.12.2009г. до 25.05.2009г., чиято недължимост е установена с решението от 11.05.2017г. по гр.дело №13642/2016г. След този момент оставащият дълг е бил в размер на 8,71 лв. главница по фактура с падеж 11.12.2014г. и 18,29 лв. по фактура с падеж 21.06.2016г., за които искът е бил отхвърлен с решението по гр.дело №13642/2016г., което в тази част е било потвърдено с окончателно решение по гр.дело №2086/2017г. на ВОС от 22.11.2017г.

През периода на висящност на гр.дело №13642/2016г. сумите за главница 281,04 лв. и лихви 166,12 лв. са били предмет на съдебен спор, тоест не биха могли да представляват предпоставка за прекъсване на електрозахранването съобразно клаузата на чл.20, ал.5 от ОУ. От допълнителното заключение на вещото лице е видно, че не са установени други неплатени задължения на потребителя към момента на завеждане на гр.дело №13642/2016г. – 07.11.2016г., тоест от този момент до приключване на делото с влязло в сила решение, с което е отхвърлен иска за  8,71 лв. главница по фактура с падеж 11.12.2014г. и 18,29 лв. по фактура с падеж 21.06.2016г., не са били налице неплатени суми от потребителя, които същевременно да не са предмет на съдебен спор.

Същевременно обаче не са ангажирани доказателства за уведомление от потребителя до дружеството за възстановяване на електрозахранването след 07.11.2016г., което съобразно клаузата на чл.34 от ОУ определя началния момент, от който се дължи претендираната неустойка. По делото са представени от ищеца многобройни искания до ответното дружество за възстановяване на електрозахранването, но последното е от дата 08.01.2016г., тоест след отпадане на основанието за прекъсване потребителят не е поставил дружеството в забава да изпълни задължението си за възстановяване, което е условие за дължимост на неустойката по чл.34 от ОУ.

От събраните по делото доказателства съдът не може да направи извода, че ответникът е допуснал неправомерно преустановяване доставката на ел. енергия, при липсата на неплатено задължение или наличието на съдебно оспорване през процесния период, поради което предявеният иск за присъждане на неустойка по реда на чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34 от ОУ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. внесен депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и 150 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определен от съда на осн. чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, съобразявайки конкретната правна и фактическа сложност на делото.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.Т., ЕГН **********. с адрес: *** срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: : гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик. Варна Тауърс -Г. бул. Владислав Варненчик 258 иск за осъждане на ответника да заплати сумата 46 030 лева, представляваща договорна неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника, за периода от 04.04.2014г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на осн. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34 от ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД.

ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН **********. с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик. Варна Тауърс -Г. бул. Владислав Варненчик 258 сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, сторени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: